„Дърпам дявола за опашката с този роман“: Захари Карабашлиев за пандемията, книгите и идеологическата нищета
„ Свободни сме били, но не сме го знаели. “
С тези думи стартира новият разказ на Захари Карабашлиев и няма по какъв начин да не се съгласим, че звучат настоящо на доста равнища. Във времена, в които визиите ни за независимост се задушават под маските, а гласовете на площада остават без отговор, „ Опашката “ наподобява на мъчително огледало, чието отражение наподобява като заплашително знамение за действителността ни .
Политическа ирония, любовна история, фантастична дистопия – всичко това се заплита в сюжета на „ Опашката “, която идва във допустимо най-подходящия миг. Да четеш разказ за България сред Втората пандемия и идните избори е по едно и също време любопитно и ужасно. Фикция и действителност се застъпват, препокриват и надграждат дотам, че читателят стартира да се чуди къде са границите – на положителното и злото, любовта и упоритостта, властта и свободата.
А какво е чувството да пишеш разказ по време на пандемия, има ли положителни планове в политиката и по какъв начин би трябвало да наподобяват изборите – споделя ни самият Захари Карабашлиев в особено изявление за Edna.bg.
* * *
Започвате „ Опашката “ през 2014, само че завършвате книгата през 2020, като облиците и сюжетът остават непроменени. Лесно ли вплетохте тематиката за пандемията във към този момент готовата концепция и какво беше чувството да напишете разказ по време на тези необикновени времена?
Пандемията се вплете в сюжета сама — ненапълно като декор на историята, ненапълно като рамка. Какво беше чувството да пишеш по време на пандемия? То е като да строиш мост по време на суша. Какво в случай че реката в никакъв случай не се изпълни още веднъж? Какво в случай че това, което правиш, няма никакъв смисъл?
Ciela
Как пандемията промени книжния бизнес и работата на издателството Ви ? Смятате ли, че през миналата година хората се обърнаха още веднъж към книгите като леговище, макар статистиката, че продажбите са спаднали ?
Пандемията не промени кой знае какъв брой издателите, а като се замисля – и читателите. Просто направи всички ни по-отговорни в изборите на идни заглавия и създатели. Издателите – това в действителност ли си заслужава да се издаде? Читателите – а това би трябвало ли да го чета? Много хора се обърнаха към книгите си — към тези купчини около нощните шкафчета, към домашните библиотеки, публичните библиотеки и най-много към книжарниците. Оказва се, че в международен мащаб имаше сензитивно превръщане към книгите — статистиката демонстрира растеж на продажбите в Щатите към 8-9% за книги, двойно повече за е-книги, имаше растеж и в аудио-книгите. Изненадващо добре приключи една година, която в действителност стартира извънредно.
В романа театрите затварят по време на пандемията и множеството от тях по този начин и не отварят след втората вълна на болестта. В действителността те продължиха да работят с стеснен потенциал – смятате ли тези ограничения за задоволителни и гледахте ли някоя пиеса през това време ?
В романа се случи по този начин. В реалност не знам дали са задоволителни тези ограничения. Не знам и какви ограничения биха били задоволителни, най-вероятно такива просто няма. Но знам, че да гледаш спектакъл в полупразни зали е много неприятно — както за актьорския състав, по този начин и за феновете. Гледахме няколко пиеси с жена ми, само че не е същото. Изпитвам откровено състрадание към всички хора на театралните изкуства, множеството ми другари са заети в тях. И се надявам това, което се случва в романа, да не се случва в действителност, може би и тъкмо по тази причина пиша. Дърпам дявола за опашката с този разказ.
Ciela
Откривате ли свои черти в основния воин Павел Панев ?
Не ги „ откривам “, аз ги „ разгадавам “. Всеки публицист разкрива части от себе си във всеки жизнерадостен облик, който основава. Нищо не идва от нищо, най-малко при мен. Защо да си изсмуквам неща от пръстите, не ми харесва. Винаги стъпвам върху действителни характери – женския облик на Невена, облика на брата, сина, приятеля, медийната треньорка и т.н…
„ Сега е допустимо най-лошото време за всеки човек с положителни планове да влиза в политиката. И допустимо най-хубавото за всеки с неприятни. “
Политическата конюнктура в страната и корупцията още веднъж са в центъра на сюжета, като доста от описаните събития припомнят на случилото се през миналата година. На фона на идните избори страдаме ли от „ идеологическа мизерия “ ?
От идеологическа мизерия страда целият цивилизован свят от началото на това хилядолетие. Европа в никакъв случай не е била толкоз идеологически… изчерпана. Америка също. Затова е и това обезверено блуждаене в какви ли не крайни направления, течения, придвижвания, настроения… Вакуум в политиката просто не може да съществува – опразненото от съществени хрумвания пространство се запълва от крайни хрумвания – леви или десни, които от своя страна радикализират публичните настройки, до момента в който демагогията потрива ръце и се настанява най-отгоре. Тревогата ми от тази мизерия е просмукала атмосферата в „ Опашката “. Предстоящите избори са най-яркото доказателство, че тази идеологическа мизерия не се взема решение с избори. Тя се препотвърждава с тях. Изборите би трябвало да са битка на идеологически съперници, а не форма на узаконяване на бизнес сред разнообразни проведени престъпнни групи.
Ивайло Петров
„ Винаги можеш да разчиташ на мненията на един таксиметров водач като барометър на обществените настроения. “
Кой е най-интересният урок, който сте научили по време на пътешестване с такси ?
Една преживелица за илюстрация: един път преди време, още до момента в който живеех в Америка, се връщам след дълго неявяване от България. Самолетът каца, на открито прелестен ден, слънцето аха да се скрие зад Витоша, едни висини, едни облаци като нарисувани, преди залез, изобщо – красота… В приповдигнато въодушевление скачам в такси, колата потегля, давам адрес и до момента в който се натъкмявам в седалката кой знае за какво прибавям: „ Как е? “. Шофьорът отваря прозореца, изхрачва се на открито и споделя: „ Ад. “
Каква беше реакцията Ви, когато гледахте за първи път кино лентата „ 18% сиво “, който излезе при започване на 2020 г .? С какво екранизацията способства и какво лиши от романа ?
Никоя екранизация няма по какъв начин способства каквото и да е към книга, писана години преди този момент. Какво може да отнеме? Възможността феновете да се допрян до пълнокръвните, реалистични облици на героите, опцията да ги почувстват, да изминат техния път, да съпреживеят историята от романа…
Има ли възможност скоро да забележим и различен Ваш разказ на огромен екран ?
Няма по-голям екран от човешкото въображение. Гледайте ги там.
С тези думи стартира новият разказ на Захари Карабашлиев и няма по какъв начин да не се съгласим, че звучат настоящо на доста равнища. Във времена, в които визиите ни за независимост се задушават под маските, а гласовете на площада остават без отговор, „ Опашката “ наподобява на мъчително огледало, чието отражение наподобява като заплашително знамение за действителността ни .
Политическа ирония, любовна история, фантастична дистопия – всичко това се заплита в сюжета на „ Опашката “, която идва във допустимо най-подходящия миг. Да четеш разказ за България сред Втората пандемия и идните избори е по едно и също време любопитно и ужасно. Фикция и действителност се застъпват, препокриват и надграждат дотам, че читателят стартира да се чуди къде са границите – на положителното и злото, любовта и упоритостта, властта и свободата.
А какво е чувството да пишеш разказ по време на пандемия, има ли положителни планове в политиката и по какъв начин би трябвало да наподобяват изборите – споделя ни самият Захари Карабашлиев в особено изявление за Edna.bg.
* * *
Започвате „ Опашката “ през 2014, само че завършвате книгата през 2020, като облиците и сюжетът остават непроменени. Лесно ли вплетохте тематиката за пандемията във към този момент готовата концепция и какво беше чувството да напишете разказ по време на тези необикновени времена?
Пандемията се вплете в сюжета сама — ненапълно като декор на историята, ненапълно като рамка. Какво беше чувството да пишеш по време на пандемия? То е като да строиш мост по време на суша. Какво в случай че реката в никакъв случай не се изпълни още веднъж? Какво в случай че това, което правиш, няма никакъв смисъл?
Ciela Как пандемията промени книжния бизнес и работата на издателството Ви ? Смятате ли, че през миналата година хората се обърнаха още веднъж към книгите като леговище, макар статистиката, че продажбите са спаднали ?
Пандемията не промени кой знае какъв брой издателите, а като се замисля – и читателите. Просто направи всички ни по-отговорни в изборите на идни заглавия и създатели. Издателите – това в действителност ли си заслужава да се издаде? Читателите – а това би трябвало ли да го чета? Много хора се обърнаха към книгите си — към тези купчини около нощните шкафчета, към домашните библиотеки, публичните библиотеки и най-много към книжарниците. Оказва се, че в международен мащаб имаше сензитивно превръщане към книгите — статистиката демонстрира растеж на продажбите в Щатите към 8-9% за книги, двойно повече за е-книги, имаше растеж и в аудио-книгите. Изненадващо добре приключи една година, която в действителност стартира извънредно.
В романа театрите затварят по време на пандемията и множеството от тях по този начин и не отварят след втората вълна на болестта. В действителността те продължиха да работят с стеснен потенциал – смятате ли тези ограничения за задоволителни и гледахте ли някоя пиеса през това време ?
В романа се случи по този начин. В реалност не знам дали са задоволителни тези ограничения. Не знам и какви ограничения биха били задоволителни, най-вероятно такива просто няма. Но знам, че да гледаш спектакъл в полупразни зали е много неприятно — както за актьорския състав, по този начин и за феновете. Гледахме няколко пиеси с жена ми, само че не е същото. Изпитвам откровено състрадание към всички хора на театралните изкуства, множеството ми другари са заети в тях. И се надявам това, което се случва в романа, да не се случва в действителност, може би и тъкмо по тази причина пиша. Дърпам дявола за опашката с този разказ.
Ciela Откривате ли свои черти в основния воин Павел Панев ?
Не ги „ откривам “, аз ги „ разгадавам “. Всеки публицист разкрива части от себе си във всеки жизнерадостен облик, който основава. Нищо не идва от нищо, най-малко при мен. Защо да си изсмуквам неща от пръстите, не ми харесва. Винаги стъпвам върху действителни характери – женския облик на Невена, облика на брата, сина, приятеля, медийната треньорка и т.н…
„ Сега е допустимо най-лошото време за всеки човек с положителни планове да влиза в политиката. И допустимо най-хубавото за всеки с неприятни. “
Политическата конюнктура в страната и корупцията още веднъж са в центъра на сюжета, като доста от описаните събития припомнят на случилото се през миналата година. На фона на идните избори страдаме ли от „ идеологическа мизерия “ ?
От идеологическа мизерия страда целият цивилизован свят от началото на това хилядолетие. Европа в никакъв случай не е била толкоз идеологически… изчерпана. Америка също. Затова е и това обезверено блуждаене в какви ли не крайни направления, течения, придвижвания, настроения… Вакуум в политиката просто не може да съществува – опразненото от съществени хрумвания пространство се запълва от крайни хрумвания – леви или десни, които от своя страна радикализират публичните настройки, до момента в който демагогията потрива ръце и се настанява най-отгоре. Тревогата ми от тази мизерия е просмукала атмосферата в „ Опашката “. Предстоящите избори са най-яркото доказателство, че тази идеологическа мизерия не се взема решение с избори. Тя се препотвърждава с тях. Изборите би трябвало да са битка на идеологически съперници, а не форма на узаконяване на бизнес сред разнообразни проведени престъпнни групи.
Ивайло Петров „ Винаги можеш да разчиташ на мненията на един таксиметров водач като барометър на обществените настроения. “
Кой е най-интересният урок, който сте научили по време на пътешестване с такси ?
Една преживелица за илюстрация: един път преди време, още до момента в който живеех в Америка, се връщам след дълго неявяване от България. Самолетът каца, на открито прелестен ден, слънцето аха да се скрие зад Витоша, едни висини, едни облаци като нарисувани, преди залез, изобщо – красота… В приповдигнато въодушевление скачам в такси, колата потегля, давам адрес и до момента в който се натъкмявам в седалката кой знае за какво прибавям: „ Как е? “. Шофьорът отваря прозореца, изхрачва се на открито и споделя: „ Ад. “
Каква беше реакцията Ви, когато гледахте за първи път кино лентата „ 18% сиво “, който излезе при започване на 2020 г .? С какво екранизацията способства и какво лиши от романа ?
Никоя екранизация няма по какъв начин способства каквото и да е към книга, писана години преди този момент. Какво може да отнеме? Възможността феновете да се допрян до пълнокръвните, реалистични облици на героите, опцията да ги почувстват, да изминат техния път, да съпреживеят историята от романа…
Има ли възможност скоро да забележим и различен Ваш разказ на огромен екран ?
Няма по-голям екран от човешкото въображение. Гледайте ги там.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ