Истината е, че жените си остават големи прагматици, а ние мъжете - непоправими романтици - СТЕНЛИ
Стенли е роден на 12 август 1959, във Велики Преслав и приключва компетентност „ Естрада “ в Музикалната академия. До 1984 година работи с групите „ Такт “ и известната по това време пловдивска рок група „ Паралел 42 “ .
Големият принос към музиката на Станислав Сланев-Стенли стартира в периода 1984 – 1986 г, когато е вокал в група „ Тангра “ , по времето, в което излиза емблематичният албум на групата „ Тангра ІІ “.
Стенли е вокалист на групата, когато „ Тангра “ записват шлагера „ Оловният боец “, с който печелят Младежки конкурс за занимателна ария през 1985 година
„ Тангра “ със Стенли в състава си е първата българска ню уейв група.
След това се причислява към група „ Спринт “ , където е вокал 2 години.
През 1990 година стартира независима певческа кариера, работейки с посетител музиканти. За албума си от 1992 година печели премията „ Певец на годината “ от националната „ Рок академия “.
През 1998 година получава трета премия на състезанието „ Златният Орфей “ за песента си „ Човекът от квартала “.
Освен авторска музика, Стенли написа и музика за театрални постановки като „ Буря “ на Гриша Островски в Драматичен спектакъл „ Константин Величков “ – Пазарджик, за която получава номинация за „ Аскеер “ , „ Нощта на Кардинала “ на Петър Маринков , копродукция на Театър „ Сълза и смях “ и Пазарджишкия спектакъл и „ Валентиновден “ на Иван Вирипаев , Драматично-куклен спектакъл „ Иван Димов “ – Хасково.
За наслада на почитателите си, през 2016 група „ Тангра “ се събра още веднъж.
Но евентуално най-емблематичното негово създание в региона на музиката ще си остане „ Обсебен “, шедьовър, записан през 2000 година и до момента останал си една от най-красивите български песни.
Сюжетът на клипа е заимстван и обогатен с фрагменти от филм на паметната двойка Салвадор Дали – Луис Бунюел , от 1929 година и е осъществен от режисьора Димитър Митовски . Неповторимият текст е на Ина Григорова .
Самият Стенли синтезира трудностите по пътя си по този начин:
Всеки си носи кръста самичък и може би по тази причина в продължение на години наред при мен нещата се случваха доста мъчно или изобщо не се случваха. Давали са ми доста награди за най-хубав артист през годините, пък след това не е имало работа и съм се питал: „ За какво са ми тези награди? “, само че в последна сметка фактът, че в никакъв случай не съм бил изключително комерсиален, самичък приказва, че съм отстоял себе си. Отстоях също по този начин другарствата си с значими за мен хора и се усещам добре в кожата си. Имал съм рецесии в живота си, само че не съм се навеждал на никой. Явно рокендролът ще ме преследва цялостен живот.
