Зимната депресия зависи и от очите - сините и сивите са като розови очила
Светлооките хора получиха дребна разтуха за обстоятелството, че техните “прозорци към света ” са по-раними. Ново изследване на Катедрата по логика на психиката и лечебни проучвания към университета на Южен Уелс, Англия, открива, че зимната меланхолия, сезонно афективно разстройство, е проблем по-често измежду хората с кафяви очи.
За сезонната горест има доста пояснения - от генетични предразположения през физиологически стрес до културни явления, заложени от градския живот през зимата. Но се счита за несъмнено, че е обвързвана с биохимични процеси вследствие на намаляването на слънчевата светлина през зимните месеци, когато дните са къси и нощите дълги. При подобен режим клетките на ретината в окото не подават към мозъка съответните команди за ръководство на мелатонина - хормона, който контролира будността и съня. Какъв механизъм трансформира светлите очи в зимни розови очила?
Сините и сивите очи са по-чувствителни към светлината. Според проф. Ланс Уъркман, водещ откривател в плана, на светлите очи не им е належащо да гълтам толкоз светлина, колкото на тъмните. По-чувствителните кафези на синьо-сивата ретина поддържат по-благоприятен мелатонинов баланс макар недостига на светлина.
Британският екип на процедура удостоверява изводите на изследване на университети в Уелс и Кипър през 2002 година, което беше признато с усмивка. След психически анкети и делене на отговорите съгласно цвета на ириса на участниците изследването разгласи, че светлооките зимна меланхолия не ги грози. Веднага се появиха обаче забележки за мащаба и методиката на изследването.
Сега още веднъж се вършат ангажименти, че корелация тъмни очи - зимна меланхолия не е равна на причинно-следствената връзка. Но зависимостта наподобява все по-убедителна. Според проф. Уъркман даже е допустимо светлите очи, които нормално вървят със светла кожа, да са постепенен механизъм за по-леко оцеляване надалеч от екватора. Ръководи се от логиката, че в по-студени климатични зони и огромна надморска височина човек се нуждае от по-рационално потребление на дефицитните ултравиолетови лъчи, с цел да компенсира затрудненото формиране на витамин D. Той се назовава неслучайно безоблачен витамин - храната способства за дребна част от него, съвсем 80% се синтезира от кожата под влияние на слънчевите лъчи. В същото време витамин D има решаваща роля за положителното положение на имунните кафези. Тази защитна войска е натоварена със задачата освен да води война с атакуващите ни вируси и бактерии, а и да открива и унищожава мутиралите лични кафези, които биха се трансформирали в ракови.
За сезонната горест има доста пояснения - от генетични предразположения през физиологически стрес до културни явления, заложени от градския живот през зимата. Но се счита за несъмнено, че е обвързвана с биохимични процеси вследствие на намаляването на слънчевата светлина през зимните месеци, когато дните са къси и нощите дълги. При подобен режим клетките на ретината в окото не подават към мозъка съответните команди за ръководство на мелатонина - хормона, който контролира будността и съня. Какъв механизъм трансформира светлите очи в зимни розови очила?
Сините и сивите очи са по-чувствителни към светлината. Според проф. Ланс Уъркман, водещ откривател в плана, на светлите очи не им е належащо да гълтам толкоз светлина, колкото на тъмните. По-чувствителните кафези на синьо-сивата ретина поддържат по-благоприятен мелатонинов баланс макар недостига на светлина.
Британският екип на процедура удостоверява изводите на изследване на университети в Уелс и Кипър през 2002 година, което беше признато с усмивка. След психически анкети и делене на отговорите съгласно цвета на ириса на участниците изследването разгласи, че светлооките зимна меланхолия не ги грози. Веднага се появиха обаче забележки за мащаба и методиката на изследването.
Сега още веднъж се вършат ангажименти, че корелация тъмни очи - зимна меланхолия не е равна на причинно-следствената връзка. Но зависимостта наподобява все по-убедителна. Според проф. Уъркман даже е допустимо светлите очи, които нормално вървят със светла кожа, да са постепенен механизъм за по-леко оцеляване надалеч от екватора. Ръководи се от логиката, че в по-студени климатични зони и огромна надморска височина човек се нуждае от по-рационално потребление на дефицитните ултравиолетови лъчи, с цел да компенсира затрудненото формиране на витамин D. Той се назовава неслучайно безоблачен витамин - храната способства за дребна част от него, съвсем 80% се синтезира от кожата под влияние на слънчевите лъчи. В същото време витамин D има решаваща роля за положителното положение на имунните кафези. Тази защитна войска е натоварена със задачата освен да води война с атакуващите ни вируси и бактерии, а и да открива и унищожава мутиралите лични кафези, които биха се трансформирали в ракови.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ