Веска Спасова, етнолог: Святото тайнство на Бъдни вечер е в трапезата
Святото свещенодействие на Бъдни вечер се състои в празничната софра. Това сподели в изявление за " Фокус “ етнологът към Регионален исторически музей – Кюстендил основен помощник Веска Спасова. По думите й Бъдни вечер е празник на дома и на фамилията. Казаното, направеното с избрана символика носи името на молитва за изобилие – ритуална молитва за изобилие, здраве и фамилно благополучие.
" Святото свещенодействие на вечерта се състои точно в празничната софра към която се събира цялото семейство. Всички знаем, че би трябвало да са постни ястията, да са нечетен брой. Трябва да има от всичко на трапезата – фасул, зелеви сърми, баница, орехи, ошав. Символично, посредством обредността да осигурим да има и обилие в новата година “, описа Веска Спасова.
Според етнолога на трапезата е хубаво да се сложи чесън, тъй като съгласно вярата на старите българи той защищава. Трябва да се постави мед – за сладостен живот, сол – да гони неприятното, дрян или зелена клонка – за здраве и дълъг живот, плодове – за обилие.
Централно място на трапезата заемат обредните хлябове. Замесва се пшеничена погача с мая която се назовава " Бъдник “, " Боговица “, " Светеци “, " Богова пита “. Веска Спасова даде за образец това, че вследствие на теренни изследвания в Бобовдолско за Бъдни вечер се меси по този начин наречения " Овчарник “, а в региона на Сапарева баня – " Вечерник “.
Питата се украсява с тестени фигурки, които символизират стопанската активност на фамилията. " Може да има орач с рало, волове, пастир, бъчва, житни снопи. Всеки от фамилията поставя избрана символика. До бъдника стои и безквасна прясна пита – питка с паричка. В нея може да се постави сламка, съчка. Слага се копче за поминък, дренче за здраве, бобче за изобилие. Правят се кравайчета за коледарите “, добави Веска Спасова.
Тя уточни, че в по-старо време храната се е нареждала на земята. В кюстедилско месарите са се постили върху ръжена плява, с класовете на изток и се е разхвърляло жито. До тях се е поставяло ралото, а стопанинът ритуално е приготвял бъдник, който да поддържа огъня през цялата нощ.
Вечерята е започвала с прекадяване на дома. Запалвала се е свещ върху бъдника, която по-късно се е пазела цяла година. Обредно обвързване на най-възрастния в фамилията е да разчупи питката с паричката. От нея се оставят части на Бог, на Света Богородица, на къщата, на животните, на всеки член от фамилията по възрастова подчиненост. На който се падне паричката – той ще бъде здрав, ще има шанс през цялата година.
" На места в котловината на Кюстендил парчето, наречено на Бог, се е изнасяло от дете на открито, което три пъти кани: " Ела Боже, да вечеряме “. Обичаят повелява трапезата да не се прибира до сутринта. Вярва се, че умрелите довечера идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите “, добави Спасова.
Тя добави, че Бъдни вечер значимо място заемат гаданията за обилие, за сватба, за изобилие, за здраве. Такъв миг е разчупването на орех, който е затворен и може да допуска гадания. Всеки избира орех и в случай че ядката е цяла – той ще има здраве през цялата година.
Венцеслав ИЛЧЕВ
" Святото свещенодействие на вечерта се състои точно в празничната софра към която се събира цялото семейство. Всички знаем, че би трябвало да са постни ястията, да са нечетен брой. Трябва да има от всичко на трапезата – фасул, зелеви сърми, баница, орехи, ошав. Символично, посредством обредността да осигурим да има и обилие в новата година “, описа Веска Спасова.
Според етнолога на трапезата е хубаво да се сложи чесън, тъй като съгласно вярата на старите българи той защищава. Трябва да се постави мед – за сладостен живот, сол – да гони неприятното, дрян или зелена клонка – за здраве и дълъг живот, плодове – за обилие.
Централно място на трапезата заемат обредните хлябове. Замесва се пшеничена погача с мая която се назовава " Бъдник “, " Боговица “, " Светеци “, " Богова пита “. Веска Спасова даде за образец това, че вследствие на теренни изследвания в Бобовдолско за Бъдни вечер се меси по този начин наречения " Овчарник “, а в региона на Сапарева баня – " Вечерник “.
Питата се украсява с тестени фигурки, които символизират стопанската активност на фамилията. " Може да има орач с рало, волове, пастир, бъчва, житни снопи. Всеки от фамилията поставя избрана символика. До бъдника стои и безквасна прясна пита – питка с паричка. В нея може да се постави сламка, съчка. Слага се копче за поминък, дренче за здраве, бобче за изобилие. Правят се кравайчета за коледарите “, добави Веска Спасова.
Тя уточни, че в по-старо време храната се е нареждала на земята. В кюстедилско месарите са се постили върху ръжена плява, с класовете на изток и се е разхвърляло жито. До тях се е поставяло ралото, а стопанинът ритуално е приготвял бъдник, който да поддържа огъня през цялата нощ.
Вечерята е започвала с прекадяване на дома. Запалвала се е свещ върху бъдника, която по-късно се е пазела цяла година. Обредно обвързване на най-възрастния в фамилията е да разчупи питката с паричката. От нея се оставят части на Бог, на Света Богородица, на къщата, на животните, на всеки член от фамилията по възрастова подчиненост. На който се падне паричката – той ще бъде здрав, ще има шанс през цялата година.
" На места в котловината на Кюстендил парчето, наречено на Бог, се е изнасяло от дете на открито, което три пъти кани: " Ела Боже, да вечеряме “. Обичаят повелява трапезата да не се прибира до сутринта. Вярва се, че умрелите довечера идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите “, добави Спасова.
Тя добави, че Бъдни вечер значимо място заемат гаданията за обилие, за сватба, за изобилие, за здраве. Такъв миг е разчупването на орех, който е затворен и може да допуска гадания. Всеки избира орех и в случай че ядката е цяла – той ще има здраве през цялата година.
Венцеслав ИЛЧЕВ
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ