Ще видим краха на Русия като империя. Януш Бугайски пред Свободна Европа
Светът надцени Русия и подцени Украйна. Това е един от най-важните заключения след година на война в Украйна, счита професор Януш Бугайски от американската фондация " Джеймстаун ". В " Студио България " на Свободна Европа той отговаряше на въпроси на Татяна Ваксберг за бъдещето, което следва, откакто войната свърши.
Това, което би трябвало да създадем, е да се подготвим с повече познание и по-добри разбори за Русия, сподели Бугайски. Липсата им докара до такава степен, че когато войната стартира, западните страни се довериха на някои по този начин наречени специалисти, които им предложиха гледната точка на Кремъл и обясняваха, че съветската войска е най-добре въоръжената в света. И Западът им повярва, което значи, че повярва на кремълската агитация, сподели Бугайски. В реалност съветската войска е корумпирана и разядена от вътрешната страна, добави той.
Според Януш Бугайски при по-бързо решение за даване на оръжие на Украйна може би е можело да се избегнат толкоз доста жертви измежду цивилното население.
Той оспори предложенията на президента Румен Радев и на унгарския министър председател Виктор Орбан да не се дава оръжие на Украйна, а вместо това да се водят договаряния за преустановяване на войната. Ако стартираме мирни договаряния, това значи да възнаградим агресора, сподели той.
Януш Бугайски е създател на повече от 20 книги и студии за Русия, Европа и трансатлантическите връзки. След рухването на Берлинската стена той твърди, че на промяна на Студената война е пристигнал Студен мир. Той доста пъти е приказвал за това, че Русия няма да се помири с превръщането на някогашни републики на Съюз на съветските социалистически републики в същински самостоятелни страни.
В последната си книга той предвижда разпада на Русия, въпреки че книгата е писана преди войната, а точно войната отключи такива прогнози и на други откриватели. Това може да наподобява немислимо, само че невъобразим изглеждаше и разпадът на Съюз на съветските социалистически републики, преди да се случи, сподели той в " Студио България ".
Можете да слушате
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Ето цялостния текст на изявлението:
- През 2014 Путин организира местни войни в Украйна, през 2022 стартира пълномащабната война. Кога, съгласно Вас, Путин е решил, че единствено със мощ ще може да подчини Украйна?
- Откакто Путин пристигна на власт, Кремъл се пробва да възвърне превъзходството на своите имперски ползи. Чрез икономическа и енергийна взаимозависимост Русия се стремеше да пречупи волята на украинския народ. Но Оранжевата гражданска война от 2004 година и последвалите събития от Майдана през 2014 година демонстрираха, че украинците имат предпочитание да бъдат самостоятелни.
Затова Русия реши да приложи военна мощ, анексирайки Крим, нападайки Донбас и суверенната територия на Украйна. И в този момент обаче украинците не престават да демонстрират, че имат една постоянна демократична система и опция да дадат боен отпор на експанзията, която стартира тъкмо преди една година.
- Смятате ли, че Западът вярно интерпретираше думите на Путин? Путин години наред твърдеше, че няма гаранции за сигурността на Русия, откогато НАТО се уголемява, а в някогашния Съюз на съветските социалистически републики започнаха " цветните " революции, както той назовава?
- Ако го интерпретираме вярно, Путин в действителност се притесняваше от тези цветни революции. Неговата теза е, че те са инициирани извън и са проектирани от външни сили. Истината е, че Путин се притеснява от опозиция вътре в личната си страна.
Историческото развиване на Украйна сподели, че там се върви към усилване на демокрацията - с демократични избори, с демократична гражданска война. А това, което Путин прави, е опълчване на демократичните процеси и опит да сложи Украйна под собствен надзор, като завзема елементи от територията ѝ. Путин твърди че НАТО е опасност за него, само че в действителност е тъкмо противоположното - нито Европейски Съюз, нито НАТО в миналото са заплашвали Русия. НАТО е просто един съюз, който пази своите членове.
- Путин обаче непрестанно повтаря, че страните от НАТО са дали обещание да не одобряват нови членове. Между тези страни членки на Алианса е и България. Във вашите изследвания намерихте ли някакви доказателства за правотата на Путин по този въпрос?
- Не. Вече две десетилетия има сходно държание от страна на Кремъл. Всъщност НАТО в никакъв случай не е заявило, че няма да се уголемява и да приема нови членове. В документите на Алианса е заложено, че всяка страна, която извършва изискванията, може да кандидатства и да стане член. Първата страна, която се причисли след рухването на Берлинската стена, беше някогашната Германска демократична република след обединяването на Германия. След това членки станаха Полша, Чехия, Унгария.
Русия се пробва да показа НАТО като опасност, само че в действителност е тъкмо противоположното. НАТО не е опасност за Русия. НАТО пази своите страни членки от опасността, която Русия съставлява за тях. Виждаме това в метода, по който беше осъществена експанзията против Украйна, както и в реакцията на Балтийските страни по отношение на нея.
- Сега се намираме една година след началото на тази война, след доста години на дезинформация. Една година, в която бяха осъществени закононарушения против човечеството, военни закононарушения. Какво съгласно Вас е бъдещето на Путин след всичко това?
- Не може да се каже изрично какво ще бъде бъдещето му, само че можем да кажем, че войната ще бъде изгубена от Русия в течение на тази година. В същото време не можем сигурно да твърдим, че Украйна ще възвърне своите територии напълно и ще възвърне териториалната си целокупност.
Бих споделил че ще има от ден на ден вътрешни битки за власт. Ще има противоборство сред разнообразни фракции на службите за сигурност. Мисля, че в действителност е много иронично, че човек, който желае да възвърне мощта на Русия, ще сложи в действителност началото на разпада, на падението на Русия, на тази империя.
Не мога да ви кажа по какъв начин ще бъде сменен Путин. Както знаете, нещата в Русия се случват подмолно значително. Някой се самоубива, или някого убиват или някой просто изчезва и го заменят с различен. Имаше доста генерални секретари, които бяха заменени при странни условия.
Така че аз не мога да кажа какво ще се случи, откакто той към този момент не е на власт, само че мисля, че Русия ще бъде в положение на революция в някакъв миг. Може би бъдещето на Путин е по-лесно да бъде предсказано, само че по-трудно ще бъде да се предскаже бъдещето на Русия като страна.
- Вие написахте книга, озаглавена „ Разпадът на Русия “. Това предпочитание ли е, или прогноза, която Вие вършиме? Ако е прогноза, по какъв начин бихте се аргументирали?
- Правих своите изследвания няколко години и приключих книгата си преди началото на войната против Украйна. Моите изследвания и моите прогнози са основани на икономическото положение, външните връзки с други страни, външната политика, вътрешната конструкция на тази страна, централизираната властова конструкция. И всичко това предсказва едно проваляне, един провал на тази империя. След началото на войната аз приспособих книгата до известна степен. Аз в действителност допускам и планувам, че съветската войска ще бъде победена.
Разбира се, аз виждам няколко други благоприятни условия за спорове, които ще стартират от вътрешната страна в самата Русия, от другите елементи в състава на Руската федерация. Разбира се, ще има стопански последици, последици, свързани с бюджетен недостиг и със загубите, които Русия претърпява сега поради понижените продажби на газ, петрол и други първични материали.
Аз мисля, че ще има вътрешни спорове и противоборство сред обособените елити и също по този начин, както към този момент споделих, от обособени елементи на федерацията. Тоест ще бъде една композиция от разпада на Съветския съюз и на Югославия.
- По отношение на бъдещето на Русия, би трябвало да приказваме и за съветската съпротива, част от която сега е в заточение или в пандиза – кардинално слаба и раздробена съпротива, незадоволително показана в медиите. Какво бъдеще бихме могли да си представим без демократична съпротива и без конкуренция на режима?
- Има разнообразни други възможности на режима, само че аз мисля, че една демократична съпротива не би могла да има силата и шанса да размени Путин. По времето на Елцин ние видяхме, че разпадът не е разследване на демократични процеси и демократична опозиция. Както към този момент казахте, някои от опозиционерите сега са в заточение или в пандиза като Навални.
Но сега ние виждаме, че има тип опозиция против тази извънредно мощно централизирана страна. Съпротивата е местна. Аз мисля, че различните гласове в Русия, които чуваме, са свързани с районен активизъм. Но и те нямат стратегия за единно развиване на Русия, в противен случай, оферират решения за това Руската федерация да бъде разграничена на части. Те да бъдат самостоятелни, суверенни, да основат дипломатически връзки със своите съседи.
Имаме много богати републики, които са част от федерацията сега, изключително в Далечния Изток – Сибир. Така че това сигурно ще бъде фактор за разпада, дезинтеграцията на Руската федерация.
Разбира се демократичното развиване на опозицията няма да се случи по един модел.
- Ако може да се върнем към войната. Бихте ли ми споделили за какво на Запада му трябваше толкоз време, с цел да разбере, че украинската войска се нуждае от оръжие?
- За страдание това беше един много муден развой. Украинците желаеха оръжие от нас, само че ние не взехме незабавно решението да им го дадем. Тук имаше много проблеми през цялото време. Някои от тези проблеми бяха породени от някои от така наречен специалисти във връзка с Русия, които смятаха, че съветската войска е най-добре въоръжената в света. Те надценяваха Русия и по едно и също време с това подценяваха опциите и бойните качества на украинската войска.
Западът повярва на тези специалисти във връзка с Русия т.е. де факто повярва на съветската агитация. Нямаше познание за процесите и за действителното положение на съветската войска, която е много корумпирана, проядена от разнообразни процеси. Също по този начин се смяташе, че тази интервенция ще завърши много бързо и няма да прерасне в подобен спор. И, както към този момент споделих, подцениха и отбранителните качества на Украйна.
Ако въоръжението, което желаеха украинците, като съвременни танкове и самолети, беше предоставено в точния момент, може би щяхме да имаме по-малко жертви измежду гражданското население.
Международната общественост подцени слабостта на Русия.
- Украински анализатори настояват, че на Украйна не е давано оръжие тъй като по този начин Русия бързо ще бъде победена, а Западът не е подготвен да си показа Русия като една военно победена страна. Вие по какъв начин смятате?
- Това просто е липса на въображение. Никой от специалистите във връзка с Съветския съюз преди време не си представяше, че той ще бъде надвит и ще се разпадне. Но това се случи. А и разпадът се разви по непредвидим метод. Това, което би трябвало да създадем, е да се подготвим с доста по-добри разбори на действителната обстановка в Русия.
На нас ни липсват положителни специалисти, които имат дълбоки знания във връзка с процесите в Русия. Липсват ни задоволително контакти със страните, които се освободиха от съветското въздействие и които са самостоятелни.
Трябва да приказваме и с специалистите от Украйна. Те са хората, които в действителност са наясно. Не бива да робуваме на концепцията, че Русия не може да бъде победена във военно отношение. Ако не сме научили този урок, по какъв начин ще се развиваме напред? Всички страни, прилежащи на Украйна, подкрепиха по един доста сериозен метод страната. И както към този момент споделих Русия има своите доста съществени вътрешни проблеми.
- Вие предвиждате разпада на Русия, която е нуклеарна мощ. Едновременно с това вие говорите и за нуждата Украйна да бъде подкрепяна. Но за какво му е на Запада да обезпечава тази поддръжка, откакто резултатът би бил безпорядък и разпад на нуклеарна мощ?
- Мисля, че страната би трябвало да има право да отбрани своята територия. А и не мисля, че Русия ще употребява своите нуклеарни оръжия, тъй като по този начин тя би сложила под опасност своите лични сили. Това би било самоубийство. Повечето от хората, които са на управителни позиции в Русия, са корумпирани. Те не биха рискували да изгубят всичко.
Разбира се, ние не можем да предвидим процесите в Русия, само че аз не бих се страхувал от безпорядък. Спомнете си, че разпадът на Съюз на съветските социалистически републики също беше безреден и непредсказуем. Но в следствие от разпада някои от някогашните руски републики станаха демократични страни, минаха през преход към народна власт. Мисля, че и в този момент ни следва да станем очевидци на края на една империя.
- Страните от Европейски Съюз и НАТО от време на време не приказват като единно цяло. България да вземем за пример от време на време се демонстрира като част от лагера, който е срещу даването на оръжие на Украйна и приканва към дипломатическо излизане от войната. Българският президент Румен Радев предходната седмица прикани да не се въоръжава Украйна, а вместо това да се водят мирни договаряния. Унгарският министър председател Виктор Орбан споделя, че „ Украйна е ничия страна “ и че Русия ще победи, откакто към този момент е трансформирала Украйна в „ руина по сходство на Афганистан “. Какво бъдеще можем да си представим за НАТО и Европейски Съюз?
- Аз не бих споделил, че интернационалната общественост е разграничена на два лагера. Повечето страни от Европейски Съюз и НАТО значително поддържат помощта за Украйна и няколко страни, в това число Орбан и Вучич в Сърбия са по-скоро срещу това. Те имат някаква взаимозависимост от Русия. България сега е част от помощта към Украйна.
Ако ние сега, както споделя президентът Радев, стартираме да водим мирни договаряния, това значи, че ще възнаградим агресора. Естествено, че не може да става въпрос за договаряния по време на военни дейности, когато Русия се пробва със мощ да наложи своята воля на една самостоятелна страна, каквато е Украйна. Напротив, би трябвало да предотвратим това силово налагане на непозната воля. Т.е. това, което Орбан и Радев оферират, да се опитат да убедят Запада да не въоръжава Украйна, не мисля, че това е верният метод.
Трябва да се вслушваме в страните, които са изпитали съветския империализъм на гърба си. Поляците да вземем за пример. Не би трябвало да слушаме страни, чиито държавни управления по някаква причина са свързани с властта в Русия. В идната си книга аз върша такова умозаключение.
- В бъдещата си книга вие казвате, че Полша ще има нова и водеща роля в интернационалните организации. Това е заради обстоятелството, че поляците са преживявали империята епохи наред, или има освен това?
Книгата може би няма да бъде приключена до края на годината, тъй като аз неотдавна започнах с изследванията си. Но мисля, че тук две неща са значими – от една страна в действителност имаме историческо съревнование сред Полша и Русия, което продължава от епохи, и в един исторически интервал Русия е била по-силна, а в различен – Полша. Но през днешния ден имперският модел на Русия да подчинява други страни към този момент не е използван.
От друга страна имаме една страна, която е част от интернационален защитителен съюз, който дава модел на суверенитет и мултинационалност. Член на такава общественост е Полша. А в контраст имаме един властнически модел.
По време на войната в Украйна Полша сподели, че има към този момент централна роля в Европа, приемайки милиони бежанци, помагайки, оказвайки здравна помощ и всякаква друга поддръжка на тези бежанци. Поляците демонстрираха, че те към този момент имат капацитета да оказват помощ и при икономическото възобновяване на района след приключването на този спор.
Полша ще играе основна роля в района. Мисля, че центърът на вниманието се измести от Германия и Франция, които демонстрираха, че нямат задоволително мощно водачество сега и в двете страни. Мисля, че Полша и прилежащите ѝ страни – Естония, Литва, Латвия, Чехия – демонстрираха, че те могат да поемат тежестта на измененията, на преместването на центъра на тежестта на политическите събития за в бъдеще. Така че моята книга ще се занимае с тези процеси и с това по какъв начин да се оправим с колапса на Русия.
Това, което би трябвало да създадем, е да се подготвим с повече познание и по-добри разбори за Русия, сподели Бугайски. Липсата им докара до такава степен, че когато войната стартира, западните страни се довериха на някои по този начин наречени специалисти, които им предложиха гледната точка на Кремъл и обясняваха, че съветската войска е най-добре въоръжената в света. И Западът им повярва, което значи, че повярва на кремълската агитация, сподели Бугайски. В реалност съветската войска е корумпирана и разядена от вътрешната страна, добави той.
Според Януш Бугайски при по-бързо решение за даване на оръжие на Украйна може би е можело да се избегнат толкоз доста жертви измежду цивилното население.
Той оспори предложенията на президента Румен Радев и на унгарския министър председател Виктор Орбан да не се дава оръжие на Украйна, а вместо това да се водят договаряния за преустановяване на войната. Ако стартираме мирни договаряния, това значи да възнаградим агресора, сподели той.
Януш Бугайски е създател на повече от 20 книги и студии за Русия, Европа и трансатлантическите връзки. След рухването на Берлинската стена той твърди, че на промяна на Студената война е пристигнал Студен мир. Той доста пъти е приказвал за това, че Русия няма да се помири с превръщането на някогашни републики на Съюз на съветските социалистически републики в същински самостоятелни страни.
В последната си книга той предвижда разпада на Русия, въпреки че книгата е писана преди войната, а точно войната отключи такива прогнози и на други откриватели. Това може да наподобява немислимо, само че невъобразим изглеждаше и разпадът на Съюз на съветските социалистически републики, преди да се случи, сподели той в " Студио България ".
Можете да слушате
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Ето цялостния текст на изявлението:
- През 2014 Путин организира местни войни в Украйна, през 2022 стартира пълномащабната война. Кога, съгласно Вас, Путин е решил, че единствено със мощ ще може да подчини Украйна?
- Откакто Путин пристигна на власт, Кремъл се пробва да възвърне превъзходството на своите имперски ползи. Чрез икономическа и енергийна взаимозависимост Русия се стремеше да пречупи волята на украинския народ. Но Оранжевата гражданска война от 2004 година и последвалите събития от Майдана през 2014 година демонстрираха, че украинците имат предпочитание да бъдат самостоятелни.
Затова Русия реши да приложи военна мощ, анексирайки Крим, нападайки Донбас и суверенната територия на Украйна. И в този момент обаче украинците не престават да демонстрират, че имат една постоянна демократична система и опция да дадат боен отпор на експанзията, която стартира тъкмо преди една година.
- Смятате ли, че Западът вярно интерпретираше думите на Путин? Путин години наред твърдеше, че няма гаранции за сигурността на Русия, откогато НАТО се уголемява, а в някогашния Съюз на съветските социалистически републики започнаха " цветните " революции, както той назовава?
- Ако го интерпретираме вярно, Путин в действителност се притесняваше от тези цветни революции. Неговата теза е, че те са инициирани извън и са проектирани от външни сили. Истината е, че Путин се притеснява от опозиция вътре в личната си страна.
Историческото развиване на Украйна сподели, че там се върви към усилване на демокрацията - с демократични избори, с демократична гражданска война. А това, което Путин прави, е опълчване на демократичните процеси и опит да сложи Украйна под собствен надзор, като завзема елементи от територията ѝ. Путин твърди че НАТО е опасност за него, само че в действителност е тъкмо противоположното - нито Европейски Съюз, нито НАТО в миналото са заплашвали Русия. НАТО е просто един съюз, който пази своите членове.
- Путин обаче непрестанно повтаря, че страните от НАТО са дали обещание да не одобряват нови членове. Между тези страни членки на Алианса е и България. Във вашите изследвания намерихте ли някакви доказателства за правотата на Путин по този въпрос?
- Не. Вече две десетилетия има сходно държание от страна на Кремъл. Всъщност НАТО в никакъв случай не е заявило, че няма да се уголемява и да приема нови членове. В документите на Алианса е заложено, че всяка страна, която извършва изискванията, може да кандидатства и да стане член. Първата страна, която се причисли след рухването на Берлинската стена, беше някогашната Германска демократична република след обединяването на Германия. След това членки станаха Полша, Чехия, Унгария.
Русия се пробва да показа НАТО като опасност, само че в действителност е тъкмо противоположното. НАТО не е опасност за Русия. НАТО пази своите страни членки от опасността, която Русия съставлява за тях. Виждаме това в метода, по който беше осъществена експанзията против Украйна, както и в реакцията на Балтийските страни по отношение на нея.
- Сега се намираме една година след началото на тази война, след доста години на дезинформация. Една година, в която бяха осъществени закононарушения против човечеството, военни закононарушения. Какво съгласно Вас е бъдещето на Путин след всичко това?
- Не може да се каже изрично какво ще бъде бъдещето му, само че можем да кажем, че войната ще бъде изгубена от Русия в течение на тази година. В същото време не можем сигурно да твърдим, че Украйна ще възвърне своите територии напълно и ще възвърне териториалната си целокупност.
Бих споделил че ще има от ден на ден вътрешни битки за власт. Ще има противоборство сред разнообразни фракции на службите за сигурност. Мисля, че в действителност е много иронично, че човек, който желае да възвърне мощта на Русия, ще сложи в действителност началото на разпада, на падението на Русия, на тази империя.
Не мога да ви кажа по какъв начин ще бъде сменен Путин. Както знаете, нещата в Русия се случват подмолно значително. Някой се самоубива, или някого убиват или някой просто изчезва и го заменят с различен. Имаше доста генерални секретари, които бяха заменени при странни условия.
Така че аз не мога да кажа какво ще се случи, откакто той към този момент не е на власт, само че мисля, че Русия ще бъде в положение на революция в някакъв миг. Може би бъдещето на Путин е по-лесно да бъде предсказано, само че по-трудно ще бъде да се предскаже бъдещето на Русия като страна.
- Вие написахте книга, озаглавена „ Разпадът на Русия “. Това предпочитание ли е, или прогноза, която Вие вършиме? Ако е прогноза, по какъв начин бихте се аргументирали?
- Правих своите изследвания няколко години и приключих книгата си преди началото на войната против Украйна. Моите изследвания и моите прогнози са основани на икономическото положение, външните връзки с други страни, външната политика, вътрешната конструкция на тази страна, централизираната властова конструкция. И всичко това предсказва едно проваляне, един провал на тази империя. След началото на войната аз приспособих книгата до известна степен. Аз в действителност допускам и планувам, че съветската войска ще бъде победена.
Разбира се, аз виждам няколко други благоприятни условия за спорове, които ще стартират от вътрешната страна в самата Русия, от другите елементи в състава на Руската федерация. Разбира се, ще има стопански последици, последици, свързани с бюджетен недостиг и със загубите, които Русия претърпява сега поради понижените продажби на газ, петрол и други първични материали.
Аз мисля, че ще има вътрешни спорове и противоборство сред обособените елити и също по този начин, както към този момент споделих, от обособени елементи на федерацията. Тоест ще бъде една композиция от разпада на Съветския съюз и на Югославия.
- По отношение на бъдещето на Русия, би трябвало да приказваме и за съветската съпротива, част от която сега е в заточение или в пандиза – кардинално слаба и раздробена съпротива, незадоволително показана в медиите. Какво бъдеще бихме могли да си представим без демократична съпротива и без конкуренция на режима?
- Има разнообразни други възможности на режима, само че аз мисля, че една демократична съпротива не би могла да има силата и шанса да размени Путин. По времето на Елцин ние видяхме, че разпадът не е разследване на демократични процеси и демократична опозиция. Както към този момент казахте, някои от опозиционерите сега са в заточение или в пандиза като Навални.
Но сега ние виждаме, че има тип опозиция против тази извънредно мощно централизирана страна. Съпротивата е местна. Аз мисля, че различните гласове в Русия, които чуваме, са свързани с районен активизъм. Но и те нямат стратегия за единно развиване на Русия, в противен случай, оферират решения за това Руската федерация да бъде разграничена на части. Те да бъдат самостоятелни, суверенни, да основат дипломатически връзки със своите съседи.
Имаме много богати републики, които са част от федерацията сега, изключително в Далечния Изток – Сибир. Така че това сигурно ще бъде фактор за разпада, дезинтеграцията на Руската федерация.
Разбира се демократичното развиване на опозицията няма да се случи по един модел.
- Ако може да се върнем към войната. Бихте ли ми споделили за какво на Запада му трябваше толкоз време, с цел да разбере, че украинската войска се нуждае от оръжие?
- За страдание това беше един много муден развой. Украинците желаеха оръжие от нас, само че ние не взехме незабавно решението да им го дадем. Тук имаше много проблеми през цялото време. Някои от тези проблеми бяха породени от някои от така наречен специалисти във връзка с Русия, които смятаха, че съветската войска е най-добре въоръжената в света. Те надценяваха Русия и по едно и също време с това подценяваха опциите и бойните качества на украинската войска.
Западът повярва на тези специалисти във връзка с Русия т.е. де факто повярва на съветската агитация. Нямаше познание за процесите и за действителното положение на съветската войска, която е много корумпирана, проядена от разнообразни процеси. Също по този начин се смяташе, че тази интервенция ще завърши много бързо и няма да прерасне в подобен спор. И, както към този момент споделих, подцениха и отбранителните качества на Украйна.
Ако въоръжението, което желаеха украинците, като съвременни танкове и самолети, беше предоставено в точния момент, може би щяхме да имаме по-малко жертви измежду гражданското население.
Международната общественост подцени слабостта на Русия.
- Украински анализатори настояват, че на Украйна не е давано оръжие тъй като по този начин Русия бързо ще бъде победена, а Западът не е подготвен да си показа Русия като една военно победена страна. Вие по какъв начин смятате?
- Това просто е липса на въображение. Никой от специалистите във връзка с Съветския съюз преди време не си представяше, че той ще бъде надвит и ще се разпадне. Но това се случи. А и разпадът се разви по непредвидим метод. Това, което би трябвало да създадем, е да се подготвим с доста по-добри разбори на действителната обстановка в Русия.
На нас ни липсват положителни специалисти, които имат дълбоки знания във връзка с процесите в Русия. Липсват ни задоволително контакти със страните, които се освободиха от съветското въздействие и които са самостоятелни.
Трябва да приказваме и с специалистите от Украйна. Те са хората, които в действителност са наясно. Не бива да робуваме на концепцията, че Русия не може да бъде победена във военно отношение. Ако не сме научили този урок, по какъв начин ще се развиваме напред? Всички страни, прилежащи на Украйна, подкрепиха по един доста сериозен метод страната. И както към този момент споделих Русия има своите доста съществени вътрешни проблеми.
- Вие предвиждате разпада на Русия, която е нуклеарна мощ. Едновременно с това вие говорите и за нуждата Украйна да бъде подкрепяна. Но за какво му е на Запада да обезпечава тази поддръжка, откакто резултатът би бил безпорядък и разпад на нуклеарна мощ?
- Мисля, че страната би трябвало да има право да отбрани своята територия. А и не мисля, че Русия ще употребява своите нуклеарни оръжия, тъй като по този начин тя би сложила под опасност своите лични сили. Това би било самоубийство. Повечето от хората, които са на управителни позиции в Русия, са корумпирани. Те не биха рискували да изгубят всичко.
Разбира се, ние не можем да предвидим процесите в Русия, само че аз не бих се страхувал от безпорядък. Спомнете си, че разпадът на Съюз на съветските социалистически републики също беше безреден и непредсказуем. Но в следствие от разпада някои от някогашните руски републики станаха демократични страни, минаха през преход към народна власт. Мисля, че и в този момент ни следва да станем очевидци на края на една империя.
- Страните от Европейски Съюз и НАТО от време на време не приказват като единно цяло. България да вземем за пример от време на време се демонстрира като част от лагера, който е срещу даването на оръжие на Украйна и приканва към дипломатическо излизане от войната. Българският президент Румен Радев предходната седмица прикани да не се въоръжава Украйна, а вместо това да се водят мирни договаряния. Унгарският министър председател Виктор Орбан споделя, че „ Украйна е ничия страна “ и че Русия ще победи, откакто към този момент е трансформирала Украйна в „ руина по сходство на Афганистан “. Какво бъдеще можем да си представим за НАТО и Европейски Съюз?
- Аз не бих споделил, че интернационалната общественост е разграничена на два лагера. Повечето страни от Европейски Съюз и НАТО значително поддържат помощта за Украйна и няколко страни, в това число Орбан и Вучич в Сърбия са по-скоро срещу това. Те имат някаква взаимозависимост от Русия. България сега е част от помощта към Украйна.
Ако ние сега, както споделя президентът Радев, стартираме да водим мирни договаряния, това значи, че ще възнаградим агресора. Естествено, че не може да става въпрос за договаряния по време на военни дейности, когато Русия се пробва със мощ да наложи своята воля на една самостоятелна страна, каквато е Украйна. Напротив, би трябвало да предотвратим това силово налагане на непозната воля. Т.е. това, което Орбан и Радев оферират, да се опитат да убедят Запада да не въоръжава Украйна, не мисля, че това е верният метод.
Трябва да се вслушваме в страните, които са изпитали съветския империализъм на гърба си. Поляците да вземем за пример. Не би трябвало да слушаме страни, чиито държавни управления по някаква причина са свързани с властта в Русия. В идната си книга аз върша такова умозаключение.
- В бъдещата си книга вие казвате, че Полша ще има нова и водеща роля в интернационалните организации. Това е заради обстоятелството, че поляците са преживявали империята епохи наред, или има освен това?
Книгата може би няма да бъде приключена до края на годината, тъй като аз неотдавна започнах с изследванията си. Но мисля, че тук две неща са значими – от една страна в действителност имаме историческо съревнование сред Полша и Русия, което продължава от епохи, и в един исторически интервал Русия е била по-силна, а в различен – Полша. Но през днешния ден имперският модел на Русия да подчинява други страни към този момент не е използван.
От друга страна имаме една страна, която е част от интернационален защитителен съюз, който дава модел на суверенитет и мултинационалност. Член на такава общественост е Полша. А в контраст имаме един властнически модел.
По време на войната в Украйна Полша сподели, че има към този момент централна роля в Европа, приемайки милиони бежанци, помагайки, оказвайки здравна помощ и всякаква друга поддръжка на тези бежанци. Поляците демонстрираха, че те към този момент имат капацитета да оказват помощ и при икономическото възобновяване на района след приключването на този спор.
Полша ще играе основна роля в района. Мисля, че центърът на вниманието се измести от Германия и Франция, които демонстрираха, че нямат задоволително мощно водачество сега и в двете страни. Мисля, че Полша и прилежащите ѝ страни – Естония, Литва, Латвия, Чехия – демонстрираха, че те могат да поемат тежестта на измененията, на преместването на центъра на тежестта на политическите събития за в бъдеще. Така че моята книга ще се занимае с тези процеси и с това по какъв начин да се оправим с колапса на Русия.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ