Строителството по Черноморието застрашава най-рядко срещаната змия в Европа
Строителството по българското Черноморие заплашва от заличаване местообитанията на най-рядко срещаната змия в Европа, която е и един от най-застрашени типове влечуги в света – Черноврата стрелушка. Това оповестиха за Българска телеграфна агенция от дирекцията на Природен парк (ПП) “Странджа “, потърсени във връзка днешния Международен ден на Земята. Световният ареал на разпространяване на тази дребна и изцяло безвредна за индивида змия е концентриран само по южните крайбрежни територии на страната ни, от нос Емине до Синеморец, като населява най-много скалите наоколо до морето.
Едва пет залежи са открити през предишния век и край Истанбул. За страдание, заради мощното разгръщане на турския мегаполис през последните десетилетия, те към този момент са унищожени. Последното населявано от този тип място е открито през 2007 година до царевското село Синеморец, прецизираха специалистите от Политическа партия “Странджа “. “Тази дребна змия е извънредно уязвима от заличаване на местообитанията заради строителство по Черноморието. И с цел да я запазим отсега нататък, належащо е да съхраним последните незастроени сектори край морето, които по българското крайбрежие са останали съвсем само на територията на Природен парк " Странджа " “, споделят от дирекцията на най-големия естествен парк у нас.
Биологичното многообразие на Земята е мощно уязвимо от измененията в околната среда и човешката активност
Човешката активност, въпреки и надалеч от дивите територии на Природен парк " Странджа ", оказва въздействие върху флората и фауната в предпазената територия, в която се срещат редица предпазени и застрашени от изгубване типове. На едно от първите места измежду тях попадат прилепите. Въпреки че в планината се срещат 26 типа, от общо 33 в България (близо 79%), те са мощно уязвими от измененията в средата – както пещерните, по този начин и горските типове. Негативно влияние върху пещерните прилепи може да бъде оказано и при най-малката смяна в средата вътре в пещерите, да вземем за пример изменение в качеството или в химичния състав на въздуха, сриване на пещерни и скални формирания и галерии. Това може да докара до овакантяване на обиталища, занемаряване на колонии и даже измиране на екземпляри в засегнатите пещери, обясниха специалистите от естествения парк за Българска телеграфна агенция.
В Странджа се намират едни от най-добре непокътнатите и труднодостъпни остарели гори и пещери, за разлика от други елементи на България, което дава опция за запазването на релативно постоянни популации на някои типове прилепи. Но това никога не трябва да ни успокоява, защото за тази нежна екосистема е нужно да се поставят грижи с изключително внимание, показаха от Политическа партия " Странджа ". Типичен тип за Югоизточната четвърт от страната ни е типът Бехщайнов нощник - прилеп, който е тясно обвързван със старите гори, заемащи 30 на 100 от площта на всички гори в парка или три пъти повече от междинното за страната. Други такива типове са горските Малък вечерник и Ръждив вечерник, пещерните Остроух нощник и Голям нощник, Голям подковонос и Малък подковонос.
Едва пет залежи са открити през предишния век и край Истанбул. За страдание, заради мощното разгръщане на турския мегаполис през последните десетилетия, те към този момент са унищожени. Последното населявано от този тип място е открито през 2007 година до царевското село Синеморец, прецизираха специалистите от Политическа партия “Странджа “. “Тази дребна змия е извънредно уязвима от заличаване на местообитанията заради строителство по Черноморието. И с цел да я запазим отсега нататък, належащо е да съхраним последните незастроени сектори край морето, които по българското крайбрежие са останали съвсем само на територията на Природен парк " Странджа " “, споделят от дирекцията на най-големия естествен парк у нас.
Биологичното многообразие на Земята е мощно уязвимо от измененията в околната среда и човешката активност
Човешката активност, въпреки и надалеч от дивите територии на Природен парк " Странджа ", оказва въздействие върху флората и фауната в предпазената територия, в която се срещат редица предпазени и застрашени от изгубване типове. На едно от първите места измежду тях попадат прилепите. Въпреки че в планината се срещат 26 типа, от общо 33 в България (близо 79%), те са мощно уязвими от измененията в средата – както пещерните, по този начин и горските типове. Негативно влияние върху пещерните прилепи може да бъде оказано и при най-малката смяна в средата вътре в пещерите, да вземем за пример изменение в качеството или в химичния състав на въздуха, сриване на пещерни и скални формирания и галерии. Това може да докара до овакантяване на обиталища, занемаряване на колонии и даже измиране на екземпляри в засегнатите пещери, обясниха специалистите от естествения парк за Българска телеграфна агенция.
В Странджа се намират едни от най-добре непокътнатите и труднодостъпни остарели гори и пещери, за разлика от други елементи на България, което дава опция за запазването на релативно постоянни популации на някои типове прилепи. Но това никога не трябва да ни успокоява, защото за тази нежна екосистема е нужно да се поставят грижи с изключително внимание, показаха от Политическа партия " Странджа ". Типичен тип за Югоизточната четвърт от страната ни е типът Бехщайнов нощник - прилеп, който е тясно обвързван със старите гори, заемащи 30 на 100 от площта на всички гори в парка или три пъти повече от междинното за страната. Други такива типове са горските Малък вечерник и Ръждив вечерник, пещерните Остроух нощник и Голям нощник, Голям подковонос и Малък подковонос.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ