Светът живее в технологична революция и то развиваща се и

Светът живее в софтуерна гражданска война и то разрастваща се и протичаща с много огромна скорост. Иновациите всеки ден навлизат от ден на ден и по-дълбоко в живота на хората. Новите изобретения и технологии се появяват извънредно бързо, а още по-бързо по-късно се случва надграждането и развиването им. Ако погледнем развиването на телефоните от началото на XX в. до 80-те му години, ще забележим какъв брой малко са се трансформирали те за 8 десетилетия. А дано съпоставим тяхното развиване и (р)еволюция единствено от 2000 година до момента. И виждаме в какъв брой динамично разрастващ се софтуерен свят живеем. Според някои това се дължи на Ерата на Водолея, в която светът се намира и която го кара да се развива научно и софтуерно с галактически скорости. Според други повода е в Четвъртата индустриална гражданска война (популярна още и като Индустрия 4.0), която протича от над 10 години. Както и при предходните индустриални революции, човешкият живот и всекидневие търпят стремглави промени, това се случва и в стопанската система, финансите, връзките сред хората. Но при сегашната нещата към този момент отиват натам, че може би се трансформира и понятието за човешко създание, защото изкуственият разсъдък, интернетът на нещата, роботизацията, ултрабързите изчислителни машини, 3D принтирането, виртуалната действителност към този момент са неразделна част от всекидневието на голяма част от човечеството. И всичко това от ден дневно навлиза все по-дълбоко в съвсем всички области на живота - в науката, образованието, индустрията, връзките, опазването на здравето, обществения живот, земеделието, военното дело, финансите и къде ли още не. Изкуствен разсъдък в земеделието В земеделието действително се употребява изкуствен интелект и то не от толкоз скоро. Макар както у нас, по този начин и в доста други страни, към момента да се срещат трактори и комбайни на по 50 и повече години, редом се употребяват и съвременни, които нямат потребност от човешка интервенция. Просто посредством GPS координати им се задават границите на имота, който ще обработват, показват им се възможните трудности, като да вземем за пример електрически стълбове, които би трябвало да заобиколят и машината сама стартира да прави работа. С напредъка на технологиите и свързаността евентуално ще отпадне потребността и индивидът да им задава тези координати, а те ще си ги намират сами. В промишлеността също по този начин от дълго време работят умни машини и роботи, които нямат потребност от оператор или най-малко подобен съществува само за да управлява работата им и да се намесва, в случай че нещо се обърка. В " Аурубис България ", да вземем за пример, работи образован екскаватор, на който операторът задава дилемите в границите на 4-5 минути, след което той през целия ден знае какво да прави и работи независимо. Умните коли Като че ли в автомобилния свят най-масово се вижда въвеждането и работата на изкуствения разсъдък. Собствениците на по-нови коли или возилите се в такива, от години знаят по какъв начин те към този момент сами разпознават пътните знаци, могат да поддържат придвижване в една лента независимо (стига маркировката да е наред, а не както на доста места в България да е изтрита или полуизтрита), така наречен дейни темпомати поддържат заложената от водача скорост, само че и я понижават, когато автомобилът начело го направи и форсират още веднъж до заложената, когато той форсира. Често срещани са към този момент и паркиращите сами коли. Не една и две компании в наши дни създават и изцяло самостоятелни коли, каквито към този момент се движат на някои места по света. И въпреки все още триумфът им да е противоречив, явно е, че напълно скоро тези интелигентни системи ще бъдат развити задоволително, с цел да може човек да им се довери изцяло и да ги остави да карат вместо него. Безпилотни влакове Но в други сфери това към този момент се е случило. Например в Япония към този момент се движат самостоятелни влакове и транспортират пасажери. Вярно е, че към този момент такива се пускат по линии, по които няма прелези и коловози. Но също по този начин единствено преди няколко дни компанията JR East тества в действителни условия собствен влак-стрела, който самичък доближи скорост от близо 110 км/ч (колкото му бяха зададени), мина през гара и самичък стигна до депото си, спирайки на 8 см от авансово заложената му точка, което се оказа много надалеч от допустимото от 50 см. По време на тестването във влака въпреки всичко имаше машинисти, техници и различен личен състав, които да се намесят, в случай че възникне непредвидена обстановка. Но след края на теста се оказа, че през цялото пътешестване те не са докоснали нищо. Роботи в предприятията Роботите от дълго време се употребяват в леката индустрия. Към днешна дата обаче макар стремглавото развиване на технологиите и изкуствения разсъдък, към момента не мога да поемат всяка работа. Така да вземем за пример в завода на Melexis Bulgaria, където се създават по този начин дефицитните напоследък микрочипове, употребяват роботи. Преди време е имало опит да се вкара в употреба подобен, който сгъва кашоните, в които се опакова продукцията. Оказало се, че той не може да се оправи с тази задача, въпреки да наподобява обикновена и въпреки други роботи да правят доста по-сложни действия в самото произвеждане на полупроводници. Но и там не минава без човешкия фактор, защото експертите на компанията наблюдават какво вършат машините, въпреки дилемите им да се лимитират най-вече в тази активност. Високите технологии и нововъведенията навлизат от ден на ден и във военната промишленост. Всъщност тя постоянно е била мотор на софтуерното развиване в редица области. В историята има не един и два образеца за нововъведения, основани от науката поради или по поръчка на военните, които след това под една или друга форма са достигнали и до обществата. Такава да вземем за пример е GSM технологията, която е употребена от военните в редица страни, в това число и у нас, доста преди елементарният човек да е чувал за мобилен телефон. Ракетите, които извеждат първите апарати в Космоса, също са били в началото основани с военни цели. Виртуалната действителност е различен подобен образец. Революционните технологии " Светът занапред стартира да осъзнава какъв брой сериозна ще бъде революцията на изкуствения разсъдък. Тези технологии ще основат цели талази от напредък в инфраструктурата, търговията, опазването на здравето, образованието, финансовите пазари, в земеделието и хранителната промишленост, в екологията. Успешното консолидиране на изкуствения разсъдък ще тласка напред стопанската система, ще трансформира обществата, само че и ще дефинира кои тъкмо страни ще диктуват разпоредбите в околните 100 години ", написа неотдавна в своя публикация за Project Cyndicate ръководителят на Националната комисия по въпросите на сигурността и изкуствения разсъдък на Съединени американски щати (NSCAI) Ерик Шмид, който е и някогашен основен изпълнителен шеф и ръководител на СД на Гугъл. Големите играчи, най-малко към този момент, в областта на развиването на новаторските технологии и изкуствения разсъдък са Съединени американски щати и Китай. Но софтуерното развиване е и едно от нещата, което опълчва съществено една на друга тези две огромни и мощни в редица аспекти страни. Което тревожи света, в това число в много отдалечени от тях самите точки. И тук не става въпрос единствено за стопански и политически пререкания и възможни военни дейности, а също и за въздействието и контролът, на които ще са способни двете страни в резултат на развиването на технологиите, диктувано и създавано от тях. ЕС също има съществени упоритости в региона на новите технологии и изкуствения разсъдък, само че признава, че към момента е надалеч от двете водещи страни. За сметка на това има проекти да развива интензивно цифровизацията и изкуствения разсъдък в околните години, което е и главен акцент в Механизма за възобновяване и резистентност, който стартира да се ползва. А и във всички национални проекти по него страните членки за заложили съществени и огромни планове в тази сфера, които би трябвало да станат факт единствено в границите на идващите няколко години, каквито са условията на Брюксел. Притесненията и работната ръка Въпреки предстоящите позитивни резултати от софтуерната гражданска война и въвеждането на изкуствения разсъдък в редица сфери, човечеството изпитва огромни терзания във връзка с това дали машините и роботите ще изместят хората, в резултат на което последните няма да имат работа, респективно прехранване. Според прогнози на консултантската компания McKensey още към 2030 година към 400 млн. души на планетата, което съставлява 14% от работната ръка, ще изгубят работата си, тъй като техните функционалности ще бъдат поети от машини, програмен продукт или роботи. В същото време изследване на Pricewatherhouse Coopers сочи, че 77 на 100 от служащите сега ще се наложи в близко бъдеще да придобият нови знания или изцяло да се преквалифицират, за имат работа. А 53% от трудоспособните хора считат, че в границите на 10 години автоматизацията и цифровизацията ще доведат до обилни промени в метода им на работа или че ще създадат техните специалности остарели. На противоположното мнение са едвам 28%. По отношение на Четвъртата индустриална гражданска война и изкуствения разсъдък съществуват терзания и във връзка с доста други области на живота на хората. Доста настояща тематика е по какъв начин многообещаващата 5G технология ще повлияе на живота и здравето на хората и фауната. Като цяло кой знае какъв брой проучвания и научни доказателства както в отбрана, по този начин и в контраст на тези теории, към този момент липсват. Но в това време редица браншове на стопанската система залагат доста на нея поради опциите й за бърз транспорт на данни, от каквото имат потребност редица браншове. Ами киберсигурността? На собствен ред развиването на тази и други технологии повдигат съществено въпроса с киберсигурността, която даже и в наши дни от време на време се оказва, че не е на изключително високо равнище, а какво остава, когато програмен продукт, роботи, изкуствен интелект заемат още по-голяма част от живота и стопанската система. Затова и редица експерти акцентират дебело, че на киберсигурността и нейното развиване би трябвало да се обръща доста по-сериозно внимание, изключително поради предстоящата цифровизация на съвсем всичко, заобикалящо актуалния човек. Неминуемо цифровизацията и изкуственият разсъдък ще донесат и доста изгоди - от понижаване и дори очистване на пътнотранспортните катастрофи, през диагностициране на болести и разкриване на лекуване за считани за нелечими, предсказание на естествени произшествия, до разкриването на закононарушения и доста други. Факт е, че суперкомпютрите могат да събират, съпоставят и проучват за милисекунди такива размери от данни, за които и на най-интелигентния и компетентен човек ще му бъдат нужни години и десетилетия. А има и такива обстановки, които са отвън човешките благоприятни условия. Очевидно в този аспект изкуственият разсъдък ще бъде от огромна изгода за човечеството. Кой кого управлява? Но в това време има и страхове дали технологиите няма да стартират напълно да управляват живота на хората, вместо да го улесняват. И тук идват регулациите и законодателството. Много учени, политици, представители на бизнеса, общественици и други към този момент постоянно приказват, че софтуерната гражданска война би трябвало да върви ръка за ръка със основаването на закони и режими, които да попречват злоупотребата с все по-големите софтуерни благоприятни условия в нашия свят. Частично този развой е почнал в доста страни, изключително в по-развитите. Въпреки това обаче скептиците към момента насочат съществени рецензии за неналичието на задоволително като размер и адекватност регулации, които са нужни минимум от позиция на това хората да знаят, че някой работи за превъзмогването на терзанията, които изпитват от софтуерната динамичност на времето, в което живеят.