Голямото престъпление, върху което са основани САЩ
Свят Голямото закононарушение, върху което са учредени Съединени американски щати Битката за предишното е борбата за правото да се дефинира бъдещето 
22 юли 2019, 16:39 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} 
Голямото закононарушение, върху което са учредени Съединени американски щати
Зоран Заев: Присвоявахме непозната история
Заловиха българи в Италия след гонка с хеликоптер
Виетнамски възпитаници рискуват живота си, с цел да вървят на учебно заведение
Майк Помпейо: Джулиан Асандж ще бъде екстрадиран в Съединени американски щати
„ Митът за избора “ и за какво в Съединени американски щати се раждат деца без късмет за живот
Полицията в Съединени американски щати: Горещо е, закононарушения от понеделник
Започнаха предварителните парламентарни избори в Украйна
ойто управлява предишното, управлява сегашното и бъдещето, написа Джордж Фридман в „ Геополитикал фючърс” (Geopolitical Futures).
Ние всички живеем с предишното. Родени сме на несъмнено място и време, в семейство, което има вяра в дадени неща и ги споделя с другите в общността. Дори когато отхвърляме нашето минало, не можем да отхвърлим насладите и контузиите, които са ни оформили като персони, нито неуспехите, триумфите, неудобствата и враговете, с които сме се сблъскали ние и нашите фамилии. Не би трябвало да забравяме нашата памет за предишното, нашите победи, провали, подвиг и безволие. Можем да се опитаме да си представим, че сме нещо друго от това, което сме били и че ужасният миг, когато нашата същинска природа е била разкрита на света, не се е случил. Но това е заблуда. Нашите мемоари са постоянно някъде там и постоянно ще ни радват или преследват.
Точно както хората се пробват да трансформират спомените от предишното, по този начин вършат и религиите и нациите. Когато християнството се популяризира в Европа, то се стреми освен да победи езичеството, само че и да изтрие паметта за него. В края на краищата, християнството е и политическо придвижване, ръководено от доктрината на папа Бонифаций за двата меча - един набожен и един политически. Езичеството е опция на религията, само че също е политическо придвижване, което заплашва да възроди. Църквата се пробва да заличи спомените за езичеството, като присвои и християнизира някои от тях и смаже останалите. Както всички победи и тази е несъвършена. Споменът за езичеството към момента преследва Европа и от време на време избухва, както и този за Хитлер.
Всички религии се пробват да преоформят паметта, трансформирайки това, което е било благородно, в нещо незначително
и налагайки ново достойнство над остарялото. Когато евреите превземат Обетованата земя, те заличават тези, които са били там преди тях. Когато Ислямът излиза от Арабия, той се стреми да наложи своята истина върху спомените на тези, които превзема.
В „ 1984” Джордж Оруел написа за „ дупката на паметта” – машина, посредством която се унищожават книгите и записите за нещата, които режимът не желае да бъдат помнени. Но това не е задоволително за Големия брат. Той желае да заличи освен записите, само че и спомените на героя на книгата - Уинстън Смит, чиновник на Министерството на истината, претрупан с пренаписването на историческите обстоятелства.
За задачата Големият брат търси нещото, от което Смит се опасява най-вече. Оруел разкрива, че политическата власт се основава на способността да се оформят мозъците на хората, а тя е основана на техните мемоари.
Мао Цзедун схваща, че най-голямата заплаха за комунизма е историята .
За да я обезврежда, той би трябвало да заличи предишното. Ето за какво той стартира Културната гражданска война. В основата ѝ е войната против Четирите отживелици: остарели традиции, остаряла просвета, остарели привички и остарели хрумвания. Мао постанова новия ред с гнет, който сегашен Китай към момента се пита да преодолее, само че не може да не помни.
Вероятно няма страна, която да се бори със спомените си по-силно от Германия .
Германците основават толкоз рисково зло, че то няма казус. Не става въпрос единствено за геноцида против евреите. Жертвите на нацистите включват инвалиди, политически съперници и бойци във войната, която Германия започва… Споменът за това е нетърпим и забравянето е невероятно. Страната се научи да живее със своите мемоари, като ги прегърна, само че не за чест, а със позор. По-важно е, че Германия прави разграничаване сред тези, които са направили злото и тези, които са пристигнали по-късно. Следващите генерации са освободени от виновността на тези, които са направили чудовищните каузи. По този метод нацията по едно и също време носи бремето на злото, което е сторено, само че също по този начин бива опростена. Не можеш да забравиш, само че можеш да простиш даже на себе си.
Битката за предишното е борбата за правото да се дефинира бъдещето. Оноре дьо Балзак написа, че всички огромни благосъстояния са построени върху огромни закононарушения. Това е истина, която се ползва в друга степен за всичко в нашия живот. Някои се борят да не помнят. Други се борят да си спомнят и да си простят. Но както написа Оруел, който дефинира предишното, управлява сегашното и бъдещето. И във всички тези образци, тези монументи на цивилизацията, битката за послушание на предишното, с цел да оформят сегашното, е главен миг.
Голямото закононарушение, на което са учредени Съединените щати ,
е поробването на похитени африканци и тяхното поколение. Престъплението не е просто практиката на иго, каквато се е практикувала в доста елементи на света. Съставителите на основополагащия документ на Съединени американски щати имат вяра надълбоко, че всички хора са основани равни, само че все пак робството е разрешено да продължи и да се трансформира в основа на стопанската система на Юга. Така е решено, че африканците не са изцяло хора - идея, която даже други общества, практикуващи робството тогава, не ползват. Следователно, отхвърлянето на правата на робите не се смята за нарушаване на основополагащите убеждения на Съединените щати.
Това раздира страната и приключва с война, в която са убити повече от 600 000 души. Според някои историци, спорът е подбуден от търговски ползи, а не от блян към правораздаване.
Аргументът е значим за тези, които отхвърлят концепцията, че Гражданската война, по някакъв метод, е освободила Съединените щати от закононарушението им. Други обаче имат вяра, че макар че робството в никакъв случай не може да бъде забравено, то би трябвало да бъде сложено едно до друго с изкуплението на Гражданската война. За тази група целият дълг не може да бъде изплатен, само че е направено голямо предплатено заплащане. За останалите, главното заболяване на основаването - убеждението, че африканците не са равни - освен е оставено неизцелено, само че и самата памет на американското минало е опетнена и би трябвало да бъде почистена.
Много от създателите на Съединени американски щати са от Вирджиния, а множеството от тях са имали плебеи. Въпросът в този момент е дали наложеният от тях ред би трябвало да бъде спазван поради предишното. Дали робството не е всичко, което са постигнали и всичко, което Съединени американски щати съставляват, или е било зло и припомнянето на мъртвите от борбата при Антиетам разрешава да се почетат създателите, макар огромното им закононарушение?
Част от отговора дава Шелби Фоут, историк експерт по Гражданската война. Той показва, че Гражданската война е завършила, когато Северът признал, че южняците са се борили самоуверено, а Югът признал, че успеха на Севера е в името на положителното. Останали отвън това помиряване, несъмнено, са самите някогашни плебеи. И поради това помиряването в никакъв случай не е било в действителност дефинитивно.
Самото помиряване в последна сметка се оказва незадоволително. Мнозина от Севера отхвърлят достойнството, дадена на Юга, а мнозина в Юга отхвърлят концепцията, че тяхното проваляне е в името на положителното. Но както при всички борби в предишното, ключът е, че едно огромно закононарушение може да бъде изцелено единствено с огромна неистина. Вероятно това е, което Платон има поради, когато написа за „ благородната лъжа”. Това е памет, която не е истина, само че лекува. По сходен метод германците са излъгали себе си. Те са наследниците на просвета, породила смут. Но германците и светът са по-безопасни с подправянето на паметта.
Не можем да забравим предишното, а в минутите, преди да заспим, то ни преследва, напомняйки ни за нашите неуспехи. Но по-късно се разсънваме, споделяме си нашата приказка и забравяме чудовищните неща, които бихме могли да създадем, давайки си късмет този ден да намерим възмездие. Спомените преследват и унищожават даже в разгара на безоблачен ден. Битката за паметниците е борба за паметта. Който управлява предишното, също ще дефинира бъдещето.
22 юли 2019, 16:39 .a{fill:#fff;}.b{fill:#676767;} Голямото закононарушение, върху което са учредени Съединени американски щати
Зоран Заев: Присвоявахме непозната история
Заловиха българи в Италия след гонка с хеликоптер
Виетнамски възпитаници рискуват живота си, с цел да вървят на учебно заведение
Майк Помпейо: Джулиан Асандж ще бъде екстрадиран в Съединени американски щати
„ Митът за избора “ и за какво в Съединени американски щати се раждат деца без късмет за живот
Полицията в Съединени американски щати: Горещо е, закононарушения от понеделник
Започнаха предварителните парламентарни избори в Украйна
ойто управлява предишното, управлява сегашното и бъдещето, написа Джордж Фридман в „ Геополитикал фючърс” (Geopolitical Futures).
Ние всички живеем с предишното. Родени сме на несъмнено място и време, в семейство, което има вяра в дадени неща и ги споделя с другите в общността. Дори когато отхвърляме нашето минало, не можем да отхвърлим насладите и контузиите, които са ни оформили като персони, нито неуспехите, триумфите, неудобствата и враговете, с които сме се сблъскали ние и нашите фамилии. Не би трябвало да забравяме нашата памет за предишното, нашите победи, провали, подвиг и безволие. Можем да се опитаме да си представим, че сме нещо друго от това, което сме били и че ужасният миг, когато нашата същинска природа е била разкрита на света, не се е случил. Но това е заблуда. Нашите мемоари са постоянно някъде там и постоянно ще ни радват или преследват.
Точно както хората се пробват да трансформират спомените от предишното, по този начин вършат и религиите и нациите. Когато християнството се популяризира в Европа, то се стреми освен да победи езичеството, само че и да изтрие паметта за него. В края на краищата, християнството е и политическо придвижване, ръководено от доктрината на папа Бонифаций за двата меча - един набожен и един политически. Езичеството е опция на религията, само че също е политическо придвижване, което заплашва да възроди. Църквата се пробва да заличи спомените за езичеството, като присвои и християнизира някои от тях и смаже останалите. Както всички победи и тази е несъвършена. Споменът за езичеството към момента преследва Европа и от време на време избухва, както и този за Хитлер.
Всички религии се пробват да преоформят паметта, трансформирайки това, което е било благородно, в нещо незначително
и налагайки ново достойнство над остарялото. Когато евреите превземат Обетованата земя, те заличават тези, които са били там преди тях. Когато Ислямът излиза от Арабия, той се стреми да наложи своята истина върху спомените на тези, които превзема.
В „ 1984” Джордж Оруел написа за „ дупката на паметта” – машина, посредством която се унищожават книгите и записите за нещата, които режимът не желае да бъдат помнени. Но това не е задоволително за Големия брат. Той желае да заличи освен записите, само че и спомените на героя на книгата - Уинстън Смит, чиновник на Министерството на истината, претрупан с пренаписването на историческите обстоятелства.
За задачата Големият брат търси нещото, от което Смит се опасява най-вече. Оруел разкрива, че политическата власт се основава на способността да се оформят мозъците на хората, а тя е основана на техните мемоари.
Мао Цзедун схваща, че най-голямата заплаха за комунизма е историята .
За да я обезврежда, той би трябвало да заличи предишното. Ето за какво той стартира Културната гражданска война. В основата ѝ е войната против Четирите отживелици: остарели традиции, остаряла просвета, остарели привички и остарели хрумвания. Мао постанова новия ред с гнет, който сегашен Китай към момента се пита да преодолее, само че не може да не помни.
Вероятно няма страна, която да се бори със спомените си по-силно от Германия .
Германците основават толкоз рисково зло, че то няма казус. Не става въпрос единствено за геноцида против евреите. Жертвите на нацистите включват инвалиди, политически съперници и бойци във войната, която Германия започва… Споменът за това е нетърпим и забравянето е невероятно. Страната се научи да живее със своите мемоари, като ги прегърна, само че не за чест, а със позор. По-важно е, че Германия прави разграничаване сред тези, които са направили злото и тези, които са пристигнали по-късно. Следващите генерации са освободени от виновността на тези, които са направили чудовищните каузи. По този метод нацията по едно и също време носи бремето на злото, което е сторено, само че също по този начин бива опростена. Не можеш да забравиш, само че можеш да простиш даже на себе си.
Битката за предишното е борбата за правото да се дефинира бъдещето. Оноре дьо Балзак написа, че всички огромни благосъстояния са построени върху огромни закононарушения. Това е истина, която се ползва в друга степен за всичко в нашия живот. Някои се борят да не помнят. Други се борят да си спомнят и да си простят. Но както написа Оруел, който дефинира предишното, управлява сегашното и бъдещето. И във всички тези образци, тези монументи на цивилизацията, битката за послушание на предишното, с цел да оформят сегашното, е главен миг.
Голямото закононарушение, на което са учредени Съединените щати ,
е поробването на похитени африканци и тяхното поколение. Престъплението не е просто практиката на иго, каквато се е практикувала в доста елементи на света. Съставителите на основополагащия документ на Съединени американски щати имат вяра надълбоко, че всички хора са основани равни, само че все пак робството е разрешено да продължи и да се трансформира в основа на стопанската система на Юга. Така е решено, че африканците не са изцяло хора - идея, която даже други общества, практикуващи робството тогава, не ползват. Следователно, отхвърлянето на правата на робите не се смята за нарушаване на основополагащите убеждения на Съединените щати.
Това раздира страната и приключва с война, в която са убити повече от 600 000 души. Според някои историци, спорът е подбуден от търговски ползи, а не от блян към правораздаване.
Аргументът е значим за тези, които отхвърлят концепцията, че Гражданската война, по някакъв метод, е освободила Съединените щати от закононарушението им. Други обаче имат вяра, че макар че робството в никакъв случай не може да бъде забравено, то би трябвало да бъде сложено едно до друго с изкуплението на Гражданската война. За тази група целият дълг не може да бъде изплатен, само че е направено голямо предплатено заплащане. За останалите, главното заболяване на основаването - убеждението, че африканците не са равни - освен е оставено неизцелено, само че и самата памет на американското минало е опетнена и би трябвало да бъде почистена.
Много от създателите на Съединени американски щати са от Вирджиния, а множеството от тях са имали плебеи. Въпросът в този момент е дали наложеният от тях ред би трябвало да бъде спазван поради предишното. Дали робството не е всичко, което са постигнали и всичко, което Съединени американски щати съставляват, или е било зло и припомнянето на мъртвите от борбата при Антиетам разрешава да се почетат създателите, макар огромното им закононарушение?
Част от отговора дава Шелби Фоут, историк експерт по Гражданската война. Той показва, че Гражданската война е завършила, когато Северът признал, че южняците са се борили самоуверено, а Югът признал, че успеха на Севера е в името на положителното. Останали отвън това помиряване, несъмнено, са самите някогашни плебеи. И поради това помиряването в никакъв случай не е било в действителност дефинитивно.
Самото помиряване в последна сметка се оказва незадоволително. Мнозина от Севера отхвърлят достойнството, дадена на Юга, а мнозина в Юга отхвърлят концепцията, че тяхното проваляне е в името на положителното. Но както при всички борби в предишното, ключът е, че едно огромно закононарушение може да бъде изцелено единствено с огромна неистина. Вероятно това е, което Платон има поради, когато написа за „ благородната лъжа”. Това е памет, която не е истина, само че лекува. По сходен метод германците са излъгали себе си. Те са наследниците на просвета, породила смут. Но германците и светът са по-безопасни с подправянето на паметта.
Не можем да забравим предишното, а в минутите, преди да заспим, то ни преследва, напомняйки ни за нашите неуспехи. Но по-късно се разсънваме, споделяме си нашата приказка и забравяме чудовищните неща, които бихме могли да създадем, давайки си късмет този ден да намерим възмездие. Спомените преследват и унищожават даже в разгара на безоблачен ден. Битката за паметниците е борба за паметта. Който управлява предишното, също ще дефинира бъдещето.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ