Азия се въоръжава. Какво казват числата?
Сподели
Преди няколко десетилетия бъдещето на Азия изглеждаше освободено от оръжия и възможни спорове. В последните години дестабилизацията, породена главно от Китай, Русия и Северна Корея накараха доста азиатски странни да помислят за съществено нарастване на разноските за защита.
От самото начало досегашните облици на новия азиатски век имаха натрапчиви нюанси на утопии. Бъдещето беше описвано само през разцвет, напредък, съдействие и съвместяване на разлики.
Мнозина откровени апологети даже вместиха в него нотки на цивилизационна пренебрежителност и приписваха на западната просвета ненаситен и неизпълним нагон за принуждение. Склонността към спор, като че ли овладяна в Изтока, осмислена и надскочена посредством историческа рефлексия, преодоляна и институционализирана във формули на културно съвместяване и приемливост, да вземем за пример тъй наречените, „ метод на АСЕАН “.
Възходът на Изтока беше необичайно лишен от всякакво измерение на неустановеност, на множащи се линии на спорове, на конфликт на разнообразни системи и политически ориентации. Той беше представян посредством криви на непрекъснат напредък, преструктуриране на няколко древен западен превес, геополитическо безвремие и успокоение.
Подобни структури бяха очевидно неточни и несъответстващи още в зората на захаросаните облици отпреди две десетилетия. Днес граничат с комичното. Всъщност, последните няколко години носят противоположната динамичност и един от най-директните знаци за това е изместването на фокуса на държавните управления към сигурността, защитата и пре/въоръжаването.
Множество събития и процеса подкопават идиличната визия за Азия, която до неотдавна се оферираше щедро.
Как автокрациите поведоха въоръжаването
Най-същественият е възходящата експанзия на няколко автокрации и засилващата се съгласуваност сред тях (Китай, Русия и Северна Корея). Те имат сходна цел в изграждането/възстановяването на доминация в своите периферии, а в тази ситуация с Китай и надалеч оттатък тях, да вземем за пример във връзка с южно-китайско море.
Там, където техните ползи отчасти са в контраст, да вземем за пример в Централна Азия, към този момент реализират допустим баланс. Протича и „ смяна на обстоятелствата “ на терен, да вземем за пример посредством повече от десетилетното преодоляване от страна на Пекин на разнообразни рифове в южно-китайско море и построяването на квази-военна инфраструктура.
В тази среда предстоящо отпада презумпцията за релативно ниско равнище на боен потенциал, което е очевидно в най-различни страни – от източна и южна Азия до дребните, тихо-океански острови.
Преходът към среда с по-ниска степен на непоклатимост, предвидимост и въздържане автоматизирано отключва потребността от подсилване на другите системи и качества за сигурност. Точно това се случва в Широка Азия и палитрата е огромна като включва най-различни детайли – от възходящо финансиране и военно преструктуриране до пазаруване на нови оръжия, а в някои случаи и преосмисляне на нуклеарната алтернатива.
Съществуват и други аргументи, които имат капацитета да засилят милитаризацията. Например, отсъствието на групови структури за защита, което подвига равнището на неустановеност и в допълнение постанова отбранителни разноски. Вярно е, че няколко страни имат двустранни контракти за отбрана със Съединени американски щати (Япония, Южна Корея, Филипините и други), само че това не разрешава вида необятно систематизиране на качества, каквото има в структури като НАТО.
Какво споделят числата
Очаквано, настъпващата милитаризация е забележима в самите данни за военни разноски. Според информация на Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI), относителният дял на Азия в световните разноски за защита нараства непрестанно и най-бързо по отношение на останалите континенти за целия интервал от 1988 до 2023 година.
През миналата година, най-вече пари в Азия и Океания за военна разноски са дадени в източна ѝ част (411 от 595-те милиарда долара) при годишен напредък от 4.4% за Широка Азия и 6.2% за Източна Азия. Увеличението за континента е 46% по отношение на 2014 година, а от 1989-та има непрекъсната наклонност на годишно повишаване на разноските.
Китай има преобладаващ дял с 296 милиарда $ от общо 411-те и с годишен растеж от 6%. Всъщност той е най-малко 9-10%, в случай че се имат поради калкулациите за извънбюджетни военни разноски на страната.
Осезаем скок е забележим при Япония и Тайван, които през 2023 година са вложили с по 11% повече по отношение на 2022-а. При Южна Корея нарастването е едвам 1.1% и общата сума доближава 47.9 милиарда $. Но главната причина е стартирането на нова четиригодишна стратегия, която е с размер цели 253 милиарда $, или по над 50 милиарда $ на година.
Нарастването при Индия е над 4%, само че и там сега се водят диалози за нови, надалеч по-амбициозни капиталови стратегии.
Държави, политически по-близки до Китай, към момента се въздържат от огромни нови вложения в защитата.
Индонезия поддържа равнище от към 1% от Брутният вътрешен продукт през последните двадесетина години. Малайзия даже го редуцира от 1.5% от Брутният вътрешен продукт през 2010 година до 1% през 2022-а. Но и те разискват напредък на разноските.
Нещо повече, даже такива страни започват стратегии за осъвременяване и диверсификация. Южна Корея предходната година закупи 18 нови военни самолета от Korean Aerospace Industries, които са създадени взаимно с Lockheed Martin, а страната ще бъде превърната в районен хъб за поддръжка като двустранното съглашение за индустриално съдействие основава условия за нови покупки от Сеул.
Индонезийската стратегия за придобиване на нови качества е фокусирана върху съдействие с Франция. Само през последните месеци бяха подписани контракти за над 10 милиарда $, а Джакарта създава нови оръжия взаимно с Турция.
Преструктурирането и препозиционирането е изключително очевидно при Индия, която от ден на ден понижава договорите си с Москва, за сметка на придобиване на западен боен боеприпас от Съединени американски щати, Франция и други страни.
Как дестабилизацията на Азия основава нови конфигурации
Дестабилизацията на Азия обаче не просто трансформира динамичността на въоръжаване и сигурност, само че и стартира трагично да преформатира политическите и институционални конфигурации.
Дори бърз взор дава визия за мащаба на протичащото се. Създаването на пакта за сигурност AUKUS сред Съединени американски щати, Австралия и Англия през 2021 година може да е фокусиран върху построяването на нуклеарно задвижвани подводници, само че непрекъснато уголемява своя периметър на активност. Макар в началото концепцията за това партньорство да беше по-скоро лимитирана до остарели съдружници с висока степен на взаимно доверие, в този момент тя стартира да се уголемява.
Япония е на прага на присъединение, въпреки и в тъй наречените „ втори дирек “, който е по-скоро насочен към основаване на нови стратегически технологии. Интерес към този момент изявиха и Канада и Нова Зеландия.
„ Квартетът “ сред Съединени американски щати, Австралия, Япония и Индия също уголемява своя обсег на действия. Консолидират се тристранни формати сред Япония, Южна Корея и Съединени американски щати, както и сред Филипините, Япония и Съединени американски щати.
Успоредно с това, Китай се пробва да развие своята „ световна самодейност за сигурност “. Очертаната обща динамичност генерира от ден на ден тласъци за увеличение, подсилване и диверсификация на отбранителните запаси, както и основаване на структури за гарантиране на сигурността.
Евентуално секване на „ алените линии “ във връзка с Тайван или южно-китайско / западно-филипинско море от страна на Пекин обаче би тласнало Широка Азия към същинска и мощно рискова милитаризация.
*Текстът е оповестен в „ „.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Преди няколко десетилетия бъдещето на Азия изглеждаше освободено от оръжия и възможни спорове. В последните години дестабилизацията, породена главно от Китай, Русия и Северна Корея накараха доста азиатски странни да помислят за съществено нарастване на разноските за защита.
От самото начало досегашните облици на новия азиатски век имаха натрапчиви нюанси на утопии. Бъдещето беше описвано само през разцвет, напредък, съдействие и съвместяване на разлики.
Мнозина откровени апологети даже вместиха в него нотки на цивилизационна пренебрежителност и приписваха на западната просвета ненаситен и неизпълним нагон за принуждение. Склонността към спор, като че ли овладяна в Изтока, осмислена и надскочена посредством историческа рефлексия, преодоляна и институционализирана във формули на културно съвместяване и приемливост, да вземем за пример тъй наречените, „ метод на АСЕАН “.
Възходът на Изтока беше необичайно лишен от всякакво измерение на неустановеност, на множащи се линии на спорове, на конфликт на разнообразни системи и политически ориентации. Той беше представян посредством криви на непрекъснат напредък, преструктуриране на няколко древен западен превес, геополитическо безвремие и успокоение.
Подобни структури бяха очевидно неточни и несъответстващи още в зората на захаросаните облици отпреди две десетилетия. Днес граничат с комичното. Всъщност, последните няколко години носят противоположната динамичност и един от най-директните знаци за това е изместването на фокуса на държавните управления към сигурността, защитата и пре/въоръжаването.
Множество събития и процеса подкопават идиличната визия за Азия, която до неотдавна се оферираше щедро.
Как автокрациите поведоха въоръжаването
Най-същественият е възходящата експанзия на няколко автокрации и засилващата се съгласуваност сред тях (Китай, Русия и Северна Корея). Те имат сходна цел в изграждането/възстановяването на доминация в своите периферии, а в тази ситуация с Китай и надалеч оттатък тях, да вземем за пример във връзка с южно-китайско море.
Там, където техните ползи отчасти са в контраст, да вземем за пример в Централна Азия, към този момент реализират допустим баланс. Протича и „ смяна на обстоятелствата “ на терен, да вземем за пример посредством повече от десетилетното преодоляване от страна на Пекин на разнообразни рифове в южно-китайско море и построяването на квази-военна инфраструктура.
В тази среда предстоящо отпада презумпцията за релативно ниско равнище на боен потенциал, което е очевидно в най-различни страни – от източна и южна Азия до дребните, тихо-океански острови.
Преходът към среда с по-ниска степен на непоклатимост, предвидимост и въздържане автоматизирано отключва потребността от подсилване на другите системи и качества за сигурност. Точно това се случва в Широка Азия и палитрата е огромна като включва най-различни детайли – от възходящо финансиране и военно преструктуриране до пазаруване на нови оръжия, а в някои случаи и преосмисляне на нуклеарната алтернатива.
Съществуват и други аргументи, които имат капацитета да засилят милитаризацията. Например, отсъствието на групови структури за защита, което подвига равнището на неустановеност и в допълнение постанова отбранителни разноски. Вярно е, че няколко страни имат двустранни контракти за отбрана със Съединени американски щати (Япония, Южна Корея, Филипините и други), само че това не разрешава вида необятно систематизиране на качества, каквото има в структури като НАТО.
Какво споделят числата
Очаквано, настъпващата милитаризация е забележима в самите данни за военни разноски. Според информация на Stockholm International Peace Research Institute (SIPRI), относителният дял на Азия в световните разноски за защита нараства непрестанно и най-бързо по отношение на останалите континенти за целия интервал от 1988 до 2023 година.
През миналата година, най-вече пари в Азия и Океания за военна разноски са дадени в източна ѝ част (411 от 595-те милиарда долара) при годишен напредък от 4.4% за Широка Азия и 6.2% за Източна Азия. Увеличението за континента е 46% по отношение на 2014 година, а от 1989-та има непрекъсната наклонност на годишно повишаване на разноските.
Китай има преобладаващ дял с 296 милиарда $ от общо 411-те и с годишен растеж от 6%. Всъщност той е най-малко 9-10%, в случай че се имат поради калкулациите за извънбюджетни военни разноски на страната.
Осезаем скок е забележим при Япония и Тайван, които през 2023 година са вложили с по 11% повече по отношение на 2022-а. При Южна Корея нарастването е едвам 1.1% и общата сума доближава 47.9 милиарда $. Но главната причина е стартирането на нова четиригодишна стратегия, която е с размер цели 253 милиарда $, или по над 50 милиарда $ на година.
Нарастването при Индия е над 4%, само че и там сега се водят диалози за нови, надалеч по-амбициозни капиталови стратегии.
Държави, политически по-близки до Китай, към момента се въздържат от огромни нови вложения в защитата.
Индонезия поддържа равнище от към 1% от Брутният вътрешен продукт през последните двадесетина години. Малайзия даже го редуцира от 1.5% от Брутният вътрешен продукт през 2010 година до 1% през 2022-а. Но и те разискват напредък на разноските.
Нещо повече, даже такива страни започват стратегии за осъвременяване и диверсификация. Южна Корея предходната година закупи 18 нови военни самолета от Korean Aerospace Industries, които са създадени взаимно с Lockheed Martin, а страната ще бъде превърната в районен хъб за поддръжка като двустранното съглашение за индустриално съдействие основава условия за нови покупки от Сеул.
Индонезийската стратегия за придобиване на нови качества е фокусирана върху съдействие с Франция. Само през последните месеци бяха подписани контракти за над 10 милиарда $, а Джакарта създава нови оръжия взаимно с Турция.
Преструктурирането и препозиционирането е изключително очевидно при Индия, която от ден на ден понижава договорите си с Москва, за сметка на придобиване на западен боен боеприпас от Съединени американски щати, Франция и други страни.
Как дестабилизацията на Азия основава нови конфигурации
Дестабилизацията на Азия обаче не просто трансформира динамичността на въоръжаване и сигурност, само че и стартира трагично да преформатира политическите и институционални конфигурации.
Дори бърз взор дава визия за мащаба на протичащото се. Създаването на пакта за сигурност AUKUS сред Съединени американски щати, Австралия и Англия през 2021 година може да е фокусиран върху построяването на нуклеарно задвижвани подводници, само че непрекъснато уголемява своя периметър на активност. Макар в началото концепцията за това партньорство да беше по-скоро лимитирана до остарели съдружници с висока степен на взаимно доверие, в този момент тя стартира да се уголемява.
Япония е на прага на присъединение, въпреки и в тъй наречените „ втори дирек “, който е по-скоро насочен към основаване на нови стратегически технологии. Интерес към този момент изявиха и Канада и Нова Зеландия.
„ Квартетът “ сред Съединени американски щати, Австралия, Япония и Индия също уголемява своя обсег на действия. Консолидират се тристранни формати сред Япония, Южна Корея и Съединени американски щати, както и сред Филипините, Япония и Съединени американски щати.
Успоредно с това, Китай се пробва да развие своята „ световна самодейност за сигурност “. Очертаната обща динамичност генерира от ден на ден тласъци за увеличение, подсилване и диверсификация на отбранителните запаси, както и основаване на структури за гарантиране на сигурността.
Евентуално секване на „ алените линии “ във връзка с Тайван или южно-китайско / западно-филипинско море от страна на Пекин обаче би тласнало Широка Азия към същинска и мощно рискова милитаризация.
*Текстът е оповестен в „ „.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ