Д-р Уве Кох: Поддържаме замъците на бившите благородници,...
Страната ни безспорно крие голямо историческо и културно благосъстояние. Голяма част от архитектурните ни монументи обаче се разрушават поради неприятна поддръжка или инфраструктурата е толкоз занемарена, че мъчно се стига до тях.
Във време, когато се чудим по какъв начин да запазим старините, германците поддържат замъците на някогашните си благородници, с цел да пускат туристи в тях. За това описа особено за „ Марица ” доктор Уве Кох, шеф на Комитета по културното завещание на Германия.
Д-р Уве Кох е шеф на Комитета по културното завещание на Германия. В същото време е народен координатор към Съвета на Европа. Преди време доктор Кох посети Пловдив като посетител на конференцията „ Културно завещание: за една по-устойчива Европа ”. Според концепциите на Евр съюза то би трябвало да докара до основаването и поддържането на един постоянен и ефикасен стопански клон. Все повече хора работят в този бранш и той дава все по-голяма част от Брутният вътрешен продукт на общността.
Д-р Кох, беше упомената цифрата от 7,2 милиона европейци, които работят директно в областта на културното завещание. Много ли германци се занимават с това?
В Германия имаме настина доста хора в тази сфера. Значението на културното завещание в страната ни е голямо - за национална идентификация и туризма. Има и огромно икономическо значение. У нас има забележителен брой компании, работещи в този бранш. Имаме и прекалено много значими места в провинцията, които изискват специфична работа.
Много от именията на някогашните немски благородници са към момента частни владения. В същото време са част от културното завещание. Как ги финансирате?
Повечето от нашите огромни градини и дворци не са частни. Те са благосъстоятелност на страната или на районните управляващи. Имаме Фондация за пруското завещание и тя се грижи за кралските градини и дворци в Берлин и Потсдам. Но имаме и доста дребни имения на някогашни благородници. В Германия сме създали доста благоприятни условия за финансова помощ на такива дребни крепости и имения. Част от инструментите са в районните администрации. Ако е частно притежание, е на първо място работа на неговите притежатели то да се опази.
А в случай че няма задоволително средства?
Ако е част от културното ни завещание, имаме добра система за финансова поддръжка от страна на локалните провинции. Имаме 16 такива провинции - Бавария, Саксония, Тюрингия... Освен това имаме и федерална система, която работи на национално равнище. Тя се занимава с обекти от изключителна значимост. В Източна Европа имаме доста дребни имения и провинциални къщи, които не са в положително положение. По времето на Германска демократична република доста от тях са били разрушени или не са употребявани по предопределение. В момента се работи доста в покрайнините на Берлин и в Саксония. В същото време даваме опция и на доста частни начинания, които да възстановят и дават на необятната аудитория разнообразни обекти.
Когато такива притежатели получат сходна финансова поддръжка, те са задължени да пускат туристи, нали?
Мястото би трябвало да е отворено за туристи и на доста места в обектите се отварят хотели за тях. Правят се и заведения за хранене - имаме доста красиви образци за това. В североизточната част на страната са ситуирани доста някогашни дребни имения, които се употребяват като хотели. Трябва да се знае, че в действителност значимите крепости и дворци не се трансформират в места за настаняване на туристи. Те си остават огромни музеи и галерии. И са отворени за фолклорни и музикални фестивали. Това е един превъзходен метод да използваш и оживяваш едно място от културното завещание.
Тази система на финансова поддръжка може ли да се употребява за източване на федерални и районни средства?
- Не мисля. Не съм и чувал за такива случаи. Освен нашата система има и нещо сходно на равнище Европейски съюз. Там се употребяват обектите, които са в гранични региони. На изток се работи взаимно с полските управляващи, на юг - с чешката република.
Запазихте ли квартали от Берлин на Германска демократична република? Все отново това бе част от културното ви завещание.
Имаме такива полемики освен за Берлин, само че и за Лайпциг и Дрезден. И двата града бяха в Източна Германия. Дискусията е за значимостта на следвоенната архитектура. Тя е от 50-те до 80-те години. И тук спорим освен за Източната част, тъй като и в Западна Германия считаме, че тази архитектура не е хубава. Хората желаят да бъде отстранена. Не я намират за красива.
Но хората постоянно ще желаят да запазят някакви мемоари от живота си.
Имаме образци, където огромни здания бяха разрушени. Такъв бе Дворецът на републиката в Берлин.
Беше бутнат, тъй като в строителството му бе употребен азбест.
И други рискови материали. Това е единствено единият аспект. В Потсдам, където пребивавам, доста от някогашните източногермански здания бяха разрушени. Има полемика за това, че част от издигнатото от Германска демократична република би трябвало въпреки всичко да се резервира. Това е наше културно завещание. За някои градове тази полемика идва много късно. Рощок е подобен град. Там всичко от времето на Германска демократична република си отиде. Такъв разговор има и в Западна Германия, тъй като в градове като Дюселдорф има невероятни образци на добра следвоенна архитектура. Използването и собствеността на тези места се е трансформирало, само че структурите им са остарели и мъчно могат да се реновират.
Какво стана с Бон - беше федерална столица и внезапно потъна в небитието. Какво стана с огромните му административни здания?
Много от тях към момента се употребяват. В тях се обитават държавни институции и частни компании. В Бон към момента има разнообразни звена от министерствата, чието седалище е в Берлин. Министрите работят в новата столица, само че някои от отделите са чак в Бон. Това е неефективно и скъпо -говорим за огромни дистанции и скъпа поддръжка. Но в Бон се настаниха и международни организации, като UNESCO да вземем за пример. Тя зае някои от огромните държавни здания, които бяха празни след обединяването.
Шедьовърът Елц
Един от най-красивите немски крепости е Елц. Той е благосъстоятелност на едно семейство от времето на кръстоносните походи. През столетията той се разделя на три клона. Сега замъкът има три елементи. Едната се владее от фамилия Рубенах, другата - от Родендорф. Третата част от замъка е благосъстоятелност на семейство Кемпеник.
Елц е част от немското културно завещание. През 1965 година даже се появява на банкнотата от 500 марки. От април до октомври замъкът е непрекъснато отворен за гости.
Във време, когато се чудим по какъв начин да запазим старините, германците поддържат замъците на някогашните си благородници, с цел да пускат туристи в тях. За това описа особено за „ Марица ” доктор Уве Кох, шеф на Комитета по културното завещание на Германия.
Д-р Уве Кох е шеф на Комитета по културното завещание на Германия. В същото време е народен координатор към Съвета на Европа. Преди време доктор Кох посети Пловдив като посетител на конференцията „ Културно завещание: за една по-устойчива Европа ”. Според концепциите на Евр съюза то би трябвало да докара до основаването и поддържането на един постоянен и ефикасен стопански клон. Все повече хора работят в този бранш и той дава все по-голяма част от Брутният вътрешен продукт на общността.
Д-р Кох, беше упомената цифрата от 7,2 милиона европейци, които работят директно в областта на културното завещание. Много ли германци се занимават с това?
В Германия имаме настина доста хора в тази сфера. Значението на културното завещание в страната ни е голямо - за национална идентификация и туризма. Има и огромно икономическо значение. У нас има забележителен брой компании, работещи в този бранш. Имаме и прекалено много значими места в провинцията, които изискват специфична работа.
Много от именията на някогашните немски благородници са към момента частни владения. В същото време са част от културното завещание. Как ги финансирате?
Повечето от нашите огромни градини и дворци не са частни. Те са благосъстоятелност на страната или на районните управляващи. Имаме Фондация за пруското завещание и тя се грижи за кралските градини и дворци в Берлин и Потсдам. Но имаме и доста дребни имения на някогашни благородници. В Германия сме създали доста благоприятни условия за финансова помощ на такива дребни крепости и имения. Част от инструментите са в районните администрации. Ако е частно притежание, е на първо място работа на неговите притежатели то да се опази.
А в случай че няма задоволително средства?
Ако е част от културното ни завещание, имаме добра система за финансова поддръжка от страна на локалните провинции. Имаме 16 такива провинции - Бавария, Саксония, Тюрингия... Освен това имаме и федерална система, която работи на национално равнище. Тя се занимава с обекти от изключителна значимост. В Източна Европа имаме доста дребни имения и провинциални къщи, които не са в положително положение. По времето на Германска демократична република доста от тях са били разрушени или не са употребявани по предопределение. В момента се работи доста в покрайнините на Берлин и в Саксония. В същото време даваме опция и на доста частни начинания, които да възстановят и дават на необятната аудитория разнообразни обекти.
Когато такива притежатели получат сходна финансова поддръжка, те са задължени да пускат туристи, нали?
Мястото би трябвало да е отворено за туристи и на доста места в обектите се отварят хотели за тях. Правят се и заведения за хранене - имаме доста красиви образци за това. В североизточната част на страната са ситуирани доста някогашни дребни имения, които се употребяват като хотели. Трябва да се знае, че в действителност значимите крепости и дворци не се трансформират в места за настаняване на туристи. Те си остават огромни музеи и галерии. И са отворени за фолклорни и музикални фестивали. Това е един превъзходен метод да използваш и оживяваш едно място от културното завещание.
Тази система на финансова поддръжка може ли да се употребява за източване на федерални и районни средства?
- Не мисля. Не съм и чувал за такива случаи. Освен нашата система има и нещо сходно на равнище Европейски съюз. Там се употребяват обектите, които са в гранични региони. На изток се работи взаимно с полските управляващи, на юг - с чешката република.
Запазихте ли квартали от Берлин на Германска демократична република? Все отново това бе част от културното ви завещание.
Имаме такива полемики освен за Берлин, само че и за Лайпциг и Дрезден. И двата града бяха в Източна Германия. Дискусията е за значимостта на следвоенната архитектура. Тя е от 50-те до 80-те години. И тук спорим освен за Източната част, тъй като и в Западна Германия считаме, че тази архитектура не е хубава. Хората желаят да бъде отстранена. Не я намират за красива.
Но хората постоянно ще желаят да запазят някакви мемоари от живота си.
Имаме образци, където огромни здания бяха разрушени. Такъв бе Дворецът на републиката в Берлин.
Беше бутнат, тъй като в строителството му бе употребен азбест.
И други рискови материали. Това е единствено единият аспект. В Потсдам, където пребивавам, доста от някогашните източногермански здания бяха разрушени. Има полемика за това, че част от издигнатото от Германска демократична република би трябвало въпреки всичко да се резервира. Това е наше културно завещание. За някои градове тази полемика идва много късно. Рощок е подобен град. Там всичко от времето на Германска демократична република си отиде. Такъв разговор има и в Западна Германия, тъй като в градове като Дюселдорф има невероятни образци на добра следвоенна архитектура. Използването и собствеността на тези места се е трансформирало, само че структурите им са остарели и мъчно могат да се реновират.
Какво стана с Бон - беше федерална столица и внезапно потъна в небитието. Какво стана с огромните му административни здания?
Много от тях към момента се употребяват. В тях се обитават държавни институции и частни компании. В Бон към момента има разнообразни звена от министерствата, чието седалище е в Берлин. Министрите работят в новата столица, само че някои от отделите са чак в Бон. Това е неефективно и скъпо -говорим за огромни дистанции и скъпа поддръжка. Но в Бон се настаниха и международни организации, като UNESCO да вземем за пример. Тя зае някои от огромните държавни здания, които бяха празни след обединяването.
Шедьовърът Елц
Един от най-красивите немски крепости е Елц. Той е благосъстоятелност на едно семейство от времето на кръстоносните походи. През столетията той се разделя на три клона. Сега замъкът има три елементи. Едната се владее от фамилия Рубенах, другата - от Родендорф. Третата част от замъка е благосъстоятелност на семейство Кемпеник.
Елц е част от немското културно завещание. През 1965 година даже се появява на банкнотата от 500 марки. От април до октомври замъкът е непрекъснато отворен за гости.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ