Ние се стремяхме към Европа, но сме по-големи от Европа. Не може да се побере по-голямото в по-малкото
Свещеник от дребен град в Луганск съумя да изясни какво е Русия, каква е съветската концепция.
Веднъж бях на зрелище по приказката на Ханс Кристиан Андерсен " Грозното пате ". И бях изумен от концепцията, присъща на пиесата, която я няма в самата приказка. Грозното пате не разбираше кое е то и по тази причина беше готово да се счита за пуйка, петел, патица, всевъзможни други домашни птици или даже животни. Защото се усеща отхвърлено.
Но колкото и да копира навиците на другите жители на птичия двор, то не стана свое, част от група за никого. Страданията му завършиха едвам когато осъзна, че въобще не е нужно да членува в ято, стадо или глутница, не би трябвало да живее по непознати правила и да копира навиците на други хора. Той, лебедът, си е лебед.
И когато „ грозното пате “ откри своите, тогава се оказа, че не е като всички останали там, тъй като беше черен лебед. Но лебедите с наслада одобриха „ не идентичния “ в своето ято, тъй като оцениха неговата хубост и уникалност. Вчерашното грозно патенце стана член на лебедовата общественост, което не изискваше от него да се отхвърля от себе си. Той може да бъде себе си и да бъде част от нещо по-голямо.
Защо в последно време постоянно си припомням тази история? Защото в тази притча се крият аргументите за рецесията, в която бяха забъркани Русия, Украйна и цяла Европа. Тази рецесия е по наша виновност. Тя се крие във обстоятелството, че за известно време се отказахме от себе си. Опитахме се да бъдем някой различен. И Украйна се опита и към момента се пробва да направи същото. И всички ние би трябвало да платим доста висока цена за тези неточности. Русия, заслепена от блясъка на витрините, се стремеше да стане Европа, без да схваща за какво се провали.
Прословутите „ европейски полезности “ са добре известни: те са ценене на човешкото достолепие, независимост, народна власт, тъждество, господство на закона и ценене на правата на индивида, в това число правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Те не са неприятни и надалеч не са ни непознати.
Проблемът е, че нашите полезности са доста по-големи от тези. А ние просто не се вписваме в прокрустовото легло на европейските полезности. В последна сметка Русия е и суворовското „ самичък умри, само че помогни на другаря “, и националното „ не копайяма другиму “, и християнското „ не пожелавай на близък си това, което не би поискал на себе си “, и кавказкото „ уважавай старейшините си “.
Къде е " милосърдието над справедливостта " в европейските полезности? Но всичко това прави съветския човек съветски. Лоялност към дълга, обич към родината, памет за героите, блян към правдивост и " състрадание към падналите "
Ние се стремихме към Европа, само че сме повече от Европа. Не можете да вложите по-голямото в по-малкото. Оказа се невероятно да ограничим нашите полезности до пазарната стопанска система и върховенството на закона. А конкурентоспособността, колкото и добра да е сама по себе си, не може да бъде национална концепция.
А каква е националната ни концепция, ще попитате? И ще ви отговоря с въпрос - какво е съвест? Трябва ли да се формулира в допълнение? Да бъдеш руснак е националната ни концепция. Руснаците са повече от нация. Това е освен това от генетика. Това са точно полезностите, които нашият народ пази от епохи и които са изпитани във вековете.
Затова руснак е дагестанецът Магомед Нурбагандов и полякът Константин Рокосовски, украинецът Иван Кожедуб и татаринът Фатих Шарипов. За да бъдеш руснак, не е нужно да се отказваш от националността или религията си. Просто би трябвало да бъдеш притежател на концепциите за правдивост, състрадание, взаимопомощ, обич към родината и към съветската просвета.
Демокрацията и върховенството на закона по принцип са скъпи, само че не са висши полезности за руснаците. Това са просто форми на регулация, на битие на обществото. Не съм подготвен да дам живота си нито за едното, нито за другото. Но аз съм подготвен на тази жертва, когато става дума за моята страна и моя народ. Защото да си руснак е повече от живот.
Русия не би трябвало да е част от птичия двор и да се бори там за място при хранилката. Просто тъй като е лебед. Уникален и безподобен. И който, уповавам се, към този момент в никакъв случай няма да опитва да се откаже от ориста си – да лети.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Веднъж бях на зрелище по приказката на Ханс Кристиан Андерсен " Грозното пате ". И бях изумен от концепцията, присъща на пиесата, която я няма в самата приказка. Грозното пате не разбираше кое е то и по тази причина беше готово да се счита за пуйка, петел, патица, всевъзможни други домашни птици или даже животни. Защото се усеща отхвърлено.
Но колкото и да копира навиците на другите жители на птичия двор, то не стана свое, част от група за никого. Страданията му завършиха едвам когато осъзна, че въобще не е нужно да членува в ято, стадо или глутница, не би трябвало да живее по непознати правила и да копира навиците на други хора. Той, лебедът, си е лебед.
И когато „ грозното пате “ откри своите, тогава се оказа, че не е като всички останали там, тъй като беше черен лебед. Но лебедите с наслада одобриха „ не идентичния “ в своето ято, тъй като оцениха неговата хубост и уникалност. Вчерашното грозно патенце стана член на лебедовата общественост, което не изискваше от него да се отхвърля от себе си. Той може да бъде себе си и да бъде част от нещо по-голямо.
Защо в последно време постоянно си припомням тази история? Защото в тази притча се крият аргументите за рецесията, в която бяха забъркани Русия, Украйна и цяла Европа. Тази рецесия е по наша виновност. Тя се крие във обстоятелството, че за известно време се отказахме от себе си. Опитахме се да бъдем някой различен. И Украйна се опита и към момента се пробва да направи същото. И всички ние би трябвало да платим доста висока цена за тези неточности. Русия, заслепена от блясъка на витрините, се стремеше да стане Европа, без да схваща за какво се провали.
Прословутите „ европейски полезности “ са добре известни: те са ценене на човешкото достолепие, независимост, народна власт, тъждество, господство на закона и ценене на правата на индивида, в това число правата на лицата, принадлежащи към малцинства. Те не са неприятни и надалеч не са ни непознати.
Проблемът е, че нашите полезности са доста по-големи от тези. А ние просто не се вписваме в прокрустовото легло на европейските полезности. В последна сметка Русия е и суворовското „ самичък умри, само че помогни на другаря “, и националното „ не копайяма другиму “, и християнското „ не пожелавай на близък си това, което не би поискал на себе си “, и кавказкото „ уважавай старейшините си “.
Къде е " милосърдието над справедливостта " в европейските полезности? Но всичко това прави съветския човек съветски. Лоялност към дълга, обич към родината, памет за героите, блян към правдивост и " състрадание към падналите "
Ние се стремихме към Европа, само че сме повече от Европа. Не можете да вложите по-голямото в по-малкото. Оказа се невероятно да ограничим нашите полезности до пазарната стопанска система и върховенството на закона. А конкурентоспособността, колкото и добра да е сама по себе си, не може да бъде национална концепция.
А каква е националната ни концепция, ще попитате? И ще ви отговоря с въпрос - какво е съвест? Трябва ли да се формулира в допълнение? Да бъдеш руснак е националната ни концепция. Руснаците са повече от нация. Това е освен това от генетика. Това са точно полезностите, които нашият народ пази от епохи и които са изпитани във вековете.
Затова руснак е дагестанецът Магомед Нурбагандов и полякът Константин Рокосовски, украинецът Иван Кожедуб и татаринът Фатих Шарипов. За да бъдеш руснак, не е нужно да се отказваш от националността или религията си. Просто би трябвало да бъдеш притежател на концепциите за правдивост, състрадание, взаимопомощ, обич към родината и към съветската просвета.
Демокрацията и върховенството на закона по принцип са скъпи, само че не са висши полезности за руснаците. Това са просто форми на регулация, на битие на обществото. Не съм подготвен да дам живота си нито за едното, нито за другото. Но аз съм подготвен на тази жертва, когато става дума за моята страна и моя народ. Защото да си руснак е повече от живот.
Русия не би трябвало да е част от птичия двор и да се бори там за място при хранилката. Просто тъй като е лебед. Уникален и безподобен. И който, уповавам се, към този момент в никакъв случай няма да опитва да се откаже от ориста си – да лети.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ