Тъжната история на един беден дядо. Човечността все още я има!
Тъжната история на един безпаричен дядо, която разказва единствено един от многото случаи на беднотия у нас, само че също по този начин демонстрира, че човечността към момента я има.
Става дума за един дядо, който се оказал в неприятна обстановка на касата в един магазин. Разказва младо момче на име Мартин.
„ Вчера бях в един магазин. Пред мен стоеше безпаричен дядо, който беше над 80 години. В кошницата поставил два домата, тиквички, 1 кг брашно, 1 кг захар и някакви дребни неща, нищо първокласно, нищо прекомерно скъпо.
Старецът прекатурна цялото си портмоне и от него изпаднаха няколко монети. Касиерката ги преброи, бяха към 8 лв. и сподели, че не са задоволително. Попита дали ще донесе останалите пари или ще върне нещо.
Той й сподели, че няма да донесе пари, защото, той и бабата нямали пари у дома, а че ще върне част от продуктите. Бутна двата домата и тиквичката нестабилно с ръка и попита касиерката какво още би трябвало да остави.
Извадих пари от портфейла си и дадох пари на касиерката и й споделих да върне продуктите на господина. Дядото се зае да претърсва джобовете си с вярата да откри още някой изгубен лев.
Той ме погледна и сподели: „ Наистина нямам нищо повече в джобовете си, вземи нещо от това, което желаех да купя “.
Касиерката му сподели, че съм дал толкоз, колкото не му доближиха. Дядото ме погледна комплицирано и след това наведе глава и сподели: “И какво да върша в този момент? ”
“Нищо ”, споделих му: “Вземете нещата си и се приберете у дома, всичко е наред. ”
Но това в никакъв случай не ми се е случвало – сподели дядото, към момента комплициран. „ Наистина, не знам какво да върша? “, сподели той и погледна комплицирано касиерката.
“Е, към момента има положителни хора ” – сподели тя и по-късно погледна в земята.
„ Дайте ми най-малко вашия телефонен номер и адрес, тъй че ще ви върна парите, когато имам “, сподели ми дядото.
„ Всичко е наред, проработили сте и сте дали задоволително преди доста години “, пробвах се да разведря тежкото му състояние.
“Но това в никакъв случай не ми се е случвало, някой да ми помогне по този начин … ”, сподели дядото и стартира да трепери и плаче за тъгата си, като че ли съм му дал чувал със злато, а не просто няколко лв..
Касиерката му доопакова и останалите артикули и видях, че й на нея й стана мъчително. Тя евентуално работи тук за минимална заплата и знае сигурно какво значи да нямаш.
„ Елате най-малко да ви черпя едно кафе “, хлипаше дядото. ”
“Не е нужно да вършиме нищо, с изключение на да се успокоите и да се приберете, да си извършите ястие и да си починете ”, пробвах се да го успокоя.
Вижте още: Черен и бял тоблерон: 2 предписания за единствено 20 минути
Той протегна ръка. “Как се казвате? ”- Мартин – отвърнах.
“Аз съм Милан и ще те помня, до момента в който съм жив. ”
