Последната британска колония
Свикнали сме да мислим за 60-те години на 20 в. като за края на колониалната епоха в света, изключително що се отнася до Африка. Цели 32 страни на този континент получават самостоятелност от 1960 до 1968 година, поставяйки завършек на европейските империи. Но на границата сред Африка и Азия, във водите на Индийския океан, дребна група островчета продължава да се бори за независимостта и свободата си – към този момент 50 години. Въпросните острови се назовават Чагос и съставляват архипелаг от седем атола, на изток от Мавриций и на юг от Малдивите.
Островите Чагос са дребни по мярка – 56 кв. км и не са изключително известни по нашите географски ширини, само че все пак историята им е задоволително забавна. Според преданията от Малдивските о-ви случвало се е локални риболовци и търговци да се изгубят в морето и да намерят кей на островите, само че в последна сметка били намирани и връщани назад вкъщи. Поради дребната си територия и на процедура неналичието на всевъзможни запаси островите дълго време не представлявали интерес за съседите им на север.
Чагос в началото са открити от португалците още през 16 в. Името на архипелага произлиза от португалската дума "chagas ", която значи рани. Има се поради раните на Христос от разпятието. Португалските мореплаватели даже именували някои от островите, като най-големият и до през днешния ден се споделя Диего Гарсия. Но за него по-нататък. Могъщата по това време португалска империя обаче също не проявяла необикновен интерес към Чагос и архипелагът по този начин и в никакъв случай не влиза в състава й. Все отново Маноел Рангел, корабокрушенец от кораба „ Консейсао “, евентуално от досада прави първото изложение на островите през 1553 година Французите са първите, които предявяват искания към Чагос, откакто откриват надзор над Реюнион през 1665 година и настоящия Мавриций през 1715 година По-късно, през 70-те години на 18 в., те стартират и да издават разрешителни за плантации за кокосови палми. През април 1786 година Англия също предявява искания към островите, само че те стават нейно притежание едвам след успеха над Наполеон І през 1810 година Първата сполучлива колония е открита на о-в Диего Гарсия през 1793 година, а първите служащи в нея са плебеи. Те биват освободени през 1840 година, само че остават да работят на кокосовите плантации, защото на процедура това е единственото прехранване на тези дребни островчета. През 1903 година Чагос са отделени от Сейшелите и са прикрепени към Мавриций.
От кокосови плантации към бомби
Но в случай че дотук историята е относително общоприета за някогашна европейска колония, то при огромната вълна на деколонизация през 60-те години нещата стартират да стават забавни - и много трагични. През 1965 година английското държавно управление закупува от към момента подчинения, само че към този момент "самоуправляващ се " Мавриций архипелага Чагос за сумата от 3 милиона английски паунда и основава Британската индоокеанска територия (БИОТ). Целта на Лондон е да затвори кокосовите плантации - които не генерират кой знае какъв доход при конкуренцията на Филипините и други страни в района - и да даде Чагос на американската войска, която да сътвори там военна база. През 1966 година Съединени американски щати и Англия подписват съглашение, с което уреждат въпроса, а срокът на контракта е за първични 50 години - до 2016 година Пред тези проекти обаче има едно затруднение - локалните поданици, които наброяват към 2000 души. Съвсем демократично английското държавно управление взема решение казуса по елементарен и ефикасен метод - сред 1968 и 1973 година цялото локално население е изселено принудително в Мавриций и Сейшелите. В изтекла депеша на британското външно министерство процесът е разказан като "премахване на няколко Тарзана и Петкановци "... Така най-сетне американците стартират градежа на своя база на най-големия остров Диего Гарсия. Към ден сегашен това е най-голямата военна база в света, в случай че изключим територията на Съединени американски щати. На островите сега живеят към 2500 души - американски боен личен състав и нужния обслужващ личен състав. Напълно неразрешено е визитата на архипелага както от някогашните му поданици, по този начин и от туристи.
Междувременно Мавриций също получава самостоятелност през 1968 година и съвсем незабавно стартира битка да си върне островите, защото Чагос е бил част от Мавриций още от колониалните времена и първото френско ръководство. В същото време разнообразни резолюции на Организация на обединените нации не разрешават "разпарчетосването " на колонии, преди да им бъде дадена самостоятелност. Въз основа на това държавното управление на Мавриций твърди, че дейностите на британците са в прорез с интернационалното право и решенията на Организация на обединените нации.
И защото Лондон от ден на ден се оказва в изолираност във връзка с тези си дейности, като в това време нито се отхвърля от тях, нито разрешава на локалното население да се върне, след 2000 година Англия стартира да обмисля оповестяването на целия архипелаг за морски резерват.
Публикуван в "Уикилийкс " документ разкрива, че през 2009 година британските дипломати оферират точно това на американците. В него се споделя, че съгласно чиновник от Форин офис, отговарящ за договарянията, "Великобритания и Съединени американски щати би трябвало деликатно да обсъдят параметрите на морския резерват, тъй че да се подсигуряват ползите на Съединени американски щати и да се резервира стратегическата стойност на БИОТ. Според него на някогашните поданици на БИОТ ще им е доста мъчно и даже невероятно да продължат с настояванията си за връщане на архипелага, в случай че той е напълно трансфорат в морски резерват ". Защитената зона би попречила на главния източник на храна за локалните - риболовът. Но какъв брой щета могат да нанесат 2000 души, които не употребяват промишлени траулери, а елементарни, старомодни риболовен лодки? Не е мъчно да се досетим, че главният претекст тук не е отбраната и опазването на околната среда, а запазването на контрола върху Чагос.
Но въпреки всичко резерватът се случва през 2010 година Общата му територия възлиза на 640 000 кв. км - повече от Франция или щата Калифорния и съвсем 6 пъти площта на България. През 2015 година обаче Постоянният трибунал в Хага постановява, че решението за оповестяване на резервата нарушава интернационалното право и не регистрира законните искания на Мавриций както към територията на архипелага Чагос, по този начин и към водните пространства към него. По този мотив Анеруд Джугнот, министър-председател на Мавриций, отбелязва, че това е първият път, когато дейностите на Англия във връзка с Чагос са приети и наказани от интернационален съд или арбитражен съд, което съставлява значим казус в безмилостната битка на страната да възвърне суверенитета си върху Чагос.
Епизод следващ, само че не и финален
В началото на този месец започва ново дело за Чагос - още веднъж в Хага, само че този път в Международния съд на Организация на обединените нации, профилиран в разрешаването на гранични и териториални разногласия сред страни. По време на първото чуване Джугнот, който в този момент е министър на защитата на Мавриций, декларира, че първичното делене на Чагос и Мавриций е станало под напън, на секрети договаряния и на процедура е било изискване за независимостта. Отново е изтъкнато също, че разделянето съставлява нарушаване на Резолюция 1514 на Организация на обединените нации от 1960 година, която категорично не разрешава такива дейности във връзка с получаващи самостоятелност колонии. "Аз съм последният жив очевидец на диалозите в Лондон през 1965 година, където бе решен окончателният статут на Мавриций... Тайните договаряния не бяха оповестени на другите членове на делегацията ни, в това число и на мен, въпреки че по-късно разбрахме за големия напън, под който е била сложена тази дребна група ", декларира Джугнот пред съда.
В рамките на делото би трябвало да бъдат изслушани 22 страни. До процеса се стига, откакто Мавриций сполучливо прокарва резолюция в Организация на обединените нации, с която се желае мнението на съда по въпроса. Този триумф демонстрира и намаляващата поддръжка за Англия в разногласието. От 22-те страни единствено три са на страната на британците - предстоящо това са Съединени американски щати, Израел и Австралия. От другата страна са цели 17 страни: Аржентина, Белиз, Ботсвана, Бразилия, Вануату, Германия, Гватемала, Индия, Замбия, Кения, Кипър, Маршаловите о-ви, Никарагуа, Нигерия, Сърбия, Тайланд и Южна Африка.
По всичко проличава, че колкото и да не й се желае, британската корона ще би трябвало да се раздели рано или късно и с последната си колония. Всъщност това към този момент е дадено - когато архипелагът към този момент няма стойност като военна база. Но защото няма избрана дата или период, това заричане на процедура е единствено думи напразно. Очевидно от Даунинг стрийт нямат никакво желание да освободят територията в скоро време.
На процеса този месец представителят на Лондон декларира, че Англия "съжалява " за дейностите си по изселването на чагосците, само че счита, че въпросът е завършен с отпуснатите през 1982 година като помощ 4 милиона лири и земя на стойност 1 милион лири. Очевидно и през днешния ден, 50 години по-късно, съжалението се показва в дребни обезщетения и стесняване на плещи. Жителите на Мавриций и Чагос обаче не престават битката. Сега, когато и международното публично мнение е на тяхна страна, напъните им може би ще се увенчаят с триумф.
Островите Чагос са дребни по мярка – 56 кв. км и не са изключително известни по нашите географски ширини, само че все пак историята им е задоволително забавна. Според преданията от Малдивските о-ви случвало се е локални риболовци и търговци да се изгубят в морето и да намерят кей на островите, само че в последна сметка били намирани и връщани назад вкъщи. Поради дребната си територия и на процедура неналичието на всевъзможни запаси островите дълго време не представлявали интерес за съседите им на север.
Чагос в началото са открити от португалците още през 16 в. Името на архипелага произлиза от португалската дума "chagas ", която значи рани. Има се поради раните на Христос от разпятието. Португалските мореплаватели даже именували някои от островите, като най-големият и до през днешния ден се споделя Диего Гарсия. Но за него по-нататък. Могъщата по това време португалска империя обаче също не проявяла необикновен интерес към Чагос и архипелагът по този начин и в никакъв случай не влиза в състава й. Все отново Маноел Рангел, корабокрушенец от кораба „ Консейсао “, евентуално от досада прави първото изложение на островите през 1553 година Французите са първите, които предявяват искания към Чагос, откакто откриват надзор над Реюнион през 1665 година и настоящия Мавриций през 1715 година По-късно, през 70-те години на 18 в., те стартират и да издават разрешителни за плантации за кокосови палми. През април 1786 година Англия също предявява искания към островите, само че те стават нейно притежание едвам след успеха над Наполеон І през 1810 година Първата сполучлива колония е открита на о-в Диего Гарсия през 1793 година, а първите служащи в нея са плебеи. Те биват освободени през 1840 година, само че остават да работят на кокосовите плантации, защото на процедура това е единственото прехранване на тези дребни островчета. През 1903 година Чагос са отделени от Сейшелите и са прикрепени към Мавриций.
От кокосови плантации към бомби
Но в случай че дотук историята е относително общоприета за някогашна европейска колония, то при огромната вълна на деколонизация през 60-те години нещата стартират да стават забавни - и много трагични. През 1965 година английското държавно управление закупува от към момента подчинения, само че към този момент "самоуправляващ се " Мавриций архипелага Чагос за сумата от 3 милиона английски паунда и основава Британската индоокеанска територия (БИОТ). Целта на Лондон е да затвори кокосовите плантации - които не генерират кой знае какъв доход при конкуренцията на Филипините и други страни в района - и да даде Чагос на американската войска, която да сътвори там военна база. През 1966 година Съединени американски щати и Англия подписват съглашение, с което уреждат въпроса, а срокът на контракта е за първични 50 години - до 2016 година Пред тези проекти обаче има едно затруднение - локалните поданици, които наброяват към 2000 души. Съвсем демократично английското държавно управление взема решение казуса по елементарен и ефикасен метод - сред 1968 и 1973 година цялото локално население е изселено принудително в Мавриций и Сейшелите. В изтекла депеша на британското външно министерство процесът е разказан като "премахване на няколко Тарзана и Петкановци "... Така най-сетне американците стартират градежа на своя база на най-големия остров Диего Гарсия. Към ден сегашен това е най-голямата военна база в света, в случай че изключим територията на Съединени американски щати. На островите сега живеят към 2500 души - американски боен личен състав и нужния обслужващ личен състав. Напълно неразрешено е визитата на архипелага както от някогашните му поданици, по този начин и от туристи.
Междувременно Мавриций също получава самостоятелност през 1968 година и съвсем незабавно стартира битка да си върне островите, защото Чагос е бил част от Мавриций още от колониалните времена и първото френско ръководство. В същото време разнообразни резолюции на Организация на обединените нации не разрешават "разпарчетосването " на колонии, преди да им бъде дадена самостоятелност. Въз основа на това държавното управление на Мавриций твърди, че дейностите на британците са в прорез с интернационалното право и решенията на Организация на обединените нации.
И защото Лондон от ден на ден се оказва в изолираност във връзка с тези си дейности, като в това време нито се отхвърля от тях, нито разрешава на локалното население да се върне, след 2000 година Англия стартира да обмисля оповестяването на целия архипелаг за морски резерват.
Публикуван в "Уикилийкс " документ разкрива, че през 2009 година британските дипломати оферират точно това на американците. В него се споделя, че съгласно чиновник от Форин офис, отговарящ за договарянията, "Великобритания и Съединени американски щати би трябвало деликатно да обсъдят параметрите на морския резерват, тъй че да се подсигуряват ползите на Съединени американски щати и да се резервира стратегическата стойност на БИОТ. Според него на някогашните поданици на БИОТ ще им е доста мъчно и даже невероятно да продължат с настояванията си за връщане на архипелага, в случай че той е напълно трансфорат в морски резерват ". Защитената зона би попречила на главния източник на храна за локалните - риболовът. Но какъв брой щета могат да нанесат 2000 души, които не употребяват промишлени траулери, а елементарни, старомодни риболовен лодки? Не е мъчно да се досетим, че главният претекст тук не е отбраната и опазването на околната среда, а запазването на контрола върху Чагос.
Но въпреки всичко резерватът се случва през 2010 година Общата му територия възлиза на 640 000 кв. км - повече от Франция или щата Калифорния и съвсем 6 пъти площта на България. През 2015 година обаче Постоянният трибунал в Хага постановява, че решението за оповестяване на резервата нарушава интернационалното право и не регистрира законните искания на Мавриций както към територията на архипелага Чагос, по този начин и към водните пространства към него. По този мотив Анеруд Джугнот, министър-председател на Мавриций, отбелязва, че това е първият път, когато дейностите на Англия във връзка с Чагос са приети и наказани от интернационален съд или арбитражен съд, което съставлява значим казус в безмилостната битка на страната да възвърне суверенитета си върху Чагос.
Епизод следващ, само че не и финален
В началото на този месец започва ново дело за Чагос - още веднъж в Хага, само че този път в Международния съд на Организация на обединените нации, профилиран в разрешаването на гранични и териториални разногласия сред страни. По време на първото чуване Джугнот, който в този момент е министър на защитата на Мавриций, декларира, че първичното делене на Чагос и Мавриций е станало под напън, на секрети договаряния и на процедура е било изискване за независимостта. Отново е изтъкнато също, че разделянето съставлява нарушаване на Резолюция 1514 на Организация на обединените нации от 1960 година, която категорично не разрешава такива дейности във връзка с получаващи самостоятелност колонии. "Аз съм последният жив очевидец на диалозите в Лондон през 1965 година, където бе решен окончателният статут на Мавриций... Тайните договаряния не бяха оповестени на другите членове на делегацията ни, в това число и на мен, въпреки че по-късно разбрахме за големия напън, под който е била сложена тази дребна група ", декларира Джугнот пред съда.
В рамките на делото би трябвало да бъдат изслушани 22 страни. До процеса се стига, откакто Мавриций сполучливо прокарва резолюция в Организация на обединените нации, с която се желае мнението на съда по въпроса. Този триумф демонстрира и намаляващата поддръжка за Англия в разногласието. От 22-те страни единствено три са на страната на британците - предстоящо това са Съединени американски щати, Израел и Австралия. От другата страна са цели 17 страни: Аржентина, Белиз, Ботсвана, Бразилия, Вануату, Германия, Гватемала, Индия, Замбия, Кения, Кипър, Маршаловите о-ви, Никарагуа, Нигерия, Сърбия, Тайланд и Южна Африка.
По всичко проличава, че колкото и да не й се желае, британската корона ще би трябвало да се раздели рано или късно и с последната си колония. Всъщност това към този момент е дадено - когато архипелагът към този момент няма стойност като военна база. Но защото няма избрана дата или период, това заричане на процедура е единствено думи напразно. Очевидно от Даунинг стрийт нямат никакво желание да освободят територията в скоро време.
На процеса този месец представителят на Лондон декларира, че Англия "съжалява " за дейностите си по изселването на чагосците, само че счита, че въпросът е завършен с отпуснатите през 1982 година като помощ 4 милиона лири и земя на стойност 1 милион лири. Очевидно и през днешния ден, 50 години по-късно, съжалението се показва в дребни обезщетения и стесняване на плещи. Жителите на Мавриций и Чагос обаче не престават битката. Сега, когато и международното публично мнение е на тяхна страна, напъните им може би ще се увенчаят с триумф.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ