Св. Тарасий, архиеп. Константинополски. Св. Евгений
Свети Тарасий се родил в Константинопол; татко му Георги и майка му Евкратия били благородни хора и принадлежали към съсловието на патрициите. Като достигнал пълноправие и като получил положително обучение, Терасий изпълнявал разнообразни длъжности при царския дворец; тук всички го обичали и го уважавали поради благоразумието и положителния му манталитет, и той бил станал един от царските съветници. А на царския трон тогава седял Константин Багрянородни, наследник на Лъв Хазар и внук на Константин Копроним; той не царувал самичък, а дружно с майка си Ирина, защото по времето на възцаряването си той бил едвам на 10 години.
Патриарх тогава бил Павел Кипърски, мъж благодетелен и благоверен, само че прекомерно слабоволен и страхлив. Той бил възведен на патриаршеския трон при царуването на упоменатия Лъв Хазар, наследник на Копроним, при който ереста на иконоборците, получила началото си от Лъв Исаврянин, от ден на ден и повече се засилвала. Като видял, че мнозина претърпяват огромни страдания от злочестивия цар за поклонението на светите икони, патриархът се уплашил и почнал да крие благочестието си и даже имал общение с еретиците.
След гибелта на Лъв Хазар патриархът желал да възвърне благочестивия бит правилните да се покланят на светите икони, само че не могъл, тъй като нямал асистент, до момента в който ереста на иконоборците от ден на ден се усилвала както в самата столица, по този начин и в другите области на страната. Това мощно опечалявало патриарха. Като видял, че не може да направи нищо за възтържествуване на православието, Павел намислил да напусне патриаршеския трон, който заемал не повече от четири години. Като болен, той скрито напуснал патриаршеските покои и дошъл в манастира „ Свети Флор ", където и приел схима.
Скоро по-късно патриарх Павел отишъл с мир при Господа. В това време жителите на Цариград без никакъв боязън и безпокойство почнали да беседват и да се препират с еретиците за светите икони, до момента в който от времето на Лъв Исаврянин до момента никой не се осмелявал да заприказва в тяхна отбрана.
А благочестивата кралица дружно с целия царски съвет почнала да търси заслужен и умен човек на мястото на Павел, който би могъл да приключи църковния смут; само че не могли да намерят никой различен, с изключение на Тарасий. Тогава той бил мирянин; само че защото си спомнили, че и патриарх Павел съветвал да го изберат, изборът на всички се спрял върху него. Но Тарасий уверено отказал. Тогава кралица Ирина събрала хора от всевъзможен чин - и всемирски, и духовни, и целия народ в двореца, именуван Магнавра - той се намирал в предградията на Едомското място, - и споделила пред целия заветен събор:
- Известно ви е, че патриарх Павел ни напусна; в този момент би трябвало да си изберем на неговото място добър овчар и преподавател на Църквата.
На това всички извикали високо:
- Такъв не може да бъде никой различен с изключение на Тарасий.
А блаженият Тарасий, като застанал по средата, рекъл:
- Виждам, че Църквата Божия е разграничена и разединена. Както източните, така и западните християни ни проклинат; тежко е това разцепление и ужасно е отлъчването от царството Божие. Нека бъде призован Вселенски събор, на който да се обединим във вярата; дано вярата ни бъде единна, както сме просветени с едно кръщение; та нали в Божиите очи нищо не е по този начин угодно, както пребиваването на всички в единение на вярата и любовта. Ето това ще изисквам аз, недостойният и неопитният, приемайки ръководството на Църквата. Ако не бъде призован Вселенски събор, в случай че иконоборческата разкол не бъде подложена на почтено наказание и в случай че няма единство във вярата сред православните източни и западни църкви, аз не ще се съглася да приема патриаршеството, с цел да не си навлека проклинание и наказание, тъй като тогава никой от земните царе не ще може да ме избави от Божия съд и от безконечното смъртно наказване.
Като чули това, всички постановили да се свика Седми Вселенски събор и помолили Тарасий да не се отхвърля да им бъде овчар. Те му дали обещание да му оказват смирение във всичко по този начин, както овцете слушат гласа на своя овчар, тъй като били твърдо уверени, че свети Тарасий може да настави словесното стадо в същинския път. По този метод те го склонили да одобри първосветителския ранг и ръководството на Константинополската Църква. Посветен поредно във всички йерархични степени, светецът бил възведен на патриаршеския трон, имайки здраво очакване, че Господ ще му помогне да отстрани ереста на иконоборците.
С смяната на ситуацията си свети Тарасий трансформирал и метода си на живот, въпреки че и преди, намирайки се в света, по дух той бил към този момент монах; а в този момент, като заел светителския трон, с още по-голяма ревнивост почнал да се упражнява в духовните подвизи и станал ангел в плът, пламтейки духом, работейки ревниво пред Господа, подчинявайки плътта си на духа и достигайки посредством умъртвяването й непорочната непорочност, с която са облечени ангелите.
Изумително било въздържанието му, популярен бил постът му и непрекъснато бодърстването му; отделял за сън не доста часове, по цели нощи обитавал в молебствия и в размисли за Бога, нямал мека постелка, избягвал меките одежди. Към бедните и сиромасите бил доста милосърден, хранел гладните, обличал голите, устройвал лечебни заведения и всеки ден отпускал храна от патриаршеския си двор, а в деня на Възкресение Христово и в други празнични дни устройвал софра за безимотните, по време на която самичък прислужвал на сиромасите.
Освен това свети Тарасий устроил странноприемници, а със средствата, останали след гибелта на родителите, му устроил манастир на Босфора, в който събрал лик от добродетелни монаси; мнозина от тях достигнали такова съвършенство, че били канени да заемат архиерейски престоли и станали непоколебими стълбове на вселенската религия. Свети Тарасий изключително се стараел да възвърне почитането на светите икони и да отстрани богохулната иконоборческа разкол. Затова той постоянно напомнял на царете да свикат космополитен събор.
За място на съборните съвещания била определена великата черква, съградена от цар Константин Велики, и преустроена и превъзходно благоустроена от император Юстиниан - в тази черква се събрали светейшият Тарасий, епископите и наместниците на другите патриарси; тук участвал и младият цар Константин с майка си Ирина. Изведнъж в храма нахлул огромен полк въоръжени воини, почитатели на иконоборческата разкол, в която те били въвлечени от дядото на царя Константин Копроним и в която обитавали до този ден. Подбудени скрито от неколцина епскопи и велможи, инфектирани от същата разкол, тези закоренели в иконоборческите заблуди воини, като се въоръжили, обкръжили църквата и нахлули в нея със мощни крясъци.
- Няма да допуснем - крещели те, - да отхвърлите догматите на цар Константин; дано бъде твърдо и непоколебимо това, което той е утвърдил и положил за закон на своя събор; няма да допуснем в Божия храм да се внасят идоли (така наричали те светите икони); а в случай че някой се осмели да не се подчини на определенията на събора на Константин Копроним и като отхвърли постановленията му стартира да внася идоли, тази земя ще се обагри с кръвта на епископи.
Като видели безредиците и паниката, царицата и царят подали знак на епископите да станат от местата си - и тогава всички, които били на събора се разотишли. Но откакто минали няколко дни воините и предводителите им били осъдени от благочестивата кралица Ирина, както се поставя, били лишени от военни звания и били разпратени по селата, с цел да обработват земята. След това било приготвено място за съвещанията на събора във Витинския град Никея. Тук към този момент бил извършен Първият Вселенски събор, призован за наказание на ереста на злочестивия Арии, тук било решено да се съберат и в този момент.
Светият събор траял 30 дни; през това време участниците се събирали и разглеждали тези места от Божественото Писание и от учението на светите отци, които имали отношение към догмата за почитането на светите икони, и на съображение на Свещеното Писание и църковното поверие поразявали зловерното умуване на еретиците. Накрая те проклели ереста на иконоборците и утвърдили почитането на светите икони; тогава настанала велика наслада в светите църкви, които приели със сърдечно тържествуване одобряването на иконопочитанието, и целият народ тържествувал, като отправял благи пожелания към царете и пастирите. Така, с огромната грижа на светейшия патриарх Тарасий и с усърдието на благочестивата кралица Ирина ереста на иконоборците била отхвърлена и потъпкана, а на Църквата Христова бил даруван мир.
Свети Тарасий умно управлявал Църквата Божия, бил покровител на афектираните, асистент на намиращите се в неволя.
Междувременно цар Константин, като достигнал двадесетгодишна възраст, по подлото нашепване на злите си съветници, отстранил от власт майка си, която до този миг умно управлявала цялата страна и почнал да ръководи еднолично. При това, като се освободил от опеката на майка си, той се предал на излишества и почнал да води неприличен живот.
Без всевъзможен мотив възненавидял законната си брачна половинка кралица Мария и се разпалил от незаконна обич към друга, на име Теодотия. Царят изгонил законната кралица от палатите си в един женски манастир, там я постригал принудително, а самичък отпразнувал брака си с наложницата си Теодотия, която му била далечна сродница по бащина линия. Този незаконен брак бил осъществен без знанието на патриарха от църковния иконом, презвитера Йосиф, който поради дръзкото си действие след това бил отстранен от Църквата. Светейшият патриарх по всякакъв начин се стараел да разтрогне този прелюбодеен брак, само че не могъл, тъй като царят се хвалел, че още веднъж ще възвърне ереста на иконоборците, в случай че му забранят този брак.
Затова свети Тарасий оставил царя да обитава в неговото безвластие, с цел да не бъде реализирана Църквата Христова от още по-голямо зло. Защото светият патриарх постоянно помнел, че бащата, дядото и прадядото на този цар били еретици - иконоборци, които избили доста християни за почитането на светите икони. Царят, като се гневял на патриарха, по всякакъв начин го тормозил, само че светителят понасял търпеливо всичко това, като благодарял на Бога и постъпвал според с високия си ранг на архипастир.
Но след известно време царят бил реализиран от Божието отмъщение. Майка му, благочестивата кралица Ирина, от дълго време към този момент виждала злото му и беззаконно житие; виждала по какъв начин синът й потъпква Божия закон и е подготвен още веднъж да въздигне иконоборчеството. Като обичала повече Бога и Неговата истина, в сравнение с личния си наследник, и като се посъветвала с най-главните сановници, тя се изправила против сина си, задържала го под стража и го затворила в същия замък, в който той се е родил и който бил прочут под името Порфириев замък. После заповядала да го ослепят, както пет години преди този момент той ослепил тримата братя на татко си: Никита, Антим и Евдоксий. Така царят, като получил наказване за делата си, починал след боледуване. А Ирина още веднъж приела царския жезъл и поправила всичко, което се било разстроило при царуването на сина й.
Оттогава светият Божий ласкател Тарасий обитавал в мир и тишина, като пасял ревниво словесното си стадо и като управлявал очистената от еретици Църква. От самия ден на посвещаването си той всекидневно самичък отслужвал Божествена литургия и в никакъв случай не нарушавал този бит, с изключение на заради заболяване. Когато светецът достигнал напреднала възраст, получил физически кусур. Дори и като чувствал приближаването на кончината си, светейшият патриарх Тарасий не прекратил нормалните си занимания, до момента в който не станал толкоз слаб, че към този момент не можел да става от одъра. Чак тогава престанал да отслужва самичък Божествената литургия.
Този светител пасъл Църквата Божия 22 години и умрял през царуването на император Никифор, който се възкачил на престола след Ирина. Царят, целият народ, велможите, духовниците и миряните, и изключително бедните и сиромасите, сираците и вдовиците, мощно скърбели за него. Защото той бил милосърден към всички, към всички се отнасял като добър овчар, влюбчив татко и умел ментор, на всеки помагал в беди и несгоди.
Погребали честното тяло на свети Тарасий в устроения от самия него манастир на Босфора и мнозина получавали излекуване при гроба му.
Този популярен ревнител на православието се въоръжавал срещу еретиците иконоборци освен приживе, само че даже и след кончината си. При Гръцкия цар Лъв Арменин иконоборческата разкол още веднъж набрала сили заради това, че самият цар я покровителствал. Свети Тарасий се явил в сънно привидение на Лъв и с огромен яд наредил на някой си боец Михаил да удари с меч този зловерен цар. Той замахнал и пробол царя с меча си. Лъв се пробудил в боязън и боязън и изпаднал в мощно неразбиране. Като помислил, че в манастира на свети Тарасий се намира някакъв Михаил, който му мисли злото, той изпратил там свои хора да узнаят нещо за него. Царят не знаел, че Михаил от съновидението бил при него - той бил пълководец с прозвището Пелтек, който след това поразил царя с меч в самия ден на Рождество Христово. Така умрял този злочестив цар, надвит от молитвите на свети Тарасий, утвърждаващ вярата в Пресветата Троица.
Патриарх тогава бил Павел Кипърски, мъж благодетелен и благоверен, само че прекомерно слабоволен и страхлив. Той бил възведен на патриаршеския трон при царуването на упоменатия Лъв Хазар, наследник на Копроним, при който ереста на иконоборците, получила началото си от Лъв Исаврянин, от ден на ден и повече се засилвала. Като видял, че мнозина претърпяват огромни страдания от злочестивия цар за поклонението на светите икони, патриархът се уплашил и почнал да крие благочестието си и даже имал общение с еретиците.
След гибелта на Лъв Хазар патриархът желал да възвърне благочестивия бит правилните да се покланят на светите икони, само че не могъл, тъй като нямал асистент, до момента в който ереста на иконоборците от ден на ден се усилвала както в самата столица, по този начин и в другите области на страната. Това мощно опечалявало патриарха. Като видял, че не може да направи нищо за възтържествуване на православието, Павел намислил да напусне патриаршеския трон, който заемал не повече от четири години. Като болен, той скрито напуснал патриаршеските покои и дошъл в манастира „ Свети Флор ", където и приел схима.
Скоро по-късно патриарх Павел отишъл с мир при Господа. В това време жителите на Цариград без никакъв боязън и безпокойство почнали да беседват и да се препират с еретиците за светите икони, до момента в който от времето на Лъв Исаврянин до момента никой не се осмелявал да заприказва в тяхна отбрана.
А благочестивата кралица дружно с целия царски съвет почнала да търси заслужен и умен човек на мястото на Павел, който би могъл да приключи църковния смут; само че не могли да намерят никой различен, с изключение на Тарасий. Тогава той бил мирянин; само че защото си спомнили, че и патриарх Павел съветвал да го изберат, изборът на всички се спрял върху него. Но Тарасий уверено отказал. Тогава кралица Ирина събрала хора от всевъзможен чин - и всемирски, и духовни, и целия народ в двореца, именуван Магнавра - той се намирал в предградията на Едомското място, - и споделила пред целия заветен събор:
- Известно ви е, че патриарх Павел ни напусна; в този момент би трябвало да си изберем на неговото място добър овчар и преподавател на Църквата.
На това всички извикали високо:
- Такъв не може да бъде никой различен с изключение на Тарасий.
А блаженият Тарасий, като застанал по средата, рекъл:
- Виждам, че Църквата Божия е разграничена и разединена. Както източните, така и западните християни ни проклинат; тежко е това разцепление и ужасно е отлъчването от царството Божие. Нека бъде призован Вселенски събор, на който да се обединим във вярата; дано вярата ни бъде единна, както сме просветени с едно кръщение; та нали в Божиите очи нищо не е по този начин угодно, както пребиваването на всички в единение на вярата и любовта. Ето това ще изисквам аз, недостойният и неопитният, приемайки ръководството на Църквата. Ако не бъде призован Вселенски събор, в случай че иконоборческата разкол не бъде подложена на почтено наказание и в случай че няма единство във вярата сред православните източни и западни църкви, аз не ще се съглася да приема патриаршеството, с цел да не си навлека проклинание и наказание, тъй като тогава никой от земните царе не ще може да ме избави от Божия съд и от безконечното смъртно наказване.
Като чули това, всички постановили да се свика Седми Вселенски събор и помолили Тарасий да не се отхвърля да им бъде овчар. Те му дали обещание да му оказват смирение във всичко по този начин, както овцете слушат гласа на своя овчар, тъй като били твърдо уверени, че свети Тарасий може да настави словесното стадо в същинския път. По този метод те го склонили да одобри първосветителския ранг и ръководството на Константинополската Църква. Посветен поредно във всички йерархични степени, светецът бил възведен на патриаршеския трон, имайки здраво очакване, че Господ ще му помогне да отстрани ереста на иконоборците.
С смяната на ситуацията си свети Тарасий трансформирал и метода си на живот, въпреки че и преди, намирайки се в света, по дух той бил към този момент монах; а в този момент, като заел светителския трон, с още по-голяма ревнивост почнал да се упражнява в духовните подвизи и станал ангел в плът, пламтейки духом, работейки ревниво пред Господа, подчинявайки плътта си на духа и достигайки посредством умъртвяването й непорочната непорочност, с която са облечени ангелите.
Изумително било въздържанието му, популярен бил постът му и непрекъснато бодърстването му; отделял за сън не доста часове, по цели нощи обитавал в молебствия и в размисли за Бога, нямал мека постелка, избягвал меките одежди. Към бедните и сиромасите бил доста милосърден, хранел гладните, обличал голите, устройвал лечебни заведения и всеки ден отпускал храна от патриаршеския си двор, а в деня на Възкресение Христово и в други празнични дни устройвал софра за безимотните, по време на която самичък прислужвал на сиромасите.
Освен това свети Тарасий устроил странноприемници, а със средствата, останали след гибелта на родителите, му устроил манастир на Босфора, в който събрал лик от добродетелни монаси; мнозина от тях достигнали такова съвършенство, че били канени да заемат архиерейски престоли и станали непоколебими стълбове на вселенската религия. Свети Тарасий изключително се стараел да възвърне почитането на светите икони и да отстрани богохулната иконоборческа разкол. Затова той постоянно напомнял на царете да свикат космополитен събор.
За място на съборните съвещания била определена великата черква, съградена от цар Константин Велики, и преустроена и превъзходно благоустроена от император Юстиниан - в тази черква се събрали светейшият Тарасий, епископите и наместниците на другите патриарси; тук участвал и младият цар Константин с майка си Ирина. Изведнъж в храма нахлул огромен полк въоръжени воини, почитатели на иконоборческата разкол, в която те били въвлечени от дядото на царя Константин Копроним и в която обитавали до този ден. Подбудени скрито от неколцина епскопи и велможи, инфектирани от същата разкол, тези закоренели в иконоборческите заблуди воини, като се въоръжили, обкръжили църквата и нахлули в нея със мощни крясъци.
- Няма да допуснем - крещели те, - да отхвърлите догматите на цар Константин; дано бъде твърдо и непоколебимо това, което той е утвърдил и положил за закон на своя събор; няма да допуснем в Божия храм да се внасят идоли (така наричали те светите икони); а в случай че някой се осмели да не се подчини на определенията на събора на Константин Копроним и като отхвърли постановленията му стартира да внася идоли, тази земя ще се обагри с кръвта на епископи.
Като видели безредиците и паниката, царицата и царят подали знак на епископите да станат от местата си - и тогава всички, които били на събора се разотишли. Но откакто минали няколко дни воините и предводителите им били осъдени от благочестивата кралица Ирина, както се поставя, били лишени от военни звания и били разпратени по селата, с цел да обработват земята. След това било приготвено място за съвещанията на събора във Витинския град Никея. Тук към този момент бил извършен Първият Вселенски събор, призован за наказание на ереста на злочестивия Арии, тук било решено да се съберат и в този момент.
Светият събор траял 30 дни; през това време участниците се събирали и разглеждали тези места от Божественото Писание и от учението на светите отци, които имали отношение към догмата за почитането на светите икони, и на съображение на Свещеното Писание и църковното поверие поразявали зловерното умуване на еретиците. Накрая те проклели ереста на иконоборците и утвърдили почитането на светите икони; тогава настанала велика наслада в светите църкви, които приели със сърдечно тържествуване одобряването на иконопочитанието, и целият народ тържествувал, като отправял благи пожелания към царете и пастирите. Така, с огромната грижа на светейшия патриарх Тарасий и с усърдието на благочестивата кралица Ирина ереста на иконоборците била отхвърлена и потъпкана, а на Църквата Христова бил даруван мир.
Свети Тарасий умно управлявал Църквата Божия, бил покровител на афектираните, асистент на намиращите се в неволя.
Междувременно цар Константин, като достигнал двадесетгодишна възраст, по подлото нашепване на злите си съветници, отстранил от власт майка си, която до този миг умно управлявала цялата страна и почнал да ръководи еднолично. При това, като се освободил от опеката на майка си, той се предал на излишества и почнал да води неприличен живот.
Без всевъзможен мотив възненавидял законната си брачна половинка кралица Мария и се разпалил от незаконна обич към друга, на име Теодотия. Царят изгонил законната кралица от палатите си в един женски манастир, там я постригал принудително, а самичък отпразнувал брака си с наложницата си Теодотия, която му била далечна сродница по бащина линия. Този незаконен брак бил осъществен без знанието на патриарха от църковния иконом, презвитера Йосиф, който поради дръзкото си действие след това бил отстранен от Църквата. Светейшият патриарх по всякакъв начин се стараел да разтрогне този прелюбодеен брак, само че не могъл, тъй като царят се хвалел, че още веднъж ще възвърне ереста на иконоборците, в случай че му забранят този брак.
Затова свети Тарасий оставил царя да обитава в неговото безвластие, с цел да не бъде реализирана Църквата Христова от още по-голямо зло. Защото светият патриарх постоянно помнел, че бащата, дядото и прадядото на този цар били еретици - иконоборци, които избили доста християни за почитането на светите икони. Царят, като се гневял на патриарха, по всякакъв начин го тормозил, само че светителят понасял търпеливо всичко това, като благодарял на Бога и постъпвал според с високия си ранг на архипастир.
Но след известно време царят бил реализиран от Божието отмъщение. Майка му, благочестивата кралица Ирина, от дълго време към този момент виждала злото му и беззаконно житие; виждала по какъв начин синът й потъпква Божия закон и е подготвен още веднъж да въздигне иконоборчеството. Като обичала повече Бога и Неговата истина, в сравнение с личния си наследник, и като се посъветвала с най-главните сановници, тя се изправила против сина си, задържала го под стража и го затворила в същия замък, в който той се е родил и който бил прочут под името Порфириев замък. После заповядала да го ослепят, както пет години преди този момент той ослепил тримата братя на татко си: Никита, Антим и Евдоксий. Така царят, като получил наказване за делата си, починал след боледуване. А Ирина още веднъж приела царския жезъл и поправила всичко, което се било разстроило при царуването на сина й.
Оттогава светият Божий ласкател Тарасий обитавал в мир и тишина, като пасял ревниво словесното си стадо и като управлявал очистената от еретици Църква. От самия ден на посвещаването си той всекидневно самичък отслужвал Божествена литургия и в никакъв случай не нарушавал този бит, с изключение на заради заболяване. Когато светецът достигнал напреднала възраст, получил физически кусур. Дори и като чувствал приближаването на кончината си, светейшият патриарх Тарасий не прекратил нормалните си занимания, до момента в който не станал толкоз слаб, че към този момент не можел да става от одъра. Чак тогава престанал да отслужва самичък Божествената литургия.
Този светител пасъл Църквата Божия 22 години и умрял през царуването на император Никифор, който се възкачил на престола след Ирина. Царят, целият народ, велможите, духовниците и миряните, и изключително бедните и сиромасите, сираците и вдовиците, мощно скърбели за него. Защото той бил милосърден към всички, към всички се отнасял като добър овчар, влюбчив татко и умел ментор, на всеки помагал в беди и несгоди.
Погребали честното тяло на свети Тарасий в устроения от самия него манастир на Босфора и мнозина получавали излекуване при гроба му.
Този популярен ревнител на православието се въоръжавал срещу еретиците иконоборци освен приживе, само че даже и след кончината си. При Гръцкия цар Лъв Арменин иконоборческата разкол още веднъж набрала сили заради това, че самият цар я покровителствал. Свети Тарасий се явил в сънно привидение на Лъв и с огромен яд наредил на някой си боец Михаил да удари с меч този зловерен цар. Той замахнал и пробол царя с меча си. Лъв се пробудил в боязън и боязън и изпаднал в мощно неразбиране. Като помислил, че в манастира на свети Тарасий се намира някакъв Михаил, който му мисли злото, той изпратил там свои хора да узнаят нещо за него. Царят не знаел, че Михаил от съновидението бил при него - той бил пълководец с прозвището Пелтек, който след това поразил царя с меч в самия ден на Рождество Христово. Така умрял този злочестив цар, надвит от молитвите на свети Тарасий, утвърждаващ вярата в Пресветата Троица.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ