Свещеничеството твърдо изпада от обхвата на предпочитаните професии
Свещениците у нас са четири пъти по-малко от църквите. По данни на синода техният брой е 1400, а храмовете ни са 5 500. С всяка година понижават и искащите да учат в Софийската духовна семинария, която е с банкет след 7 клас. В момента там се образоват едвам 68 деца, а през 2003-а толкоз е имало единствено в един випуск, изясни пред „ Монитор “ ректорът на семинарията Браницки свещеник Пахомий. Според него обаче аргументите за това са доста.
„ От една страна играе роля демографският проблем и по-ниската раждаемост. Икономическите аргументи и упоритостите на родителите също оказват въздействие. Много фамилии избират децата им да учат в езикови гимназии, с цел да са по-конкурентноспособни на пазара на труда. Друга причина за понижаване на броя на учениците ни са и по-малкият интерес към вероучението, смяната в полезностите в актуалния свят, на морално-етичните правила “, сподели свещеник Пахомий. Според него проблем е и че духовниците към този момент 30 години не са съумели да се преборят да се вкара вероучение в учебните заведения, макар че са били написани доста положителни учебници.
Преподавателите обаче били малко, а и нямало финансиране за заплатите им.
В момента половината от децата, завършващи Софийската духовна семинария не престават образованието си в Богословския факултет на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, останалите избират да учат друго. Не е ясно обаче и какъв брой от завършващите факултета стават свещеници. Интересът бил по-голям към магистратурите, не толкоз към бакалавърските стратегии.
„ Затова и не може да се каже дали понижава броят на завършващите „ Теология “. А какъв брой от тях ще станат свещеници, е и въпрос на предопределение. Там има доста фактори и зависи дали човек желае да се съобрази с тях, като това да се оженят и да имат брачна половинка “, сподели свещеник Пахомий. Според него казусът с недостига на свещеници е по-голям в провинцията, където духовниците би трябвало да обслужват храмовете в няколко села. Така по огромни празници като Рождество или Възкресение Христово се получавало по този начин, че отслужват литургия единствено в огромните обитаеми места.
„ Така обаче останалите остават ощетени, тъй като постоянно това са възрастни хора, които няма по какъв начин да пътуват до други села. Слава Богу, в този момент свещениците имат заплата, само че това е от 2-3 години насам. Преди бяха общо взето на самоиздръжка и беше доста тежко “, разяснява ректорът. Според него, с цел да се реши този проблем, е нужно да се притеглят повече деца, които да се образоват в Духовната семинария. Той обаче посочи и различен проблем-много родители не знаели, че тя е среднообщообразователно учебно заведение, считали, че е висше учебно заведение за свещеници.
„ Важно е да знаят, че тук децата учат общообразователните предмети и могат да се осъществят на всички места, не са задължени да станат свещеници. Все отново дете на 14 години не е насочено по какъв начин желае да се развие професионално “, сподели още свещеник Пахомий.
„ Повечето родители към този момент избират децата им да станат IT експерти, в сравнение с да учат в семинарията. А там образованието е на доста високо равнище “, разяснява и отец Борислав, който служи в софийското село Кубратово. Според него заплащането на свещениците е положително и не това е казусът за дребния брой духовници у нас.
„ От митрополията изпращат свещеници там, където има потребност. Някои обслужват села с доста малко хора. Моята енория е с към 1000 души, а някои енории не могат да съберат по 500 души от пет села. Проблемите са напълно други и те се коренят в това, че хората не са научени да влизат в храма.
Ние ги приканваме да идват на работа, само че общо взето участват едни и същи “, разяснява отец Борислав. Той обаче посочи и различен проблем-насаждането на ненавист към свещениците и иронизирането им.
„ Бих споделил, че не гледат на нас с положително око. За толкоз години никой не ме попита нищо значително, множеството хора се интересуват от езически неща. Но няма по какъв начин да не е по този начин, откакто фамилиите им са живяли в атеистична среда. Опитвам се да им обяснявам, само че имайте поради, че работата на свещеника е доста характерна. Хората не обичат да ги наставляваш, желаят богатства дума. И когато проведеш естествен диалог с тях, осъзнават същността на доста неща. Единственото значимо е вярата, а не дали един духовник ще отслужва пет села с по 100 индивида или едно с 500 “, сподели още отец Борислав.
Според отец Костадин от столичния храм „ Рождество богородично “ повода за понижаване броя на свещениците у нас не е една, само че не е в заплащането.
„ Имало е време, в което свещениците са получавали доста под минималното, само че пък са били доста повече. Няма съответна причина. Голяма част от казуса в този момент е атеистичният режим, доста от хората нямат религиозна нужда. Все по-малко са хората, които желаят да отдадат живота си на това. Става дума за предопределение. Но съгласно мен е краткотраен развой, считам, че предстои на смяна и съгласно мен скоро ще се промени “, сподели той.
„ От една страна играе роля демографският проблем и по-ниската раждаемост. Икономическите аргументи и упоритостите на родителите също оказват въздействие. Много фамилии избират децата им да учат в езикови гимназии, с цел да са по-конкурентноспособни на пазара на труда. Друга причина за понижаване на броя на учениците ни са и по-малкият интерес към вероучението, смяната в полезностите в актуалния свят, на морално-етичните правила “, сподели свещеник Пахомий. Според него проблем е и че духовниците към този момент 30 години не са съумели да се преборят да се вкара вероучение в учебните заведения, макар че са били написани доста положителни учебници.
Преподавателите обаче били малко, а и нямало финансиране за заплатите им.
В момента половината от децата, завършващи Софийската духовна семинария не престават образованието си в Богословския факултет на Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, останалите избират да учат друго. Не е ясно обаче и какъв брой от завършващите факултета стават свещеници. Интересът бил по-голям към магистратурите, не толкоз към бакалавърските стратегии.
„ Затова и не може да се каже дали понижава броят на завършващите „ Теология “. А какъв брой от тях ще станат свещеници, е и въпрос на предопределение. Там има доста фактори и зависи дали човек желае да се съобрази с тях, като това да се оженят и да имат брачна половинка “, сподели свещеник Пахомий. Според него казусът с недостига на свещеници е по-голям в провинцията, където духовниците би трябвало да обслужват храмовете в няколко села. Така по огромни празници като Рождество или Възкресение Христово се получавало по този начин, че отслужват литургия единствено в огромните обитаеми места.
„ Така обаче останалите остават ощетени, тъй като постоянно това са възрастни хора, които няма по какъв начин да пътуват до други села. Слава Богу, в този момент свещениците имат заплата, само че това е от 2-3 години насам. Преди бяха общо взето на самоиздръжка и беше доста тежко “, разяснява ректорът. Според него, с цел да се реши този проблем, е нужно да се притеглят повече деца, които да се образоват в Духовната семинария. Той обаче посочи и различен проблем-много родители не знаели, че тя е среднообщообразователно учебно заведение, считали, че е висше учебно заведение за свещеници.
„ Важно е да знаят, че тук децата учат общообразователните предмети и могат да се осъществят на всички места, не са задължени да станат свещеници. Все отново дете на 14 години не е насочено по какъв начин желае да се развие професионално “, сподели още свещеник Пахомий.
„ Повечето родители към този момент избират децата им да станат IT експерти, в сравнение с да учат в семинарията. А там образованието е на доста високо равнище “, разяснява и отец Борислав, който служи в софийското село Кубратово. Според него заплащането на свещениците е положително и не това е казусът за дребния брой духовници у нас.
„ От митрополията изпращат свещеници там, където има потребност. Някои обслужват села с доста малко хора. Моята енория е с към 1000 души, а някои енории не могат да съберат по 500 души от пет села. Проблемите са напълно други и те се коренят в това, че хората не са научени да влизат в храма.
Ние ги приканваме да идват на работа, само че общо взето участват едни и същи “, разяснява отец Борислав. Той обаче посочи и различен проблем-насаждането на ненавист към свещениците и иронизирането им.
„ Бих споделил, че не гледат на нас с положително око. За толкоз години никой не ме попита нищо значително, множеството хора се интересуват от езически неща. Но няма по какъв начин да не е по този начин, откакто фамилиите им са живяли в атеистична среда. Опитвам се да им обяснявам, само че имайте поради, че работата на свещеника е доста характерна. Хората не обичат да ги наставляваш, желаят богатства дума. И когато проведеш естествен диалог с тях, осъзнават същността на доста неща. Единственото значимо е вярата, а не дали един духовник ще отслужва пет села с по 100 индивида или едно с 500 “, сподели още отец Борислав.
Според отец Костадин от столичния храм „ Рождество богородично “ повода за понижаване броя на свещениците у нас не е една, само че не е в заплащането.
„ Имало е време, в което свещениците са получавали доста под минималното, само че пък са били доста повече. Няма съответна причина. Голяма част от казуса в този момент е атеистичният режим, доста от хората нямат религиозна нужда. Все по-малко са хората, които желаят да отдадат живота си на това. Става дума за предопределение. Но съгласно мен е краткотраен развой, считам, че предстои на смяна и съгласно мен скоро ще се промени “, сподели той.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ