Свикнали сме да мислим за 60-те години на 20 в.

Свикнали сме да мислим за 60-те години на 20 в. ...

Последната британска колония.


Свикнали сме да мислим за 60-те години на 20 в. като за края на колониалната ера в света, особено що се отнася до Африка. Цели 32 държави на този континент получават независимост от 1960 до 1968 г., слагайки край на европейските империи. Но на границата между Африка и Азия, във водите на Индийския океан, малка група островчета продължава да се бори за независимостта и свободата си – вече 50 години. Въпросните острови се наричат Чагос и представляват архипелаг от седем атола, на изток от Мавриций и на юг от Малдивите.
Островите Чагос са малки по размер – 56 кв. км и не са особено известни по нашите географски ширини, но въпреки това историята им е достатъчно интересна. Според преданията от Малдивските о-ви случвало се е местни рибари и търговци да се изгубят в морето и да намерят пристан на островите, но в крайна сметка били намирани и връщани обратно у дома. Поради малката си територия и на практика липсата на всякакви ресурси островите дълго време не представлявали интерес за съседите им на север.
Чагос първоначално са открити от португалците още през 16 в. Името на архипелага произлиза от португалската дума "chagas", която означава рани. Има се предвид раните на Христос от разпятието. Португалските мореплаватели дори именували някои от островите, като най-големият и до днес се казва Диего Гарсия. Но за него по-нататък. Могъщата по това време португалска империя обаче също не проявяла особен интерес към Чагос и архипелагът така и никога не влиза в състава й. Все пак Маноел Рангел, корабокрушенец от кораба „Консейсао“, вероятно от скука прави първото описание на островите през 1553 г. Французите са първите, които предявяват претенции към Чагос, след като установяват контрол над Реюнион през 1665 г. и сегашния Мавриций през 1715 г. По-късно, през 70-те години на 18 в., те започват и да издават разрешителни за плантации за кокосови палми. През април 1786 г. Великобритания също предявява претенции към островите, но те стават нейно владение едва след победата над Наполеон І през 1810 г. Първата успешна колония е установена на о-в Диего Гарсия през 1793 г., а първите работници в нея са роби. Те биват освободени през 1840 г., но остават да работят на кокосовите плантации, тъй като на практика това е единственото препитание на тези малки островчета. През 1903 г. Чагос са отделени от Сейшелите и са прикрепени към Мавриций.

От кокосови плантации към бомби

Но ако дотук историята е сравнително стандартна за бивша европейска колония, то при голямата вълна на деколонизация през 60-те години нещата започнат да стават интересни - и доста драматични. През 1965 г. британското правителство закупува от все още подчинения, но вече "самоуправляващ се" Мавриций архипелага Чагос за сумата от 3 милиона британски паунда и създава Британската индоокеанска територия (БИОТ). Целта на Лондон е да затвори кокосовите плантации - които не генерират кой знае какъв приход при конкуренцията на Филипините и други страни в региона - и да предостави Чагос на американската армия, която да създаде там военна база. През 1966 г. САЩ и Великобритания подписват споразумение, с което уреждат въпроса, а срокът на договора е за първоначални 50 години - до 2016 г. Пред тези планове обаче има едно препятствие - местните жители, които наброяват около 2000 души. Съвсем демократично британското правителство решава проблема по прост и ефективен начин - между 1968 и 1973 г. цялото местно население е изселено насилствено в Мавриций и Сейшелите. В изтекла телеграма на английското външно министерство процесът е описан като "премахване на няколко Тарзана и Петкановци"... Така най-после американците започват строежа на своя база на най-големия остров Диего Гарсия. Към ден днешен това е най-голямата военна база в света, ако изключим територията на САЩ. На островите в момента живеят около 2500 души - американски военен персонал и необходимия обслужващ персонал. Напълно забранено е посещението на архипелага както от бившите му жители, така и от туристи.
Междувременно Мавриций също получава независимост през 1968 г. и почти веднага започва борба да си върне островите, тъй като Чагос е бил част от Мавриций още от колониалните времена и първото френско управление. В същото време различни резолюции на ООН забраняват "разпарчетосването" на колонии, преди да им бъде дадена независимост. Въз основа на това правителството на Мавриций твърди, че действията на британците са в разрез с международното право и решенията на ООН.
И тъй като Лондон все повече се оказва в изолация по отношение на тези си действия, като в същото време нито се отказва от тях, нито позволява на местното население да се върне, след 2000 г. Великобритания започва да обмисля обявяването на целия архипелаг за морски резерват.
Публикуван в "Уикилийкс" документ разкрива, че през 2009 г. английските дипломати предлагат именно това на американците. В него се казва, че според служител от Форин офис, отговарящ за преговорите, "Великобритания и САЩ трябва внимателно да обсъдят параметрите на морския резерват, така че да се гарантират интересите на САЩ и да се запази стратегическата стойност на БИОТ. Според него на бившите жители на БИОТ ще им е много трудно и дори невъзможно да продължат с исканията си за връщане на архипелага, ако той е изцяло превърнат в морски резерват". Защитената зона би попречила на основния източник на храна за местните - риболовът. Но колко вреда могат да нанесат 2000 души, които не използват промишлени траулери, а обикновени, старомодни рибарски лодки? Не е трудно да се досетим, че основният мотив тук не е защитата и опазването на околната среда, а запазването на контрола върху Чагос.
Но все пак резерватът се случва през 2010 г. Общата му територия възлиза на 640 000 кв. км - повече от Франция или щата Калифорния и почти 6 пъти площта на България. През 2015 г. обаче Постоянният арбитражен съд в Хага постановява, че решението за обявяване на резервата нарушава международното право и не отчита легитимните претенции на Мавриций както към територията на архипелага Чагос, така и към водните пространства около него. По този повод Анеруд Джугнот, министър-председател на Мавриций, отбелязва, че това е първият път, когато действията на Великобритания по отношение на Чагос са признати и осъдени от международен съд или трибунал, което представлява важен прецедент в безмилостната борба на страната да възстанови суверенитета си върху Чагос.

Епизод пореден, но не и последен


В началото на този месец стартира ново дело за Чагос - отново в Хага, но този път в Международния съд на ООН, специализиран в разрешаването на гранични и териториални спорове между държави. По време на първото изслушване Джугнот, който сега е министър на отбраната на Мавриций, заявява, че първоначалното разделяне на Чагос и Мавриций е станало под натиск, на тайни преговори и на практика е било условие за независимостта. Отново е изтъкнато също, че разделянето представлява нарушение на Резолюция 1514 на ООН от 1960 г., която изрично забранява такива действия по отношение на получаващи независимост колонии. "Аз съм последният жив свидетел на разговорите в Лондон през 1965 г., където бе решен окончателният статут на Мавриций... Тайните преговори не бяха оповестени на другите членове на делегацията ни, включително и на мен, макар че по-късно разбрахме за огромния натиск, под който е била поставена тази малка група", заявява Джугнот пред съда.
В рамките на делото трябва да бъдат изслушани 22 държави. До процеса се стига, след като Мавриций успешно прокарва резолюция в ООН, с която се иска мнението на съда по въпроса. Този успех показва и намаляващата подкрепа за Великобритания в спора. От 22-те държави само три са на страната на британците - очаквано това са САЩ, Израел и Австралия. От другата страна са цели 17 държави: Аржентина, Белиз, Ботсвана, Бразилия, Вануату, Германия, Гватемала, Индия, Замбия, Кения, Кипър, Маршаловите о-ви, Никарагуа, Нигерия, Сърбия, Тайланд и Южна Африка.
По всичко личи, че колкото и да не й се иска, английската корона ще трябва да се раздели рано или късно и с последната си колония. Всъщност това вече е обещано - когато архипелагът вече няма стойност като военна база. Но тъй като няма определена дата или срок, това обещание на практика е само думи на вятъра. Очевидно от Даунинг стрийт нямат никакво намерение да освободят територията в скоро време.
На процеса този месец представителят на Лондон заявява, че Великобритания "съжалява" за действията си по изселването на чагосците, но смята, че въпросът е приключен с отпуснатите през 1982 г. като помощ 4 милиона лири и земя на стойност 1 милион лири. Очевидно и днес, 50 години по-късно, съжалението се изразява в дребни компенсации и свиване на рамене. Жителите на Мавриций и Чагос обаче продължават борбата. Сега, когато и световното обществено мнение е на тяхна страна, усилията им може би ще се увенчаят с успех.

 

Източник: duma.bg