Латинска Америка - новата ябълка на раздора?
Таня ГЛУХЧЕВА
За множеството хора Латинска Америка не съставлява интерес - безпаричен регион, надалеч от Европа, част от Третия свят. Място, изпълнено с принуждение, наркотрафик, където човешкият живот няма значение - дневно биват отвличани или убивани десетки, и най-много - развъдник на мигранти към Съединени американски щати.
Но това е единствено видимо. Защото цялата територия, започваща от Мексико и обхващаща Централна и Южна Америка, е богата. И, до момента в който по-голямата част от " развитите " страни продължава да гледа с неуважение към всички страни, които се намират там, Москва и Вашингтон са подготвени да премерят сили и на този терен.
Засега превес има Русия, която постоянно се е стремяла да поддържа положителни връзки с Латинска Америка. С каква цел - тя си знае. Факт е, че Куба, Никарагуа, Венецуела, Боливия и други я поддържат, а неотдавна (за огромна изненада) и бразилският президент Жаир Болсонаро смекчи тона към Кремъл. Имат постоянни търговски връзки - огромна част от селкостопанската продукция се изнася за Русия.
Защо се получава по този начин, че Съединени американски щати, които са техни съседи, не са толкоз харесвани, както... у нас, да вземем за пример?
Защото през годините те са се намесвали нееднократно в работата на законнo определените държавни управления, сваляли са ги или са правили опит. Излишно е да се загатват платените митинги в Куба предишното лято, поддръжката за опозиционния венецуелски водач Хуан Гуайдо, именуван " същинския президент ", непризнаването на изборите в Никарагуа... Списъкът включва и преврата в Чили през 1973 година, а може да се наблюдава още до присвояването на някои мексикански щати посредством машинация преди епохи.
Докато едната велика мощ непрестанно дава (в Боливия се строи в съдружничество с " Роcатом " електроцентрала), пробва се да помогне на локалните да се изправят на крайници, другата единствено разрушава, трансформира хората в мигранти, а след това им затваря границите под носа.
Все още е в действие законът, признат по времето на президента Доналд Тръмп, да не се позволяват хора от страни с висок % на заболели от КОВИД-19. Въпреки че през днешния ден пандемията е поотшумяла, или най-малко не се приказва толкоз за нея, американските управляващи се базират на текста.
Затова беше необичайно и предлагането на Вашингтон да разхлаби глобите, наложени на Куба и Венецуела. На всички им беше пределно ясно, че това се прави за да бъдат привлечени двете страни и в същото време - " отдалечени " от Москва.
Въпрос на политика. Американците освен разрушават, само че са и на правилото " разделяй и владей ". Но при тези горди нации удрят на камък. Макар и измежду тях да има продажни политици и елементарни хора, подготвени против малко пари да се продадат, то множеството не са такива.
Най-важното е, че все по-често се срещат смели водачи, подготвени да се опълчват на Чичо Сам. Показателен е образецът с президента на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор, който отхвърли да участва на срещата в Лос Анджелис, показвайки недоволството си, че не са поканени представители на всички латиноамерикански страни. Възмущение е било изказано и за продължаващото ембарго против Куба.
Латинска Америка от ден на ден се обрисува като новата ябълка на раздора. Или може би бодил в очите на Съединени американски щати? В момента те са в доста неизгодна позиция, тъй като съдружниците на Русия безусловно са пред вратата.
За множеството хора Латинска Америка не съставлява интерес - безпаричен регион, надалеч от Европа, част от Третия свят. Място, изпълнено с принуждение, наркотрафик, където човешкият живот няма значение - дневно биват отвличани или убивани десетки, и най-много - развъдник на мигранти към Съединени американски щати.
Но това е единствено видимо. Защото цялата територия, започваща от Мексико и обхващаща Централна и Южна Америка, е богата. И, до момента в който по-голямата част от " развитите " страни продължава да гледа с неуважение към всички страни, които се намират там, Москва и Вашингтон са подготвени да премерят сили и на този терен.
Засега превес има Русия, която постоянно се е стремяла да поддържа положителни връзки с Латинска Америка. С каква цел - тя си знае. Факт е, че Куба, Никарагуа, Венецуела, Боливия и други я поддържат, а неотдавна (за огромна изненада) и бразилският президент Жаир Болсонаро смекчи тона към Кремъл. Имат постоянни търговски връзки - огромна част от селкостопанската продукция се изнася за Русия.
Защо се получава по този начин, че Съединени американски щати, които са техни съседи, не са толкоз харесвани, както... у нас, да вземем за пример?
Защото през годините те са се намесвали нееднократно в работата на законнo определените държавни управления, сваляли са ги или са правили опит. Излишно е да се загатват платените митинги в Куба предишното лято, поддръжката за опозиционния венецуелски водач Хуан Гуайдо, именуван " същинския президент ", непризнаването на изборите в Никарагуа... Списъкът включва и преврата в Чили през 1973 година, а може да се наблюдава още до присвояването на някои мексикански щати посредством машинация преди епохи.
Докато едната велика мощ непрестанно дава (в Боливия се строи в съдружничество с " Роcатом " електроцентрала), пробва се да помогне на локалните да се изправят на крайници, другата единствено разрушава, трансформира хората в мигранти, а след това им затваря границите под носа.
Все още е в действие законът, признат по времето на президента Доналд Тръмп, да не се позволяват хора от страни с висок % на заболели от КОВИД-19. Въпреки че през днешния ден пандемията е поотшумяла, или най-малко не се приказва толкоз за нея, американските управляващи се базират на текста.
Затова беше необичайно и предлагането на Вашингтон да разхлаби глобите, наложени на Куба и Венецуела. На всички им беше пределно ясно, че това се прави за да бъдат привлечени двете страни и в същото време - " отдалечени " от Москва.
Въпрос на политика. Американците освен разрушават, само че са и на правилото " разделяй и владей ". Но при тези горди нации удрят на камък. Макар и измежду тях да има продажни политици и елементарни хора, подготвени против малко пари да се продадат, то множеството не са такива.
Най-важното е, че все по-често се срещат смели водачи, подготвени да се опълчват на Чичо Сам. Показателен е образецът с президента на Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор, който отхвърли да участва на срещата в Лос Анджелис, показвайки недоволството си, че не са поканени представители на всички латиноамерикански страни. Възмущение е било изказано и за продължаващото ембарго против Куба.
Латинска Америка от ден на ден се обрисува като новата ябълка на раздора. Или може би бодил в очите на Съединени американски щати? В момента те са в доста неизгодна позиция, тъй като съдружниците на Русия безусловно са пред вратата.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ