Как древните римляни са ходили до тоалетна
Тъй като Римската империя е съществува 2000 години и сe простира от Африка до Британските острови, отношението към римските тоалетни варирало и географски, и във времето. Най-общо казано обаче, римляните са имали по-малко задръжки от хората през днешния ден. Те са относително окей с по-тесните пространства – в края на краищата, седалките и в римския спектакъл също са много близо, на към 30 сантиметра една от друга. И също по този начин са окей и с груповото вървене.
„ Днес когато си свалим панталоните, оставаме много голи, само че римляните са увити тоги, което им обезпечава прикритие “, споделя Колоски-Остроу, антрополог в университета Брандейс. „ Дрехите, които носят, им обезпечават укрепление, тъй че в действителност да могат да си правят работата в релативно усамотение, да станат и да си тръгнат. И да се надяваме, че тогата ви не е била доста наранена по-късно. Ако съпоставим тогавашните тоалетни с модерния писоар, прибавя тя, те в действителност оферират повече усамотение.
Въпреки неналичието на тоалетна хартия, посетителите употребяват с гъби, прикрепени към пръчка, които измивали в чиста течаща вода.
Римляните обичат комфорта в такива обстановки. Дали са си измивали ръцете обаче е друга история. Може би ги потапяли в амфора с вода. Може би не са. Може би са го правили в някои елементи на империята, само че не и в други. По-лошото е, че пръчката с гъбата евентуално е била употребена неведнъж и споделяна от всички гости. Така че, в случай че някой от посетителите има някакви заболявания, всички останали също ги хващат. Без знания за това по какъв начин се популяризират заболяванията, римската тоалетна мъчно може да се назова хигиенична по актуалните стандарти. Този мек, гальовен инструмент се назовава терсориум, което безусловно значи „ нещо за избърсване “.
Терсориум
Въпреки че наподобяват напреднали за антична цивилизация, римските публични тоалетни надалеч не са изключително блестящи. Белите мраморни седалки, блестящи на слънцето, може да наподобяват чисти в този момент, само че това надали е било по този начин, когато тези уреди са работели. Те имат ниски покриви и дребни прозорци, които пропущат малко светлина. Хората от време на време не уцелват дупките, тъй че подовете и седалките постоянно са мръсни. Въздухът вони. „ Помислете – какъв брой постоянно някой идва да почисти този мрамор? “ – пита Колоски-Остроу. Всъщност тя счита, че оборудванията са били толкоз неприятни, че елитът на империята ги е употребявал единствено в доста тежки обстановки.
Римляните от висшата класа, които от време на време заплащат за построяването на тоалетни, нормално не са стъпвали в тези места. Те ги конструират за бедните и поробените — само че не тъй като се смиляват над нисшите съсловия. Те ги построяват, с цел да не им се постанова да газят в екскременти по улиците. Подобно на всяка друга цивилизация, която избира да се урбанизира, римляните са изправени пред проблем: Какво да вършат с всички боклуци? В римските бани е нормална процедура да се изписва името на благодетеля, платил за построяването на оборудването, само че стените на тоалетните не носят такива надписи. „ Изглежда, че никой в Рим не е желал да бъде свързван с тоалетна “, споделя Колоски-Остроу.
И за какво изисканите благородници да желаят да седят до елементарните хора, които имат въшки, открити рани, кожни възпаления, диария и други здравословни проблеми? И това не е най-лошото. Канализациите под публичните тоалетни са привлекателен дом за вредители – „ Плъхове, змии и паяци… “, изяснява Колоски-Остроу. Освен това, разлагащите се отпадъчни води може да създават метан, който може да се възпламени, безусловно да възпламени огън под някого.
Обществените тоалетни не са били комфортни и за дамите. През 2 век „ тези места са издигнати в регионите на града, където мъжете са имали работа “, споделя Колоски-Остроу. „ Може би едно поробено момиче, което е изпратено до пазара, би се осмелило да влезе, по нужда, макар че би се страхувало да не бъде ограбено или изнасилено. Но римлянка от елита в никакъв случай няма да бъде видя там даже мъртва.
Обратно в комфортните си вили, богатите жители имат свои лични тоалетни, издигнати над помийни ями. Но даже и те може би са предпочитали по-удобния, по-малко смрадлив вид със стайните гърнета, които поробените хора по-късно са принудени да изпразват в градината. Елитът не желае да свърже помийните си ями с канализационните тръби, тъй като това евентуално ще бъде комфортен път за вредителите и миризми към домовете им. Вместо това те наемат хора, които да се оправят с ямите им. Колоски-Остроу отбелязва, че в един случай „ 11 магарета може да са били нужни за отстраняването на мръсотията “.
Карта на централен Рим по времето на Римската империя, показваща Клоака Масима в алено
Известната римска канализация е друга история. В разгара на своята мощност Рим би трябвало да почисти след към милион души. Средностатистическият възрастен създава към половин кг изпражнения дневно – по този начин управляващите би трябвало да се разправят с 500-тонна купчина. Докато римските фермери схващат наторяващата стойност на отпадъците и връщат част от тях назад в нивите си, градът не може да ги рециклира задоволително бързо. За да изхвърля толкоз доста екскременти от града всекидневно, човек се нуждае от в действителност солидна система.
Но римляните вършат всичко в огромен мащаб – в това число унищожаване на мръсотията. Първоначално вземат канализационната технология от гърците. В книгата си Колоски-Остроу приписва този „ транспорт на технологии “ на „ елинистически културни сили “ и римски бойци, които стартират да строят тоалетни във военните лагери. За да поддържат своите конюшни, също с римски размери, чисти, римляните уголемяват системата като построяват най-голямата канализация за това време – Клоака Масима (кръстен е на римската богиня Клоацина от латинския глагол cluo, което значи „ разчиствам “.)
През Клоака Масима минават милиони литри вода всеки ден. Тя е толкоз голямо оборудване, че гръцкият географ и историк Страбон написа, че канализацията на Рим е задоволително огромна „ с цел да минават каручки, натоварени със сено “ и през тях да текат „ същински реки “.
