Страхът от клоуни: откъде идва той и защо е толкова разпространен?
Страхувате ли се от клоуни? Не сте сами. Кулофобията, или страхът от клоуни, е необятно публикувано събитие.
Проучванията демонстрират, че този боязън е налице както измежду възрастни, по този начин и измежду деца в доста разнообразни култури. Въпреки това той не е добре свестен заради неналичието на целенасочени проучвания. Макар че в научната литература са изложени голям брой вероятни пояснения на уплахата, нито едно изследване не е изследвало съответно произхода ѝ.
Затова учени създадоха психометричен въпросник за оценка на разпространяването и тежестта на кулофобията. Въпросникът за страха от клоуни беше запълнен от интернационална извадка от 987 души на възраст сред 18 и 77 години. Повече от половината респонденти (53,5%) декларират, че се опасяват от клоуни най-малко в някаква степен, а 5% - че се опасяват " извънредно доста " от тях. Интересно е, че този %, съобщаващ за рисков боязън от клоуни, е малко по-висок от този, съобщаван за доста други уплахи, като да вземем за пример животни (3,8 процента), кръв/инжекции/наранявания (3,0 процента), височини (2,8 процента), неподвижна вода или метеорологични феномени (2,3 процента), затворени пространства (2,2 процента) и хвърчене (1,3 процента).
Установено е също, че дамите се опасяват повече от клоуни, в сравнение с мъжете. Причината за тази разлика не е ясна, само че тя повтаря резултатите от проучвания на други уплахи, като да вземем за пример страха от змии и паяци.
Кулофобията понижава с възрастта, което още веднъж съответствува с проучванията на други страхове.
Следващата стъпка е била да се изследва произхода на страха на хората от клоуни. Този нов набор от въпроси се отнася до осем евентуални пояснения за произхода на този боязън, както следва:
Зловещо или обезпокоително чувство, дължащо се на грима на клоуните, който ги прави да наподобяват не напълно като хора. Подобна реакция от време на време се следи при кукли или манекени.
Преувеличените черти на лицето на клоуните основават непосредствено чувство за опасност.
Гримът на клоуните скрива прочувствените сигнали и основава неустановеност.
Цветът на клоунския грим ни припомня за гибел, зараза или кръвозагуба и провокира омерзение или отбягване.
Непредсказуемото държание на клоуните ни кара да се усещаме некомфортно.
Страхът от клоуни е заучен от членове на фамилията.
Негативни облици на клоуни в известната просвета.
Ужасяващо прекарване с смешник.
Интригуващо е, че последното пояснение, а точно, заплашителен персонален опит с смешник, е с най-ниска степен на единодушие. Това демонстрира, че житейският опит самичък по себе си не е задоволително пояснение за това за какво хората се опасяват от тях. За разлика от това, отрицателното показване на клоуните в известната просвета е доста по-силен фактор, способствуващ за появяването на кулофобия. Това е разбираемо, защото някои от най-известните клоуни в книгите и филмите са основани, с цел да бъдат страшни - като Пениуайз, страховитият смешник от романа " То " на Стивън Кинг от 1986 година (Този воин за последно се появи в два кино лентата през 2017 и 2019 година с Бил Скарсгард в основната роля).
Някои хора обаче се опасяват от Роналд Макдоналд, талисмана на веригата за бързо хранене, а той не е основан, с цел да плаши. Това подсказва, че може би има нещо по-фундаментално в метода, по който наподобяват клоуните, което тревожи хората.
Всъщност най-силният фактор, който учените са разпознали, са били скритите прочувствени сигнали, което допуска, че за доста хора страхът от клоуни се дължи на това, че не могат да видят изражението на лицето им заради грима им. Ние не можем да забележим " същинските " им лица и затова не можем да разберем прочувствените им планове. Така да вземем за пример не знаем дали те са намръщени или с навъсени вежди, което би означавало яд. Това, че не можем да разберем какво мисли клоунът или какво може да направи по-късно, кара някои от нас да се тормозят, когато са към него.
Това проучване дава някои нови хрумвания за това за какво хората се опасяват от клоуни - само че въпреки всичко остават още въпроси.
Например, в случай че гримът, който прикрива страстите, провокира боязън, дали хората, чиито лица са изрисувани като животни, също провокират същия резултат? Или има нещо по-специфично в грима на клоуните, което провокира този боязън? Това е в центъра на продължаващи проучвания. /БГНЕС
Проучванията демонстрират, че този боязън е налице както измежду възрастни, по този начин и измежду деца в доста разнообразни култури. Въпреки това той не е добре свестен заради неналичието на целенасочени проучвания. Макар че в научната литература са изложени голям брой вероятни пояснения на уплахата, нито едно изследване не е изследвало съответно произхода ѝ.
Затова учени създадоха психометричен въпросник за оценка на разпространяването и тежестта на кулофобията. Въпросникът за страха от клоуни беше запълнен от интернационална извадка от 987 души на възраст сред 18 и 77 години. Повече от половината респонденти (53,5%) декларират, че се опасяват от клоуни най-малко в някаква степен, а 5% - че се опасяват " извънредно доста " от тях. Интересно е, че този %, съобщаващ за рисков боязън от клоуни, е малко по-висок от този, съобщаван за доста други уплахи, като да вземем за пример животни (3,8 процента), кръв/инжекции/наранявания (3,0 процента), височини (2,8 процента), неподвижна вода или метеорологични феномени (2,3 процента), затворени пространства (2,2 процента) и хвърчене (1,3 процента).
Установено е също, че дамите се опасяват повече от клоуни, в сравнение с мъжете. Причината за тази разлика не е ясна, само че тя повтаря резултатите от проучвания на други уплахи, като да вземем за пример страха от змии и паяци.
Кулофобията понижава с възрастта, което още веднъж съответствува с проучванията на други страхове.
Следващата стъпка е била да се изследва произхода на страха на хората от клоуни. Този нов набор от въпроси се отнася до осем евентуални пояснения за произхода на този боязън, както следва:
Зловещо или обезпокоително чувство, дължащо се на грима на клоуните, който ги прави да наподобяват не напълно като хора. Подобна реакция от време на време се следи при кукли или манекени.
Преувеличените черти на лицето на клоуните основават непосредствено чувство за опасност.
Гримът на клоуните скрива прочувствените сигнали и основава неустановеност.
Цветът на клоунския грим ни припомня за гибел, зараза или кръвозагуба и провокира омерзение или отбягване.
Непредсказуемото държание на клоуните ни кара да се усещаме некомфортно.
Страхът от клоуни е заучен от членове на фамилията.
Негативни облици на клоуни в известната просвета.
Ужасяващо прекарване с смешник.
Интригуващо е, че последното пояснение, а точно, заплашителен персонален опит с смешник, е с най-ниска степен на единодушие. Това демонстрира, че житейският опит самичък по себе си не е задоволително пояснение за това за какво хората се опасяват от тях. За разлика от това, отрицателното показване на клоуните в известната просвета е доста по-силен фактор, способствуващ за появяването на кулофобия. Това е разбираемо, защото някои от най-известните клоуни в книгите и филмите са основани, с цел да бъдат страшни - като Пениуайз, страховитият смешник от романа " То " на Стивън Кинг от 1986 година (Този воин за последно се появи в два кино лентата през 2017 и 2019 година с Бил Скарсгард в основната роля).
Някои хора обаче се опасяват от Роналд Макдоналд, талисмана на веригата за бързо хранене, а той не е основан, с цел да плаши. Това подсказва, че може би има нещо по-фундаментално в метода, по който наподобяват клоуните, което тревожи хората.
Всъщност най-силният фактор, който учените са разпознали, са били скритите прочувствени сигнали, което допуска, че за доста хора страхът от клоуни се дължи на това, че не могат да видят изражението на лицето им заради грима им. Ние не можем да забележим " същинските " им лица и затова не можем да разберем прочувствените им планове. Така да вземем за пример не знаем дали те са намръщени или с навъсени вежди, което би означавало яд. Това, че не можем да разберем какво мисли клоунът или какво може да направи по-късно, кара някои от нас да се тормозят, когато са към него.
Това проучване дава някои нови хрумвания за това за какво хората се опасяват от клоуни - само че въпреки всичко остават още въпроси.
Например, в случай че гримът, който прикрива страстите, провокира боязън, дали хората, чиито лица са изрисувани като животни, също провокират същия резултат? Или има нещо по-специфично в грима на клоуните, което провокира този боязън? Това е в центъра на продължаващи проучвания. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ