Магистърът с лудогорска ферма
" Субсидиите вредят. Те унищожават естествените пазарни механизми. Ако на европейско равнище премахнем дотациите за всички и се конкурираме на една и съща основа, българският производител ще изкарва доста повече пари ", счита Иван Иванов
© Цветелина Белутова Профил
Иван Иванов е бакалавър по " Международни финанси и търговия " от University of Portsmouth - Англия, и магистър по " Хранително-вкусова индустрия " от Heriot-Watt University - Единбург, Шотландия, и по " Мениджмънт " от London School of Economics and Political Science. Управлява фамилната компания " Агротайм ". Иван Иванов получи премията на фондация " Еврика " за най-хубав " Млад фермер " (до 35 години) на 2019 година Компанията
Семейната " Агротайм " обработва към 8000 хектара земя в регионите на Разград и Исперих и е измежду най-големите компании - производителки и експортьорки на зърно. Компанията изнася зърно в Швеция, Норвегия, Испания, Италия, Гърция, Ливан, Египет, Тунис и Мароко, има лични овощни градини, създава плодове под фирмената марка " Бориса " и има един от най-големите свинекомплекси в България. " Агротайм " е измежду най-големите работодатели в района и обезпечава непрекъсната претовареност на 350 души, като всяка година наема и към 150 сезонни служащи. През 2019 година компанията регистрира 44 млн. лева доходи от продажби. Планираният оборот за 2020 година е към 50 млн. лв.. Управлявате фамилната агрофирма. Защо се върнахте в България след бакалавър и две магистратури в чужбина, имахте ли различен професионален избор?
- Въпросът за избора е стоял освен при мен, само че и пред моя татко. Върнах се поради фамилията, не поради бизнеса, тъй като и в чужбина можех да имам задоволително положително кариерно развиване. Когато приключих в Шотландия, моят теоретичен началник ми предложи да направя докторантура по биохимия, защото работех известно време в лаборатория, в която изследвахме протеини от растителни източници. И бях пред избор дали да се върна в България, дали да продължа бизнес образованието си, или да направя докторантура. След Шотландия ме одобриха магистратура по мениджмънт в Лондон, поех по този път и по-късно се върнах в България. Не скърбя за избора, тъй като пътят, който извървях, беше много трагичен. Много членове на фамилията ми починаха в интервал от три години и в случай че всичко това се случваше, до момента в който аз работя в чужбина, щях да имам чувството, че съм взел неверното решение. Когато моят татко приключва своето обучение в Техническия университет в София, стартира работа като програмист в зората на компютърните науки в един от тогавашните изчислителни центрове в столицата. Това са първите години на 90-те и целият им курс взема решение да напише писмо до австралийското държавно управление и до канадското държавно управление, в което декларира, че желаят да емигрират. Канадското държавно управление не дава отговор, само че австралийското дава отговор, че приема този цялостен курс от млади образовани подготвени фрагменти. Половината от курса отпътува и, доколкото имам информация, единият от състудентите на татко ми да вземем за пример е началник на IT отдела на австралийското министерство на вътрешните работи. Дядо ми беше извънредно могъщ човек, мощно несклоняем и много борбен. Той убедил татко ми да остане. Най-вероятно от родителска позиция не си е представял детето му да отиде на другия завършек на света. Казал му: " Остани тук, ще се трансформират нещата, ще стартираме бизнес. " Така в края на 1991 година основават " Агротайм " и при започване на 1992 година компанията стартира да действа.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики През какви стадии минава пътят на " Агротайм "?
- Фирмата стартира с търговия на земеделска продукция. Баба ми и дядо ми бяха доста горди с това, че са почнали от нулата без никаква непозната помощ. Дядо ми доста постоянно е казвал, че са почнали с една вилица и една лъжица, безусловно, без даже два комплекта за двамата. Ипотекират фамилната си къща в Исперих, събират пари от другари и познати. Разказва се и една емблематична история. Дядо ми има братовчед ортодонт, от който също търси заем за една договорка с агнешко месо - експорт за Италия, която се реализира извънредно мъчно, през сръбски медиатор. Братовчед му имал 14 хиляди лв. спестени пари. Дядо ми изискал тези пари за взаимен бизнес, само че братовчед му отказал, тъй като бил решил с тях да си купува нова кола - " Москвич Алеко ". Когато завършил договорката, дядо ми извикал братовчед си у дома, поканил го в хола, поставил една бутилка уиски и под нея банкова квитанция. Разписката била за 360 хиляди $, получени от договорката. Това е поучителна история за предприемачеството като дух, която се разказваше с доста смях от братовчеда на дядо ми.
В историята на компанията има различен значим миг - връща се транспортен съд, претрупан с агнета, предопределени за някоя от близкоизточните страни. По пътя му обаче животните се разболяват, отслабват, отхвърлят да ядат и би трябвало се върнат в България. Тогава се обаждат на дядо ми и го питат дали желае да ги купи на някаква алегорична цена. Той поема риска, взима животните, лекува ги, те оздравяват, връщат си естественото тегло и той ги изнася назад с транспортен съд зад граница. Това са години, в които се рискува доста и се печели доста.
Предприемачеството беше ежедневна тематика в фамилията - по време на вечери, събирания, рождени дни - постоянно се е говорело за бизнес, за проблемите в бизнеса. Не сме имали опцията да кажем, че този уикенд ще си починем и няма да приказваме за работа. Дядо ми 20 години не беше излизал в отмора, всеки ден работа, работа, работа.
Колко огромни са площите, които обработвате, какви култури отглеждате?
- След търговията пристигна и обработката на земя. Допреди приемането ни в Европейски Съюз 50% от обработваемата земя пустееше. Това бяха доста лесни години за наемане на земя, за разлика от в този момент, когато не можеш да наемеш и 5 свободни декара. Компанията се развива органично, през 2008-2009 година обработваемата земя стигна 100 хиляди декара. В момента обработваме 80 000 декара. Причината е, че се появи повече конкуренция за земята и трябваше да се откажем от някои площи, с цел да запазим други. Отглеждаме типичен култури - пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица. Подбираме ги да са подобаващи за климата и почвите в Лудогорието. В други страни сортоизпитванията се вършат с напъните на страната или на сектора като цяло и се дават рекомендации, които се употребяват от всички аграрни стопани. В България няма такава поддръжка, всеки би трябвало да се оправя самичък. Затова ние имаме лични полета за сортоизпитване. Това, което вършим, е съвсем научно изпитание, след което се взема решение кой вид е най-подходящ. Разбира се, цялата тази пробна активност коства пари и ние отделяме за нея към 200 хиляди лв. годишно, само че тя ни дава опция да работим с най-новите и най-подходящите за нашите условия хибриди или сортове. По-малките стопани, които нямат опция да вършат това, гледат от съседа, пробват с един или различен вид по метода на тестът и грешката, само че това не им подсигурява стабилно развиване и продължителна успеваемост.
Какво мислите за дотациите по принцип и по какъв начин би изглеждало международното и българското земеделие без тях?
- Мнението ми е, че дотациите вредят. Те унищожават естествените пазарни механизми. От една страна, те дават опция на по-неефективните играчи на пазара да стоят над водата. От друга страна - има редици отчети в Европейска комисия, които демонстрират, че директните дотации на декар отиват право в джобовете на притежателите на земя. До преди приемането на страната ни в Европейски Съюз цената на наемите беше 30 лева на декар, сега в който почнахме да получаваме 30 лв. дотация на декар, незабавно тя се добави към цената на наема и той стана 60 лв. на декар. Следващият проблем на дотациите е, че те слагат целия ни аграрни бранш в конкурентен минус, тъй като ставките са по-ниски в нашата страна в сравнение с в по-старите страни - членки на Европейски Съюз. Това е необятно прочут факт. Ние получаваме по-малко пари за създадената продукция, тъй като в пазарния микс идват едни по-тежко субсидирани зърна и смъкват цената на продукцията надолу. Ако ние на европейско равнище премахнем дотациите за всички страни членки и станем съперници на една и съща основа, тогава българският производител ще изкарва доста повече пари. Не съм чувал обаче от нито един министър на земеделието да подхване тази тематика.
Коя е главната тематика, която вълнува зърнопроизводителите през 2020 година?
- На първо място са климатичните промени. Виждате, че тази година няма зима в цяла Европа. Суша. Язовири пресъхват освен поради сушата. Това тревожи производителите. На дневен ред е по какъв начин може да се противодейства на нещо, което не е в наш надзор. Отговорът е: посредством поливни системи. Затова посредством свое дъщерно сдружение " Агротайм " стана дилър за България на поливни системи от Израел, които са водещи в тази сфера. Модерното земеделие не може да се развива, без да построява поливни системи, които понижават рисковете и стресовете от климатични турбуленции.
Другото, което тревожи зърнопроизводителите, е увеличената конкуренция в черноморския регион. Украйна е огромна по повърхност и е огромен зърнопроизводител. Там доста западни компании влагат в възстановяване на техните сортове зърнени култури, развиват характерни сортове съгласно климата и почвите. Всичко това дава резултат, Украйна усилва своите добиви, влага доста в техника. Този мощен състезател в черноморския басейн ще направи по този начин, че нашата продукция да се продава по-трудно.
Произвеждате и плодове, имате пробна овощна градина, както и лична марка за плодове - " Бориса ". Колко печеливш е този бранш, къде и какво продавате?
- Нашите лични насаждения са 800 декара череши плюс 100 декара пробна овощна градина, в която имаме партньорство с един от най-известните основатели на сортове в Израел - Бен Дор. Семейната му компания, която е нещо като частен проучвателен институт, прави извънредно разнообразни забавни плодове, които са нетипични, само че доста търсени от веригите. Например праскови и нектарини, в които сърцевината не е жълта или бяла, а алена. Или слива любеница - яркочервена от вътрешната страна и тъмнозелена извън. И те са засадени в нашата пробна градина, с цел да ги тестваме за нашия климат и почви. Това не са ГМО артикули, това е натурална селекция сортове. Тези, които покажат по-голям капацитет, ще бъдат засадени на по-големи площи. Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. В резултат на 18-месечни договаряния станахме първият производител, който съумя да записва България като страна на генезис в две от главните вериги супермаркети във Англия - Marks&Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на утвърдените страни на генезис, тъй че ние отворихме пътя на доста други производители от страната. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, само че това се оказва доста самарянска и сложна работа заради обстоятелството, че нашите производители са извънредно изостанали със стандартизирането на продукцията, с ръководството на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме опция да одобряваме, сортираме и пакетираме разнообразни типове плодове.
Имате и свинекомплекс, който е един от най-големите в страната. Какви вложения сте създали за развиването му?
- През 1996 година дядо ми купи половината от свинекомплекса в Исперих, който тогава е бил приватизиран от други две компании. Това е класическа история за приватизация - добит е от някакви лица, изтърбушен, разграбен. Едната част е превърната в халета за произвеждане на гъби печурки, другата - без произвеждане, без животни, просто скелет на здания. Дядо ми купи едната половина през 1996 за смешната сума 90 хиляди $, другата - през 1999 година И от този момент до момента непрестанно влагаме във възобновяване на потенциала и метода на работа на този обект. В последните няколко години сме вложили над 10 млн. лева - в рационализация на постройките, в нова конструкция на архитектурата на нашите здания за повече човечност при развъждането на животните. По предписание 15 прасетата се отглеждат в боксове от 10 - 15 кв.м, само че това ми се коства много ограничаващо за животните. Затова направихме нов дизайн - отглеждаме 1500 животни на повърхност 1600 кв. метра. Всички в сектора ме набедиха за разколник, споделяха ми, че това е невероятно, че е цялостна нелепост, че ще имаме огромни проблеми. Ние обаче се уповавахме на американски научни проучвания, съгласно които, когато над 200 животни са дружно, споровете сред тях стопират, тъй като структурата на йерархията към този момент не е пирамидална, а плоска. Рискувахме и спечелихме. Сега животните си лежат, връзката е по-спокойна, те са по-щастливи. Ние сме може би първият промишлен свинекомплекс, който приказва за " щастливи свине " по образеца на " щастливите кокошки ". Освен това сме в развой на придобиване на гора в съседство с нашия обект и желаеме да отворим достъпа на прасетата към нея, с цел да могат да се разхождат в среда, близка до естествената. Днес към този момент сме надхвърлили съвсем двойно в началото заложения потенциал в свинекомплекса. Сега проектът е през 2020 година да произведем 80 000 угоени свине.
Как се отрази на бизнеса ви чумата по свинете?
- Чумата по свинете малко забави проектите ни с отварянето на достъпа към гората. Изкарахме доста тежко лято, с цел да превъзмогнем неподготвеността ни към такава сериозна епизоотична обстановка и да надградим нашите системи за биосигурност. Предприехме фрапантни ограничения за биосигурност, в които инвестирахме над 1 млн. лв. плюс 30 хиляди лв. месечно настоящи разноски. Засега те дават резултат. Останахме незасегнати от чумата. Но в никакъв случай няма гаранция, тъй като това е вирус.
Какво отличава " Агротайм " от съперниците й?
- Най-вече методът и това, че и дядо ми, и татко ми са сложили едни неотклонни полезности и морал за работа в компанията и дъщерните й сдружения. Ние в никакъв случай не сме продавали нито един кг продукция без Данък добавена стойност. Никога не сме си разрешавали да осигуряваме чиновниците си на заплата, друга от действителната. Никога не сме правили схеми с европрограми. Един образец. Купуваме си нова техника по европрограма. Звъня във компания продавач и споделям, че желая оферта на действителна цена. Дават ни оферта за двойно повишена стойност, с цел да ни излезе по-голям процентът на дотацията. Казвам, че желая действителна стойност. Отговарят ми, че това ще е казус, че всички купуват на изкуствено повишени цени. Купихме на действителната стойност.
Точно поради тези полезности хората, които аплайват за работа при нас, знаят, че могат да чакат непоклатимост, уместност, резистентност, тествани практики, надеждност и почтено отношение към всички. Същото ни е отношението към страната, към сътрудниците. Затова имаме сътрудници, с които работим към този момент 22 години - да вземем за пример една шведска компания, за която изнасяме храна за птици. Това е зърно, пакетирано в 20-килограмови чували, което се продава в комерсиалните вериги. В Скандинавието хората имат традиция да хранят дивите птици в хранилки. От тази година ще изнасяме и за Норвегия.
Какви вложения планирате?
- Инвестирането е константа. Всяка година през ноември вършим мениджърска среща, на която ръководителите на всички отдели презентират бюджетите си за идната година плюс капиталовите си потребности. Ние го назоваваме " лист с стремежи ". След това обсъждаме на какво да се даде приоритет в границите на една година. Имаме проекти за вложения най-малко за пет години напред, само че финансовият запас ни лимитира. Ще продължим вложението в поливни системи, в нови складови пространства за търговия с торове и препарати, в нови силози. Предстои ни огромен инвестиция в хранилища за семена и семепочистващи машини, както и в система за оползотворяване на естествения тор и безоранни технологии.
Как избирате хората, които работят в компанията, по какъв начин ги задържате и стимулирате
- Правим сериозен асортимент. Облагодетелствани сме, че имаме безукорен имидж на правилен шеф и положителните фрагменти първо аплайват при нас, когато пуснем публикация за работа. Това ни избавя ненапълно в тази сложна конюнктура с намирането на фрагменти. Стимулите са постоянно с бонус системи, които по западен модел отразяват напъните на всеки чиновник и обезпечават едно по-справедливо възнаграждение. Социални придобивки, почтено казано, няма доста. В свинекомплекса има стол, където хората се хранят съвсем гратис. Но би трябвало да кажа, че като дясно мислещ човек не съм почитател на обществените придобивки. Преди имахме превоз и с два-три рейса карахме чиновниците. Премахнах го, дадохме на хората месечна отплата за превоз сред 20 и 60 лв.. Те започнаха да се комбинират - с една кола пътуват трима-четирима, надбавката стана част от заплатата и покрива разноските им. Хората избират да си получат парите и да си ги харчат, както преценяват. Това, което ценят, са другите начинания, които вършим. Например " Зелен дъб " - събираме се един път на два месеца всички и почистваме нелегално бунище или други нечисти сектори и по този начин даваме образец и на други хора. В нашия район няма доста занимания и хората правят оценка, когато им се даде друго прекарване. Сега имаме концепция да изградим библиотека. Правим състезателен център със зала за йога, фитнес, тенис на корт, футболно игрище, тенис на маса. Организираме шампионати по футбол и тенис на маса. Всеки отдел върви на тиймбилдинг един път в годината в разнообразни кътчета на страната.
Какво е най-голямото предизвикателство пред вашия бизнес?
- Как да осигурим задоволително финансов запас, с цел да продължим с капиталовите си проекти. И по какъв начин да намираме задоволителен брой и задоволително добре готови фрагменти. Изправени сме пред предизвикването по какъв начин да усилваме заплатите, тъй че да отговаряме на трендовете на пазара на труда и да запазим този огромен щат. Средната заплата в нашата компания за последните три години се е нараснала с 46%. Средната заплата за региона е 1100 лева на месец, ние сме над нея. Q&A
Какво обичате да вършиме в свободното си време?
- Обичам разходките в планините, изкачването на върхове, да играя тенис, да чета книги. Обичам да вървя в Индия, където навестявам будистки центрове за медитация. Медитацията ме съпътства в работата и ми оказва помощ да се боря със напрежението.
Успявате ли да намерите салдото сред бизнеса и персоналното време?
- Опитвам се, само че не се получава доста добре и по този начин, както бих желал. Работният ми ден стартира в 8 сутринта и приключва към 5-6 часа следобяд. След това се прибирам, след вечеря не преставам да наваксвам с имейли или с четива. Бих желал да се освободя от оперативните си функционалности, само че към този момент това не е допустимо.
Кои са обичаните ви бизнес книги?
- Рядко чета бизнес книги, само че чета изявления в научни журнали по тематики, които ме интересуват. Има платени бази данни, в които мога да си извадя изявления по настоящи за мен тематики.
Интервюто взе Мара Георгиева
© Цветелина Белутова Профил
Иван Иванов е бакалавър по " Международни финанси и търговия " от University of Portsmouth - Англия, и магистър по " Хранително-вкусова индустрия " от Heriot-Watt University - Единбург, Шотландия, и по " Мениджмънт " от London School of Economics and Political Science. Управлява фамилната компания " Агротайм ". Иван Иванов получи премията на фондация " Еврика " за най-хубав " Млад фермер " (до 35 години) на 2019 година Компанията
Семейната " Агротайм " обработва към 8000 хектара земя в регионите на Разград и Исперих и е измежду най-големите компании - производителки и експортьорки на зърно. Компанията изнася зърно в Швеция, Норвегия, Испания, Италия, Гърция, Ливан, Египет, Тунис и Мароко, има лични овощни градини, създава плодове под фирмената марка " Бориса " и има един от най-големите свинекомплекси в България. " Агротайм " е измежду най-големите работодатели в района и обезпечава непрекъсната претовареност на 350 души, като всяка година наема и към 150 сезонни служащи. През 2019 година компанията регистрира 44 млн. лева доходи от продажби. Планираният оборот за 2020 година е към 50 млн. лв.. Управлявате фамилната агрофирма. Защо се върнахте в България след бакалавър и две магистратури в чужбина, имахте ли различен професионален избор?
- Въпросът за избора е стоял освен при мен, само че и пред моя татко. Върнах се поради фамилията, не поради бизнеса, тъй като и в чужбина можех да имам задоволително положително кариерно развиване. Когато приключих в Шотландия, моят теоретичен началник ми предложи да направя докторантура по биохимия, защото работех известно време в лаборатория, в която изследвахме протеини от растителни източници. И бях пред избор дали да се върна в България, дали да продължа бизнес образованието си, или да направя докторантура. След Шотландия ме одобриха магистратура по мениджмънт в Лондон, поех по този път и по-късно се върнах в България. Не скърбя за избора, тъй като пътят, който извървях, беше много трагичен. Много членове на фамилията ми починаха в интервал от три години и в случай че всичко това се случваше, до момента в който аз работя в чужбина, щях да имам чувството, че съм взел неверното решение. Когато моят татко приключва своето обучение в Техническия университет в София, стартира работа като програмист в зората на компютърните науки в един от тогавашните изчислителни центрове в столицата. Това са първите години на 90-те и целият им курс взема решение да напише писмо до австралийското държавно управление и до канадското държавно управление, в което декларира, че желаят да емигрират. Канадското държавно управление не дава отговор, само че австралийското дава отговор, че приема този цялостен курс от млади образовани подготвени фрагменти. Половината от курса отпътува и, доколкото имам информация, единият от състудентите на татко ми да вземем за пример е началник на IT отдела на австралийското министерство на вътрешните работи. Дядо ми беше извънредно могъщ човек, мощно несклоняем и много борбен. Той убедил татко ми да остане. Най-вероятно от родителска позиция не си е представял детето му да отиде на другия завършек на света. Казал му: " Остани тук, ще се трансформират нещата, ще стартираме бизнес. " Така в края на 1991 година основават " Агротайм " и при започване на 1992 година компанията стартира да действа.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики През какви стадии минава пътят на " Агротайм "?
- Фирмата стартира с търговия на земеделска продукция. Баба ми и дядо ми бяха доста горди с това, че са почнали от нулата без никаква непозната помощ. Дядо ми доста постоянно е казвал, че са почнали с една вилица и една лъжица, безусловно, без даже два комплекта за двамата. Ипотекират фамилната си къща в Исперих, събират пари от другари и познати. Разказва се и една емблематична история. Дядо ми има братовчед ортодонт, от който също търси заем за една договорка с агнешко месо - експорт за Италия, която се реализира извънредно мъчно, през сръбски медиатор. Братовчед му имал 14 хиляди лв. спестени пари. Дядо ми изискал тези пари за взаимен бизнес, само че братовчед му отказал, тъй като бил решил с тях да си купува нова кола - " Москвич Алеко ". Когато завършил договорката, дядо ми извикал братовчед си у дома, поканил го в хола, поставил една бутилка уиски и под нея банкова квитанция. Разписката била за 360 хиляди $, получени от договорката. Това е поучителна история за предприемачеството като дух, която се разказваше с доста смях от братовчеда на дядо ми.
В историята на компанията има различен значим миг - връща се транспортен съд, претрупан с агнета, предопределени за някоя от близкоизточните страни. По пътя му обаче животните се разболяват, отслабват, отхвърлят да ядат и би трябвало се върнат в България. Тогава се обаждат на дядо ми и го питат дали желае да ги купи на някаква алегорична цена. Той поема риска, взима животните, лекува ги, те оздравяват, връщат си естественото тегло и той ги изнася назад с транспортен съд зад граница. Това са години, в които се рискува доста и се печели доста.
Предприемачеството беше ежедневна тематика в фамилията - по време на вечери, събирания, рождени дни - постоянно се е говорело за бизнес, за проблемите в бизнеса. Не сме имали опцията да кажем, че този уикенд ще си починем и няма да приказваме за работа. Дядо ми 20 години не беше излизал в отмора, всеки ден работа, работа, работа.
Колко огромни са площите, които обработвате, какви култури отглеждате?
- След търговията пристигна и обработката на земя. Допреди приемането ни в Европейски Съюз 50% от обработваемата земя пустееше. Това бяха доста лесни години за наемане на земя, за разлика от в този момент, когато не можеш да наемеш и 5 свободни декара. Компанията се развива органично, през 2008-2009 година обработваемата земя стигна 100 хиляди декара. В момента обработваме 80 000 декара. Причината е, че се появи повече конкуренция за земята и трябваше да се откажем от някои площи, с цел да запазим други. Отглеждаме типичен култури - пшеница, царевица, слънчоглед, ечемик, рапица. Подбираме ги да са подобаващи за климата и почвите в Лудогорието. В други страни сортоизпитванията се вършат с напъните на страната или на сектора като цяло и се дават рекомендации, които се употребяват от всички аграрни стопани. В България няма такава поддръжка, всеки би трябвало да се оправя самичък. Затова ние имаме лични полета за сортоизпитване. Това, което вършим, е съвсем научно изпитание, след което се взема решение кой вид е най-подходящ. Разбира се, цялата тази пробна активност коства пари и ние отделяме за нея към 200 хиляди лв. годишно, само че тя ни дава опция да работим с най-новите и най-подходящите за нашите условия хибриди или сортове. По-малките стопани, които нямат опция да вършат това, гледат от съседа, пробват с един или различен вид по метода на тестът и грешката, само че това не им подсигурява стабилно развиване и продължителна успеваемост.
Какво мислите за дотациите по принцип и по какъв начин би изглеждало международното и българското земеделие без тях?
- Мнението ми е, че дотациите вредят. Те унищожават естествените пазарни механизми. От една страна, те дават опция на по-неефективните играчи на пазара да стоят над водата. От друга страна - има редици отчети в Европейска комисия, които демонстрират, че директните дотации на декар отиват право в джобовете на притежателите на земя. До преди приемането на страната ни в Европейски Съюз цената на наемите беше 30 лева на декар, сега в който почнахме да получаваме 30 лв. дотация на декар, незабавно тя се добави към цената на наема и той стана 60 лв. на декар. Следващият проблем на дотациите е, че те слагат целия ни аграрни бранш в конкурентен минус, тъй като ставките са по-ниски в нашата страна в сравнение с в по-старите страни - членки на Европейски Съюз. Това е необятно прочут факт. Ние получаваме по-малко пари за създадената продукция, тъй като в пазарния микс идват едни по-тежко субсидирани зърна и смъкват цената на продукцията надолу. Ако ние на европейско равнище премахнем дотациите за всички страни членки и станем съперници на една и съща основа, тогава българският производител ще изкарва доста повече пари. Не съм чувал обаче от нито един министър на земеделието да подхване тази тематика.
Коя е главната тематика, която вълнува зърнопроизводителите през 2020 година?
- На първо място са климатичните промени. Виждате, че тази година няма зима в цяла Европа. Суша. Язовири пресъхват освен поради сушата. Това тревожи производителите. На дневен ред е по какъв начин може да се противодейства на нещо, което не е в наш надзор. Отговорът е: посредством поливни системи. Затова посредством свое дъщерно сдружение " Агротайм " стана дилър за България на поливни системи от Израел, които са водещи в тази сфера. Модерното земеделие не може да се развива, без да построява поливни системи, които понижават рисковете и стресовете от климатични турбуленции.
Другото, което тревожи зърнопроизводителите, е увеличената конкуренция в черноморския регион. Украйна е огромна по повърхност и е огромен зърнопроизводител. Там доста западни компании влагат в възстановяване на техните сортове зърнени култури, развиват характерни сортове съгласно климата и почвите. Всичко това дава резултат, Украйна усилва своите добиви, влага доста в техника. Този мощен състезател в черноморския басейн ще направи по този начин, че нашата продукция да се продава по-трудно.
Произвеждате и плодове, имате пробна овощна градина, както и лична марка за плодове - " Бориса ". Колко печеливш е този бранш, къде и какво продавате?
- Нашите лични насаждения са 800 декара череши плюс 100 декара пробна овощна градина, в която имаме партньорство с един от най-известните основатели на сортове в Израел - Бен Дор. Семейната му компания, която е нещо като частен проучвателен институт, прави извънредно разнообразни забавни плодове, които са нетипични, само че доста търсени от веригите. Например праскови и нектарини, в които сърцевината не е жълта или бяла, а алена. Или слива любеница - яркочервена от вътрешната страна и тъмнозелена извън. И те са засадени в нашата пробна градина, с цел да ги тестваме за нашия климат и почви. Това не са ГМО артикули, това е натурална селекция сортове. Тези, които покажат по-голям капацитет, ще бъдат засадени на по-големи площи. Към производството на плодове добавихме и търговията с плодове. В резултат на 18-месечни договаряния станахме първият производител, който съумя да записва България като страна на генезис в две от главните вериги супермаркети във Англия - Marks&Spencer и Waitrose. Дотогава България не стоеше на картата на утвърдените страни на генезис, тъй че ние отворихме пътя на доста други производители от страната. Търгуваме и с продукция на други производители на плодове, само че това се оказва доста самарянска и сложна работа заради обстоятелството, че нашите производители са извънредно изостанали със стандартизирането на продукцията, с ръководството на качеството, с готовността им да работят на едни развити пазари. Изградихме един плодов център в Исперих, който е най-големият в Североизточна България, и имаме опция да одобряваме, сортираме и пакетираме разнообразни типове плодове.
Имате и свинекомплекс, който е един от най-големите в страната. Какви вложения сте създали за развиването му?
- През 1996 година дядо ми купи половината от свинекомплекса в Исперих, който тогава е бил приватизиран от други две компании. Това е класическа история за приватизация - добит е от някакви лица, изтърбушен, разграбен. Едната част е превърната в халета за произвеждане на гъби печурки, другата - без произвеждане, без животни, просто скелет на здания. Дядо ми купи едната половина през 1996 за смешната сума 90 хиляди $, другата - през 1999 година И от този момент до момента непрестанно влагаме във възобновяване на потенциала и метода на работа на този обект. В последните няколко години сме вложили над 10 млн. лева - в рационализация на постройките, в нова конструкция на архитектурата на нашите здания за повече човечност при развъждането на животните. По предписание 15 прасетата се отглеждат в боксове от 10 - 15 кв.м, само че това ми се коства много ограничаващо за животните. Затова направихме нов дизайн - отглеждаме 1500 животни на повърхност 1600 кв. метра. Всички в сектора ме набедиха за разколник, споделяха ми, че това е невероятно, че е цялостна нелепост, че ще имаме огромни проблеми. Ние обаче се уповавахме на американски научни проучвания, съгласно които, когато над 200 животни са дружно, споровете сред тях стопират, тъй като структурата на йерархията към този момент не е пирамидална, а плоска. Рискувахме и спечелихме. Сега животните си лежат, връзката е по-спокойна, те са по-щастливи. Ние сме може би първият промишлен свинекомплекс, който приказва за " щастливи свине " по образеца на " щастливите кокошки ". Освен това сме в развой на придобиване на гора в съседство с нашия обект и желаеме да отворим достъпа на прасетата към нея, с цел да могат да се разхождат в среда, близка до естествената. Днес към този момент сме надхвърлили съвсем двойно в началото заложения потенциал в свинекомплекса. Сега проектът е през 2020 година да произведем 80 000 угоени свине.
Как се отрази на бизнеса ви чумата по свинете?
- Чумата по свинете малко забави проектите ни с отварянето на достъпа към гората. Изкарахме доста тежко лято, с цел да превъзмогнем неподготвеността ни към такава сериозна епизоотична обстановка и да надградим нашите системи за биосигурност. Предприехме фрапантни ограничения за биосигурност, в които инвестирахме над 1 млн. лв. плюс 30 хиляди лв. месечно настоящи разноски. Засега те дават резултат. Останахме незасегнати от чумата. Но в никакъв случай няма гаранция, тъй като това е вирус.
Какво отличава " Агротайм " от съперниците й?
- Най-вече методът и това, че и дядо ми, и татко ми са сложили едни неотклонни полезности и морал за работа в компанията и дъщерните й сдружения. Ние в никакъв случай не сме продавали нито един кг продукция без Данък добавена стойност. Никога не сме си разрешавали да осигуряваме чиновниците си на заплата, друга от действителната. Никога не сме правили схеми с европрограми. Един образец. Купуваме си нова техника по европрограма. Звъня във компания продавач и споделям, че желая оферта на действителна цена. Дават ни оферта за двойно повишена стойност, с цел да ни излезе по-голям процентът на дотацията. Казвам, че желая действителна стойност. Отговарят ми, че това ще е казус, че всички купуват на изкуствено повишени цени. Купихме на действителната стойност.
Точно поради тези полезности хората, които аплайват за работа при нас, знаят, че могат да чакат непоклатимост, уместност, резистентност, тествани практики, надеждност и почтено отношение към всички. Същото ни е отношението към страната, към сътрудниците. Затова имаме сътрудници, с които работим към този момент 22 години - да вземем за пример една шведска компания, за която изнасяме храна за птици. Това е зърно, пакетирано в 20-килограмови чували, което се продава в комерсиалните вериги. В Скандинавието хората имат традиция да хранят дивите птици в хранилки. От тази година ще изнасяме и за Норвегия.
Какви вложения планирате?
- Инвестирането е константа. Всяка година през ноември вършим мениджърска среща, на която ръководителите на всички отдели презентират бюджетите си за идната година плюс капиталовите си потребности. Ние го назоваваме " лист с стремежи ". След това обсъждаме на какво да се даде приоритет в границите на една година. Имаме проекти за вложения най-малко за пет години напред, само че финансовият запас ни лимитира. Ще продължим вложението в поливни системи, в нови складови пространства за търговия с торове и препарати, в нови силози. Предстои ни огромен инвестиция в хранилища за семена и семепочистващи машини, както и в система за оползотворяване на естествения тор и безоранни технологии.
Как избирате хората, които работят в компанията, по какъв начин ги задържате и стимулирате
- Правим сериозен асортимент. Облагодетелствани сме, че имаме безукорен имидж на правилен шеф и положителните фрагменти първо аплайват при нас, когато пуснем публикация за работа. Това ни избавя ненапълно в тази сложна конюнктура с намирането на фрагменти. Стимулите са постоянно с бонус системи, които по западен модел отразяват напъните на всеки чиновник и обезпечават едно по-справедливо възнаграждение. Социални придобивки, почтено казано, няма доста. В свинекомплекса има стол, където хората се хранят съвсем гратис. Но би трябвало да кажа, че като дясно мислещ човек не съм почитател на обществените придобивки. Преди имахме превоз и с два-три рейса карахме чиновниците. Премахнах го, дадохме на хората месечна отплата за превоз сред 20 и 60 лв.. Те започнаха да се комбинират - с една кола пътуват трима-четирима, надбавката стана част от заплатата и покрива разноските им. Хората избират да си получат парите и да си ги харчат, както преценяват. Това, което ценят, са другите начинания, които вършим. Например " Зелен дъб " - събираме се един път на два месеца всички и почистваме нелегално бунище или други нечисти сектори и по този начин даваме образец и на други хора. В нашия район няма доста занимания и хората правят оценка, когато им се даде друго прекарване. Сега имаме концепция да изградим библиотека. Правим състезателен център със зала за йога, фитнес, тенис на корт, футболно игрище, тенис на маса. Организираме шампионати по футбол и тенис на маса. Всеки отдел върви на тиймбилдинг един път в годината в разнообразни кътчета на страната.
Какво е най-голямото предизвикателство пред вашия бизнес?
- Как да осигурим задоволително финансов запас, с цел да продължим с капиталовите си проекти. И по какъв начин да намираме задоволителен брой и задоволително добре готови фрагменти. Изправени сме пред предизвикването по какъв начин да усилваме заплатите, тъй че да отговаряме на трендовете на пазара на труда и да запазим този огромен щат. Средната заплата в нашата компания за последните три години се е нараснала с 46%. Средната заплата за региона е 1100 лева на месец, ние сме над нея. Q&A
Какво обичате да вършиме в свободното си време?
- Обичам разходките в планините, изкачването на върхове, да играя тенис, да чета книги. Обичам да вървя в Индия, където навестявам будистки центрове за медитация. Медитацията ме съпътства в работата и ми оказва помощ да се боря със напрежението.
Успявате ли да намерите салдото сред бизнеса и персоналното време?
- Опитвам се, само че не се получава доста добре и по този начин, както бих желал. Работният ми ден стартира в 8 сутринта и приключва към 5-6 часа следобяд. След това се прибирам, след вечеря не преставам да наваксвам с имейли или с четива. Бих желал да се освободя от оперативните си функционалности, само че към този момент това не е допустимо.
Кои са обичаните ви бизнес книги?
- Рядко чета бизнес книги, само че чета изявления в научни журнали по тематики, които ме интересуват. Има платени бази данни, в които мога да си извадя изявления по настоящи за мен тематики.
Интервюто взе Мара Георгиева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ