Но когато наскоро RAAC започна да се появява в заглавията в Обединеното кралство, наострих уши. Оказва се, че много общински сгради, особено няколко английски училища, имат доста много RAAC в своите структури.
И този RAAC е свързан с риск от внезапно срутване на покриви на класни стаи в - с резултата, че доста училища се затварят.
В известен смисъл този епизод в крайна сметка изобщо не е за конкретно, а всъщност за нещо много по-дълбоко - по-широк провал на политиката.
Защо, за бога, това решение важи само дни преди училищата да отворят отново? Какво казва за публичната администрация, като се има предвид, че знаем за проблеми с тези неща от 90-те години? Колко емблематично е това за лошото състояние на обществените сгради в по-широк план и липсата на капиталови инвестиции в държавната инфраструктура?
То обаче илюстрира и няколко други точки. Първата е тази, която споменах в глава 3 от Материалния свят - че "махмурлукът, оставен от лошата бетонна конструкция, едва сега започва".
От RAAC до лошо смесен бетон до корозирали армировъчни пръти, които причиняват магистрални мостове да се срути, ние сме на път да се съобразяваме с доста подобни неща - особено в Китай, където през последните години бяха излети рекордни количества бетон.
Но има още един по-неочакван урок, който също си струва да бъде подразнен: епизодът на RAAC илюстрира как и защо справянето с изменението на климата ще бъде по-трудно, отколкото може би сте предполагали.
Прочетете повече:
Как ще разбера дали детето ми училище затваря?
Кои други сгради са изложени на риск от срутване на бетон?
Преди да стигнем до това обаче, кратък пример за това какво всъщност представлява RAAC.
< p>Това е вид "течен камък", който правите, като добавяте цимент към пясък и инертни материали и ги смесвате с вода. Циментът действа като нещо като лепило, което задържа тези парчета пясък и чакъл на място, създавайки много здрава форма на камък, който можете да оформите в почти всяка форма, която искате.Добавете няколко стоманени армировъчни пръти и готово, имате невероятно ефективен строителен материал, който също е чудесно евтин и доста лесен за производство.
Има няколко проблема с обикновения ванилов бетон. Едната е, че производството на цимент - това лепило в основата на бетона - включва много въглеродни емисии, които са много трудни за смекчаване. Според някои оценки, производството на цимент представлява цели 8% от глобалните въглеродни емисии, което е зашеметяваща цифра - за да го поставим в перспектива, авиацията представлява приблизително 2,5%.
И макар че има някои интересни ниски нива -въглеродните решения са прототипи, нито едно все още не е внедрено в голям мащаб. Ние изсипваме огромни количества цимент по целия свят - достатъчно всяка година, за да покрием цялата суша на Англия - и почти всичко това е старомоден цимент, който произлиза от рецепта, която датира от около два века.
Изображение: Автоклавно обработено газобетонни блоковеДруг проблем с бетона е, че е доста тежък, най-вече заради целия този камък и пясък вътре. Резултатът е, че макар бетонът да е отличен за много функции, той е по-малко добър за леки приложения, например в покриви.
И тук се намесва RAAC. Разработен в Швеция през 20-те години на миналия век, автоклавен газобетон (AAC) е супер лека версия на бетон. Вместо да добавяте камъни и инертни материали към цимента, вие го смесвате с малко фин пясък или летлива пепел и вода и след това добавяте малко алуминиеви люспи към сместа.
Люспите генерират газови мехурчета в цялата смес и след като сте втвърдили получения блок в автоклав - нещо като гигантска тенджера под налягане - получавате вид бетон с много мехурчета вътре, малко като блокче шоколад Aero.
Добавете малко стомана армировъчни пръти и имате подсилен автоклавен газобетон (RAAC), вариантът във всички тези британски училища.
AAC и RAAC са много по-малко здрави от нормалния бетон (всъщност в известен смисъл AAC не е наистина бетон при всичко това, тъй като не съдържа каменни инертни материали), но също така са много, много по-леки, около една пета от теглото на стандартния бетон.
Наистина, в някои състави е достатъчно лек, за да плува във вода. Така че през десетилетията след това AAC стана много популярен тип строителен блок, използван в много покриви, а също така, тъй като е огнеупорен и отличен топлоизолатор, за някои стени.
AAC и RAAC станаха много модерни сгради материали в Европа в средата на 20-ти век.
По-специално, много плоски покриви са направени с помощта на RAAC, но след това през 1990-те строителните инженери откриват, че много от дъските RAAC (те са били предимно фасонирани в дъски), използвани във Великобритания, губеха здравината си - особено когато влизаха в контакт със стояща вода.
Изведнъж хиляди сгради имаха много по-кратък живот, отколкото всички предполагаха, когато са били построени.
Сега изглежда, че тези проблеми с британския RAAC не изглежда да обхващат всички видове газобетон. Наистина, докато този материал е изпаднал в немилост в тази страна, той все още се използва широко другаде и често се цитира като важен строителен материал за бъдещето. Въпреки това, това е напомняне за една от най-важните (но най-често пренебрегвани) точки за бетона.
Една от причините бетонът да се е превърнал в толкова важен строителен материал е, че сега имаме вековен опит при използването му и, също толкова важни, вековни сгради, които можем да посочим, за да се уверим, че този материал може да издържи изпитанието на времето.
„Повечето родители не трябва да се притесняват“Когато построите нещо, обикновено искате да издържи повече от няколко години и знаем от опит, че ако е добре сглобен, обикновеният ванилов бетон ще издържи дълго време.
Наистина, покривът на Пантеона в Рим все още стои след почти две хилядолетия; има конструкции от Портланд цимент, които все още вършат работата си след повече от век и половина (добър пример са някои от викторианската канализационна инфраструктура в Лондон).
Това ни връща към тази теза за поправката изменението на климата. Има много вълнуващи формулировки за нови нисковъглеродни бетони, които се тестват. Някои включват работа с формулата на цимента, други включват промяна в начина, по който се приготвя бетонът, а някои включват изцяло нови рецепти. Провеждат се обещаващи опити, много от които в лаборатории.
Въпреки това е много трудно да се знае предварително с абсолютна сигурност коя от тези рецепти ще осигури наистина дълготрайни структури.
Това може да изглежда като тривиална точка, но успехът в лаборатория е само една част от решението за намиране на нисковъглеродна версия на цимента. Никой архитект или строител няма да избере разнообразие от бетон, който не е показал способност да издържа на времето и природните стихии.
Традиционният бетон – въпреки всичките си недостатъци – е поне познат, изпитан строителен материал. Новите рецепти се разглеждат с разбираема предпазливост.
Една от причините, поради които учените по цимент са толкова заинтересовани от определена разновидност на бетон с ниско съдържание на въглерод, направен с помощта на алкално активиран цимент, не е само поради химията на самият цимент, а защото хората са правили сгради от него преди десетилетия - така че имаме десетилетия доказателство, че сградите, направени от алкално активирани цименти, всъщност ще останат неподвижни.
По ирония на съдбата, тъй като много от тези сгради са в Украйна , основният риск за тях не е внезапен колапс поради повреда на тяхната структурна цялост, а руски ракетни атаки.
Така че, докато епизодът с RAAC е отчасти пример за лошо управление и отчасти пример това, което се случва, когато калпавата строителна работа се обърка, също е нещо друго.
Това е напомняне, че новите рецепти за това как да се прави бетон също могат да носят своите рискове - че често не откриваме недостатъците и рисковете на определени строителни материали до десетилетия след като сме покрили страната с тях.
Това подчертава факта, че дори умният напредък в технологиите може да има неочаквани странични ефекти, които причиняват проблеми много години по-късно. Днешният удивителен материал често може да се превърне в бомба със закъснител.
Нищо от това не трябва да ни възпира да се опитаме да намерим алтернатива на евтиния конвенционален бетон, отделящ въглерод. Но това е прагматична логика, която би било добре да не забравяме.
