Треньорката Станка Златева: Радвам се на родители, които карат децата си да работят
Световният пример в женската битка Станка Златева се е посветила от 3 години на треньорското занятие. В сливенската зала е построила първенци. Има и балкански. Прави го гратис, с цел да върне на спорта това, което й е дал.
Характер, цел, неизменност – това са съставените елементи, които носителка на два сребърни олимпийски медала, петкратна международна и шесткратна европейска шампионка акцентира, че вършат огромния играч. “Треньорът би трябвало да може да стимулира дребния състезател, само че не и да го притиска непременно “, обръща Станка Златева към младите състезатели в просветителното телевизионно студио на столичния плувен клуб Олимп “Ще се срещнем на върха “.
Златева е обезпокоена, че откогато сме в пандемията, с изключение на в клуба, състезателите й нямат конфликт с съперници. “Да видят къде са. Да се преборят с други. Преди това нямаше национални битки, където да ми се обадят и да не сме отишли. На терена или на тепиха – там постоянно има конфликт. В момента децата стоят в заспалост. Стоят не знаят дали да тръгнат напред. На надпревари стават други, мотивацията е друг”, споделя Златева.
За преимуществата на дребното обитаемо място
“Винаги съм казвала, че най-трудолюбивите деца са тези от селата. Те водят различен метод на живот. По-спокойни са. В града е друго - новите облекла, телефони, гъзарска работа.
А децата от селата се придвижват всеки ден със студени рейсове. Трудят се от дребни, имат други привички. Колкото и да ги натиснеш, повече ще държат. Радвам се на родители, каращи децата си да работят. Да ги учат да имат отговорност към животните. “
За разликата сред днешното потомство и това отпреди 20 година
“Вижда се в родителите. Стараят се на децата да не липсва нищо. Ако не вземеш прекрасен телефон, дънки, ще се подиграват на децата им. Светът е веществен. Изискващ. Въпреки всичко и опциите си, хората се трудят, гледат не ги лишават нищо. Но не осъзнават че те самите не се стараят. Това презадоволяване на децата, че знаят, че имат, води до това да не се борят за нищо.
Моето потомство и по-старото беше друго. Борехме се за 20 стотинки, с цел да си купим сладолед. Сега родителите може да нямат, само че са длъжни да обезпечат на детето, единствено и единствено да има и то. А не би трябвало да им се дава на готово. То и на огромните не би трябвало. Трябва да се бори, с цел да го оцени. “
За треньорската специалност през днешния ден
“Когато започнах треньорска работа, си мислех, че ще е готино. Ще е занимателно. А в действителност имаш толкоз доста отговорности, би трябвало да работиш с разнообразни характери. Ти си като родител, само че не на едно дете, а колкото ти е групата. Тежка работа. Такива хора би трябвало по-рано пенсия, тъй като се изразходват. Преди учителя ще те набие. После татко ти ще те нашамари. Сега детето ще се оплаче на бащата. И не можеш да направиш нищо. “
За личността на треньора
“По-лесно е да си състезател, да мислиш единствено за себе си. Треньорът е зает освен за тренировката, а би трябвало да мисли за всичко останало. Треньорът е като родител. Трябва да има пет хрумвания напред какво ще тренира състезателят му. Кога да го напъва, по кое време да те отпуска. С какво ще се храни. Аз имам състезатели в пет разнообразни възрасти – едните работят с щанги, другите смъкват килограми... Това не е като учителят по физкултура – да хвърли една топка. “
На фотографията: Станка Златева с треньорите на НСК Олимп Емил Милков и Николай Молов
Характер, цел, неизменност – това са съставените елементи, които носителка на два сребърни олимпийски медала, петкратна международна и шесткратна европейска шампионка акцентира, че вършат огромния играч. “Треньорът би трябвало да може да стимулира дребния състезател, само че не и да го притиска непременно “, обръща Станка Златева към младите състезатели в просветителното телевизионно студио на столичния плувен клуб Олимп “Ще се срещнем на върха “.
Златева е обезпокоена, че откогато сме в пандемията, с изключение на в клуба, състезателите й нямат конфликт с съперници. “Да видят къде са. Да се преборят с други. Преди това нямаше национални битки, където да ми се обадят и да не сме отишли. На терена или на тепиха – там постоянно има конфликт. В момента децата стоят в заспалост. Стоят не знаят дали да тръгнат напред. На надпревари стават други, мотивацията е друг”, споделя Златева.
За преимуществата на дребното обитаемо място
“Винаги съм казвала, че най-трудолюбивите деца са тези от селата. Те водят различен метод на живот. По-спокойни са. В града е друго - новите облекла, телефони, гъзарска работа.
А децата от селата се придвижват всеки ден със студени рейсове. Трудят се от дребни, имат други привички. Колкото и да ги натиснеш, повече ще държат. Радвам се на родители, каращи децата си да работят. Да ги учат да имат отговорност към животните. “
За разликата сред днешното потомство и това отпреди 20 година
“Вижда се в родителите. Стараят се на децата да не липсва нищо. Ако не вземеш прекрасен телефон, дънки, ще се подиграват на децата им. Светът е веществен. Изискващ. Въпреки всичко и опциите си, хората се трудят, гледат не ги лишават нищо. Но не осъзнават че те самите не се стараят. Това презадоволяване на децата, че знаят, че имат, води до това да не се борят за нищо.
Моето потомство и по-старото беше друго. Борехме се за 20 стотинки, с цел да си купим сладолед. Сега родителите може да нямат, само че са длъжни да обезпечат на детето, единствено и единствено да има и то. А не би трябвало да им се дава на готово. То и на огромните не би трябвало. Трябва да се бори, с цел да го оцени. “
За треньорската специалност през днешния ден
“Когато започнах треньорска работа, си мислех, че ще е готино. Ще е занимателно. А в действителност имаш толкоз доста отговорности, би трябвало да работиш с разнообразни характери. Ти си като родител, само че не на едно дете, а колкото ти е групата. Тежка работа. Такива хора би трябвало по-рано пенсия, тъй като се изразходват. Преди учителя ще те набие. После татко ти ще те нашамари. Сега детето ще се оплаче на бащата. И не можеш да направиш нищо. “
За личността на треньора
“По-лесно е да си състезател, да мислиш единствено за себе си. Треньорът е зает освен за тренировката, а би трябвало да мисли за всичко останало. Треньорът е като родител. Трябва да има пет хрумвания напред какво ще тренира състезателят му. Кога да го напъва, по кое време да те отпуска. С какво ще се храни. Аз имам състезатели в пет разнообразни възрасти – едните работят с щанги, другите смъкват килограми... Това не е като учителят по физкултура – да хвърли една топка. “
На фотографията: Станка Златева с треньорите на НСК Олимп Емил Милков и Николай Молов
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ