Св. ап. Тадей. Св. мчци Васа Хелеспонтска и Васа Солунска. Св. свщмчк Симеон Самоковски
Св. Тадей бил родом от Едеса. Отпърво бил възпитаник на св. Йоан Кръстител, а по-късно почнал да върви след Господа и станал един от 70-те апостоли. След Възнесението на Иисус Христос и съшествието на Св. Дух Тадей бил пратен да благовествува в Едеса. Там живял при един собствен познайник, на име Товия, проповядвал словото Божие и с името на Иисус Христос правил доста чудеса.
Слух за осъществяваните от него чудеса пристигнал до едеския княз Авгар, който получил от Спасителя заричане за цялостното си изцеление посредством Неговия възпитаник. Авгар помислил, че Тадей е оня възпитаник, за който Спасителят му писал, и го повикал при себе си. Когато Тадей влезнал в стаята на княза, Авгар бил изумен от сиянието, което озарявало лицето му, по тази причина го посрещнал и му се поклонил до земята. Придворните на Авгар, тъй като не виждали сиянието, се удивлявали на тази постъпка на своя княз да окаже такава респект към бедния пътешественик.
- Ти ли си оня възпитаник - попитал князът, - който Син Божи даде обещание да ми прати, с цел да получа посредством него изцерение и живот безконечен?
- Понеже ти си упълномощил своето очакване на Господ Иисус Христос, Той ме прати при тебе - дал отговор Тадей. - Ако вярваш, ще ти бъде по твоята религия.
- Аз така безспорно имам вяра - дал отговор Авгар, - че желаех даже да ида с армия в Йерусалим, с цел да отмъстя на юдеите за убиването на Христа. Но римското държавно управление ми попречи да извърша моето предпочитание.
- Господ наш Иисус Христос не е желал помощ от людете във време на Своите премеждия - възразил апостолът, - тъй като е могъл да повика легиони ангели. Но той извърши волята на Отца и страда за спасението на целия свят. А в този момент, когато със популярност се възнесе на небесата седи от дясно на Бога. Той също по този начин не желае никой да отмъщава за Него. Той има власт над всички и ще въздаде заслуженото всекиму, когато пристигна да съди живи и мъртви.
Апостолът още дълго беседвал с княза и домашните му за Господ и им обяснил Божия закон. Всички повярвали и приели от него св. кръщение. След това Авгар напълно се излекувал от проказата.
Св. деятел Тадей проповядвал на всички едески поданици и мнозина от тях повярвали и се кръстили. Благородният Авгар изискал богато да възнагради апостола за своето изцеление, само че Тадей отказал да одобри блага. Когато утвърдил Едеската черква и сложил презвитери, той напуснал града, обиколил цяла Сирия и Месопотамия и на всички места проповядвал Евангелието. Умрял във финикийския град Берит.
Св. мъченица Васа Хелеспонтска и децата й
Света мъченица Васа живяла по време на царуването на император Максимиан в град Едеса. Като се съединила в брачни връзки с един идолски сановник, на име Валерий, тя родила три деца: Теогний, Агапий и Пист. Възпитала ги в дух на християнско благочестие, защото била християнка (тя получила знания за светата християнска религия от родителите си).
Оклеветена от мъжа си, тя трябвало да застане на езически съд, пред който изповядала себе си като християнка. Първо била затворена в тюрма дружно с чедата си, а по-късно изведена и показана пред съда. Синовете й били подложени пред очите й на разнообразни мъчения: изначало повесили и почнали да стържат тялото на Теогний, след това бил подложен на пердах другият й наследник, Агапий. Мъчителите одрали кожата му от главата до гърдите, само че той мълчал и не проронил нито дума. След това бил подложен на разнообразни мъчения и третият й наследник. Като гледала тъгите и страданията на децата си, майката ги укрепявала и молитвено ги увещавала мъжествено да понесат подвига си. И тримата младежи, като претърпели мъжествено всички страдания, по едно и също време били посечени с меч.
Като изпратила възлюбените си деца при Христа, Васа се възрадвала. После още веднъж я затворили в тюрма. Мъчили я с апетит, само че тя получавала храна от ангел, с което се укрепявала за по-големи премеждия. След това, според със заповедта на мъчителя, била отведена в Македония и принуждавана да принесе мерзки жертвоприношения. Но тя отказала, за което била хвърлена във вода, а след това в огън. След това я били с камъни, само че тя останала невредима след всички мъчения.
Когато я отвели в идолското капище, тя взела кумира на бога Зевс, хвърлила го на земята и го разрушила. След това света Васа била дадена на зверовете да я изядат, само че останала невредима измежду тях. Тогава мъчителите я хвърлили в морето на към тридесет километра разстояние във вътрешността от брега. И всички отдалече видели по какъв начин трима светли мъже, които сияели по-ярко от слънцето, повели Васа към един транспортен съд и я сложили да седне на трон.
Осем дни по-късно, света Васа се явила на воините на един остров, наименуван Хелеспонт. Когато за това разбрал македонският игемон, на име Филип, написал до шефа на Кизическата страна (Хелеспонтска епархия), да заловен мъченицата. Този, като я хванал, почнал да я принуждава към идолско жертвоприношение. Но като видял, че тя остава непреклонна, заповядал да вържат ръцете й и да я бият немилосърдно по цялото тяло. Накрая заповядал да отсекат честната й глава.
Така света мъченица Васа предала своята душа в ръцете на Христа Бога, на Когото се въздава популярност в този момент и постоянно и в безкрайни епохи. Амин.
Св. свщмчк Симеон Самоковски.
Светското име на Симеон Самоковски е Симеон Попович. Мястото и датата на раждане са незнайни. Симеон става Самоковски митрополит на 28 август 1734 година В Самоков по това време се служи само в дребната средновековна Бельова черква, по тази причина заради липса на огромен храм в града фактическото седалище на митрополит Симеон е Дупница. По време на Руско-Австро-турската война (1735-1739), подкрепян от висши духовници, в това число от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, в чийто диоцез тогава влиза Самоковска епархия, митрополитът става начинател и лидер на един скрит план против османската власт, прочут като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско. Център на заверата е Mанастирa " Св. Спас " над софийското село Долни Лозен, надълбоко в Лозенската планина. Турците разбират за съзъклятието и в края на юли и началото на август 1737 година по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийският фронт, като превантивна репресивна мярка са избити към 350 софийски жители, свещеници, монаси и хора от близките села. Към 20 юли митрополитският дом е разрушен и ограбен, владиката е вързан от турците в Дупница, окован и хвърлен в тюрма, където тежко е малтретиран 23 дни. Към 18 август самоковският митрополит, с изстръгната брада и коса, целият в кръв и рани, във вериги, с стоманени топузи на краката е докаран в София. Затворен е в турските казарми (където по-късно бива хвърлен и Левски), малтретиран и насилван да се потурчи в продължение на още три дни. След показана неотстъпчивост е съден като основен уредник и лидер на заверата против султана и по заповед на Али паша е обесен в София на 21 август 1737 година зад църквата " Света София ", където след години е вдигната и бесилката на Васил Левски. Има доста приписки за чудото, станало при обесването му - първо бесилката се счупила, след това въжето се скъсало, само че го бесили трети път и той умрял. Висял три дни на въжето, до момента в който то още веднъж се скъсало. Срахувайки се от поклонението и упованието в още един български воин и софийски светец-мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде заровен в София и тялото му без доста звук бива пренесено в Самоков.
Мощите на светеца са открити в Бельова черква, когато в 1994 година при разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открива в притвора, вляво зад вратата, гроб с остатъци от костите му, евангелие, митрополитски скиптър и златоткани архиерейски одежди. Известна е и еднa саморъчно оставена от св. Симеон Самоковски в ръкопис на Рилския манастир записка, съобщаваща за неговото посещаване там и написана на прекрасен български език с хубав почерк и автограф. След 2000 година е открито, че митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като страдалец за вярата. Той е уважаван, а през днешния ден и прогласен, за настойник на град Самоков. Датата на обесването му, 21 август, се отбелязва с почести и е оповестена за ден на града.
Слух за осъществяваните от него чудеса пристигнал до едеския княз Авгар, който получил от Спасителя заричане за цялостното си изцеление посредством Неговия възпитаник. Авгар помислил, че Тадей е оня възпитаник, за който Спасителят му писал, и го повикал при себе си. Когато Тадей влезнал в стаята на княза, Авгар бил изумен от сиянието, което озарявало лицето му, по тази причина го посрещнал и му се поклонил до земята. Придворните на Авгар, тъй като не виждали сиянието, се удивлявали на тази постъпка на своя княз да окаже такава респект към бедния пътешественик.
- Ти ли си оня възпитаник - попитал князът, - който Син Божи даде обещание да ми прати, с цел да получа посредством него изцерение и живот безконечен?
- Понеже ти си упълномощил своето очакване на Господ Иисус Христос, Той ме прати при тебе - дал отговор Тадей. - Ако вярваш, ще ти бъде по твоята религия.
- Аз така безспорно имам вяра - дал отговор Авгар, - че желаех даже да ида с армия в Йерусалим, с цел да отмъстя на юдеите за убиването на Христа. Но римското държавно управление ми попречи да извърша моето предпочитание.
- Господ наш Иисус Христос не е желал помощ от людете във време на Своите премеждия - възразил апостолът, - тъй като е могъл да повика легиони ангели. Но той извърши волята на Отца и страда за спасението на целия свят. А в този момент, когато със популярност се възнесе на небесата седи от дясно на Бога. Той също по този начин не желае никой да отмъщава за Него. Той има власт над всички и ще въздаде заслуженото всекиму, когато пристигна да съди живи и мъртви.
Апостолът още дълго беседвал с княза и домашните му за Господ и им обяснил Божия закон. Всички повярвали и приели от него св. кръщение. След това Авгар напълно се излекувал от проказата.
Св. деятел Тадей проповядвал на всички едески поданици и мнозина от тях повярвали и се кръстили. Благородният Авгар изискал богато да възнагради апостола за своето изцеление, само че Тадей отказал да одобри блага. Когато утвърдил Едеската черква и сложил презвитери, той напуснал града, обиколил цяла Сирия и Месопотамия и на всички места проповядвал Евангелието. Умрял във финикийския град Берит.
Св. мъченица Васа Хелеспонтска и децата й
Света мъченица Васа живяла по време на царуването на император Максимиан в град Едеса. Като се съединила в брачни връзки с един идолски сановник, на име Валерий, тя родила три деца: Теогний, Агапий и Пист. Възпитала ги в дух на християнско благочестие, защото била християнка (тя получила знания за светата християнска религия от родителите си).
Оклеветена от мъжа си, тя трябвало да застане на езически съд, пред който изповядала себе си като християнка. Първо била затворена в тюрма дружно с чедата си, а по-късно изведена и показана пред съда. Синовете й били подложени пред очите й на разнообразни мъчения: изначало повесили и почнали да стържат тялото на Теогний, след това бил подложен на пердах другият й наследник, Агапий. Мъчителите одрали кожата му от главата до гърдите, само че той мълчал и не проронил нито дума. След това бил подложен на разнообразни мъчения и третият й наследник. Като гледала тъгите и страданията на децата си, майката ги укрепявала и молитвено ги увещавала мъжествено да понесат подвига си. И тримата младежи, като претърпели мъжествено всички страдания, по едно и също време били посечени с меч.
Като изпратила възлюбените си деца при Христа, Васа се възрадвала. После още веднъж я затворили в тюрма. Мъчили я с апетит, само че тя получавала храна от ангел, с което се укрепявала за по-големи премеждия. След това, според със заповедта на мъчителя, била отведена в Македония и принуждавана да принесе мерзки жертвоприношения. Но тя отказала, за което била хвърлена във вода, а след това в огън. След това я били с камъни, само че тя останала невредима след всички мъчения.
Когато я отвели в идолското капище, тя взела кумира на бога Зевс, хвърлила го на земята и го разрушила. След това света Васа била дадена на зверовете да я изядат, само че останала невредима измежду тях. Тогава мъчителите я хвърлили в морето на към тридесет километра разстояние във вътрешността от брега. И всички отдалече видели по какъв начин трима светли мъже, които сияели по-ярко от слънцето, повели Васа към един транспортен съд и я сложили да седне на трон.
Осем дни по-късно, света Васа се явила на воините на един остров, наименуван Хелеспонт. Когато за това разбрал македонският игемон, на име Филип, написал до шефа на Кизическата страна (Хелеспонтска епархия), да заловен мъченицата. Този, като я хванал, почнал да я принуждава към идолско жертвоприношение. Но като видял, че тя остава непреклонна, заповядал да вържат ръцете й и да я бият немилосърдно по цялото тяло. Накрая заповядал да отсекат честната й глава.
Така света мъченица Васа предала своята душа в ръцете на Христа Бога, на Когото се въздава популярност в този момент и постоянно и в безкрайни епохи. Амин.
Св. свщмчк Симеон Самоковски.
Светското име на Симеон Самоковски е Симеон Попович. Мястото и датата на раждане са незнайни. Симеон става Самоковски митрополит на 28 август 1734 година В Самоков по това време се служи само в дребната средновековна Бельова черква, по тази причина заради липса на огромен храм в града фактическото седалище на митрополит Симеон е Дупница. По време на Руско-Австро-турската война (1735-1739), подкрепян от висши духовници, в това число от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, в чийто диоцез тогава влиза Самоковска епархия, митрополитът става начинател и лидер на един скрит план против османската власт, прочут като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско. Център на заверата е Mанастирa " Св. Спас " над софийското село Долни Лозен, надълбоко в Лозенската планина. Турците разбират за съзъклятието и в края на юли и началото на август 1737 година по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу, командващ турските войски на австрийският фронт, като превантивна репресивна мярка са избити към 350 софийски жители, свещеници, монаси и хора от близките села. Към 20 юли митрополитският дом е разрушен и ограбен, владиката е вързан от турците в Дупница, окован и хвърлен в тюрма, където тежко е малтретиран 23 дни. Към 18 август самоковският митрополит, с изстръгната брада и коса, целият в кръв и рани, във вериги, с стоманени топузи на краката е докаран в София. Затворен е в турските казарми (където по-късно бива хвърлен и Левски), малтретиран и насилван да се потурчи в продължение на още три дни. След показана неотстъпчивост е съден като основен уредник и лидер на заверата против султана и по заповед на Али паша е обесен в София на 21 август 1737 година зад църквата " Света София ", където след години е вдигната и бесилката на Васил Левски. Има доста приписки за чудото, станало при обесването му - първо бесилката се счупила, след това въжето се скъсало, само че го бесили трети път и той умрял. Висял три дни на въжето, до момента в който то още веднъж се скъсало. Срахувайки се от поклонението и упованието в още един български воин и софийски светец-мъченик, Али паша забранил Симеон да бъде заровен в София и тялото му без доста звук бива пренесено в Самоков.
Мощите на светеца са открити в Бельова черква, когато в 1994 година при разкопки археологът Веселин Хаджиангелов открива в притвора, вляво зад вратата, гроб с остатъци от костите му, евангелие, митрополитски скиптър и златоткани архиерейски одежди. Известна е и еднa саморъчно оставена от св. Симеон Самоковски в ръкопис на Рилския манастир записка, съобщаваща за неговото посещаване там и написана на прекрасен български език с хубав почерк и автограф. След 2000 година е открито, че митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като страдалец за вярата. Той е уважаван, а през днешния ден и прогласен, за настойник на град Самоков. Датата на обесването му, 21 август, се отбелязва с почести и е оповестена за ден на града.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ