38 години от ядрената катастрофа в Чернобил
Светът отбелязва 38-ата годишнина от най-тежката нуклеарна злополука в историята. В ранните часове на събота, 26 април 1986 година, исбухва детонация в реактор номер четири в атомната електроцентрала в Чернобил, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последици.
По време на злополуката през 1986 година Украйна е част от Съветския съюз. Припят е град, издигнат за служащите в атомната електроцентрала и техните фамилии. 200 000 души са евакуирани за часове.
Инцидентът става, до момента в който инженери в завода правят тест, с цел да видят какво ще се случи при спиране на тока. Намалената мощ забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за изстудяване на системата, това, което остава, се трансформира в пара, създавайки голямо налягане. Когато операторите схващат какво се случва, към този момент е прекомерно късно. Експлозията е толкоз мощна, че изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора - тегло, колкото на три пътнически самолета " Боинг 747 ". Експлозията провокира и пожар, който гори неконтролируемо.
Според отчет на " Грийнпийс " от 2006 г. Чернобилската злополука е довела до над 250 000 случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни. През 2011 година Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, допуска, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови изследвания инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
Мащабите на бедствието стават ясни в дните след злополуката. Изпратени са „ ликвидатори “ - името, обещано на служащите, които оказват помощ да се овладее детонацията и изложеното нуклеарно ядро. Ликвидаторите са изправени пред огромни дози радиация, с цел да свършат работата си. Помагат им пожарникари и миньори от околните региони.
Учените се опасяват, че може да възникне нова детонация, която да създаде мощ от три до пет мегатона и да изложи цяла Европа на голямо радиоактивно замърсяване. Работата на ликвидаторите е от жизненоважно значение за прекъсването на бъдещи детонации. В резултат на дейностите им доста от служащи получават тежки здравословни проблеми поради радиацията.
В дните след бедствието управлението на Съветския съюз се пробва да прикрие случая. Въпреки това не след дълго други страни схващат, че нещо не е наред. Мониторинговите станции в Европа регистрират извънредно високи равнища на радиация. Тя се носи над доста европейски страни, в това число България.
Длъжностни лица притискат препоръките за пояснение и Москва в последна сметка признава за повредата в Чернобил. Това провокира интернационално неодобрение по целия свят. Политическите и стопански последствия са големи. През идващите години Съветският съюз е подложен на огромен напън и претърпява съществени промени.
По време на злополуката през 1986 година Украйна е част от Съветския съюз. Припят е град, издигнат за служащите в атомната електроцентрала и техните фамилии. 200 000 души са евакуирани за часове.
Инцидентът става, до момента в който инженери в завода правят тест, с цел да видят какво ще се случи при спиране на тока. Намалената мощ забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за изстудяване на системата, това, което остава, се трансформира в пара, създавайки голямо налягане. Когато операторите схващат какво се случва, към този момент е прекомерно късно. Експлозията е толкоз мощна, че изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора - тегло, колкото на три пътнически самолета " Боинг 747 ". Експлозията провокира и пожар, който гори неконтролируемо.
Според отчет на " Грийнпийс " от 2006 г. Чернобилската злополука е довела до над 250 000 случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни. През 2011 година Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, допуска, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови изследвания инцидентът ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
Мащабите на бедствието стават ясни в дните след злополуката. Изпратени са „ ликвидатори “ - името, обещано на служащите, които оказват помощ да се овладее детонацията и изложеното нуклеарно ядро. Ликвидаторите са изправени пред огромни дози радиация, с цел да свършат работата си. Помагат им пожарникари и миньори от околните региони.
Учените се опасяват, че може да възникне нова детонация, която да създаде мощ от три до пет мегатона и да изложи цяла Европа на голямо радиоактивно замърсяване. Работата на ликвидаторите е от жизненоважно значение за прекъсването на бъдещи детонации. В резултат на дейностите им доста от служащи получават тежки здравословни проблеми поради радиацията.
В дните след бедствието управлението на Съветския съюз се пробва да прикрие случая. Въпреки това не след дълго други страни схващат, че нещо не е наред. Мониторинговите станции в Европа регистрират извънредно високи равнища на радиация. Тя се носи над доста европейски страни, в това число България.
Длъжностни лица притискат препоръките за пояснение и Москва в последна сметка признава за повредата в Чернобил. Това провокира интернационално неодобрение по целия свят. Политическите и стопански последствия са големи. През идващите години Съветският съюз е подложен на огромен напън и претърпява съществени промени.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ