Страдание на светия мъченик Калиник Светият мъченик Калиник се родил в

Страдание на светия страдалец Калиник

Светият страдалец Калиник се родил в Киликия и бил учтив в християнско благочестие. Като достигнал зрелост, той видял какъв брой доста хора се държат за езическото нечестие: помрачени от бесовска хубост, те били надалеч от Владиката Христа, вярвали в бездушни камъни и принасяли жертви на идоли. Калиник плачел горчиво за погибелта на тези хора и решил да стартира намерено да ги учи на знание на истината, с цел да се отвърнат от заблуждението си и да повярват в Христа Бога. Като проповядвал, сходно на апостолите, словото Божие, Калиник минал през доста градове и села и най-после дошъл в галатийския град Анкира. В този град той останал много време. Като се грижел за спасението на човешките души и се трудел за Христовото благовестие, той обърнал мнозина към Христа. Заради това бил заловен от неверниците и изправен на съд пред княз Сакердон. Князът бил най-усърден чиновник на идолите, Христов зложелател и пикантен гонител на християните. Като довели Калиник при него, нечестивците завикали:

- Ето чужденецът Калиник, който учи хората да не принасят жертви на боговете и да не им се покланят. Вече е прелъстил мнозина.

Като погледнал с гняв светеца, князът почнал да го разпитва яростно:

- Как се осмели ти, безумецо, като си пришелец, да развращаваш народа, учейки го да остави боговете, които са сътворили света и които уважава царят, всички управляващи и цялата галактика? Нима не знаеш тяхното господство?

Светецът добродушно му дал отговор:

- Аз съм Христов раб. Като виждам по какъв начин хората вървят към погибел, пострадвам със сърцето си за тях и колкото мога, постаравам се с положителното обучение да ги обърна от тъмнината към светлината и от погибелта към спасението. Понеже в нашите книги е написано: "...който е обърнал виновник от лъжливия му път, ще избави една душа от гибел и ще покрие доста грехове " (Иак. 5:20). Бих желал и теб да приведа към светлината от задържащото те бесовско заслепение и да те наставя в същинския път.

Като се извършил с яд, князът споделил:

- Нима ти мислиш и искаш да се отвърна от боговете, и като послушам безумните ти думи, да предпочета горчивата гибел пред блажения живот? Не, в никакъв случай! Напротив, аз ще те убедя да се поклониш на нашите богове, тъй като ще те предам на люти мъчения и тогава ще видя дали ще пристигна твоят Бог да те избави от моята власт. Няма да пощадя тялото ти, до момента в който не познаеш силата и властта на боговете и не им принесеш жертва.

Светецът мъжествено дал отговор на Сакердон:

- Всяко изтезание поради моя Господ е толкоз мечтано за мене, колкото храната за гладния. Затова не се бави и не губи време за закани, а започни на дело мъчителството си. Ето тялото ми - то е готово за страдания. В душата ми е Сам моят Бог, Който ще подготви избавление за мене, а за тебе - погибел.

Разгневен още повече, князът споделил:

- Нещастнико! Как смееш да ми досаждаш с такива думи! Кълна се в боговете, че няма да те опрощавам, само че ще остържа тялото ти до костите, ще изобретявам всевъзможни мъчения за тебе, до момента в който не погинеш с люта гибел.

Светецът отвърнал:

- Най-мръсен от всички нечестивци! Докога на вятъра ще губиш време в яростта си и няма да пристъпиш към дело. Предай ме на мъчения и познай мъжеството и великодушието на Христовия подвижник, който чака надвит венец от своя Спасител.

Тогава мъчителят наредил да съблекат мъченика и да го бият с волски жили. Дълго го били, а глашатаят викал:

- Калиник, познай боговете и ги призови, и те ще те избавят от тъгите!

Но светият страдалец се смеел над мъчителя и тъгите, и високо говорел:

- Ти ме заплашваше с огромни мъчения, а ми налагаш най-слабите страдания. Нанеси ми повече рани, предай ме на по-люто изтезание, тъй като аз не се багра от огъня и не се потресвам от меча, хиля се над гибелта, защото чакам от моя Бог безконечен живот. Тогава князът заповядал да повесят страдалеца на дърво и да стържат тялото му с стоманени остриета. Така остъргали плътта му до костите.

Но светецът продължавал да се смее над мъчението, като че на страдания било подхвърлено не неговото, а непознато тяло, и казвал на княза:

- Заповядай още по-силно да ме стържат, тъй като, колкото повече стържеш тялото ми, толкоз повече се насища душата ми: на мен ми оказва помощ Христос. Укрепяван от Неговата берекет, аз не чувствам болежка от мъченията.

След това мъчителят наредил да смъкват от дървото Христовия мъченик, да го обуят в стоманени ботуши с остри гвоздеи от вътрешната страна, да го закарат в град Гангри, отстоящ на седемдесет поприща от Анкира, и там да го изгорят. Той решил по този начин, защото в този град Калиник обърнал прекалено много хора към Христа. Мислел, че като видят мъченическия завършек на Калиник, тези новообърнати ще се ужасят и ще се върнат в предходната религия. И по този начин, разяреният княз предал Христовия боец в ръцете на своите жестоки бойци и им дал заповед: да яздят на бързи коне, а мъченика да гонят пред себе си, принуждавайки го с побои да върви по-бързо. Обут в стоманени ботуши с гвоздеи, мъченикът ходел, като че ли че не усещал болежка, и пеел Давидовия псалом:

" - Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене и чу моите вопли; извлече ме от заплашителен трап, от тинесто тресавище, сложи на камък нозете ми и утвърди стъпките ми " (Пс. 39:2-3).

Така той вървял по избрания път пред конниците без всякаква насила. Когато минали шестдесет поприща и пристигнали на мястото, наречено Матрика, от мощния безоблачен зной воините почнали да се изтезават от мощна жадност. Било месец юли. Никъде нямало вода по пътя, тъй че и самите воини, и конете им едвам дишали. Тогава те завикали към светеца със сълзи:

- Рабе на същинския Бог, помилуй ни, обезверените в живота си, помоли твоя Бог да ни даде вода, с цел да не умрем. Чували сме, че твоят Бог е всесилен. Забрави, че ти причинихме страдалчество: не по наша воля, а по разпореждане на княза те мъчехме.

Като видял, че умират от жадност, свети Калиник се смилил над тях и като желаел да стори положително на враговете си, застанал до случилия се на пътя камък, вдигнал очи към небето и почнал да се моли:

- Владико на небето и земята, на морето и на всички твари! Ти в античност си напоил с вода от камък странстващите в пустинята Моисей и народа с него. Покажи и в този момент чудесата Си: дано по Твоята заповед от този камък да потече вода и да напои тези жадуващи, с цел да станат очевидни Твоите каузи и на тези, които не Те познават, и да се популяризира Твоето свято име.

Едвам приключил молитвата си, и от камъка незабавно бликнал извор от жива вода. Всички пиели, утолявали жаждата си и високо викали:

- Велик е християнският Бог и по-славен от всички!

Оттогава изворът не престанал да тече във безконечна памет на Божието знамение, направило се по молитвите на мъченика.

Като се разхладили задоволително, воините и конете им минали останалия път без усложнения и пристигнали в Гангри. Не им се желало да предадат на гибел своя покровител Калиник, избавил ги от крах по пътя. Но като се боели, че князът ще се разгневи и ще съобщи на гибел самите тях, изпълнили заповедта му. Като разпалили пещта, сложили мъченика покрай самия пламък. А той, като се радвал и веселял, осенил себе си с кръстното предсказание и почнал да се моли:

- Отче небесни! Благодаря Ти, че ме удостои да умра за Твоето свято име. Приеми в мир духа ми и посрами Твоите врагове, всесилни Боже!

С тези думи той влезнал в самата среда на пламтящия огън на пещта и като лежащ, предал светата си душа в ръцете на Бога. Когато пещта угаснала, честното му тяло било открито невредимо. Вярващите го взели и го погребали с подобаваща чест, като прославяли Отца, Сина и Светия Дух, Единия в Троица Бог. Да бъде на Него и от нас чест и популярност, и постоянно, и во веки веков. Амин.

Житие на свещеномъченик Висарион Смоленски

Икона на св. Висарион Смоленски от катедралния храм " Св. Висарион Смоленски " в Смолян в върволица в деня на откриването му през 2006 година

При царуването на султан Мехмед IV през месец юли 1669 година, когато стана страшното и принудително помохамеданчване на българите в региона към Смолен, турците направиха доста пакости. От жителите едни помохамеданчиха, други избиха, а трети избягаха в горите. Турците изгориха църквата " Св. апостоли Петър и Павел ", митрополията и богословското учебно заведение. Всички книги и пособия унищожиха, а скъпоценностите разграбиха.

Турците желаеха да заловят Смоленския свещеник Висарион, само че той с огромна група българи през една нощ съумя да избяга и се настани в Райково. Там бяха намерили прикритие и доста българи от близките села.

Народът, като виждаше, че при него се намира духовният му лидер, се окуражи, съвзе се за нова битка с турците и настойчиво бранеше вярата си. Така той резервира от помохамеданчване близките на Райково села и самото Райково.

При помохамеданчването на Смолен и региона му турците избиха доста мъже, дами и деца, които не склониха да одобряват мохамеданската религия. Много вдовици и малолетни сирачета от двата пола, които не можаха да избягат в Райково, бяха принудени да нощуват из горите, изнемощели от апетит и бодърствуване. Много от тях бяха застигнати от турските орди и подложени на най-мръсни действия, които може да извърши единствено потъналият в незнание турчин. Тия мръсни каузи не мога да ги опиша - устата ми се схващат. Но ще настъпят светли дни и за това измъчено българско племе. Нека то знае до каква порочност е паднал завоевателят турчин и каква варварска вяра е разпространявал.

Епископ Висарион Смоленски претърпя в село Райково една година. Турците обаче търсеха сгодно време да го погубят, та да няма кой да поддържа борческия дух на българите, тъй като те бяха отпаднали духом от сполетялото ги зло. Помощ не идваше отникъде другаде и единствено свещеник Висарион ги укрепваше във вярата и вярата, че това зло ще мине и ще настъпят отново положителни дни.

В ранното утро на 29 юли 1670 година свещеник Висарион Смоленски бе тръгнал, съпроводен от 10 души охранители, всички на коне и добре въоръжени, от Долно за Горно Езерово. Но внезапно в долината се появи огромна въоръжена чета от турци. След тежък и кървясъл пердах турците заловиха живи епископа и неговите охранители. Те ги обезоръжиха, вързаха им ръцете обратно и бързо ги поведоха към Смолен, с цел да не би да ги застигне християнската чета, да ги освободи и люто да си отмъсти.

В Смолен по заповед на властта най-първо с положително и добродушно се помъчиха да убедят свещеник Висарион да одобри мохамеданството и по този метод да откупи живота си, тъй като смятаха, че щом той се съгласи на това, доста скоро и останалите българи християни покорно ще последват образеца му. Епископът отговори: " Човек, който има обич към божествената истина, е хладнокръвен във вярата си. Смъртта ми ще ме направи вечен пред Бога ".

Тогава турците го съблякоха и го оставиха напълно гол и започнаха да щипят тялото му с преднамерено приготвени клещи, като късаха части живо месо. Епископ Висарион изтърпя тия пъклен страдания, без да се уплаши и без да моли за благосклонност. Кръвта ручеше от тялото на този същински страдалец. След това най-немилостиво го биха с стоманени пръчки, до момента в който епископът склопи очи и падна в несвяст. След като го свестиха, турците го мушкаха с ножове и режеха парчета от тялото му, сложиха на главата му нагорещен ръжен и се гавреха с него. Но и това не им стигна. Поругаха го обществено и го развеждаха гол из града за показ. Епископът понесе и тая подигравка със примирение. Най-сетне един освирепял турчин излезе от тълпата и с изострен нож го прободе в гърдите. Турците злобно се нахвърлиха върху него с камъни и обезобразиха тялото му.

Те заповядаха на охранителите на епископа да изкопаят гроб в една от градините, покрай хорището на Смолен, и там погребаха мощите му. Така на 29 юли 1670 година умря страдалчески Смоленският свещеник Висарион.