Почина Саша Андреев след удара по буса с българската хуманитарна помощ в Украйна
Тъжна новина заяви Стоян Славчев, който дружно с Лазар Радков от " Капачки за бъдеще " беше в Украйна с филантропична помощ.
Бусът попадна под удари на минохвъргачка.
За страдание, един от водачите Саша Андреев е умрял по-късно от раните си.
" Нашият другар Саша Андреев, който беше ранен от осколки, водейки част от екипа ни за филантропична помощ, умря! Нека имаме в молитвите си неговите близки: брачна половинка Ирина, наследник Руслан, дъщери Дарина и Диана, както и внучката Сара! Благодаря на Бога за времето, прекарано дружно и образеца му на отдадено служение! Всички ние тъжим за следващия лишен живот в тази брутална война! Саша, до Възкресението! "
Припомняме и описа на Радков преди няколко дни:
" Удариха ни с минохвъргачка. Мината падна и детонира някъде 2-3 метра пред и леко вляво пред буса. Шофьорът получи два шрапнела в лявата половина на торса. Шрапнел счупи лявата ключица на този вдясно от водача. Момчето зад мене получи прорезни рани на над 10 места по лицето от пръснатото странично стъкло. Аз се снабдих с малко късче от шрапнел, пробило ветровката и спряно в якето евентуално от презрамката на бронята изпод. Благодаря на Георги Иванов за бронежилетката. Всичко това обаче го научихме малко по-късно.
В момента на гърмежа първо ни гръмнаха главите. След това чух водачът да крещи от болежка, тъй като с изключение на шрапнелите, беше отнесъл и главната мощ на ударната вълна, тъй като мината гръмна безусловно в лицето му. Когато бусът спря, двамата до водача незабавно изскочиха на открито, допускам единият или двамата са му помогнали да излезе. Изкрещях им няколко пъти да отворят страничната дясна врата, с цел да можем да излезем и тримата, които бяхме зад тях, тъй като се отваряше единствено от копче от предното табло. Или не са ме чули, или електрониката не е функционирала, тъй като действително бусът към този момент беше тотал вреда. Нямаше какво друго да направя - разруших с десния лакът леко напуканото от ударната вълна дясно стъкло, почистих стъклата и прескочих. Някъде там евентуално съм си нарязал дясната ръка. След мен прескочиха и двамата, които седяха на втория ред седалки в ляво от мен и един след различен се хвърлихме в канавката настрана от пътя при останалите.
Наблизо се оказа украински боец, който ни сподели, че едвам руснаците ли са стреляли съответно по нас, просто сме имали неприятен шанс. Помислих си - щеше да е доста иронично да нахраним цяло село, което до неотдавна не е имало никакви доставки, тъй като е било окупирано и им оставихме генератор, тъй като в този момент имат проблем с електрозахранването и няколко километра по пътя наопаки да прехвърчи мина през бойната линия и да ни взриви...
Все тая, дали инцидентно или иронично - имахме двама съществено потърпевши и трябваше да се погрижим за тях. Изтичах до интонации бус, сграбчих си парамедишката раница и аптечката и изтичах наопаки. Колегите към този момент бяха натоварили потърпевшите и себе си в задната част на другия бус върху кашоните и торбите с храна, санитарни материали и генератори, а боецът ги беше ориентирал къде е най-близката болница.
Влязохме, затворихме вратите и тръгнахме. Там за първи път можах да огледам потърпевшия водач и да му задам няколко въпроса. Първите неща, които забелязах беше, че беше прежълтял, крещеше от болежка и тениската му изглеждаше мокра. Сложих ръкавици, извадих незабавната ножица, която реже и огради и понечих да му я срежа, с цел да прегледам, дали е ранен и по какъв начин. Той обаче си подвигна тениската и видях две входни рани в лявата половина на коремната област. И от двете стърчаха конци и късчета плат, които шрапнелите са вкарали, преминавайки през якето, пуловера и тениската му.
В другата обстановка бих му измерил дихателна и пулсова периодичност, сатурация и кръвно налягане и щях да опитам да му хвана венозен път, само че в тази ситуация бяхме бяхме върху кашони, в задната част на хладилен бус, а водачът караше с цялостна газ по пътищата, малко по-лоши от лунен пейзаж и учредената ми грижа беше да не падна върху него или да не се потроша и да се наредя до него.
Бусът попадна под удари на минохвъргачка.
За страдание, един от водачите Саша Андреев е умрял по-късно от раните си.
" Нашият другар Саша Андреев, който беше ранен от осколки, водейки част от екипа ни за филантропична помощ, умря! Нека имаме в молитвите си неговите близки: брачна половинка Ирина, наследник Руслан, дъщери Дарина и Диана, както и внучката Сара! Благодаря на Бога за времето, прекарано дружно и образеца му на отдадено служение! Всички ние тъжим за следващия лишен живот в тази брутална война! Саша, до Възкресението! "
Припомняме и описа на Радков преди няколко дни:
" Удариха ни с минохвъргачка. Мината падна и детонира някъде 2-3 метра пред и леко вляво пред буса. Шофьорът получи два шрапнела в лявата половина на торса. Шрапнел счупи лявата ключица на този вдясно от водача. Момчето зад мене получи прорезни рани на над 10 места по лицето от пръснатото странично стъкло. Аз се снабдих с малко късче от шрапнел, пробило ветровката и спряно в якето евентуално от презрамката на бронята изпод. Благодаря на Георги Иванов за бронежилетката. Всичко това обаче го научихме малко по-късно.
В момента на гърмежа първо ни гръмнаха главите. След това чух водачът да крещи от болежка, тъй като с изключение на шрапнелите, беше отнесъл и главната мощ на ударната вълна, тъй като мината гръмна безусловно в лицето му. Когато бусът спря, двамата до водача незабавно изскочиха на открито, допускам единият или двамата са му помогнали да излезе. Изкрещях им няколко пъти да отворят страничната дясна врата, с цел да можем да излезем и тримата, които бяхме зад тях, тъй като се отваряше единствено от копче от предното табло. Или не са ме чули, или електрониката не е функционирала, тъй като действително бусът към този момент беше тотал вреда. Нямаше какво друго да направя - разруших с десния лакът леко напуканото от ударната вълна дясно стъкло, почистих стъклата и прескочих. Някъде там евентуално съм си нарязал дясната ръка. След мен прескочиха и двамата, които седяха на втория ред седалки в ляво от мен и един след различен се хвърлихме в канавката настрана от пътя при останалите.
Наблизо се оказа украински боец, който ни сподели, че едвам руснаците ли са стреляли съответно по нас, просто сме имали неприятен шанс. Помислих си - щеше да е доста иронично да нахраним цяло село, което до неотдавна не е имало никакви доставки, тъй като е било окупирано и им оставихме генератор, тъй като в този момент имат проблем с електрозахранването и няколко километра по пътя наопаки да прехвърчи мина през бойната линия и да ни взриви...
Все тая, дали инцидентно или иронично - имахме двама съществено потърпевши и трябваше да се погрижим за тях. Изтичах до интонации бус, сграбчих си парамедишката раница и аптечката и изтичах наопаки. Колегите към този момент бяха натоварили потърпевшите и себе си в задната част на другия бус върху кашоните и торбите с храна, санитарни материали и генератори, а боецът ги беше ориентирал къде е най-близката болница.
Влязохме, затворихме вратите и тръгнахме. Там за първи път можах да огледам потърпевшия водач и да му задам няколко въпроса. Първите неща, които забелязах беше, че беше прежълтял, крещеше от болежка и тениската му изглеждаше мокра. Сложих ръкавици, извадих незабавната ножица, която реже и огради и понечих да му я срежа, с цел да прегледам, дали е ранен и по какъв начин. Той обаче си подвигна тениската и видях две входни рани в лявата половина на коремната област. И от двете стърчаха конци и късчета плат, които шрапнелите са вкарали, преминавайки през якето, пуловера и тениската му.
В другата обстановка бих му измерил дихателна и пулсова периодичност, сатурация и кръвно налягане и щях да опитам да му хвана венозен път, само че в тази ситуация бяхме бяхме върху кашони, в задната част на хладилен бус, а водачът караше с цялостна газ по пътищата, малко по-лоши от лунен пейзаж и учредената ми грижа беше да не падна върху него или да не се потроша и да се наредя до него.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ