Светлана Тилкова-Алена: Не се женете в събота
„ Сватбата. Ритуали за благополучие, суеверия, повинност “ е най-новата книга на Светлана Тилкова. Дамата, която е постоянен член на Германския съюз на астролозите и на Световната астрологична асоциация, посвещава следващата си разработка на суеверията и на грешките, които пречат на хармоничния брак, като в същото време дава препоръки по какъв начин те да бъдат спестени в името на щастливото бъдеще. Алена разяснява за „ Стандарт “ и две от най-нашумелите ексцентрични тематики в общественото пространство –„ дупката “ в Царичина и по този начин наречените вампири.
- Госпожо Тилкова, от къде потеглиха импулсът и вдъхновението, с цел да напишете най-новата си книга?
- Читателите на моето списание пожелаха да събера всички препоръки, предизвестия, тълкувания, обичаи - изобщо всичко, което се отнася до сватбата. Доста време мина оттогава, а върху „ Сватбата - ритуали да благополучие, суеверия, повинност “ работих три години. Оказа се, че има прекалено много потърпевши от злощастни съвременни или „ стародавни “ правила. С годините се натрупаха доста отрицателни страсти при значително фамилии, които желаеха съвет от мен по какъв начин да продължат и изясненост от къде идват проблемите им, само че нямаше по какъв начин да им отделя повече часове и дни в общата си претовареност. Сега работя за 2021 година и проектите ми за тогава са неподчиняеми на случки или мотиви да ги трансформирам. Но въпреки всичко и за тази моя книга важи поговорката „ Всяко нещо с времето “. „ Сватбата “ се роди, с цел да оказва помощ на младите, на обвързаните, на сгодените, на възрастните, които мечтаят да срещнат сътрудник и да остареят дружно, в случай че са самотни. Всеки има право на споделено благополучие и естетика в фамилните връзки.
- Какви са ритуалите, които са наложителни във венчавката, с цел да бъде бракът сполучлив?
- При гражданската гала няма аргументи за стрес и терзания, в случай че денят за подписа е вярно изчислен, според датите на раждане на сътрудниците. И да не е събота – ден на Сатурн и на мъртвите. Задължителни условия са:
да не се не помнят чашите за шампанско
и халките, които би трябвало да са идентични. Ето и едно извънредно значимо предписание – булката да не се извежда от вкъщи на своя предстоящ брачен партньор, даже и да живеят дружно. Ако родителите й са в различен град, по-добре е да бъде настанена на неутрално място за нощта преди бракосъчетанието. Ако бъде изведена от вкъщи на своя брачен партньор, който по-късно двамата ще населяват, бракът е предопределен на проблеми и даже на разпад.
- Какви са грешките, които позволяват младоженците в своята еуфория?
- Ако гражданския и църковния брак се случват в еднакъв ден, е значимо доста да се внимава за намесата на сватбената организация в тържеството в ресторанта. Може да се случат неочакваности във щета на младоженците – под претекст, че ритуалът би трябвало да бъде „ автентичен “ и да останат „ мемоари “. Да си дойдем на думата – гаранцията за фамилно благополучие е толкоз по-голяма, колкото по-разтоварен от непозната мода е ритуалът. Провеждането му според достоверните български обичаи от древността е заричане за естетика. Постоянен е рискът за проблеми в връзките, със здравето на булката, със зачеването, с износването на плода поради ритането на менче, поради стартирането на два гълъба, поради егоизма на младоженката вместо да се раздели със своя букет, да хвърли на момите различен от изкуствени цветя. И всичко това не идва от еуфорията, а от недоумение на разпоредбите или от мерака за своенравие. Малко се желае, с цел да бъде щастливо бъдещото семейство. Нека му бъде разрешено то да избира ритуала.
- Кои са привнесените от чужбина обичаи в бракосъчетанието, които не бихте предложили?
- Едната, както към този момент загатнах, е стартирането на два гълъба при излизането на младоженците от църквата. Ако единият бъде засегнат, както се случва нееднократно, бракът е жертван на бездетие и липса на баланс. Другата е хвърлянето на жартиера – жест, който в никакъв случай не е бил в българската традиция. За това приказва и нежеланието на не малко двойки да го изпълнят –срамуват се или го причисляват към нещо прекомерно интимно, с цел да бъде показно... И с цел да има „ мемоари “, нечие „ автентично “ мислене е заменило жартиера с вратовръзката на младоженеца.
- Когато някой реши, че е разкрил „ своята половинка “, би трябвало ли двамата да си създадат хороскоп за взаимното им бъдеще?
- Всички млади влюбени считат, че са разкрили „ своята половинка “, само че откакто мощните пристрастености утихнат, значително от тях осъзнават, че са сбъркали. Винаги е потребно да се изготви партньорски хороскоп – без да е наложително. Но е безусловно наложително да се знае преди сватбата дали сътрудниците не са в интервали на Съдбовна възбрана за брак – симптом, че не са един за различен и че след отпадането й ще се разделят. Но даже и в случай че са си „ половинки “, поучавам да изчакат отпадането на възбраната и тогава да основат семейство, като сключат наложително цивилен брак. В редки случаи съм давала разрешение за основаване на поколение преди отпадането на възбраната, само че това са самостоятелни астрологични препоръки, които постоянно са животоспасяващи.
- Как тълкувате „ модерната “ идея, че бракът е анахронизъм? Къде са нейните корени?
- Съжителството на фамилни начала без брак беше привнесено от скандинавските страни, където манталитетът е напълно друг от българския. Била съм в тези страни доста пъти и постоянно с удивление съм приемала този вид общуване – защото макар високия стандарт, доста от основаните в съжителството без венчавка деца не са щастливи. Мои другари - шведи, датчани, норвежци, финландци, през последните години
започнаха да „ имат вяра “ в брака
и да поставят подписа си под сватбен контракт. От 2008-а насам съм дала прогнози на над 80 двойки от Скандинавския полуостров, които са щастливо оженени и си имат наследници. В България тази „ съвременна “ идея е унищожила хиляди към този момент основали дете дами: поради изгубването на мъжа, с който са се събрали в интервалите си на Съдбовна възбрана и който е срещнал половинката си след отпадането им или поради безнаказаност и отвращение на същия този мъж да се занимава с „ подрастващи ревливи хлапета “ без никакви последствия и отговорности за него. Често пъти тарикатлъкът „ за какво да харчим пари за женитба, откакто се обичаме “ или „ и по този начин си ни е добре “ е опрощение за отхвърли на мъжа да се обвърже с брачни отговорности. Но и това ще мине. Семействата със подписан брак ще се множат за сметка на живеещите на партньорски начала.
- Прави ли ви усещане, че малко от половината международни политици имат постоянни бракове, а много от другата половина – несъмнено, нагледно казано – са разведени? Ето, да вземем за пример, Бойко Борисов отдавна насам не обявява сантиментална връзка...
- А за какво да го прави? За да дава самун на злобари и тролове ли? Правилно постъпва. Разводите и разделите ще продължат и в необозримо бъдеще. Основната причина, майката на аргументите, е, че преобладаващото количество от браковете – приказвам за доброволните, а не насилствените поради традициите - се подписват, когато двамата сътрудници са към момента в интервалите си на Съдбовна възбрана за брак. Сватба в интервал на Съдбовна възбрана е съвсем 100% гаранция за бракоразвод. Тази причина е водеща и при нашите, и при международните политици, които нямат деца. Другата е, че когато са могли да основат поколение, те са били отдадени на израстването си в кариерата и са жертвали едното за другото, което в някои случаи не е елементарен избор.
- Какви политически сезони се задават – горещо лято и още по-гореща есен...
- Предизборната борба за кметския вот стартира ден след еврогласуването. Заради годината на Юпитер и вибрацията 3 – на засилено другарство, само че постоянно с несъответствуващи хора - доста обещания ще бъдат дадени за поддръжка, само че малко от тях ще се осъществят в изборния ден през есента. Изборната есен няма да е гореща - тя ще е изпепеляващ мозъчните кафези и разсъдъка задух.
- По малките екрани още веднъж се заприказва за прословутата акция в Царичина – вашето мнение по тематиката?
- За първи път бях попитана за копането в Царичина - към момента сред двата полюса на „ осанна “ и „ разпни го “ - след края на постоянното образование по астрология и психоанализа в Ню Йорк през 1993 година. Да напомним: На 6 декември 1990 стартира интервенция „ Слънчев лъч “ в съвсем безлюдното село Царичина под кодовото име „ Кабел “. Целта е откриването на съкровището на цар Самуил, което би трябвало да се случи за три дни. Зимата е люта, а вратата до съкровището на царя сякаш е единствено на 30 сантиметра, само че по този начин и в никакъв случай не е достигната. Трите дни от дълго време са отминали. Копачите, висши и редови военни, се питат какво търсят. Легендите са разнообразни. „ Говореше се, че търсим първия човек, който е двуяйчен (един субект, само че и като мъж, и като жена). По-късно се говореше единствено за първия човешки субект, назван Адам, Ариел, Авраам, Ной, Иисус. Последва нова информация, че тук търсим първия Вселенски човешки субект. Бил съхранен на това място “, споделя полковник Цветко Кънев, участник от първия до последния ден на интервенцията „ Слънчев лъч “ в книгата си „ Феноменът Царичина “. " 330 дни – 330 неистини “, прибавя той в дневника си. Работата завършва на 19 ноември 1992 година - тъкмо 715 дни рабски труд, без да бъде намерено нищо. Нищо, единствено гибел и продължаващо страдалчество на оживелите. Изкопаният на ръка от офицери и бойци тунел, спускащ се безредно в дълбочина, надвишаваща 70 метра и дължина повече от 160 метра, не води до никакви открития. Посоката на копането е променяна повече от 30 пъти. Броят на умрелите бойци и офицери след привършване на разкопките - от боязън, от нелечими болести, от лечим здравословен проблем, трансформирал се в нелечим, както и на останалите с психиатрични усложнения, вечно ще остане загадка. Царичина е позор за българското офицерство, позор за обществото ни, оказало се в ролята на фен в спектакъл на парадокса, преплел фантазии за допиране до незрим живот и неразрешено минало с контактьорски операции. Разумът понякога надаваше безсилен вик за прояснение, само че нямаше кой да го чуе. Царичина не е мотив за горделивост, каквито и да са въжделенията ни за общение с извънземен разсъдък или фантазията за неподозирани археологически находки, които неземна мощ е отредила да бъдат скрити на българска земя. Контактьори, екстрасенси, съновидци - толкоз глупотевна на едно място мъчно се събира. Но събере ли се – тогава операциите на личността и обществото не стопират. И по този начин – до през днешния ден, а и в бъдеще.
- Какво мислите за вампирите на починалия професор Божидар Димитров?
- За разлика от „ тематиката “ Царичина, сред новата ми книга „ Сватбата “ и откритите два скелета, припознати от професор Димитров като вампирски, има допирна точка. Те са мъж и жена, кармични половинки, събрали се по обич и изживели стойностен и логичен живот. С професор Димитров, светла му памет, имахме изострен вербален конфликт и в медиите, и онлайн. Трактовките на скелетите, интерпретирани като вампирски, са изцяло неправилни. Той припозна двата скелета в Созопол като вампири и всички се юрнаха да му пригласят. „ Скелетите от погребенията в Созопол са археологически факт, който интерпретираме в аспекта вампири “, казва Димитър Недев, шеф на Археологическия музей в Созопол. Като чуя думата „ тълкувам “, излязла от устата или из под перото на академик, постоянно тръпки ме побиват. На елементарен език това значи: „ Ние, учените, нямаме обстоятелства, с цел да разбираем това, което сме разкрили, заради което фантазираме. Опитваме се да подчиним откритото на „ здравия разсъдък “, националните обичаи и личните си вярвания “. Когато една небивалица след неведнъж повтаряне залепне като репей в паметта на хората, иди доказвай, че заровените сякаш вампири не са вампири и повода за случилото се с тях и открито от нас, потомците, няма нищо общо с вампиризъм. При археологически разкопки в Созопол край църквата „ Свети Николай Чудотворец ” е открито гробище, в което са разкрити към 70 погребения. Само две от тях са „ вампирски “ - на знатни хора. Зад олтара елементарен човек не се погребва - да те погребат там е огромна привилегия, голяма чест. Двата скелета са пронизани от тежки стоманени предмети в региона на сърцето.
Скелетите не са на вампири. Нито пък са причина за проклинание над България, каквито прокоби чухме. Един до различен са заровени семейство звездобройци. Били са измежду най-изтъкнатите жители на тогавашния Созопол - интелектуалци, които са си разрешили да се отдадат на заниманието си и са станали звездобройци. Заради точните си прогнози са били високо ценени и търсени. В това свое прераждане са били оповестени за свръх хора, орисани от Бога да оказват помощ в сложни обстановки.
Мъжът е бил
личният звездоброец на цар Симеон Велики
предначертал победния ход на войната през август 917 година и заложил освен своята чест, само че и главата си за верността на изчисленията си. Победната борба от 20 август, в която са изклани и унищожени повече от 35 хиляди ромеи, е отшумяла. Войската се е прибрала, а звездоброецът, богато талантлив от царя победител, към този момент е в родния си Созопол. Нечовешкото напрежение, на което е бил подложен съвсем месец, си споделя думата. Неочаквано за всички брачният партньор получава инфаркт. Малко след него е паднала бездиханна и брачната половинка му. Заради кармичната им връзка са си отишли дружно. Смъртта им е провокирала потрес, смут и боязън за бъдещето измежду популацията на града – от наместника до последния бедняк. Хората са вярвали, че фамилията звездобройци е изпратено по Божията благосклонност да ги пази от несгоди. Тогава по тези земи, без значение под чия власт са били, е битувало вярването, че в случай че бъде прободен трупът на умрелия човек още до момента в който кръвта е топла, неговата Душа няма да бъде освободена да излети в Ефира, а постоянно ще обикаля наоколо. Ще поучава и оказва помощ от незримото или пък бързо ще се въплъти в тялото на определен от Душата младеж, който ще продължи да бъде потребен - в тази ситуация с предсказанията си, с цел да пази от рискове обществото. Нямало е време за губене, тъй като кръвта в умрелия човек бързо изстива. Сложили са двете тела на тарги и са ги проболи с първото, което са намерили подръка, като условието е то да не бъде оръжие. Трупът на мъжа е прободен в сърцето, а дамата в региона на сърдечната чакра. Кръвта е бликнала за утешение на всички присъстващи, които са приели случилото се за добър знак. Едва тогава е почнала церемонията по поклонението и погребението на тези двама изтъкнати жители –звездобройци пазители на Созопол от 10 век. Днес в публичното схващане е вменено, че пробождането на тялото с железен или дървен прът е за да се обезсили злата Душа, така че да не може да вреди и след гибелта си, като се трансформира във върколак. Някога са пробождали мъртвото тяло, с цел да може
да задържат Душата
на индивида, който е бил извънредно скъп за обществото - с цел да оказва помощ тя от незримия свят или да я принудят бързо да се въплъти в зряло тяло. Ето ви образец, в който за хиляда години смисълът на едно нещо се е трансформирал в друго, освен това напълно друго. Пробождането на тялото като акт за религия и вяра за помощ се е деформирало през вековете и през днешния ден е възприемано като деяние – страж от вампирясване. Ще се веселя, в случай че по черепите на мъжа и дамата професор Йорданов възвърне техните облици. Бихме желали - освен аз поради прехода, който върша във времето и пространството, а и хиляди други хора да видят по какъв начин са изглеждали високо уважавани българи, интелектуалци отпреди близо 1100 години. Звездобройците, изковали със своите познания най-значимата военна победа на цар Симеон Велики.
Алена с един нов другар - международния кинаджия Ян Енглерт на фестивала " Златната липа " 2019
- Госпожо Тилкова, от къде потеглиха импулсът и вдъхновението, с цел да напишете най-новата си книга?
- Читателите на моето списание пожелаха да събера всички препоръки, предизвестия, тълкувания, обичаи - изобщо всичко, което се отнася до сватбата. Доста време мина оттогава, а върху „ Сватбата - ритуали да благополучие, суеверия, повинност “ работих три години. Оказа се, че има прекалено много потърпевши от злощастни съвременни или „ стародавни “ правила. С годините се натрупаха доста отрицателни страсти при значително фамилии, които желаеха съвет от мен по какъв начин да продължат и изясненост от къде идват проблемите им, само че нямаше по какъв начин да им отделя повече часове и дни в общата си претовареност. Сега работя за 2021 година и проектите ми за тогава са неподчиняеми на случки или мотиви да ги трансформирам. Но въпреки всичко и за тази моя книга важи поговорката „ Всяко нещо с времето “. „ Сватбата “ се роди, с цел да оказва помощ на младите, на обвързаните, на сгодените, на възрастните, които мечтаят да срещнат сътрудник и да остареят дружно, в случай че са самотни. Всеки има право на споделено благополучие и естетика в фамилните връзки.
- Какви са ритуалите, които са наложителни във венчавката, с цел да бъде бракът сполучлив?
- При гражданската гала няма аргументи за стрес и терзания, в случай че денят за подписа е вярно изчислен, според датите на раждане на сътрудниците. И да не е събота – ден на Сатурн и на мъртвите. Задължителни условия са:
да не се не помнят чашите за шампанско
и халките, които би трябвало да са идентични. Ето и едно извънредно значимо предписание – булката да не се извежда от вкъщи на своя предстоящ брачен партньор, даже и да живеят дружно. Ако родителите й са в различен град, по-добре е да бъде настанена на неутрално място за нощта преди бракосъчетанието. Ако бъде изведена от вкъщи на своя брачен партньор, който по-късно двамата ще населяват, бракът е предопределен на проблеми и даже на разпад.
- Какви са грешките, които позволяват младоженците в своята еуфория?
- Ако гражданския и църковния брак се случват в еднакъв ден, е значимо доста да се внимава за намесата на сватбената организация в тържеството в ресторанта. Може да се случат неочакваности във щета на младоженците – под претекст, че ритуалът би трябвало да бъде „ автентичен “ и да останат „ мемоари “. Да си дойдем на думата – гаранцията за фамилно благополучие е толкоз по-голяма, колкото по-разтоварен от непозната мода е ритуалът. Провеждането му според достоверните български обичаи от древността е заричане за естетика. Постоянен е рискът за проблеми в връзките, със здравето на булката, със зачеването, с износването на плода поради ритането на менче, поради стартирането на два гълъба, поради егоизма на младоженката вместо да се раздели със своя букет, да хвърли на момите различен от изкуствени цветя. И всичко това не идва от еуфорията, а от недоумение на разпоредбите или от мерака за своенравие. Малко се желае, с цел да бъде щастливо бъдещото семейство. Нека му бъде разрешено то да избира ритуала.
- Кои са привнесените от чужбина обичаи в бракосъчетанието, които не бихте предложили?
- Едната, както към този момент загатнах, е стартирането на два гълъба при излизането на младоженците от църквата. Ако единият бъде засегнат, както се случва нееднократно, бракът е жертван на бездетие и липса на баланс. Другата е хвърлянето на жартиера – жест, който в никакъв случай не е бил в българската традиция. За това приказва и нежеланието на не малко двойки да го изпълнят –срамуват се или го причисляват към нещо прекомерно интимно, с цел да бъде показно... И с цел да има „ мемоари “, нечие „ автентично “ мислене е заменило жартиера с вратовръзката на младоженеца.
- Когато някой реши, че е разкрил „ своята половинка “, би трябвало ли двамата да си създадат хороскоп за взаимното им бъдеще?
- Всички млади влюбени считат, че са разкрили „ своята половинка “, само че откакто мощните пристрастености утихнат, значително от тях осъзнават, че са сбъркали. Винаги е потребно да се изготви партньорски хороскоп – без да е наложително. Но е безусловно наложително да се знае преди сватбата дали сътрудниците не са в интервали на Съдбовна възбрана за брак – симптом, че не са един за различен и че след отпадането й ще се разделят. Но даже и в случай че са си „ половинки “, поучавам да изчакат отпадането на възбраната и тогава да основат семейство, като сключат наложително цивилен брак. В редки случаи съм давала разрешение за основаване на поколение преди отпадането на възбраната, само че това са самостоятелни астрологични препоръки, които постоянно са животоспасяващи.
- Как тълкувате „ модерната “ идея, че бракът е анахронизъм? Къде са нейните корени?
- Съжителството на фамилни начала без брак беше привнесено от скандинавските страни, където манталитетът е напълно друг от българския. Била съм в тези страни доста пъти и постоянно с удивление съм приемала този вид общуване – защото макар високия стандарт, доста от основаните в съжителството без венчавка деца не са щастливи. Мои другари - шведи, датчани, норвежци, финландци, през последните години
започнаха да „ имат вяра “ в брака
и да поставят подписа си под сватбен контракт. От 2008-а насам съм дала прогнози на над 80 двойки от Скандинавския полуостров, които са щастливо оженени и си имат наследници. В България тази „ съвременна “ идея е унищожила хиляди към този момент основали дете дами: поради изгубването на мъжа, с който са се събрали в интервалите си на Съдбовна възбрана и който е срещнал половинката си след отпадането им или поради безнаказаност и отвращение на същия този мъж да се занимава с „ подрастващи ревливи хлапета “ без никакви последствия и отговорности за него. Често пъти тарикатлъкът „ за какво да харчим пари за женитба, откакто се обичаме “ или „ и по този начин си ни е добре “ е опрощение за отхвърли на мъжа да се обвърже с брачни отговорности. Но и това ще мине. Семействата със подписан брак ще се множат за сметка на живеещите на партньорски начала.
- Прави ли ви усещане, че малко от половината международни политици имат постоянни бракове, а много от другата половина – несъмнено, нагледно казано – са разведени? Ето, да вземем за пример, Бойко Борисов отдавна насам не обявява сантиментална връзка...
- А за какво да го прави? За да дава самун на злобари и тролове ли? Правилно постъпва. Разводите и разделите ще продължат и в необозримо бъдеще. Основната причина, майката на аргументите, е, че преобладаващото количество от браковете – приказвам за доброволните, а не насилствените поради традициите - се подписват, когато двамата сътрудници са към момента в интервалите си на Съдбовна възбрана за брак. Сватба в интервал на Съдбовна възбрана е съвсем 100% гаранция за бракоразвод. Тази причина е водеща и при нашите, и при международните политици, които нямат деца. Другата е, че когато са могли да основат поколение, те са били отдадени на израстването си в кариерата и са жертвали едното за другото, което в някои случаи не е елементарен избор.
- Какви политически сезони се задават – горещо лято и още по-гореща есен...
- Предизборната борба за кметския вот стартира ден след еврогласуването. Заради годината на Юпитер и вибрацията 3 – на засилено другарство, само че постоянно с несъответствуващи хора - доста обещания ще бъдат дадени за поддръжка, само че малко от тях ще се осъществят в изборния ден през есента. Изборната есен няма да е гореща - тя ще е изпепеляващ мозъчните кафези и разсъдъка задух.
- По малките екрани още веднъж се заприказва за прословутата акция в Царичина – вашето мнение по тематиката?
- За първи път бях попитана за копането в Царичина - към момента сред двата полюса на „ осанна “ и „ разпни го “ - след края на постоянното образование по астрология и психоанализа в Ню Йорк през 1993 година. Да напомним: На 6 декември 1990 стартира интервенция „ Слънчев лъч “ в съвсем безлюдното село Царичина под кодовото име „ Кабел “. Целта е откриването на съкровището на цар Самуил, което би трябвало да се случи за три дни. Зимата е люта, а вратата до съкровището на царя сякаш е единствено на 30 сантиметра, само че по този начин и в никакъв случай не е достигната. Трите дни от дълго време са отминали. Копачите, висши и редови военни, се питат какво търсят. Легендите са разнообразни. „ Говореше се, че търсим първия човек, който е двуяйчен (един субект, само че и като мъж, и като жена). По-късно се говореше единствено за първия човешки субект, назван Адам, Ариел, Авраам, Ной, Иисус. Последва нова информация, че тук търсим първия Вселенски човешки субект. Бил съхранен на това място “, споделя полковник Цветко Кънев, участник от първия до последния ден на интервенцията „ Слънчев лъч “ в книгата си „ Феноменът Царичина “. " 330 дни – 330 неистини “, прибавя той в дневника си. Работата завършва на 19 ноември 1992 година - тъкмо 715 дни рабски труд, без да бъде намерено нищо. Нищо, единствено гибел и продължаващо страдалчество на оживелите. Изкопаният на ръка от офицери и бойци тунел, спускащ се безредно в дълбочина, надвишаваща 70 метра и дължина повече от 160 метра, не води до никакви открития. Посоката на копането е променяна повече от 30 пъти. Броят на умрелите бойци и офицери след привършване на разкопките - от боязън, от нелечими болести, от лечим здравословен проблем, трансформирал се в нелечим, както и на останалите с психиатрични усложнения, вечно ще остане загадка. Царичина е позор за българското офицерство, позор за обществото ни, оказало се в ролята на фен в спектакъл на парадокса, преплел фантазии за допиране до незрим живот и неразрешено минало с контактьорски операции. Разумът понякога надаваше безсилен вик за прояснение, само че нямаше кой да го чуе. Царичина не е мотив за горделивост, каквито и да са въжделенията ни за общение с извънземен разсъдък или фантазията за неподозирани археологически находки, които неземна мощ е отредила да бъдат скрити на българска земя. Контактьори, екстрасенси, съновидци - толкоз глупотевна на едно място мъчно се събира. Но събере ли се – тогава операциите на личността и обществото не стопират. И по този начин – до през днешния ден, а и в бъдеще.
- Какво мислите за вампирите на починалия професор Божидар Димитров?
- За разлика от „ тематиката “ Царичина, сред новата ми книга „ Сватбата “ и откритите два скелета, припознати от професор Димитров като вампирски, има допирна точка. Те са мъж и жена, кармични половинки, събрали се по обич и изживели стойностен и логичен живот. С професор Димитров, светла му памет, имахме изострен вербален конфликт и в медиите, и онлайн. Трактовките на скелетите, интерпретирани като вампирски, са изцяло неправилни. Той припозна двата скелета в Созопол като вампири и всички се юрнаха да му пригласят. „ Скелетите от погребенията в Созопол са археологически факт, който интерпретираме в аспекта вампири “, казва Димитър Недев, шеф на Археологическия музей в Созопол. Като чуя думата „ тълкувам “, излязла от устата или из под перото на академик, постоянно тръпки ме побиват. На елементарен език това значи: „ Ние, учените, нямаме обстоятелства, с цел да разбираем това, което сме разкрили, заради което фантазираме. Опитваме се да подчиним откритото на „ здравия разсъдък “, националните обичаи и личните си вярвания “. Когато една небивалица след неведнъж повтаряне залепне като репей в паметта на хората, иди доказвай, че заровените сякаш вампири не са вампири и повода за случилото се с тях и открито от нас, потомците, няма нищо общо с вампиризъм. При археологически разкопки в Созопол край църквата „ Свети Николай Чудотворец ” е открито гробище, в което са разкрити към 70 погребения. Само две от тях са „ вампирски “ - на знатни хора. Зад олтара елементарен човек не се погребва - да те погребат там е огромна привилегия, голяма чест. Двата скелета са пронизани от тежки стоманени предмети в региона на сърцето.
Скелетите не са на вампири. Нито пък са причина за проклинание над България, каквито прокоби чухме. Един до различен са заровени семейство звездобройци. Били са измежду най-изтъкнатите жители на тогавашния Созопол - интелектуалци, които са си разрешили да се отдадат на заниманието си и са станали звездобройци. Заради точните си прогнози са били високо ценени и търсени. В това свое прераждане са били оповестени за свръх хора, орисани от Бога да оказват помощ в сложни обстановки.
Мъжът е бил
личният звездоброец на цар Симеон Велики
предначертал победния ход на войната през август 917 година и заложил освен своята чест, само че и главата си за верността на изчисленията си. Победната борба от 20 август, в която са изклани и унищожени повече от 35 хиляди ромеи, е отшумяла. Войската се е прибрала, а звездоброецът, богато талантлив от царя победител, към този момент е в родния си Созопол. Нечовешкото напрежение, на което е бил подложен съвсем месец, си споделя думата. Неочаквано за всички брачният партньор получава инфаркт. Малко след него е паднала бездиханна и брачната половинка му. Заради кармичната им връзка са си отишли дружно. Смъртта им е провокирала потрес, смут и боязън за бъдещето измежду популацията на града – от наместника до последния бедняк. Хората са вярвали, че фамилията звездобройци е изпратено по Божията благосклонност да ги пази от несгоди. Тогава по тези земи, без значение под чия власт са били, е битувало вярването, че в случай че бъде прободен трупът на умрелия човек още до момента в който кръвта е топла, неговата Душа няма да бъде освободена да излети в Ефира, а постоянно ще обикаля наоколо. Ще поучава и оказва помощ от незримото или пък бързо ще се въплъти в тялото на определен от Душата младеж, който ще продължи да бъде потребен - в тази ситуация с предсказанията си, с цел да пази от рискове обществото. Нямало е време за губене, тъй като кръвта в умрелия човек бързо изстива. Сложили са двете тела на тарги и са ги проболи с първото, което са намерили подръка, като условието е то да не бъде оръжие. Трупът на мъжа е прободен в сърцето, а дамата в региона на сърдечната чакра. Кръвта е бликнала за утешение на всички присъстващи, които са приели случилото се за добър знак. Едва тогава е почнала церемонията по поклонението и погребението на тези двама изтъкнати жители –звездобройци пазители на Созопол от 10 век. Днес в публичното схващане е вменено, че пробождането на тялото с железен или дървен прът е за да се обезсили злата Душа, така че да не може да вреди и след гибелта си, като се трансформира във върколак. Някога са пробождали мъртвото тяло, с цел да може
да задържат Душата
на индивида, който е бил извънредно скъп за обществото - с цел да оказва помощ тя от незримия свят или да я принудят бързо да се въплъти в зряло тяло. Ето ви образец, в който за хиляда години смисълът на едно нещо се е трансформирал в друго, освен това напълно друго. Пробождането на тялото като акт за религия и вяра за помощ се е деформирало през вековете и през днешния ден е възприемано като деяние – страж от вампирясване. Ще се веселя, в случай че по черепите на мъжа и дамата професор Йорданов възвърне техните облици. Бихме желали - освен аз поради прехода, който върша във времето и пространството, а и хиляди други хора да видят по какъв начин са изглеждали високо уважавани българи, интелектуалци отпреди близо 1100 години. Звездобройците, изковали със своите познания най-значимата военна победа на цар Симеон Велики.
Алена с един нов другар - международния кинаджия Ян Енглерт на фестивала " Златната липа " 2019
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ