Почитаме мъчениците, загинали в баташкото клане
Светите Баташки Новомъченици са починали за православната религия по време на баташкото кръвопролитие напролет на 1876 година
Баташките мъченици са канонизирани за светци на първо време от Българската старостилна православна черква на 17 май 2006 година. Първата икона, отдадена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, Съединени американски щати особено за канонизацията им през 2006 година Идеята за сходна икона се е родила през 2004 година в България.
На съвещание през март 2011 година Светият Синод на Българската православна черква също взема решение да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 3 април 2011 година в храм-паметника " Свети Александър Невски " по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 година в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна черква.
Свети Андроник
бил един от 70-те апостоли Христови и сродник на св. ап. Павел, който загатва за него в Посланието до Римляни: " Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които се чутовни сред апостолите и които още преди мене повярваха в Христа " (Рим. 16:7).
Андроник благовествувал в всякакви страни и бил свещеник в Панония. Той приел мъченическа гибел и неговите мощи били по-късно открити в гр. Евгения (Византия).
Св. Николай Софийски
Св. Николай Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благоверен и с честния си поминък на обущар прекарвал дните си. Когато пристигнал в София, поради неговите качества бил видян от локалните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да одобри тяхната религия. Веднъж те го поканили на обяд, поставили в питието му приспивателно и като задремал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от у дома цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил задържан и подложен на тежки изтезания.
На правосъдното съвещание съдията оповестил, че счита праведника за почтен. Въпреки това тълпата го извела отвън тогавашна София при местността " Юч кладенец " ( " Три кладенци " ), където бил погубен с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено " Търницата " и изгорено, а пепелта - разпиляна, с цел да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни скрито ги погребали.
Скоро след кончината на св. Николай Нови Средецкият митрополит Яков оповестил канонизацията му на особено призован за задачата събор. Той приел непокътнатите мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги в началото в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата " Св. Архангел Михаил ". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм.
Гробът на св. Николай Софийски е един от дребното известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала " Три кладенци ". На триста метра от него (в градинката сред улиците " Пиротска " и " Опълченска " ), се извисява красивият храм, отдаден на светия страдалец, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил повдигнат по план на проектант Антон Торньов и на 3 декември 1900 е бил осветлен от софийския митрополит Партений.
Баташките мъченици са канонизирани за светци на първо време от Българската старостилна православна черква на 17 май 2006 година. Първата икона, отдадена на тях, е нарисувана в манастира Св. Велика Княгиня Елисавета в Етна, Калифорния, Съединени американски щати особено за канонизацията им през 2006 година Идеята за сходна икона се е родила през 2004 година в България.
На съвещание през март 2011 година Светият Синод на Българската православна черква също взема решение да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 3 април 2011 година в храм-паметника " Свети Александър Невски " по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 година в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна черква.
Свети Андроник
бил един от 70-те апостоли Христови и сродник на св. ап. Павел, който загатва за него в Посланието до Римляни: " Поздравете Андроника и Юния, мои сродници и съзатворници, които се чутовни сред апостолите и които още преди мене повярваха в Христа " (Рим. 16:7).
Андроник благовествувал в всякакви страни и бил свещеник в Панония. Той приел мъченическа гибел и неговите мощи били по-късно открити в гр. Евгения (Византия).
Св. Николай Софийски
Св. Николай Софийски е роден в Янина (сега в Гърция). Бил благоверен и с честния си поминък на обущар прекарвал дните си. Когато пристигнал в София, поради неговите качества бил видян от локалните турски големци и на няколко пъти бил принуждаван да одобри тяхната религия. Веднъж те го поканили на обяд, поставили в питието му приспивателно и като задремал го обрязали по мюсюлманския обряд. Когато се събудил Николай избягал и не излизал от у дома цяла година. Турците го поканили да посещава джамията. Той твърдо отказал. Веднага бил задържан и подложен на тежки изтезания.
На правосъдното съвещание съдията оповестил, че счита праведника за почтен. Въпреки това тълпата го извела отвън тогавашна София при местността " Юч кладенец " ( " Три кладенци " ), където бил погубен с камъни на 17 май 1555 година. Тялото му било пренесено на гробището наречено " Търницата " и изгорено, а пепелта - разпиляна, с цел да не остане никакъв спомен от него. Въпреки това, по молба на Матей Граматик едно момче събрало частици от неговите мощи и благочестиви християни скрито ги погребали.
Скоро след кончината на св. Николай Нови Средецкият митрополит Яков оповестил канонизацията му на особено призован за задачата събор. Той приел непокътнатите мощи на светеца (части от черепа и костите му), положил ги в началото в ковчега с мощите на св. крал Милутин в църквата " Св. Архангел Михаил ". По-късно част от св. мощи били прибрани в дървен храм.
Гробът на св. Николай Софийски е един от дребното известни гробове на български светци. Днес той се намира в центъра на София, в квартала " Три кладенци ". На триста метра от него (в градинката сред улиците " Пиротска " и " Опълченска " ), се извисява красивият храм, отдаден на светия страдалец, който е един от най-големите храмове в България. Храмът е бил повдигнат по план на проектант Антон Торньов и на 3 декември 1900 е бил осветлен от софийския митрополит Партений.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ