Станишев: Политиците у нас носят отговорност за разпада и делигитимацията на политическата система
Така евродепутатът Сергей Станишев стартира разбора си при откриването на годишната му среща с българските медии. В началото на годината по традиция той прави преглед на миналата и прогноза за идната от позиция на значими политически събития в света, в Европа и в България.
„ В Съединени американски щати и в Европа предстоят избори през 2024 година – президентски и европейски. В този смисъл, 2023-та ще е предизборна година и в нея ще се очертаят съществени позиции и борби в конкуренцията за съответния избор. В Съединени американски щати следва да забележим кой ще дръзне да се
кандидатира, а Европа би трябвало да реши каква ще бъде нейната бъдеща роля предвид на
войната, инфлацията, зелената промяна и продоволствената сигурност.
След европейските избори през май 2024 година ще има нова Европейска комисия, нов Екологичен потенциал, ново водачество на
Европейския съвет. През тази година Европа ще отстоява политиките си, задоволително
провокирани от войната и инфлацията; ще се бори с евроскептицизма, появил се като
разследване от войната; ще взема решение вътрешни проблеми – Шенген, миграция, еврозона,
стопански напредък, приходи. А политическите партии ще имат финален късмет преди
изборите да покажат политики и цели, с които да впечатлят гласоподавателите.
Неслучайно на конгреса на ПЕС в Берлин през октомври обрисувах тъкмо тази задача: в този момент
е времето, в което политическите фамилии да очертаят своята визия, да дадат
решения на рецесиите и да погледнат малко по-надалеч в бъдещето.
За страдание, Европа не намира мястото си в новия свят, в който се озовахме след
началото на войната. Разбираеми са позициите за налагане на наказания и поддръжката за
Украйна, само че липсва главният лайтмотив, марката на Европейски Съюз – мирът. Десетилетия наред
Европа е била експортьор на мир, а в този момент загуби тази роля. Допуснахме войната да се
трансформира в новата действителност, да бъде водена до безсилие и с непрекъснатата опасност от
ескалация, тъй като всяко деяние провокира контрадействие – нови оръжия, нови
участници. Красноречив беше натискът върху Германия в последните седмици.
В Европа продължава и икономическата рецесия. Не се е изпарил въпросът за
икономическите последствия от войната и за цената на удара върху
конкурентоспособността на Стария континент. Все още не е ясно от кое място и на каква
цена ще дойдат доставките за идната година, само че сигурно ще са в нови
порядъци – надалеч от цените от средата на 2021 година Освен цените, Европа би трябвало да
подсигурява и независимостта на енергийните си доставки освен от Русия, а от всевъзможни
евентуални снабдители. В този смисъл, Зелената договорка е инструментът за
освобождение от зависимости. Целта ни би трябвало да бъде да реализираме баланс сред
цели като екология и климат, и сигурност на доставките и на потреблението.
Политиката да не убива стопанската система. Войната сложи началото на нов стадий на
икономическо, военностратегическо и геополитическо преструктуриране. Това са
значимите процеси, които се дискутират в Европа, а в България – въобще. “, разяснява
обстановката в Европейски Съюз Сергей Станишев.
Два избора предстоят в България – за две години пети парламентарни и локални през
есента.
„ Всички тези вотове ще се случат в комплициран подтекст. Европа ще се наложи да реши
рецесиите си дълготрайно. Както след ковидкризата, в този момент Европейски Съюз би трябвало да работи
уверено във връзка с общи принадлежности. За страдание, поради неналичието на
държавно управление, България за следващ път няма да взе участие политически във взимането на
тези значими решения. Ние ще се занимаваме с прекомерно местни, локални съображения. “
Изправени сме пред абсурд – от локалните избори да зависят парламентарните
„ В момента страната е без водачество, тъй като всички партии вършат сметки по какъв начин
поемането на отговорност за съставянето на кабинет ще се отрази на резултата им на
локалните избори. Тоест, разсъждават конюктурно.
Смешно е да си мислим, че конфигурацията в Народното събрание след вота през април ще е
доста по-различна от тези през предходната година. Смешно е да си мислим, че
конфигурацията в Народното събрание след вота през април ще е доста по-различна от тези
през предходната година. В този смисъл възможностите за сформиране на кабинет са 50/50. И
забележете, зависят от ГЕРБ.
А заслугата по тази причина е на „ Продължаваме промяната “. Когато Политическа партия се появиха на
политическата сцена, те имаха всичко – социална, политическа и интернационална
поддръжка. ГЕРБ изглеждаше трайно надвит и подложен в изолираност. Имаше ясно
разделяне на партии на смяната и такива на статуквото. Три избора по-късно
групировката се чуди кого да прибере в предизборна коалиция, с цел да може
аритметичният общ брой да докара до по-голям резултат от този на ГЕРБ.
Уравнението на бъдещия кабинет е с много незнайни. От една страна, никой не желае
да ръководи тъкмо преди локалните избори, тъй като ръководещото болшинство ще
очертае и ясна съпротива. За ГЕРБ е значимо да притегли в обединението Политическа партия, или най-
дребното Демократична България, с цел да не загуби свои замъци в огромните градове на локалните избори.
Така вместо да мислят за идните огромни диспути в Европа, първите две
политически сили виждат националното държавно управление като функционалност на локални
клиентели. При по този начин обрисуваната картина, опцията за намиране на консенсус за
сформиране на държавно управление напролет не е доста огромна. Дори и някои от партиите
да се показват по-убедително в сравнение с предния избор. “, продължи разбора си
Станишев.
„ Политическите сили в България не дават вероятност на хората и на страната. Ние не
сме изключение от международната наклонност на разделяне и фрагментация на
обществото. От необятен консенсус в доста страни се стигна до грубо
опълчване, вземете за образец Съединени американски щати и тихата „ революция “ сред
демократи и републиканци. За разлика от Съединени американски щати обаче, България е с нежна стопанска система и
към момента млада народна власт. Това, за което аз персонално ще работя и приканвам всички
виновни български политици е да се опитаме да променим средата и да
възстановим разговора и публичния консенсус. Политиците у нас носят
отговорност първо за разпада и делигитимацията на политическата система – с
дейностите и бездействията си те унищожиха доверието в партиите и в Народното
заседание. На второ място, за две години и четири Народното събрание, те не можаха да
излъчат устойчиво постоянно българско държавно управление. Това заплаши
стопански страната и я трансформира като цяло в „ болния човек “ на Европа –
служебните държавни управления са законни, само че не политически дейни в живота на
европейските партии и институции. На трето място, българските партии изгубиха
ролята си на поръчител на от дълго време реализирани публични консенсуси. От
Истанбулската спогодба до еврозоната и президентската република, става дума за
на ниска цена популизъм и алтернатива за изява на маргинализирани политически играчи.
Плъзгането по популизма от страна на огромните политически партии е тежка
политическа неточност, тъй като по този начин те унищожават тъканта на обществото и
губят избори. Красноречив е образецът с Българска социалистическа партия. “
Сега надвисва заплаха – да се подмени изборният механизъм с популизмите на
директната народна власт
„ Партиите към този момент са в предизборна акция и стартира лансирането на популистки тези
– двата референдума – за президентска република на Слави Трифонов и срещу
еврото на „ Възраждане “.
Партиите у нас са най-големите виновници за слагането въобще на тематиката за
смяна на държавното устройство. С бездействието си, с невъзможността си да
образуват ръководещи болшинства и да подсигуряват държавното ръководство, те
направиха позволена тази мисъл.
По същия метод стои въпросът с приемането на България в еврозоната. У нас към момента
голяма част от обществото поддържа цивилизационния избор на страната да бъде
част от Европейски Съюз. По доста съображения. Но с паника проследявам по какъв начин избрани политически
играчи (дори и управлението на моята партия) пускат евроскептицизма за лична
полза против знаци на Европа, елементарно обяснени през приходи и шовинизъм.
Тези матрьошки са рискови. Защото протягат ръка на реализирани в обществото консенсуси от
последните 33 години: за държавното устройство, за европейското участие на
България, както и за това страната да е съвременна, просперираща и обществена страна.
Вместо нелепи политически хрумвания, приканвам партиите да поемат политическа
отговорност като посочат ясно в стратегиите и акциите своите цели, тъй че
изначално да станат ясни вероятните съдружни болшинства. Отдавна споделям, че
са нужни национални цели, към които да са обединени множеството
политически сили, с цел да има страната дълготрайна тактика и предвидимост.
Призовавам ги да кажат ясно позицията си по четири непосредствени политически
цели:
Пълноценната политическа и икономическа интеграция на България в Европейски Съюз –
Шенген и еврозоната
Икономическата непоклатимост и приходите в бюджет
Енергетиката и Плана за възобновяване и резистентност
Демографска рецесия, обучение, опазване на здравето
Партиите се отхвърлиха да се борят за гласоподаватели, свиха се до най-тесните си
ядра
„ Призовавам партиите да помислят и с какъв звук ще влязат в акцията. Защото
по-късно договарянията за обединения ще са още по-трудни, или напряко невъзможни.
Потресен съм от политическите процеси, които следим у нас. Партиите се
отхвърлиха от концепцията да притеглят гласоподаватели и да уголемяват своето публично
наличие. Това е рецесия на политическото посланичество. Те сами изоставиха
периферията си. В последните години всичко се свежда до диалог единствено с най-
твърдите ядра, които се насъскват като футболни агитки. За това е задоволителна единствено
борбата. И назад, в случай че партиите желаят да се отворят и да съставляват
огромни групи хора – каквато е задачата им – тогава те ще би трябвало да са много по-
уравновесени в позициите си, да търсят решения и да сплотяват. Казвам го от опит –
от годините, когато Българска социалистическа партия беше огромна и мощна и като водач трябваше да уравновесявам
сред настояванията на ядрото и упованията на периферията.
Но това е призванието на партиите и на техните водачи. Не мога да допускам, че в 21
век спечелилият на изборите е с 600 000 гласа и това му стига. За останалите да не
приказваме. Това е хранителната среда за една от тематиките за референдум – партиите
отхвърлят да съставляват хората и те търсят различни разновидности. “
Големият грях на Нинова е, че лиши най-бедната страна в Европейски Съюз от лява партия
„ Това е грях на Нинова не пред партията, а пред страната. Така тя лишава
българския политически развой от опцията да извърши неговата задача – да води
страната напред на два крайници. Вместо спор ляво – дясно, ние затъваме в популизъм,
шовинизъм и маргинализация. Да оставиш страната с най-големи неравенства в Европейски Съюз
без левица е закононарушение. Някой би трябвало да удържи обществената страна и по тази причина,
след 33 години, се появи кандидат за мястото на Българска социалистическа партия вляво в лицето на
„ Продължаваме промяната “. А Българска социалистическа партия им го отстъпи непринудено. От доста време
споделям с вас паниката си за отвличането на Българска социалистическа партия от лявото и позиционирането й в
национализма, консерватизма и традиционализма – както знаем, мечтано и осъзнато решение на управлението на партията.
Това е големият залог за конгреса на Българска социалистическа партия. Партията ще прояви ли витални сили, ще
даде ли политики, които да я запазят като българската левица, ще реши ли да се бори
за външна страна. Предложенията на управлението за Конгреса са отвън времето и
пространството – българите имат упования от левицата, а тя се занимава със себе си.
Единственият извод, който се постанова от препоръчаните промени е, че те са безусловно
ненужни и още повече централизират едноличната власт в партията. Конгресът трябвада покаже, че Българска социалистическа партия е още жива и в случай че не успеем – няма смисъл да сме просто фигуранти в залата.
Въпросът за водачеството на Нинова към този момент наподобява решен – от нея към този момент не се чака
нищо ново. Вече даже най-близките й последователи не чакат по-добро показване
на партията на избори, камо ли пък да приказваме за резултат, който да нарежда Българска социалистическа партия
като съществена съпротива или първа политическа мощ.
Твърде позорен беше опитът на левицата да осъществя третия мандат. Борисов
отиде на срещата, с цел да легитимира себе си и партията си и да излезе от изолираност. Там
участваха водачите на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “ – задоволителен брой
депутати за ръководещо болшинство. Никой от тях не пожела това да се случи с мандат
на Българска социалистическа партия. Въпреки забележимото предпочитание на водача на левицата. Епохата „ Нинова “
завърши със личния й отвод от задачата на Българска социалистическа партия да бъде опция на Борисов и
модела ГЕРБ. След всички години на гневна съпротива, най-после Нинова сподели
податливост да подари мандата против непретенциозно присъединяване в държавното управление на върхушката на
Българска социалистическа партия. Не е несъмнено, че ГЕРБ ще влезе в коалиция с Българска социалистическа партия и след последващи избори, той
употребява левицата като опасност за Политическа партия и Демократична България. А тя ще заплати тази цена с резултата си на
изборите. Равносметката е, че от опция за ръководството на страната и
поръчител за парламентаризма и диалогичността в търсенето на публични
консенсуси, Българска социалистическа партия се бори да резервира петото си място на вота и да влезе в обувките
на Движение за права и свободи като постоянно готовият на всичко съдружен сътрудник.
Не по-малък е абсурдът с тайния експорт на оръжия за Украйна, след всички обети
по какъв начин нито един патрон не е излязъл за нашата съседка. Членовете и симпатизантите на
Българска социалистическа партия са тежко разочаровани от лъжата, повтаряна дълго и безапелационно.
На този декор да не забравяме и тоталната интернационална делегитимация на Българска социалистическа партия. И
тук надалеч не става дума за Истанбулската спогодба. А за разбирането на водача на
Българска социалистическа партия, че на открито ни дебне враждебният непознат свят, който ще посегне на полезностите и
идентичността ни. Иде тирада за тоталното недоумение, че сполучливата левица не може да
е сама, тъй като няма по какъв начин една партия, в една страна да се опълчи против световния
капитал и да отбрани правата на хората. Левицата е интернационална, тя плува против
течението, което не е единствено в национални граници. И само в огромната общественост на
европейското ляво може да реализира резултати, даже и в съпротива. “
Новото обединяване вляво ще даде оправдание на Нинова тъкмо преди конгреса на Българска социалистическа партия
„ Всички знаем, че когато разговорът е запушен вътре в партията, той излиза на открито. В този
смисъл, новото ляво обединяване събира персони с хрумвания и качества. Много хора ме
питат за какво не съм с тях. Уважавам всяко изпитание за разговор и за взаимоотношение сред
левите хора, само че там има такива с разнообразни ползи и визии – едни с концепцията за
смяна на Българска социалистическа партия, други с оферти за явяване на последващи избори. Обявяването на
концепцията за присъединяване в идния избор даде идеално оправдание на Нинова тъкмо преди
конгреса на Българска социалистическа партия. Тезата за измяната още веднъж ще прозвучи, а това ще капсулира
партията и ще я на
„ В Съединени американски щати и в Европа предстоят избори през 2024 година – президентски и европейски. В този смисъл, 2023-та ще е предизборна година и в нея ще се очертаят съществени позиции и борби в конкуренцията за съответния избор. В Съединени американски щати следва да забележим кой ще дръзне да се
кандидатира, а Европа би трябвало да реши каква ще бъде нейната бъдеща роля предвид на
войната, инфлацията, зелената промяна и продоволствената сигурност.
След европейските избори през май 2024 година ще има нова Европейска комисия, нов Екологичен потенциал, ново водачество на
Европейския съвет. През тази година Европа ще отстоява политиките си, задоволително
провокирани от войната и инфлацията; ще се бори с евроскептицизма, появил се като
разследване от войната; ще взема решение вътрешни проблеми – Шенген, миграция, еврозона,
стопански напредък, приходи. А политическите партии ще имат финален късмет преди
изборите да покажат политики и цели, с които да впечатлят гласоподавателите.
Неслучайно на конгреса на ПЕС в Берлин през октомври обрисувах тъкмо тази задача: в този момент
е времето, в което политическите фамилии да очертаят своята визия, да дадат
решения на рецесиите и да погледнат малко по-надалеч в бъдещето.
За страдание, Европа не намира мястото си в новия свят, в който се озовахме след
началото на войната. Разбираеми са позициите за налагане на наказания и поддръжката за
Украйна, само че липсва главният лайтмотив, марката на Европейски Съюз – мирът. Десетилетия наред
Европа е била експортьор на мир, а в този момент загуби тази роля. Допуснахме войната да се
трансформира в новата действителност, да бъде водена до безсилие и с непрекъснатата опасност от
ескалация, тъй като всяко деяние провокира контрадействие – нови оръжия, нови
участници. Красноречив беше натискът върху Германия в последните седмици.
В Европа продължава и икономическата рецесия. Не се е изпарил въпросът за
икономическите последствия от войната и за цената на удара върху
конкурентоспособността на Стария континент. Все още не е ясно от кое място и на каква
цена ще дойдат доставките за идната година, само че сигурно ще са в нови
порядъци – надалеч от цените от средата на 2021 година Освен цените, Европа би трябвало да
подсигурява и независимостта на енергийните си доставки освен от Русия, а от всевъзможни
евентуални снабдители. В този смисъл, Зелената договорка е инструментът за
освобождение от зависимости. Целта ни би трябвало да бъде да реализираме баланс сред
цели като екология и климат, и сигурност на доставките и на потреблението.
Политиката да не убива стопанската система. Войната сложи началото на нов стадий на
икономическо, военностратегическо и геополитическо преструктуриране. Това са
значимите процеси, които се дискутират в Европа, а в България – въобще. “, разяснява
обстановката в Европейски Съюз Сергей Станишев.
Два избора предстоят в България – за две години пети парламентарни и локални през
есента.
„ Всички тези вотове ще се случат в комплициран подтекст. Европа ще се наложи да реши
рецесиите си дълготрайно. Както след ковидкризата, в този момент Европейски Съюз би трябвало да работи
уверено във връзка с общи принадлежности. За страдание, поради неналичието на
държавно управление, България за следващ път няма да взе участие политически във взимането на
тези значими решения. Ние ще се занимаваме с прекомерно местни, локални съображения. “
Изправени сме пред абсурд – от локалните избори да зависят парламентарните
„ В момента страната е без водачество, тъй като всички партии вършат сметки по какъв начин
поемането на отговорност за съставянето на кабинет ще се отрази на резултата им на
локалните избори. Тоест, разсъждават конюктурно.
Смешно е да си мислим, че конфигурацията в Народното събрание след вота през април ще е
доста по-различна от тези през предходната година. Смешно е да си мислим, че
конфигурацията в Народното събрание след вота през април ще е доста по-различна от тези
през предходната година. В този смисъл възможностите за сформиране на кабинет са 50/50. И
забележете, зависят от ГЕРБ.
А заслугата по тази причина е на „ Продължаваме промяната “. Когато Политическа партия се появиха на
политическата сцена, те имаха всичко – социална, политическа и интернационална
поддръжка. ГЕРБ изглеждаше трайно надвит и подложен в изолираност. Имаше ясно
разделяне на партии на смяната и такива на статуквото. Три избора по-късно
групировката се чуди кого да прибере в предизборна коалиция, с цел да може
аритметичният общ брой да докара до по-голям резултат от този на ГЕРБ.
Уравнението на бъдещия кабинет е с много незнайни. От една страна, никой не желае
да ръководи тъкмо преди локалните избори, тъй като ръководещото болшинство ще
очертае и ясна съпротива. За ГЕРБ е значимо да притегли в обединението Политическа партия, или най-
дребното Демократична България, с цел да не загуби свои замъци в огромните градове на локалните избори.
Така вместо да мислят за идните огромни диспути в Европа, първите две
политически сили виждат националното държавно управление като функционалност на локални
клиентели. При по този начин обрисуваната картина, опцията за намиране на консенсус за
сформиране на държавно управление напролет не е доста огромна. Дори и някои от партиите
да се показват по-убедително в сравнение с предния избор. “, продължи разбора си
Станишев.
„ Политическите сили в България не дават вероятност на хората и на страната. Ние не
сме изключение от международната наклонност на разделяне и фрагментация на
обществото. От необятен консенсус в доста страни се стигна до грубо
опълчване, вземете за образец Съединени американски щати и тихата „ революция “ сред
демократи и републиканци. За разлика от Съединени американски щати обаче, България е с нежна стопанска система и
към момента млада народна власт. Това, за което аз персонално ще работя и приканвам всички
виновни български политици е да се опитаме да променим средата и да
възстановим разговора и публичния консенсус. Политиците у нас носят
отговорност първо за разпада и делигитимацията на политическата система – с
дейностите и бездействията си те унищожиха доверието в партиите и в Народното
заседание. На второ място, за две години и четири Народното събрание, те не можаха да
излъчат устойчиво постоянно българско държавно управление. Това заплаши
стопански страната и я трансформира като цяло в „ болния човек “ на Европа –
служебните държавни управления са законни, само че не политически дейни в живота на
европейските партии и институции. На трето място, българските партии изгубиха
ролята си на поръчител на от дълго време реализирани публични консенсуси. От
Истанбулската спогодба до еврозоната и президентската република, става дума за
на ниска цена популизъм и алтернатива за изява на маргинализирани политически играчи.
Плъзгането по популизма от страна на огромните политически партии е тежка
политическа неточност, тъй като по този начин те унищожават тъканта на обществото и
губят избори. Красноречив е образецът с Българска социалистическа партия. “
Сега надвисва заплаха – да се подмени изборният механизъм с популизмите на
директната народна власт
„ Партиите към този момент са в предизборна акция и стартира лансирането на популистки тези
– двата референдума – за президентска република на Слави Трифонов и срещу
еврото на „ Възраждане “.
Партиите у нас са най-големите виновници за слагането въобще на тематиката за
смяна на държавното устройство. С бездействието си, с невъзможността си да
образуват ръководещи болшинства и да подсигуряват държавното ръководство, те
направиха позволена тази мисъл.
По същия метод стои въпросът с приемането на България в еврозоната. У нас към момента
голяма част от обществото поддържа цивилизационния избор на страната да бъде
част от Европейски Съюз. По доста съображения. Но с паника проследявам по какъв начин избрани политически
играчи (дори и управлението на моята партия) пускат евроскептицизма за лична
полза против знаци на Европа, елементарно обяснени през приходи и шовинизъм.
Тези матрьошки са рискови. Защото протягат ръка на реализирани в обществото консенсуси от
последните 33 години: за държавното устройство, за европейското участие на
България, както и за това страната да е съвременна, просперираща и обществена страна.
Вместо нелепи политически хрумвания, приканвам партиите да поемат политическа
отговорност като посочат ясно в стратегиите и акциите своите цели, тъй че
изначално да станат ясни вероятните съдружни болшинства. Отдавна споделям, че
са нужни национални цели, към които да са обединени множеството
политически сили, с цел да има страната дълготрайна тактика и предвидимост.
Призовавам ги да кажат ясно позицията си по четири непосредствени политически
цели:
Пълноценната политическа и икономическа интеграция на България в Европейски Съюз –
Шенген и еврозоната
Икономическата непоклатимост и приходите в бюджет
Енергетиката и Плана за възобновяване и резистентност
Демографска рецесия, обучение, опазване на здравето
Партиите се отхвърлиха да се борят за гласоподаватели, свиха се до най-тесните си
ядра
„ Призовавам партиите да помислят и с какъв звук ще влязат в акцията. Защото
по-късно договарянията за обединения ще са още по-трудни, или напряко невъзможни.
Потресен съм от политическите процеси, които следим у нас. Партиите се
отхвърлиха от концепцията да притеглят гласоподаватели и да уголемяват своето публично
наличие. Това е рецесия на политическото посланичество. Те сами изоставиха
периферията си. В последните години всичко се свежда до диалог единствено с най-
твърдите ядра, които се насъскват като футболни агитки. За това е задоволителна единствено
борбата. И назад, в случай че партиите желаят да се отворят и да съставляват
огромни групи хора – каквато е задачата им – тогава те ще би трябвало да са много по-
уравновесени в позициите си, да търсят решения и да сплотяват. Казвам го от опит –
от годините, когато Българска социалистическа партия беше огромна и мощна и като водач трябваше да уравновесявам
сред настояванията на ядрото и упованията на периферията.
Но това е призванието на партиите и на техните водачи. Не мога да допускам, че в 21
век спечелилият на изборите е с 600 000 гласа и това му стига. За останалите да не
приказваме. Това е хранителната среда за една от тематиките за референдум – партиите
отхвърлят да съставляват хората и те търсят различни разновидности. “
Големият грях на Нинова е, че лиши най-бедната страна в Европейски Съюз от лява партия
„ Това е грях на Нинова не пред партията, а пред страната. Така тя лишава
българския политически развой от опцията да извърши неговата задача – да води
страната напред на два крайници. Вместо спор ляво – дясно, ние затъваме в популизъм,
шовинизъм и маргинализация. Да оставиш страната с най-големи неравенства в Европейски Съюз
без левица е закононарушение. Някой би трябвало да удържи обществената страна и по тази причина,
след 33 години, се появи кандидат за мястото на Българска социалистическа партия вляво в лицето на
„ Продължаваме промяната “. А Българска социалистическа партия им го отстъпи непринудено. От доста време
споделям с вас паниката си за отвличането на Българска социалистическа партия от лявото и позиционирането й в
национализма, консерватизма и традиционализма – както знаем, мечтано и осъзнато решение на управлението на партията.
Това е големият залог за конгреса на Българска социалистическа партия. Партията ще прояви ли витални сили, ще
даде ли политики, които да я запазят като българската левица, ще реши ли да се бори
за външна страна. Предложенията на управлението за Конгреса са отвън времето и
пространството – българите имат упования от левицата, а тя се занимава със себе си.
Единственият извод, който се постанова от препоръчаните промени е, че те са безусловно
ненужни и още повече централизират едноличната власт в партията. Конгресът трябвада покаже, че Българска социалистическа партия е още жива и в случай че не успеем – няма смисъл да сме просто фигуранти в залата.
Въпросът за водачеството на Нинова към този момент наподобява решен – от нея към този момент не се чака
нищо ново. Вече даже най-близките й последователи не чакат по-добро показване
на партията на избори, камо ли пък да приказваме за резултат, който да нарежда Българска социалистическа партия
като съществена съпротива или първа политическа мощ.
Твърде позорен беше опитът на левицата да осъществя третия мандат. Борисов
отиде на срещата, с цел да легитимира себе си и партията си и да излезе от изолираност. Там
участваха водачите на ГЕРБ, Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и „ Български напредък “ – задоволителен брой
депутати за ръководещо болшинство. Никой от тях не пожела това да се случи с мандат
на Българска социалистическа партия. Въпреки забележимото предпочитание на водача на левицата. Епохата „ Нинова “
завърши със личния й отвод от задачата на Българска социалистическа партия да бъде опция на Борисов и
модела ГЕРБ. След всички години на гневна съпротива, най-после Нинова сподели
податливост да подари мандата против непретенциозно присъединяване в държавното управление на върхушката на
Българска социалистическа партия. Не е несъмнено, че ГЕРБ ще влезе в коалиция с Българска социалистическа партия и след последващи избори, той
употребява левицата като опасност за Политическа партия и Демократична България. А тя ще заплати тази цена с резултата си на
изборите. Равносметката е, че от опция за ръководството на страната и
поръчител за парламентаризма и диалогичността в търсенето на публични
консенсуси, Българска социалистическа партия се бори да резервира петото си място на вота и да влезе в обувките
на Движение за права и свободи като постоянно готовият на всичко съдружен сътрудник.
Не по-малък е абсурдът с тайния експорт на оръжия за Украйна, след всички обети
по какъв начин нито един патрон не е излязъл за нашата съседка. Членовете и симпатизантите на
Българска социалистическа партия са тежко разочаровани от лъжата, повтаряна дълго и безапелационно.
На този декор да не забравяме и тоталната интернационална делегитимация на Българска социалистическа партия. И
тук надалеч не става дума за Истанбулската спогодба. А за разбирането на водача на
Българска социалистическа партия, че на открито ни дебне враждебният непознат свят, който ще посегне на полезностите и
идентичността ни. Иде тирада за тоталното недоумение, че сполучливата левица не може да
е сама, тъй като няма по какъв начин една партия, в една страна да се опълчи против световния
капитал и да отбрани правата на хората. Левицата е интернационална, тя плува против
течението, което не е единствено в национални граници. И само в огромната общественост на
европейското ляво може да реализира резултати, даже и в съпротива. “
Новото обединяване вляво ще даде оправдание на Нинова тъкмо преди конгреса на Българска социалистическа партия
„ Всички знаем, че когато разговорът е запушен вътре в партията, той излиза на открито. В този
смисъл, новото ляво обединяване събира персони с хрумвания и качества. Много хора ме
питат за какво не съм с тях. Уважавам всяко изпитание за разговор и за взаимоотношение сред
левите хора, само че там има такива с разнообразни ползи и визии – едни с концепцията за
смяна на Българска социалистическа партия, други с оферти за явяване на последващи избори. Обявяването на
концепцията за присъединяване в идния избор даде идеално оправдание на Нинова тъкмо преди
конгреса на Българска социалистическа партия. Тезата за измяната още веднъж ще прозвучи, а това ще капсулира
партията и ще я на
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ