38 години от ядрената катастрофа в Чернобил, най-тежката в света
На 26 април 2024 година се навършват 38 години от най-тежката нуклеарна злополука в историята.
В ранните часове на събота, 26 април 1986 година, реактор номер 4 в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява пагубна детонация, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последици.
По време на злополуката през 1986 година Украйна е част от Съветския съюз. Припят е град, издигнат за служащите в атомната електроцентрала и техните фамилии. 200 000 души ще бъдат евакуирани за часове.
Chernobyl Disaster Remembrance Day highlights the human & environmental tragedy of the nuclear catastrophe 38 years ago.
The memory of the tragedy is a reminder of the importance of the safety & security of nuclear power plants.
— United Nations (@UN)
Инцидентът идва, откакто инженери в завода правят тест, с цел да видят какво ще се случи при спиране на тока.
След спиране на зареждането на някои системи, инженерите не знаят, че реакторът към този момент е неустойчив. Намалената мощ забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за изстудяване на системата, това, което остава, се трансформира в пара, създавайки голямо налягане. Когато операторите схващат какво се случва, към този момент е прекомерно късно. Експлозията е толкоз мощна, че изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора - същото тегло като три пътнически аероплан Боинг 747. Експлозията провокира и пожар, който гори неконтролируемо.
Според отчет на " Грийнпийс " от 2006 година, Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни.
През 2011 година Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
On Apr 26, 1986 – The Chernobyl disaster occurs at the No. 4 reactor in the Chernobyl Nuclear Power Plant, near the city of Pripyat in the north of the Ukrainian SSR.
— World of Engineering (@engineers_feed)
Инцидентът в северна Украйна е комбиниране от повреден дизайн и оперативна неточност, които основават гибелен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от приложимост. №4 е заварден с неустойчив бетонен пашкул.
В идващите дни мащабите на бедствието ще станат ясни.
Изпратени са „ ликвидатори “ - името, обещано на служащите, които оказват помощ да се овладее детонацията и изложеното нуклеарно ядро. Ликвидаторите са изправени пред огромни дози радиация, с цел да свършат работата си. Те включват пожарникари и миньори от околните региони.
Учените се опасяват, че може да възникне нова детонация, която да създаде мощ от три до пет мегатона и да изложи цяла Европа на голямо радиоактивно замърсяване.
Работата на ликвидаторите е от жизненоважно значение за прекъсването на бъдещи детонации. В резултат на дейностите им доста от служащи получават тежки здравословни проблеми от радиацията.
В дните след бедствието управлението на Съветския съюз се пробва да прикрие случая.
Въпреки това не след дълго други страни схващат, че нещо не е наред. Мониторинговите станции в Европа регистрират извънредно високи равнища на радиация.
Длъжностни лица притискат препоръките за пояснение и Москва в последна сметка признава за повредата в Чернобил. Това провокира интернационално неодобрение по целия свят по отношение на заплахите, подбудени от радиоактивните излъчвания. Последствията имат големи политически и стопански последствия. През идващите години Съветският съюз е подложен огромен напън и претърпява солидни промени.
Когато Чернобилската електроцентрала избухва, не е обиден единствено тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Отровната радиация, която изхвърча в атмосферата, се носи над доста европейски страни, в това число България.
Непосредствено след детонацията учените се пробват да схванат по какъв начин да овладеят както топлината, по този начин и радиоактивността, изтичаща от откритата дейна зона на реактора.
Реакторът е затрупан с великански „ саркофаг “, изработен от стомана и бетон, с цел да спре приключването на повече радиация.
Саркофагът е издигнат бързо, в опит за неотложно преодоляване казуса и в никакъв случай не е бил предопределен да издържи доста дълго. През идващите години се счита, че има заплаха от сриване и е належащо ново решение.
През 2010 година стартира построяването на по-голям железен похлупак, прочут като New Safe Confinement. През 2016 година работата по новото покритие завърши и голямата стоманена арка беше преместена на мястото си за няколко седмици. За разлика от истинския саркофаг, новият е планиран да издържи дълго време - към 100 години - и ще разреши безвредното разглобяване на реактора от вътрешната страна благодарение на отдалечено ръководено съоръжение. Все още има големи количества рисков радиоактивен материал в реактора и ще отнеме още доста години, преди да стане изцяло безвреден. Проектът коства към 1,5 милиарда евро.
Електроцентралата, градът и регионите към него ще бъдат прекомерно рискови за живеене в продължение на стотици години.
Около електроцентралата има 30-километрова неразрешена зона, която беше известна дестинация за туристи преди съветската пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 година
Днес към момента могат да бъдат забелязани някои от движимостите на жителите на Припят - тъкмо там, където са оставени преди 38 години.
И въпреки всичко през миналите десетилетия учените бяха сюрпризирани какъв брой добре се възвръща природата в региона.
Животните са потърпевши от радиацията, само че се възползват от неналичието на хора. Сега регионът е богат на разнообразни типове диви животни и е дом на вълци, диви коне, диви прасета, рисове и глутници бездомни кучета.
Последиците от бедствието върху заобикалящата гора и дивата природа е довело до доста научни проучвания за въздействието на радиацията.
През 2015 година учените пресмятат, че има седем пъти повече вълци в неразрешената зона, в сравнение с в близки сравними региони, с помощта на неналичието на хора.
Припят обаче си остава град-призрак.
Виенското колело от увеселителен парк, който би трябвало да отвори една седмица след детонацията, стои замръзнало във времето. Детските играчки са изоставени там, където са били оставени преди доста години.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
В ранните часове на събота, 26 април 1986 година, реактор номер 4 в атомната електроцентрала в Чернобил претърпява пагубна детонация, изхвърляйки облаци от радиоактивен материал. Аварията има опустошителни последици.
По време на злополуката през 1986 година Украйна е част от Съветския съюз. Припят е град, издигнат за служащите в атомната електроцентрала и техните фамилии. 200 000 души ще бъдат евакуирани за часове.
Chernobyl Disaster Remembrance Day highlights the human & environmental tragedy of the nuclear catastrophe 38 years ago.
The memory of the tragedy is a reminder of the importance of the safety & security of nuclear power plants.
— United Nations (@UN)
Инцидентът идва, откакто инженери в завода правят тест, с цел да видят какво ще се случи при спиране на тока.
След спиране на зареждането на някои системи, инженерите не знаят, че реакторът към този момент е неустойчив. Намалената мощ забавя турбините, които тласкат охлаждаща вода към реактора. С по-малко вода за изстудяване на системата, това, което остава, се трансформира в пара, създавайки голямо налягане. Когато операторите схващат какво се случва, към този момент е прекомерно късно. Експлозията е толкоз мощна, че изхвърля 1000-тонния железен похлупак на реактора - същото тегло като три пътнически аероплан Боинг 747. Експлозията провокира и пожар, който гори неконтролируемо.
Според отчет на " Грийнпийс " от 2006 година, Чернобилската злополука е довела до над четвърт милион случая на рак, от които съвсем 100 хиляди са се оказали съдбовни.
През 2011 година Съюзът на загрижените учени – неправителствена организация, допусна, че броят на смъртните случаи в резултат на Чернобил ще варира към 25 хиляди – шест пъти над прогнозата на Организация на обединените нации. А съгласно Международната организация за ракови проучвания, случаят ще отнеме живота на 16 хиляди европейци до 2065 година
On Apr 26, 1986 – The Chernobyl disaster occurs at the No. 4 reactor in the Chernobyl Nuclear Power Plant, near the city of Pripyat in the north of the Ukrainian SSR.
— World of Engineering (@engineers_feed)
Инцидентът в северна Украйна е комбиниране от повреден дизайн и оперативна неточност, които основават гибелен радиоактивен облак. Реакторите на Чернобилската АЕЦ са спрени и по-късно извадени от приложимост. №4 е заварден с неустойчив бетонен пашкул.
В идващите дни мащабите на бедствието ще станат ясни.
Изпратени са „ ликвидатори “ - името, обещано на служащите, които оказват помощ да се овладее детонацията и изложеното нуклеарно ядро. Ликвидаторите са изправени пред огромни дози радиация, с цел да свършат работата си. Те включват пожарникари и миньори от околните региони.
Учените се опасяват, че може да възникне нова детонация, която да създаде мощ от три до пет мегатона и да изложи цяла Европа на голямо радиоактивно замърсяване.
Работата на ликвидаторите е от жизненоважно значение за прекъсването на бъдещи детонации. В резултат на дейностите им доста от служащи получават тежки здравословни проблеми от радиацията.
В дните след бедствието управлението на Съветския съюз се пробва да прикрие случая.
Въпреки това не след дълго други страни схващат, че нещо не е наред. Мониторинговите станции в Европа регистрират извънредно високи равнища на радиация.
Длъжностни лица притискат препоръките за пояснение и Москва в последна сметка признава за повредата в Чернобил. Това провокира интернационално неодобрение по целия свят по отношение на заплахите, подбудени от радиоактивните излъчвания. Последствията имат големи политически и стопански последствия. През идващите години Съветският съюз е подложен огромен напън и претърпява солидни промени.
Когато Чернобилската електроцентрала избухва, не е обиден единствено тогавашния Съюз на съветските социалистически републики. Отровната радиация, която изхвърча в атмосферата, се носи над доста европейски страни, в това число България.
Непосредствено след детонацията учените се пробват да схванат по какъв начин да овладеят както топлината, по този начин и радиоактивността, изтичаща от откритата дейна зона на реактора.
Реакторът е затрупан с великански „ саркофаг “, изработен от стомана и бетон, с цел да спре приключването на повече радиация.
Саркофагът е издигнат бързо, в опит за неотложно преодоляване казуса и в никакъв случай не е бил предопределен да издържи доста дълго. През идващите години се счита, че има заплаха от сриване и е належащо ново решение.
През 2010 година стартира построяването на по-голям железен похлупак, прочут като New Safe Confinement. През 2016 година работата по новото покритие завърши и голямата стоманена арка беше преместена на мястото си за няколко седмици. За разлика от истинския саркофаг, новият е планиран да издържи дълго време - към 100 години - и ще разреши безвредното разглобяване на реактора от вътрешната страна благодарение на отдалечено ръководено съоръжение. Все още има големи количества рисков радиоактивен материал в реактора и ще отнеме още доста години, преди да стане изцяло безвреден. Проектът коства към 1,5 милиарда евро.
Електроцентралата, градът и регионите към него ще бъдат прекомерно рискови за живеене в продължение на стотици години.
Около електроцентралата има 30-километрова неразрешена зона, която беше известна дестинация за туристи преди съветската пълномащабна инвазия в Украйна през 2022 година
Днес към момента могат да бъдат забелязани някои от движимостите на жителите на Припят - тъкмо там, където са оставени преди 38 години.
И въпреки всичко през миналите десетилетия учените бяха сюрпризирани какъв брой добре се възвръща природата в региона.
Животните са потърпевши от радиацията, само че се възползват от неналичието на хора. Сега регионът е богат на разнообразни типове диви животни и е дом на вълци, диви коне, диви прасета, рисове и глутници бездомни кучета.
Последиците от бедствието върху заобикалящата гора и дивата природа е довело до доста научни проучвания за въздействието на радиацията.
През 2015 година учените пресмятат, че има седем пъти повече вълци в неразрешената зона, в сравнение с в близки сравними региони, с помощта на неналичието на хора.
Припят обаче си остава град-призрак.
Виенското колело от увеселителен парк, който би трябвало да отвори една седмица след детонацията, стои замръзнало във времето. Детските играчки са изоставени там, където са били оставени преди доста години.
По тематиката
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ