Асен Василев получи всички пожелани инструменти за попълване на бюджета
Такова гласоподаване на бюджет от дълго време не се бе случвало в Народното събрание. Били сме очевидци на двудневно гласоподаване на бюджет от по 12-14 часа дневно, само че съвсем 24 часов непрекъснат маратон до 4 ранните часове на идващия ден - такова нещо през последните две десетилетия не се бе случвало. Да не приказваме, че методът, по който протече дебата в пленарна, наподобяваше трагикомедия - меко казано. Една от главните аргументи бе, че при второто гледане на проектозакона в бюджетна комисия множеството планувани от финансовия министър ограничения за събираемост и за основаване на бюджетни буфери паднаха. Това провокира Асен Василев да съобщи, че не поддържа бюджета в този му тип. И незабавно започнаха междупартийни совалки на лидерско равнище за изглаждане на недоразуменията. Резултатът бе налице.
По време на дебатите в пленарна зала тъкмо по тези ограничения, записани в преходните и заключителни разпореждания, от ГЕРБ/СДС в множеството случаи оглушително си мълчаха и гласоподаваха против отпадането на предложенията, дадени от техните депутати. Това разреши ограниченията за събираемост и за прибиране на парите на енергетика да бъдат признати. Така министерството на финансите ще може да усвои спомагателни средства от енергетиката от 800 млн. лв. и при нужда да получи достъп до още 450 млн. лв. във фонд " Сигурност на енергийната система ". Като ограничения за повишение на събираемостта ще се приложат заплащане единствено по банков път, тримесечни доклади на касовите наличия за суми от 50 хиляди лв. нагоре. Плащане на хонорари, пенсии и помощи единствено по банков път като се изключи заплати по краткосрочни контракти, откриване на банковата загадка по омекотен ред за обществените реализатори, връчване на фишове за санкции от страна на работодателите и какво ли още не. С други думи, всички ограничения против които пропищя бизнеса и против които първоначално депутатите от ГЕРБ/СДС бяха изрично срещу, в този момент с тяхното съвсем безмълвно единодушие бяха признати. Разбира се такова държание даде съображение на опозицията (без ДПС) да прави продължителни и постоянно насмешливи (много меко казано) изявления, реплики, дуплики и така нататък по тематиката. Дебатът по тези преходни и заключителни разпореждания, заемащи 38 параграфа, лиши не по-малко от 18 часа.
В последна сметка финансовият министър Асен Василев получи всички мечтани от него законови принадлежности за събираемост. И при тава, в случай че се окаже, че и те не му оказват помощ да реализира заложеното нарастване на приходите, той разполага с голям буфер за пълнене на дупки. Вярно е, че използването му ще значи на средства, които биха помогнали за антиинфлационен растеж на стопанската система. Но съгласно философията на самия финансов министър, която той изложи преди време, с бюджет в България инфлация не може да се бори. Важно е да се реализира задачата от 3% недостиг със всички налични средства и бюджетни техники.
Тук казусът е до каква степен гласуваните по искане на финансовия министър ограничения за събираемост, ще сработят дейно. Например мярката за заплащане на хонорари, пенсии и помощи единствено по банков път. Много депутати обявиха, че това е проблем, тъй като в множеството дребни население места банкомати няма, няма ПОС-терминали, тъй като магазините не дават отговор на изискванията на банките за оборот, в някои нямат даже интернет, а даже и да има, до тях доставки от електронните магазини за хранителни и други потребителски артикули не доближават. Поради това депутатите от опозицията заподозряха, че сходна мярка ще докара само до увеличение на разноските на хората за прилагане на парите, които получават. Причината съгласно тях са непрекъснато възходящите банкови такси за преводи, за поддържане на сметки и за изтегляне на пари от банкомат. И по този начин около държавните партии опозиционния яд се изля и върху банките. А те нямат виновност в тази ситуация, тъй като не са се натискали за този бонус. Напротив, точно Асоциацията на банките в България изрази преди време подготвеност да стартира да предложи облекчени условия (да анулира таксите) за сметките, по които получават възнагражденията си хората, работещи на минимална работна заплата. Депутатите от " Демократична България " пък вкараха в закона условие това да става и за пенсии, и за помощи. Как обаче ще работи целия този механизъм не е ясно. Трябва да се означи, че когато се превеждат хонорари по сметка, таксата не е за работещия, а за този който му заплаща. Виж, когато тези пари се теглят на каса или от банкомат, тогава работещият или пенсионерът заплаща банкови такси. Как обаче банките ще разпознават, че въпросните пари, които се теглят от банкомат или от каса, са от пенсии или от заплати, не е ясно. Вероятно ще би трябвало да се сложат някакви месечни предели, до които такса няма да се събира. Доколко обаче това може да стане бързо и какъв брой ще коства, също е различен въпрос. Да не забравяме, че тук приказваме за калибриране на програмен продукт, който би трябвало да е подготвен в границите на един месец. Цената, която това мероприятие ще коства на банките, също не е без значение. А нея ще я платят всички жители и компании, които не се употребяват от сходно облекчение - посредством нарастване на другите такси. Ако погледнем по-заядливо на въпроса, въпросното нарастване си е тип квази налог, който преобладаващата част от хората и бизнеса у нас ще платят, с цел да финансират държавните старания за увеличение на събираемостта. Като отново повтаряме, че това ще са старания със противоречив резултат.
Към гласоподаване на числата в проектозакона за Държавния бюджет пленарната зала мина след среднощ. Добре е да се знае, че Държавният бюджет е единствено част от Консолидираната фискална стратегия (КФП). Затова приходите и разноските в нея са много по-малки. Дефицитът също е друг. Така да вземем за пример признатите от народните представители доходи и помощи в Държавния бюджет са 40.81 милиарда лв. включително 5.4 милиарда лв. от корпоративен налог, 6.1 милиарда лв. от налог върху приходите на физическите лица, над 17 милиарда лв. от Данък добавена стойност, 5.94 милиарда лв. от акцизи и 5.25 милиарда лв. от неданъчни доходи. В същото време в КФП общият размер на приходите е над 69.41 милиарда лв., тъй като в него са включени приходите от осигурителни вноски по бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) в размер на 11.08 милиарда лв., от здравноосигурителни доходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - близо 6.85 милиарда лв. и парите по европейските стратегии.
Като най-голяма сума в приходите и на Държавния, и на Консолидирания бюджет, министърът на финансите естествено залага на приходи от Данък добавена стойност. В съпоставяне със събраното през 2022-а Данък добавена стойност в размер на 15.3 милиарда лв. заложените в настоящия бюджет доходи от този налог са с близо 1.7 милиарда лв. повече. Изглежда, че това е изпълнима задача, само че в случай че си напомним данните за Данък добавена стойност за петте месеца на годината (до тогава са последните данни), а те са за спад от 0.2%, ще стане ясно, че заложения растеж по тези доходи от над 10% е по-скоро спорен. Особено в случай че и заложеният растеж на Брутният вътрешен продукт от 1.8% не се сбъдне и в случай, че с изключение на Германия и други наши огромни търговски сътрудници като Италия да вземем за пример, ги сполети криза в индустриалния бранш.
При това състояние е разумно, че министърът на финансите настояваше изрично за приемане на заложените в преходните и заключителни разпореждания на бюджета ограничения за увеличение на събираемостта. От дебатите по тях обаче към този момент стана ясно, че в по-голямата си част те, вместо да изпишат вежди, могат да извадят очите и на бюджета, и на бизнеса, и на жителите.
Ако описаните до тук отрицателни резултати се осъществен, какви потребни ходове има Асен Василев?
На първо място да усвои от енергетиката всички вероятни средства, до които законът му обезпечава директен или индиректен достъп. Поне от гласуванията в Народното събрание се сътвори чувството, че единствено там има основан буфер от над 1.25 милиарда лв.. Ако и те не стигнат или част от тях заради разнообразни аргументи се окажат недостъпни за пълнене на възможни бюджетни дупки, остават финансовите разноски от над 8 милиарда лв.. Те могат да бъдат рязани с всевъзможни пояснения от общ темперамент, че нямало подготвени планове и така нататък А дали в действителност няма да става дума за изкуствено задържане на към този момент подготвени планове, това необятната аудитория ще може да научи единствено в случай че по тематиката има развълнуван парламентарен спор. Всъщност и тогава за средностатистическия българин ще е мъчно да разбере кой споделя истината. Ако когато орязаните финансови разноски и извадените от енергетиката пари стартират да дават своите отрицателни резултати, тогава към този момент ще е късно за реакция, пък и това надали ще е проблем на друго държавно управление. За това е значимо да регистрира бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт. И най-вероятно ще реализира тази своя цел. Но на каква цена? И кой ще я заплаща? Впрочем кой е ясно - жителите и бизнеса.
Що се отнася до разноските в бюджета, там всичко е ясно. Те ще бъдат направени по този начин, както ги е възнамерявал финансовият министър с утвърждението на държавното управление и благословията на болшинството, което го поддържа. В Държавния бюджет са заложени 46.8 милиарда лв., от които 22.22 са за настоящи разноски и финансови (това е без европейските средства). Други 22.57 милиарда лв. са за прехвърляния за пълнене на дефицитите на други бюджети, като 10.57 милиарда лв. потъват под формата на субсидии в държавното публично обезпечаване, 7.02 милиарда лв. ще се опитат да балансират бюджетите на общините, а с 2.71 милиарда лв. се възнамерява да се покрие финансовия дефицит на НЗОК. Вижда се, че единствено дотацията за Държавното публично обезпечаване " изпарява " една четвърт от всички доходи на Държавния бюджет. И при политиката, която е заявило, че ще води това държавно управление, този дял ще се усилва. И тук стратегическият въпрос е сходно държание води ли до постоянни финанси и стабилно високи стопански растежи? Разбира се, че това ще стане ясно с течение на времето. Но в случай че отговорът е " не ", когато стане ясно, използването на коригиращи сходна политика ефикасни ограничения, ще е доста мъчително за всички. В това число, и най-много, за пенсионерите и обществено слабите.
По време на дебатите в пленарна зала тъкмо по тези ограничения, записани в преходните и заключителни разпореждания, от ГЕРБ/СДС в множеството случаи оглушително си мълчаха и гласоподаваха против отпадането на предложенията, дадени от техните депутати. Това разреши ограниченията за събираемост и за прибиране на парите на енергетика да бъдат признати. Така министерството на финансите ще може да усвои спомагателни средства от енергетиката от 800 млн. лв. и при нужда да получи достъп до още 450 млн. лв. във фонд " Сигурност на енергийната система ". Като ограничения за повишение на събираемостта ще се приложат заплащане единствено по банков път, тримесечни доклади на касовите наличия за суми от 50 хиляди лв. нагоре. Плащане на хонорари, пенсии и помощи единствено по банков път като се изключи заплати по краткосрочни контракти, откриване на банковата загадка по омекотен ред за обществените реализатори, връчване на фишове за санкции от страна на работодателите и какво ли още не. С други думи, всички ограничения против които пропищя бизнеса и против които първоначално депутатите от ГЕРБ/СДС бяха изрично срещу, в този момент с тяхното съвсем безмълвно единодушие бяха признати. Разбира се такова държание даде съображение на опозицията (без ДПС) да прави продължителни и постоянно насмешливи (много меко казано) изявления, реплики, дуплики и така нататък по тематиката. Дебатът по тези преходни и заключителни разпореждания, заемащи 38 параграфа, лиши не по-малко от 18 часа.
В последна сметка финансовият министър Асен Василев получи всички мечтани от него законови принадлежности за събираемост. И при тава, в случай че се окаже, че и те не му оказват помощ да реализира заложеното нарастване на приходите, той разполага с голям буфер за пълнене на дупки. Вярно е, че използването му ще значи на средства, които биха помогнали за антиинфлационен растеж на стопанската система. Но съгласно философията на самия финансов министър, която той изложи преди време, с бюджет в България инфлация не може да се бори. Важно е да се реализира задачата от 3% недостиг със всички налични средства и бюджетни техники.
Тук казусът е до каква степен гласуваните по искане на финансовия министър ограничения за събираемост, ще сработят дейно. Например мярката за заплащане на хонорари, пенсии и помощи единствено по банков път. Много депутати обявиха, че това е проблем, тъй като в множеството дребни население места банкомати няма, няма ПОС-терминали, тъй като магазините не дават отговор на изискванията на банките за оборот, в някои нямат даже интернет, а даже и да има, до тях доставки от електронните магазини за хранителни и други потребителски артикули не доближават. Поради това депутатите от опозицията заподозряха, че сходна мярка ще докара само до увеличение на разноските на хората за прилагане на парите, които получават. Причината съгласно тях са непрекъснато възходящите банкови такси за преводи, за поддържане на сметки и за изтегляне на пари от банкомат. И по този начин около държавните партии опозиционния яд се изля и върху банките. А те нямат виновност в тази ситуация, тъй като не са се натискали за този бонус. Напротив, точно Асоциацията на банките в България изрази преди време подготвеност да стартира да предложи облекчени условия (да анулира таксите) за сметките, по които получават възнагражденията си хората, работещи на минимална работна заплата. Депутатите от " Демократична България " пък вкараха в закона условие това да става и за пенсии, и за помощи. Как обаче ще работи целия този механизъм не е ясно. Трябва да се означи, че когато се превеждат хонорари по сметка, таксата не е за работещия, а за този който му заплаща. Виж, когато тези пари се теглят на каса или от банкомат, тогава работещият или пенсионерът заплаща банкови такси. Как обаче банките ще разпознават, че въпросните пари, които се теглят от банкомат или от каса, са от пенсии или от заплати, не е ясно. Вероятно ще би трябвало да се сложат някакви месечни предели, до които такса няма да се събира. Доколко обаче това може да стане бързо и какъв брой ще коства, също е различен въпрос. Да не забравяме, че тук приказваме за калибриране на програмен продукт, който би трябвало да е подготвен в границите на един месец. Цената, която това мероприятие ще коства на банките, също не е без значение. А нея ще я платят всички жители и компании, които не се употребяват от сходно облекчение - посредством нарастване на другите такси. Ако погледнем по-заядливо на въпроса, въпросното нарастване си е тип квази налог, който преобладаващата част от хората и бизнеса у нас ще платят, с цел да финансират държавните старания за увеличение на събираемостта. Като отново повтаряме, че това ще са старания със противоречив резултат.
Към гласоподаване на числата в проектозакона за Държавния бюджет пленарната зала мина след среднощ. Добре е да се знае, че Държавният бюджет е единствено част от Консолидираната фискална стратегия (КФП). Затова приходите и разноските в нея са много по-малки. Дефицитът също е друг. Така да вземем за пример признатите от народните представители доходи и помощи в Държавния бюджет са 40.81 милиарда лв. включително 5.4 милиарда лв. от корпоративен налог, 6.1 милиарда лв. от налог върху приходите на физическите лица, над 17 милиарда лв. от Данък добавена стойност, 5.94 милиарда лв. от акцизи и 5.25 милиарда лв. от неданъчни доходи. В същото време в КФП общият размер на приходите е над 69.41 милиарда лв., тъй като в него са включени приходите от осигурителни вноски по бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) в размер на 11.08 милиарда лв., от здравноосигурителни доходи по бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - близо 6.85 милиарда лв. и парите по европейските стратегии.
Като най-голяма сума в приходите и на Държавния, и на Консолидирания бюджет, министърът на финансите естествено залага на приходи от Данък добавена стойност. В съпоставяне със събраното през 2022-а Данък добавена стойност в размер на 15.3 милиарда лв. заложените в настоящия бюджет доходи от този налог са с близо 1.7 милиарда лв. повече. Изглежда, че това е изпълнима задача, само че в случай че си напомним данните за Данък добавена стойност за петте месеца на годината (до тогава са последните данни), а те са за спад от 0.2%, ще стане ясно, че заложения растеж по тези доходи от над 10% е по-скоро спорен. Особено в случай че и заложеният растеж на Брутният вътрешен продукт от 1.8% не се сбъдне и в случай, че с изключение на Германия и други наши огромни търговски сътрудници като Италия да вземем за пример, ги сполети криза в индустриалния бранш.
При това състояние е разумно, че министърът на финансите настояваше изрично за приемане на заложените в преходните и заключителни разпореждания на бюджета ограничения за увеличение на събираемостта. От дебатите по тях обаче към този момент стана ясно, че в по-голямата си част те, вместо да изпишат вежди, могат да извадят очите и на бюджета, и на бизнеса, и на жителите.
Ако описаните до тук отрицателни резултати се осъществен, какви потребни ходове има Асен Василев?
На първо място да усвои от енергетиката всички вероятни средства, до които законът му обезпечава директен или индиректен достъп. Поне от гласуванията в Народното събрание се сътвори чувството, че единствено там има основан буфер от над 1.25 милиарда лв.. Ако и те не стигнат или част от тях заради разнообразни аргументи се окажат недостъпни за пълнене на възможни бюджетни дупки, остават финансовите разноски от над 8 милиарда лв.. Те могат да бъдат рязани с всевъзможни пояснения от общ темперамент, че нямало подготвени планове и така нататък А дали в действителност няма да става дума за изкуствено задържане на към този момент подготвени планове, това необятната аудитория ще може да научи единствено в случай че по тематиката има развълнуван парламентарен спор. Всъщност и тогава за средностатистическия българин ще е мъчно да разбере кой споделя истината. Ако когато орязаните финансови разноски и извадените от енергетиката пари стартират да дават своите отрицателни резултати, тогава към този момент ще е късно за реакция, пък и това надали ще е проблем на друго държавно управление. За това е значимо да регистрира бюджетен недостиг до 3% от Брутният вътрешен продукт. И най-вероятно ще реализира тази своя цел. Но на каква цена? И кой ще я заплаща? Впрочем кой е ясно - жителите и бизнеса.
Що се отнася до разноските в бюджета, там всичко е ясно. Те ще бъдат направени по този начин, както ги е възнамерявал финансовият министър с утвърждението на държавното управление и благословията на болшинството, което го поддържа. В Държавния бюджет са заложени 46.8 милиарда лв., от които 22.22 са за настоящи разноски и финансови (това е без европейските средства). Други 22.57 милиарда лв. са за прехвърляния за пълнене на дефицитите на други бюджети, като 10.57 милиарда лв. потъват под формата на субсидии в държавното публично обезпечаване, 7.02 милиарда лв. ще се опитат да балансират бюджетите на общините, а с 2.71 милиарда лв. се възнамерява да се покрие финансовия дефицит на НЗОК. Вижда се, че единствено дотацията за Държавното публично обезпечаване " изпарява " една четвърт от всички доходи на Държавния бюджет. И при политиката, която е заявило, че ще води това държавно управление, този дял ще се усилва. И тук стратегическият въпрос е сходно държание води ли до постоянни финанси и стабилно високи стопански растежи? Разбира се, че това ще стане ясно с течение на времето. Но в случай че отговорът е " не ", когато стане ясно, използването на коригиращи сходна политика ефикасни ограничения, ще е доста мъчително за всички. В това число, и най-много, за пенсионерите и обществено слабите.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ