Чистяков: Пишем нова страница в историята на Ботев
Разкажете за базата в Коматево. Какви условия се основават за тима?
– Истински шанс е, че клубът има толкоз хубава инфраструктура. Да, несъмнено, с течение на времето някои неща се амортизират и стават негодни. Много неща към този момент подобрихме и ще продължаваме да го вършим. Много значимо за мен като задача, благодарение на сътрудниците, които търсим, е да се размени изкуствената настилка, на която всеки ден работят и играят нашите деца. Тя е остаряла. Иска ми се да намеря неравнодушни хора и компании, които да ни оказват помощ да го създадем. Смятам, че съпричастните на Ботев хора могат да оказват помощ, не е редно всички въпроси да се вземат решение само от акционери.
Какво е отношението ви към рецензиите по ваш адрес? Как се отнасяте към изявленията на някогашния общоприет управител?
– Много просто. Към градивната рецензия се отнасям с внимание и признателност. Научих се на това с течение на времето и благодарение на брачната половинка ми, която ми даде доста във връзка с верните реакции към рецензия и ме учи на съответни ответни такива. Дълбоко съм и признателен за това. Правя нужните заключения и приспособявам метода си предвид на чутото.
А по отношение на нападки на наранени хора, които преди време вместо да работят, са говорили постфактум – постаравам се да се отнасям с комизъм. Ако нещо не се е получило, което може да се случи на всеки, и на мен включително, защото въпреки всичко не сме роботи или богове, то най-малко би трябвало да се отдръпнеш умерено настрани и да оставиш другите да работят. Смятам, че такива хора унижават на първо място себе си и подронват престижа си, когато заливат с негативи съвсем всичко, протичащо се на предходната им месторабота.
Както се споделя: „ Кучетата си лаят, керванът си върви “. Ако човек толкоз няма какво друго да прави (не си изяснявам другояче съществуването на свободно време за непрекъснати отрицателни мнения по отношение на нашата дейност), то дано си написа и приказва, това си е негов избор. Важното е да не минава рамките на положителния звук.
Защо толкоз дълго не давахте изказвания, а в този момент решихте да се изкажете?
– Някога към този момент се опарих, когато още при започване на работата си в нов клуб „ избухвах “ в медиите и след това осъзнах какъв брой неуместно съм изглеждал. Били са празни приказки, веднага като е явно, че даже сега доста неща тук не зная, доста неща не разбирам, всеки ден откривам нещо ново за клуба, за града, за хората, за историята и традициите. А и трябваше да имам основа, на която да стъпя в изявленията си, с цел да не приказвам празни приказки. Към момента е направено доста, и защото затишието към клуба се проточи, а сходен вакуум постоянно се запълва от клюки и интриги, ние с медийния екип взехме решение, че към този момент е време. Както във връзка с доста други въпроси, и тук се вслушахме в пожеланията на почитателите си, които периодичен желаят от управлението обстойно обществено изявление.
В какво положение се намираше клубът все още, когато го поехте вие?
– В най-хубаво положение беше спортната част. Беше извънредно изненадващо за мен, че даже съществени, напълно обикновени процеси не работеха в клуба. Хората в офиса не знаеха какво вършат сътрудниците им, които се намираха в същия кабинет. Никой с никого не споделяше обикновено, липсваха обикновени протоколи по отношение на финансовата уреденост, работата с медии се водеше от някаква съмнителна съветска организация при извънредно неблагоприятен за нас контракт. Като се има пред тип, че аз самият съм от Москва и познавам всички в сектора, даже аз не бях чувал за тази компания. Друг е въпросът по какъв начин са се оказали тук и на какво съображение е подписан подобен контракт с тях. Нямам визия с какво се е занимавал предходният началник. На предлагането ми да се срещнем персонално, с цел да поговорим, с цел да ми обясни някои неща, изхождайки от опита си, той отхвърли. Така че се наложи да вършим доста неща от нулата. И откровено правя оценка търпението на Антон Зингаревич, на който толкоз дълго се наложи да чака по кое време мениджърският екип ще си свърши работата.
Какво се случва със стадиона? Кога тимът ще се върне на Колежа?
– Искрено имам вяра и се надявам, че напролет ще стартираме тестовите мачове там. Да, няма да е напълно приключен, ще липсва част от покрива, няма да го има комерсиалният бранш на естрада А, само че няма значение. Важното е, че ще има 18 000 места, базови битови условия, страхотна трева и осветяване. Харесва ми по какъв начин се получава от вътрешната страна арената, ще има отлична звучност, трибуните ще са покрай терена. Настръхвам като предусещам страстта всякога, когато вървя там. Надявам се, че цялостните трибуни на мачовете ще са наш признак в цялата лига. Знам, че Колежа е паметно място за всички ентусиасти на Пловдив. Виждал съм на видео каква фантастична атмосфера е царила на стадиона в предишното. Правим всичко допустимо, с цел да върнем на почитателите си техния роден дом. Безусловно, връщането на родния стадион е най-голямото и значимо предизвикателство пред клуба.
В какво се състоят главните проблеми на завръщането? Какво ще съставлява стадионът след реконструкцията?
– Основната трудност идва от това, че отговорност по плана носи триъгълникът община-архитект-строител. А клубът, за огромно страдание, към този момент не се признава за пълноценна заинтригувана страна и не се включва в процесите, които текат, не се вслушват в нашето мнение. Поддържаме непрекъснат контакт със строителната компания по отношение на всички въпроси по реконструкцията и вършим всичко, което зависи от нас, с цел да ускорим процесите.
Клубът беше изразил неодобрение от графика на срещите. Как се развива разговорът с БФС? В какво се показва недоволството ви?
– Молим единствено за едно нещо – своевременни решения и уравновесен метод. Като цяло, връзките ни са естествени, работни. Надявам се за в бъдеще да стават и по-добри. Ние имаме не просто хрумвания и оферти, а отработена стратегия по реформирането на целия шампионат. Веднага, щом забележим, че Федерацията има подготвеност да ни чуе, на драго сърце ще споделим опита си.
Има редица явни проблеми, които пречат н развиването на българския футбол – както на клубния, по този начин и на националния. Виждаме и резултатите от това във връзка с коефициентите на УЕФА и във връзка с националния тим. Нужна е мощна лига, промени в разпоредбите – те би трябвало да са ясни и разбираеми, ориентирани към развиване. Нужен е градивен разговор сред клубовете ( вътре в лигата ) и Федерацията; нужни са твърди инфраструктурни условия, непрекъсната работа с медиите и с маркетинга на лигата.
Клубът имаше предложение да се промени лимита за легионери. Бихте ли обяснили още веднъж?
– Това е доста комплицирана тематика, будеща полемики. Според нашия опит и разбор, в случай че в бъдеще се избере забранителен предел, колкото и да е корав, това няма да даде подтик в развиването на българските футболисти. Необходим е баланс сред сериозните стратегии за развиване на деца и юноши и опцията на клубовете да градят своята трансферна политика за ( включително ) вероятните продажби на играчи за допълнение на настоящия бюджет.
Всеки клуб би трябвало да има свободата да взема решение дали да играе единствено с локални футболисти или да усили състава си с легионери. Клубовете, които са в положение да привлекат в действителност качествени играчи от други страни, биха помогнали за повишението на общото равнище на лигата, биха я създали по-привлекателна за евентуални спонсори и сътрудници. Българските футболисти, от своя страна, съревновавайки се и играейки един до друг със мощни задгранични играчи, ще могат да се развиват и да израстват. На последващо място, идването на нови сътрудници може да донесе на клубовете и на лигата нови вложения, част от които да се насочат към развиването на детско-юношеския футбол. Всъщност, всичко е взаимосвързано, нужно е да се огледа сложно и от всички страни този въпрос. Именно подобен апел насочваме сега – да се подхожда еднообразно към всички легионери, да не се прави разделяне на играчи от Европейски Съюз и на такива отвън него. На процедура няма значение от кое място е легионерът, защото, по този начин или другояче, броят на българите на терена не зависи от това.
При метода, който предлагаме, равнището на играчите ще се усъвършенства, защото ще имаме доста по-широк избор и повече благоприятни условия да каним играчи от страни отвън Европейски Съюз. Канейки такива футболисти в шампионата на България, им се дава опция да създадат стъпка нагоре и да преминат в европейския шампионат, което пък разрешава да ги заинтересуваме по-лесно без да има в допълнение възнаграждение. Така няма да се постанова клубовете да раздуват трансферния си бюджет и освен това ще се покачва качеството на поканените футболисти. Докато сега, с цел да докараме първокласен състезател от страна от Европейски Съюз, ние сме длъжни да му осигурим по-добри условия и благоприятни условия, в сравнение с би имал в други страни-членки на Европейски Съюз. Мнението, че по този метод легионерите напълно ще изместят българските играчи от състав на тима е голословно, защото те и сега са задоволително малко при сегашния предел, а затова той не действа както се чака. При метода, който ние предлагаме, печелят всички страни. Трансферните бюджети на клубовете няма да се раздуват, тимовете ще могат да се попълнят с по-качествени играчи, ще се подвига равнището на лигата, което пък ще притегли повече вложители. Те, от своя страна, ще доведат по-компетентни експерти и всичко това ще разреши на клубовете да влагат повече в развиването на личните си ученици, които тренирайки и конкурирайки се със мощни задгранични играчи, ще израстват и ще стават по-добри. Просто сравнете какъв брой печелят сега клубовете от продажба на локални играчи, от продажба на играчи от Европейски Съюз и от продажба на играчи от останалите страни. Графата с приходи от последните ще бъде доста по-висока.
Ние сме уверени, че линията на възбрана ражда предпазени локални играчи, на които ще липсва мотивация за напредък и ще деградират, получавайки обезпечени места в състава на тимовете. Излиза, че и за в бъдеще равнището ще пада от ден на ден и освен това клубовете се лишават от съществени доходи; страда още веднъж националният тим. Рамо до рамо с качествени легионери се покачва и равнището на локалните футболисти. Когато всеки ден тренираш със мощни, самият ти ставаш мощен.
Общувате ли с почитателите? Какви са връзките ви с Бултрас?
– Общувам, да. Отворен съм за всевъзможен тип диалози, постоянно съм подготвен за разговор. Най-важното за мен е да не бъде обиждан тима и клуба. Всичко останало може да се реши и да се откри компромис във всяка обстановка. Като цяло, ние сме подготвени да вземем на работа в офиса представител на ентусиастите, с цел да има контакт всеки ден и да се вземат решение оперативно значимите въпроси. Това е процедура в доста клубове, подобен човек търсим.
След срещата ни с „ Черно море “ да вземем за пример, организирах „ приятна “ сказка с някои от почитателите напряко на терена. Разговорът беше на висок звук, само че аз разбирам сходна страст. Разбира се, в подобен формат е невероятно страните да чуят доводите си, само че нямам планове да тичам от сходни срещи. След тази игра аз самият бях отпаднал. Това, което ни се случи в този мач, в който бяхме с едни гърди пред противника, връщахме умерено нужния ни резултат и водехме играта към първата победа, е мъчно да се проумее по пътя на логиката. Най-важното след сходни „ шамари “ е да се задържи позитивната настройка на тима, да не се допусне да „ рухне “, защото ни чакат още мачове и би трябвало да излизаме със самочувствие на терена и да взимаме полагащото ни се. Искрено се надявам, че сме изчерпали неприятния си шанс и за в бъдеще ще се радваме на триумфи.
Защо избрахте за нов основен треньор Желко Копич? Какъв би трябвало да бъде футболът на Ботев?
– На първо място Ботев би трябвало да играе нападателен, атакуващ и прелестен за окото футбол. Желко Копич умее да построи точно такава игра. Друг значим фактор е умеенето му да работи с младите футболисти, способността да ги довежда до високо равнище и не просто да ги тренира на терена, само че и да ги приобщава към избрани полезности, да ги възпитава. Копич има превъзходен опит на работа с младежи в Хърватия, прелестно се вписва и по този аршин в нашата визия. И на последно място, Копич е представител на балканската школа по футбол, той схваща спецификата на района и логиката на психиката на локалните футболисти, което, несъмнено, също е значимо.
Каква е ролята на Азрудин Валентич в клуба след оставката му?
– Валентич е консултант на притежателя на клуба по редовно развиване на футбола и по всички спортни въпроси. Валентич към този момент е записал името си в историята на клуба – той и неговият щаб завоюваха за клуба бронзови медали, изведоха го още веднъж в Европа. Това би трябвало да се прави оценка и прави треньора заслужен за почитание и признателност. Неговата задача сега е построяването на цялостната пирамида на спортния блок, разботката на всички протоколи и регламенти за безпроблемна работа в това значимо направление. Ще помогне също по този начин в работата със системата на младежките и младежки тимове на Ботев. Нашият нов основен треньор има нужния опит и престиж за пълноценна самостоятелна работа.
Какво се прави за развиването на младите футболисти? Какви промени се случиха в Академията за последната половин година?
– Изградихме нова организация и система на работа за всеки обособен състезател. Това е т.нар.подход, ориентиран към играча. Интересува ни развиването на футболистите, а не постигането на резултати от детски тимове. Основно за нас е да възпитаваме локалните играчи за главния състав.
В Ботевӏӏ имаме най-младия тим в професионалния футбол. Марин Ситев ( който няма дори 16 години ) изигра всички мачове без последния, който пропусна по отношение на предизвикването в националния. Във всеки младежки тим имаме по двама старши треньори, което на процедура изключва опцията да се обърне незадоволително внимание от страна на треньора към играчите. Във всеки тим имаме обособен треньор по физическа подготовка. Освен това в Академията с децата работи психолог. Дори не приказвам към момента за новите софтуерни обновления – аналитическите камери, GPS системите, в детайли отработената база данни за всеки състезател на Академията. Сключили сме съглашения за партньорство с редица други локални академии, тъй че имаме опция да привличаме най-талантливите младежи от там в Академията на Ботев.
Защо му е на Ботев платена футболна школа?
– Този план има две съществени задания – спортна и обществена. От спортна позиция – това е опция да притеглим в Ботев деца от петгодишна възраст нагоре, които благодарение на тренировки в платената школа да могат да се приготвят за постъпване в Академията на Ботев и да развият своите привички. Освен това, знаем, че доста родители желаят децата им да се занимават с футбол овреме и благодарение на тази школа ще им предоставим такава опция. И то освен на момчетата, само че и на девойките. Доколкото знам, ние сме първият от професионалните клубове в България, който показва такава опция на девойки, а затова имаме късмет да станем център за привличане на деца от други градове.
Колкото до обществената част на нещата, ние разбираме, че искащите да се занимават с футбол са хиляди, а експерти ще станат единици. За доста деца, които не имат намерение да свързват живота си с професионалния спорт, нашата школа е опция да станат част от огромното семейство на Ботев, да бъдат съпричастни с обичания клуб, да водят здравословен метод на живот и да вземат участие в м
Източник: sportal.bg
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
КОМЕНТАРИ