Деца с брутално насилие срещу жена на улицата
Стопкадър Нова Тв
Четири деца на възраст сред 13 и 15 години пребиха грубо бездомна жена на улицата в София.
Коленичила и безпомощна, тя е приемала бруталната експанзия против нея и ритниците.
Оказа се, че нападателите са снимали вандалския акт и на клипа се чува техния смях.
След побоя жена, която е била косвен очевидец на събитието, подава тъжба до полицията.
Тя познава единия от биячите, който е бил най-активен и който в действителност се оказа момиче.
Ето какво съобщи въпросната жена, която застана пред камерата на Нова Тв, без да демонстрира лицето си:
Подадох тъжба, защото нося някаква отговорност към обществото и най-много, че аз желая да съм разполагаем образец за моето дете и за другите деца. Да не премълчаваме, когато виждаме удари.
Лично познавам едно от децата. Не мога да кажа за едно дете, че е нападателно непрестанно, не може да окачествим едно дете с една дума. Не може един човек непрекъснато да е щастлив или непрекъснато да е нападателен. Предполагам, че това е някакво разследване от ангажираността на родителите, на майката. Защото за мен майката е главното звено, което учи детето на емпатия, на състрадание, на състрадание.
Аз не мятам виновността върху майката, само че аз като майка, считам, че тази сила, с която зареждаме детето и тази ценностна система, която предаваме, даже посредством персонален образец, даже към отношение към пребитата жена, са решаващи.
Трябва ли да наказваме някой, че е безприютен, би трябвало ли да наказваме някой, че е безпаричен, че е психическо болен или че не се е справил в живота. Трябва ли ние да го порицаваме и да го наказваме.
Това дете до момента не е имало различен път проблеми от сходно естество. То обичаше да се подиграва и има една навиност, която майката не е съумяла да поправя и тази доверчивост е прераснала в друго.
Фактът е, че е дете на разграничени родители, което към този момент е всеобщо. За страдание въпросът тук е, че малко е неглижирано държанието на това дете, тъй като майката не живее в България и мисля, че този пропуск от две години към този момент стартира да се отразява върху личността.
Това момиче, което в действителност е едно дейните в побоя, това, с което се гордее, тъй като всичко беше съпроводено с много мощен смях, този смях беше детски смях, даже не е натурален смях. Когато човек същински се радва, душата му, смеха не е по този метод.
Това не е същински смях на същинска наслада. Не е серотонинът, който би трябвало да получи едно дете. Но щом не го получава по различен метод, тъй като ние живеем в един доста огромен стрес, цялото това напрежение по света като осцилация се отразява върху най-уязвимите, върху подрастващите. Цялото отражение, като една вълна, като айсберг.
Посланието, което бих желала да насочва към тези деца, е малко повече внимание от майките и от родителите като цяло. Аз не упреквам майките, само че казусът сигурно идва от у дома. И в случай че може и в образованието малко повече да се учи прочувствената просветеност, тъй като логическата просветеност я имаме, само че нямаме прочувствената, и малко повече майката да работи с децата си.
Четири деца на възраст сред 13 и 15 години пребиха грубо бездомна жена на улицата в София.
Коленичила и безпомощна, тя е приемала бруталната експанзия против нея и ритниците.
Оказа се, че нападателите са снимали вандалския акт и на клипа се чува техния смях.
След побоя жена, която е била косвен очевидец на събитието, подава тъжба до полицията.
Тя познава единия от биячите, който е бил най-активен и който в действителност се оказа момиче.
Ето какво съобщи въпросната жена, която застана пред камерата на Нова Тв, без да демонстрира лицето си:
Подадох тъжба, защото нося някаква отговорност към обществото и най-много, че аз желая да съм разполагаем образец за моето дете и за другите деца. Да не премълчаваме, когато виждаме удари.
Лично познавам едно от децата. Не мога да кажа за едно дете, че е нападателно непрестанно, не може да окачествим едно дете с една дума. Не може един човек непрекъснато да е щастлив или непрекъснато да е нападателен. Предполагам, че това е някакво разследване от ангажираността на родителите, на майката. Защото за мен майката е главното звено, което учи детето на емпатия, на състрадание, на състрадание.
Аз не мятам виновността върху майката, само че аз като майка, считам, че тази сила, с която зареждаме детето и тази ценностна система, която предаваме, даже посредством персонален образец, даже към отношение към пребитата жена, са решаващи.
Трябва ли да наказваме някой, че е безприютен, би трябвало ли да наказваме някой, че е безпаричен, че е психическо болен или че не се е справил в живота. Трябва ли ние да го порицаваме и да го наказваме.
Това дете до момента не е имало различен път проблеми от сходно естество. То обичаше да се подиграва и има една навиност, която майката не е съумяла да поправя и тази доверчивост е прераснала в друго.
Фактът е, че е дете на разграничени родители, което към този момент е всеобщо. За страдание въпросът тук е, че малко е неглижирано държанието на това дете, тъй като майката не живее в България и мисля, че този пропуск от две години към този момент стартира да се отразява върху личността.
Това момиче, което в действителност е едно дейните в побоя, това, с което се гордее, тъй като всичко беше съпроводено с много мощен смях, този смях беше детски смях, даже не е натурален смях. Когато човек същински се радва, душата му, смеха не е по този метод.
Това не е същински смях на същинска наслада. Не е серотонинът, който би трябвало да получи едно дете. Но щом не го получава по различен метод, тъй като ние живеем в един доста огромен стрес, цялото това напрежение по света като осцилация се отразява върху най-уязвимите, върху подрастващите. Цялото отражение, като една вълна, като айсберг.
Посланието, което бих желала да насочва към тези деца, е малко повече внимание от майките и от родителите като цяло. Аз не упреквам майките, само че казусът сигурно идва от у дома. И в случай че може и в образованието малко повече да се учи прочувствената просветеност, тъй като логическата просветеност я имаме, само че нямаме прочувствената, и малко повече майката да работи с децата си.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ