Като реставратор нямаш право да сбъркаш, докато в картините можеш да твориш
Стоян Забунов е художник, приключил е живопис. Работил е в Института за паметниците на културата като реставратор. Сега е помощник към министерството на културата. Има лиценз за реставратор на монументи на културата от национално значение и за такива, които са под закрилата на ЮНЕСКО. Над 30 години се занимава с тази активност в България и по света и е работил в над 40 църкви. Влюбен е в морето. Аctualno.com беседва с създателя на огромния християнски празник Йордановден, Богоявление.
Г-н Забунов, имате особено отношение към празника. С какво е обвързвано то – с работата Ви като реставратор или с непосредствен човек, кръстен на Свети Йоан Кръстител?
Йордановден е емблематичен празник, изключително за хората край морето. Освен това съм реставрирал стотици икони за всичките тези години на Св. Йоан Кръстител, като една от тях е от XIV век, която е неповторима.
Къде се намира тази икона?
Не споделям това от съображения за сигурност, само че празникът е превъзходен и тази традиция с хвърлянето на кръста би трябвало да се резервира през времето.
Вие сте и морски човек, имате лодка, прекарвате време измежду риболовците...
Аз съм обвързван с морето от дребен, даже и в армията съм бил водолаз, практикувам гмуркане. Имам лодка и съм фен рибар. Единственият отдушник е морето за мен. Когато имам време и морето е хубаво, не пропущам да изляза с лодката. Както виждате и ателието ми е на брега.
Какво е чувството Ви за Бог, когато сте горе, на скелето, по-близко ли го чувствате? Или това е една сантиментална визия на хората, които гледат стенописите отдалече.
Аз съм експерт и не бих споделил, че се усещам по-близо до Бог, само че има на моменти доста сериозна тръпка в нашия поминък, тъй като от време на време откриваме неща, които са неповторими и не сме очаквали. Има фрески, които са замазани с мазилка и ние ги разкриваме и излизат. В момента, в който се появи нещо, което не очакваш, нещо правено преди пет, шест, даже 10 века и ти си първият, който го разкрива след толкоз доста време, чувството е неописуемо!
По-специална ли е за Вас работата Ви в църквата „ Св. Анастасия “ на едноименния остров край Бургас?
За мен тя е обект като всеки различен, само че има по-особена история. Островът е нападан няколко пъти от пирати, църквата е изгаряна, само че това, което е оживяло при последната реституция, която аз върших там, са фрагменти от фрески сред XIV и XV век. Много са положителни, тъпо, че доста дребна част от тях е оживяла, не повече от 25 квадрата. Иконостасът е много по-късен, един от най-хубавите в страната. Правен е през XVIII век от котленски занаятчия, като даренията за него са от созополските риболовци.
Кои други храмове можете да споменете, където сте работил?
Например в Несебър, съвсем няма черква, която да не е била изографисана. За страдание, доста малко от нещата са оживели. Там съм работил съвсем във всички храмове.
През това лято се постановиха спешни работи, в църквите „ Св. Климент “, „ Св. Спас “ и „ Св.Стефан “. Това са обекти, които се намират край морето, има доста влага и се нуждаят от подръжка. Там направих избавителни акции, зaщото някои от фрагментите бяха пред рухване. Благодарение на това, че музеят в Несебър се грижи и отношението е особено, успяхме да ги запазим. Тодор Мавраков е новият шеф, който ме предложения и аз съумях да ги запазя на 100 % всички тези 5-6 квадрата. Много е значимо църквата да е архитектурно здрава, да няма течове, другояче нашата работа се обезсмисля. За страдание, на доста места нито общините, нито цървата, обръщат внимание на поддръжката, а тя е наложителна и би трябвало да бъде навременна.
Участвахте ли в реставрацията на емблематичния за Бургас катедрален храм „ Св. Кирил и Методий “, който беше пред сриване поради подземния паркинг, издигнат до него?
Да, единствено в началния етап на реставрацията и вземането на пробите. Има много унищожени фрески след напукванията. Укрепването не е било задоволително и по тази причина се стигна до придвижване на земни маси, което е персонално мое мнение. Важното е, че общината се намеси и избави храма. Реставрацията там още не е приключена. Това е много комплициран развой.
Къде в чужбина сте реставрирали и какви обекти?
Последният път бях в Москва, правихме Стария културен център. Една постройка, строена от италианци, в която има 270 кв. метра изписани тавани, които бяха нечисти и похабени. Работихме при минус 27 градуса на открито и малко по-топло вътре. Много мъчно, само че обектът си струваше, необикновено хубав е!
Разделяте ли творчество си като живописец и реставратор? Какво е чувството, когато застанете пред статива и когато сте на скелето?
Да, разнообразни са нещата. Моята живопис е малко по-абстрактна и освободена, до момента в който там горе, би трябвало да си акуратен. Но при мен едното не пречи на другото. Когато рисувам върша опити, трупам, търкам, отново рисувам, до момента в който се получи това, което преследвам. В храма нямаш право да сбъркаш. В България е признато да консервираме и реставрираме единствено оригинала. Там, където има огромни изчезнали елементи, оставяме мазилка и не ги имитираме. Взаимствано е от френската школа. Абсолютната реплика не е позволена.
Как се развивате като живописец през времето? Имате ли изяви или това, което вършиме в църквите, е една непрекъсната галерия, която хората могат да видят когато желаят?
Може да се каже, че реставрираните неща са непрекъсната галерия, само че не аз съм създателят. Това е единствено консервация и реституция. Аз изпитвам наслаждение, че нещо е съхранено от мен. Но креативната работа е когато правиш картината. Това е нещо твое, персонално прекарване. Участвам постоянно във всички изложения - локални, национални, отвън страната и така нататък
Ако въпреки всичко би трябвало да разделите двете изкуства, къде е сърцето Ви?
И едното и другото ми доставят еднообразно наслаждение. Не бих могъл да ги класифицирам. И двете са еднообразно значими за мен. Трудът в действителност е голям, само че не бих споделил, че е трудоемко, тъй като, когато работата ти доставя наслаждение, тя не ти тежи и при мен е по този начин.
Вие сте част от креативния Бургас. Познавате персони като Христо Фотев, Иван Пейчев и доста други. Бихте ли ни разказали някакво забавно прекарване с тях?
Бяхме се събрали на рождения ден на Фотев. Художниците му подарихме по една картина, а поетът Иван Пейчев му подари стихотворение. Имах възприятието, че го написа в този момент, на един мирис. Това стихотворение е най-точното изложение на живота на Христо Фотев.
Щастлив човек ли сте в персонален проект?
Да, имам семейство, три деца, а най-малкият ми наследник е на 12 години. Той учи китара в музикалното учебно заведение в Бургас. Съпругата ми е също е художник и преподава изобразяване.
Интервю на Гергана Иванова
Г-н Забунов, имате особено отношение към празника. С какво е обвързвано то – с работата Ви като реставратор или с непосредствен човек, кръстен на Свети Йоан Кръстител?
Йордановден е емблематичен празник, изключително за хората край морето. Освен това съм реставрирал стотици икони за всичките тези години на Св. Йоан Кръстител, като една от тях е от XIV век, която е неповторима.
Къде се намира тази икона?
Не споделям това от съображения за сигурност, само че празникът е превъзходен и тази традиция с хвърлянето на кръста би трябвало да се резервира през времето.
Вие сте и морски човек, имате лодка, прекарвате време измежду риболовците...
Аз съм обвързван с морето от дребен, даже и в армията съм бил водолаз, практикувам гмуркане. Имам лодка и съм фен рибар. Единственият отдушник е морето за мен. Когато имам време и морето е хубаво, не пропущам да изляза с лодката. Както виждате и ателието ми е на брега.
Какво е чувството Ви за Бог, когато сте горе, на скелето, по-близко ли го чувствате? Или това е една сантиментална визия на хората, които гледат стенописите отдалече.
Аз съм експерт и не бих споделил, че се усещам по-близо до Бог, само че има на моменти доста сериозна тръпка в нашия поминък, тъй като от време на време откриваме неща, които са неповторими и не сме очаквали. Има фрески, които са замазани с мазилка и ние ги разкриваме и излизат. В момента, в който се появи нещо, което не очакваш, нещо правено преди пет, шест, даже 10 века и ти си първият, който го разкрива след толкоз доста време, чувството е неописуемо!
По-специална ли е за Вас работата Ви в църквата „ Св. Анастасия “ на едноименния остров край Бургас?
За мен тя е обект като всеки различен, само че има по-особена история. Островът е нападан няколко пъти от пирати, църквата е изгаряна, само че това, което е оживяло при последната реституция, която аз върших там, са фрагменти от фрески сред XIV и XV век. Много са положителни, тъпо, че доста дребна част от тях е оживяла, не повече от 25 квадрата. Иконостасът е много по-късен, един от най-хубавите в страната. Правен е през XVIII век от котленски занаятчия, като даренията за него са от созополските риболовци.
Кои други храмове можете да споменете, където сте работил?
Например в Несебър, съвсем няма черква, която да не е била изографисана. За страдание, доста малко от нещата са оживели. Там съм работил съвсем във всички храмове.
През това лято се постановиха спешни работи, в църквите „ Св. Климент “, „ Св. Спас “ и „ Св.Стефан “. Това са обекти, които се намират край морето, има доста влага и се нуждаят от подръжка. Там направих избавителни акции, зaщото някои от фрагментите бяха пред рухване. Благодарение на това, че музеят в Несебър се грижи и отношението е особено, успяхме да ги запазим. Тодор Мавраков е новият шеф, който ме предложения и аз съумях да ги запазя на 100 % всички тези 5-6 квадрата. Много е значимо църквата да е архитектурно здрава, да няма течове, другояче нашата работа се обезсмисля. За страдание, на доста места нито общините, нито цървата, обръщат внимание на поддръжката, а тя е наложителна и би трябвало да бъде навременна.
Участвахте ли в реставрацията на емблематичния за Бургас катедрален храм „ Св. Кирил и Методий “, който беше пред сриване поради подземния паркинг, издигнат до него?
Да, единствено в началния етап на реставрацията и вземането на пробите. Има много унищожени фрески след напукванията. Укрепването не е било задоволително и по тази причина се стигна до придвижване на земни маси, което е персонално мое мнение. Важното е, че общината се намеси и избави храма. Реставрацията там още не е приключена. Това е много комплициран развой.
Къде в чужбина сте реставрирали и какви обекти?
Последният път бях в Москва, правихме Стария културен център. Една постройка, строена от италианци, в която има 270 кв. метра изписани тавани, които бяха нечисти и похабени. Работихме при минус 27 градуса на открито и малко по-топло вътре. Много мъчно, само че обектът си струваше, необикновено хубав е!
Разделяте ли творчество си като живописец и реставратор? Какво е чувството, когато застанете пред статива и когато сте на скелето?
Да, разнообразни са нещата. Моята живопис е малко по-абстрактна и освободена, до момента в който там горе, би трябвало да си акуратен. Но при мен едното не пречи на другото. Когато рисувам върша опити, трупам, търкам, отново рисувам, до момента в който се получи това, което преследвам. В храма нямаш право да сбъркаш. В България е признато да консервираме и реставрираме единствено оригинала. Там, където има огромни изчезнали елементи, оставяме мазилка и не ги имитираме. Взаимствано е от френската школа. Абсолютната реплика не е позволена.
Как се развивате като живописец през времето? Имате ли изяви или това, което вършиме в църквите, е една непрекъсната галерия, която хората могат да видят когато желаят?
Може да се каже, че реставрираните неща са непрекъсната галерия, само че не аз съм създателят. Това е единствено консервация и реституция. Аз изпитвам наслаждение, че нещо е съхранено от мен. Но креативната работа е когато правиш картината. Това е нещо твое, персонално прекарване. Участвам постоянно във всички изложения - локални, национални, отвън страната и така нататък
Ако въпреки всичко би трябвало да разделите двете изкуства, къде е сърцето Ви?
И едното и другото ми доставят еднообразно наслаждение. Не бих могъл да ги класифицирам. И двете са еднообразно значими за мен. Трудът в действителност е голям, само че не бих споделил, че е трудоемко, тъй като, когато работата ти доставя наслаждение, тя не ти тежи и при мен е по този начин.
Вие сте част от креативния Бургас. Познавате персони като Христо Фотев, Иван Пейчев и доста други. Бихте ли ни разказали някакво забавно прекарване с тях?
Бяхме се събрали на рождения ден на Фотев. Художниците му подарихме по една картина, а поетът Иван Пейчев му подари стихотворение. Имах възприятието, че го написа в този момент, на един мирис. Това стихотворение е най-точното изложение на живота на Христо Фотев.
Щастлив човек ли сте в персонален проект?
Да, имам семейство, три деца, а най-малкият ми наследник е на 12 години. Той учи китара в музикалното учебно заведение в Бургас. Съпругата ми е също е художник и преподава изобразяване.
Интервю на Гергана Иванова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ