╫ Св. ВАРВАРА и младите моми „варварки”, които наричат за любов, щастие и берекет
(Св. вмц. Варвара. Новгородская икона, XV в.)
През 282 година в знатното и почитано семейство на градоначалника Диоскур се разиграла огромна драма. Дъщерята Варвара скрито от татко си приела християнската религия и след това нямало мощ, нито човек, които можели да я накарат да се откаже от нея. Веднъж даже измолила майсторите, строящи баня в къщата им, да оставят не два, както било признато, а три прозореца – за Отца, Сина и неговия Дух. Разсърдил се бащата богохулник, завел щерка си при градоначалника за обществено наказване, самичък той дълго и ужасно измъчвал детето си. Накрая със личните си ръце, за смут на всички, я обезглавил. Казват, че в същия този миг треснал гръм и повалил обезумелия родител. А денят 4 декември останал в календара на християнската черква, с цел да напомня за тихия героизъм на още една мъченица на вярата.
През 6 век мощите на Света Варвара са пренесени в Константинопол. У нас празникът се е почитал измежду народа с преплитане на езическите и християнските традиции. Малка кост от мощите на великомъченица Варвара се намира в софийската черква " Свето Преображение " (кв. " Лозенец " ).
Празникът
Според националното поверие св. Варвара произлиза от Разложко – там, на мястото, където е убита, избликнала топла вода. Всяка година на деня на светицата при топлия извор се събира голям брой народ. Вярва се, че водата е лековита и цери всевъзможни заболявания.
В българските обичаи Св. Варвара е настойничка на децата от заболявания, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали " Баба Шарка ". Жените месели и раздавали за здраве " къпани " питки (омесеното тесто първо се вари, до момента в който изплува на повърхността, а след това се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и " баба Шарка ". В някои региони Света Варвара е почитана и като настойничка на домашните птици.
Варвара, дружно със Сава била сестра на св. Никола. Старите българи споделят: " Варвара вари, Сава пече, Никола иде с огромната лъжица и посетители гощава. " И още от дните на Варвара и Сава се чака огромният празник Никулден.
Вярва се, че Варвара " заварява " заболяванията, но още по-опасна е св. Сава, тъй като ги " разсява " по хората. Празникът се дефинира като женски. Главна роля в ритуалите имат дамите и девойките. С тях са свързани и множеството забрани. В огромна степен и св. Варвара, и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата и двете светици от време на време се възприемат като орисници, директно владеещи ориста им.
Двадесет дни преди Коледа, в средата на коледните пости, на Св. Варвара, по къщите тръгвали " варварки " – млади девойки, които наричали за обич, благополучие и благодат. Всеки собственик ги дарявал с брашно, фасул, сушени плодове, ябълки. Празникът е прочут още като Женска Коледа.
Ритуали
За изобилие в доста домове се меси специфичен ритуален самун, който стопанинът разчупва високо над главата си – да пораснат децата високи, да пораснат и класовете, и добивите. Върху хляба се пали огромна " варварска свещ ". Тази свещ е магическа и се пази през цялата година. Ако напролет и лятото надвиснат стихии и градоносни облаци, изнасят я на двора и облаците се разпръсват, бурята отминава. Свещта се пали и при тежко раждане на добитъка.
На места имат вяра, че от Варвара денят нараства " колкото иглен връх ".
Жените не работят никаква женска работа.
Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали ще е добър човек с шанс, дали ще са цялостни ръцете му. Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца.
* Св. вмц. Варвара. Новгородская икона, XV в., ru.wikipedia.org
