Акад. Георги Наджаков е дядото на ксерокса
Свикнали сме да свързваме българския принос към международната просвета най-много с имена на емигранти като Джон Атанасов, Карл Джераси и Цветан Тодоров. Но и по-близко до дома са се родили хрумвания и открития, които са трансформирали хода на международната просвета.
Едно от най-важните лица измежду тези български новатори е физикът акад. Георги Наджаков – индивидът, чието изобретение е залегнало в основата на копирните машини и лазерните принтери, които през днешния ден бръмчат във всеки офис.
Началото, както постоянно се случва у нас, е непретенциозно. Георги Наджаков е роден в фамилията на фелдшер на 26 декември 1896 година (стар стил) в гр. Дупница. Когато е на осем години, татко му взема решение да търси прехранване в столицата и семейството се реалокира в София, където по-късно умното момче постъпва в влиятелната Трета мъжка гимназия. Завършва с цялостно отличие и получава дипломата си персонално от ръцете на тогавашния министър на просвещението Петър Пешев.
Скоро по-късно е мобилизиран и приключва Школата за запасни офицери в Княжево, още веднъж първи по триумф от общо 4000 курсанти. През 1920 година се дипломира във Физико-математическия факултет на Софийския университет и година по-късно стартира работа там като помощник по физика. Забележителният му разум му печели
опцията да специализира в института “Радиум ” на Сорбоната при самата Мария Кюри,
а също по този начин в лабораторията на Пол Ланжвен в Париж. Там той е признат персонално от фамозния физик, който незабавно демонстрира интерес към заниманията на българина.
“Казах му, че се интересувам и съм осведомен с литературата по вътрешен фотоелектричен резултат при твърди тела ”, споделя по-късно Наджаков. Ланжвен преценя, че тематиката е новаторска даже за Франция и три дни откакто бъдещият учен се свързва с него, му отделя място в личната си лаборатория по електричество във Висшето учебно заведение по индустриална физика и химия, на което е шеф.
