Св. мъченици Роман и Варул
Светият страдалец Роман произхождал от Палестина и бил дякон на Кесарийската черква. По време на езическото гонение над християните той живеел в Антиохия, където проповядвал учението и утвърждавал вярващите, с цел да обитават непоколебимо в изповядване на Христа. Когато нечестивият епарх Асклипиад желал да унищожи до основи тамошния християнски храм, свети Роман подбуждал християнския народ да окаже опозиция на епарха и да не му разреши да го унищожи.
Сега на нас приказвал той на своите единоверци следва битка за Божия олтар; Асклипиад е зложелател на отечеството и желае да ни отнеме Бога, и ние ще създадем добре, в случай че защитавайки Божиите олтари, паднем в рани на прага на светия храм. Както и да свърши битката, ние ще се окажем победители; в случай че не дадем да разрушат Божия дом, ще спечелваме в Църквата, войнстваща на земята; а в случай че паднем убити при светия олтар, ще запеем победна ария в Църквата, тържествуваща на небесата.
С такива думи той въодушевил всички да се вдигнат в отбрана на светия храм, с решителност да се съпротивляват до самата си гибел и да не разрешат на епарха да влезе в храма и да го унищожи.
В това време настъпил един идолски празник и множеството на езичниците се стичало в идолското капище с дамите идецата. Тогава свети Роман се възпламенил от божествена ревнивост, влезнал измежду тълпата на нечестивия народ и високо почнал да го изобличава в подвеждане. Той спрял дори и самия епарх Асклипиад, когато оня влизал в идолския храм, и му споделил:
Прелъстил си се ти, епархо: идолите не са богове, само че Един е Истинският Бог Иисус Христос.
Епархът незабавно заповядал да заловен Роман и мощно да го удрят по устата. После, заемайки съдилището, той дълго го принуждавал да се отхвърли от Христа; когато го видял непослушен, заповядал да го мъчат. Окачили го да виси и почнали да го удрят и да раздират тялото му с стоманени остриета. Но свети Роман, мъжествено понасяйки тези страдания, изповядвал Единия Бог, Създател на всичко и укорявал епарха в безумство за това, че не желае да познае истината.
Докато светият страдал по този начин и, претърпявайки мъчения, мъжествено проповядвал Христа, там стоял доста народ, от погрешните и от вярващите, който гледал подвига на Христовия мъченик. Недалеч стояло и едно християнско момче на име Варул. Като го видял, мъченикът споделил на мъчителя:
Това малко момче е по-разумно от теб, най-стария, тъй като, въпреки и малолетно, познава Истинския Бог, а ти в напреднала възраст не го познаваш.
Тогава епархът, като извикал при себе си момчето, го попитал:
Кой Бог почиташ?
Почитам Христа дало отговор момчето.
Епархът го попитал
Кое е по-добре един Бог ли да се уважава, или доста
Най-добре е да се уважава Единия Бог Иисус Христос отвърнало момчето
Епархът отново го попитал:
С какво Христос е по-добър от всички богове
Момчето дало отговор:
Истински Бог и е основал всички нас, а вашите богове са бесове и никого не са основали.
И доста други неща споделило момчето сякаш било всемъдър богослов: Светият Дух, действайки в него, изрекъл хвала посредством устата му за посрама на нечестивия епарх и на всички идолопоклонници.
Мъчителят и всички, които били при него, изумявайки се от разсъдъка на детето и от мъдрите му думи, почувствали огромен позор от това, че не могли да го опровергаят. Затова мъчителят заповядал безжалостно да наказват Варул с тънки пръти. След дългия пердах момчето почнало да изнемогва и помолило за вода. Но майка му, която стояла там измежду народа и с наслада гледала страданията на своя наследник, с настойчива суровост му наредила мъжествено да претърпи страданията до края. Когато мъчителят заповядал да посекат Варул с меч, майката го взела на ръце и го понесла към мястото на посичането. Като го прегръщала и целувала, тя го утешавала и укрепявала, с цел да не се уплаши при типа на меча над главата си:
Не пердах се, сине мой говорела тя. Не пердах се, благо мое чадо! Не се опасявай от гибелта! Няма да умреш, само че ще бъдеш жив во веки! Не се ужасявай, цвете мое! Ти неотложно ще бъдеш пренесено в райските градини! Не пердах се от меча! Само щом бъдеш посечен, ти на часа ще заминеш при Христа и ще видиш славата Му. Той ще те одобри с обич и ти ще живееш с Него в неизречена наслада и ще се наслаждаваш на блаженството с Неговите свети ангели...
Като утешавала по този начин своето дете, благочестивата майка го донесла до мястото на изтезанието. След посичането тя събрала кръвта му в чист съд и като взела тялото му, го обливала с радостни сълзи, с обич го целувала и се радвала, че нейният наследник пролял своята кръв, от нея възприета, за Христа. След това тя предала тялото на сина си на почтено заравяне.
След посичането на свети Варул свети Роман бил наказан на изгаряне. Вързан и обкръжен с дърва, преди още прислужниците да ги подпалят, очаквайки последната съдийска дума, от средата на кладата свети Роман високо извикал, обръщайки се към мъчителите:
- Къде е огънят? Защо не го запалвате? Палете, та пламъкът да ме обхване целият.
Когато огънят бил разпален и дървата от всички страни мощно се разгорели, ненадейно се излял проливен дъжд и го угасил.
Свети Роман останал жив и ни минимум не претърпял щета от огъня. След това поради смелите думи на светия страдалец, (тъй като той порицавал нечестивите езичници, укорявайки тяхното безумство и проклинайки техните богове, а Христа прославял) мъчителят заповядал да му отрежат езика. Но той самичък протегнал на мъчителите езика си за ампутиране. Но и след отрязването на боголюбивия език Христовият изповедник не млъкнал, само че по извънреден метод и без език говорел ясно, както и преди, прославяйки Единия Бог. После го хвърлили в тюрма, в която той останал дълго време, с нозе, стегнати в вериги. Когато било обявено за него на император Максимиан, че приказва и с отсечен език, императорът заповядал да го удушат. Като влезнали в тъмницата, бойците стегнали въже на шията му и го удушили.
Така светият страдалец Роман приключил подвига на своето страдалчество за Христа, в Чието царство в този момент се популяризира, славейки Света Троица во веки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Сега на нас приказвал той на своите единоверци следва битка за Божия олтар; Асклипиад е зложелател на отечеството и желае да ни отнеме Бога, и ние ще създадем добре, в случай че защитавайки Божиите олтари, паднем в рани на прага на светия храм. Както и да свърши битката, ние ще се окажем победители; в случай че не дадем да разрушат Божия дом, ще спечелваме в Църквата, войнстваща на земята; а в случай че паднем убити при светия олтар, ще запеем победна ария в Църквата, тържествуваща на небесата.
С такива думи той въодушевил всички да се вдигнат в отбрана на светия храм, с решителност да се съпротивляват до самата си гибел и да не разрешат на епарха да влезе в храма и да го унищожи.
В това време настъпил един идолски празник и множеството на езичниците се стичало в идолското капище с дамите идецата. Тогава свети Роман се възпламенил от божествена ревнивост, влезнал измежду тълпата на нечестивия народ и високо почнал да го изобличава в подвеждане. Той спрял дори и самия епарх Асклипиад, когато оня влизал в идолския храм, и му споделил:
Прелъстил си се ти, епархо: идолите не са богове, само че Един е Истинският Бог Иисус Христос.
Епархът незабавно заповядал да заловен Роман и мощно да го удрят по устата. После, заемайки съдилището, той дълго го принуждавал да се отхвърли от Христа; когато го видял непослушен, заповядал да го мъчат. Окачили го да виси и почнали да го удрят и да раздират тялото му с стоманени остриета. Но свети Роман, мъжествено понасяйки тези страдания, изповядвал Единия Бог, Създател на всичко и укорявал епарха в безумство за това, че не желае да познае истината.
Докато светият страдал по този начин и, претърпявайки мъчения, мъжествено проповядвал Христа, там стоял доста народ, от погрешните и от вярващите, който гледал подвига на Христовия мъченик. Недалеч стояло и едно християнско момче на име Варул. Като го видял, мъченикът споделил на мъчителя:
Това малко момче е по-разумно от теб, най-стария, тъй като, въпреки и малолетно, познава Истинския Бог, а ти в напреднала възраст не го познаваш.
Тогава епархът, като извикал при себе си момчето, го попитал:
Кой Бог почиташ?
Почитам Христа дало отговор момчето.
Епархът го попитал
Кое е по-добре един Бог ли да се уважава, или доста
Най-добре е да се уважава Единия Бог Иисус Христос отвърнало момчето
Епархът отново го попитал:
С какво Христос е по-добър от всички богове
Момчето дало отговор:
Истински Бог и е основал всички нас, а вашите богове са бесове и никого не са основали.
И доста други неща споделило момчето сякаш било всемъдър богослов: Светият Дух, действайки в него, изрекъл хвала посредством устата му за посрама на нечестивия епарх и на всички идолопоклонници.
Мъчителят и всички, които били при него, изумявайки се от разсъдъка на детето и от мъдрите му думи, почувствали огромен позор от това, че не могли да го опровергаят. Затова мъчителят заповядал безжалостно да наказват Варул с тънки пръти. След дългия пердах момчето почнало да изнемогва и помолило за вода. Но майка му, която стояла там измежду народа и с наслада гледала страданията на своя наследник, с настойчива суровост му наредила мъжествено да претърпи страданията до края. Когато мъчителят заповядал да посекат Варул с меч, майката го взела на ръце и го понесла към мястото на посичането. Като го прегръщала и целувала, тя го утешавала и укрепявала, с цел да не се уплаши при типа на меча над главата си:
Не пердах се, сине мой говорела тя. Не пердах се, благо мое чадо! Не се опасявай от гибелта! Няма да умреш, само че ще бъдеш жив во веки! Не се ужасявай, цвете мое! Ти неотложно ще бъдеш пренесено в райските градини! Не пердах се от меча! Само щом бъдеш посечен, ти на часа ще заминеш при Христа и ще видиш славата Му. Той ще те одобри с обич и ти ще живееш с Него в неизречена наслада и ще се наслаждаваш на блаженството с Неговите свети ангели...
Като утешавала по този начин своето дете, благочестивата майка го донесла до мястото на изтезанието. След посичането тя събрала кръвта му в чист съд и като взела тялото му, го обливала с радостни сълзи, с обич го целувала и се радвала, че нейният наследник пролял своята кръв, от нея възприета, за Христа. След това тя предала тялото на сина си на почтено заравяне.
След посичането на свети Варул свети Роман бил наказан на изгаряне. Вързан и обкръжен с дърва, преди още прислужниците да ги подпалят, очаквайки последната съдийска дума, от средата на кладата свети Роман високо извикал, обръщайки се към мъчителите:
- Къде е огънят? Защо не го запалвате? Палете, та пламъкът да ме обхване целият.
Когато огънят бил разпален и дървата от всички страни мощно се разгорели, ненадейно се излял проливен дъжд и го угасил.
Свети Роман останал жив и ни минимум не претърпял щета от огъня. След това поради смелите думи на светия страдалец, (тъй като той порицавал нечестивите езичници, укорявайки тяхното безумство и проклинайки техните богове, а Христа прославял) мъчителят заповядал да му отрежат езика. Но той самичък протегнал на мъчителите езика си за ампутиране. Но и след отрязването на боголюбивия език Христовият изповедник не млъкнал, само че по извънреден метод и без език говорел ясно, както и преди, прославяйки Единия Бог. После го хвърлили в тюрма, в която той останал дълго време, с нозе, стегнати в вериги. Когато било обявено за него на император Максимиан, че приказва и с отсечен език, императорът заповядал да го удушат. Като влезнали в тъмницата, бойците стегнали въже на шията му и го удушили.
Така светият страдалец Роман приключил подвига на своето страдалчество за Христа, в Чието царство в този момент се популяризира, славейки Света Троица во веки веков. Амин.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ