Приемане в Шенген, но на каква цена? Кабинетът трябва да публикува споразумението с Австрия
Късно нощес Съветът на Европейски Съюз даде дълго чаканата зелена светлина за приемане на България и Румъния в Шенгенското пространство, само че единствено отчасти. По въздух и по вода и то от 24 март следващата година. Мненията и у нас и в Румъния са разнопосочни. От триумф, до неуспех.
Основният въпрос който ни тревожи е на каква цена бе реализирано съглашението с последната страна, която постановяваше несъгласие за приемането ни- Австрия?
В петък австрийският вътрешен министър Герхард Карнер
съобщи, че двете страни би трябвало да одобряват бежанци, изключително от Афганистан и Сирия. Това са ясните условия и позицията, по която се договорихме, в това число трите страни, добавя Карнер. Вчера уеб сайтът „ Епицентър “ разгласи, че сме се съгласили с Виена да приемем 6000 мигранти от Афганистан против частичното ни приемане в Шенген.
След решението на Съвета на Европейски Съюз нощес от кабинета оповестиха, че България не е приела тези условия и това са операции.
Австрийските медии обаче не престават да настояват противоположното. В обява от нощес вестник „ Der Standard “ цитира австрийското вътрешно министерство, съгласно което
в предадения от Виена текст на испанското председателство на Европейски Съюз са записани и трите условия на Австрия за съглашението. Това са увеличението на разполагането на организацията на Европейски Съюз за отбрана на границите Frontex в Румъния и България. Австрия също упорства за пари от Европейската комисия за отбрана на външните граници на тези страни, засилен надзор по сухопътните граници и приемане на търсещи леговище от Австрия, изключително от Афганистан и Сирия, от Румъния и България.
Затова българското държавно управление би трябвало да разгласява цялостният текст на съглашението на България и Румъния с Австрия за частичното ни приемане в Шенген. За да се избегнат всевъзможни спекулации. Вчера кабинетът разгласи, че няма да одобряваме мигранти от Австрия, само че ще съблюдаваме компактно регламентът от Дъблин, т.е. същото, само че казано по витиеват метод.
„ Дъблинският правилник “ ли е „ смокиновият лист “ зад който се крият поетите задължения?
Съветвам, доброжелателно, ПростоКировците и Лените да внимават с този „ смокинов лист “. Защото действително регламентът, казано най-просто връщането на мигранти от страни в Европейски Съюз, най-вече в Западна Европа, към страни от Европейски Съюз, Източна Европа, в които са влезнали незаконно, само че са регистрирани, блокира и спря да работи още през 2014-2015 година, след апела на тогавашният немски канцлер Ангела Меркел за приеменото на милиони мигранти и техният поход от Балканите към Западна Европа, нарачен свенливо „ мигрантска рецесия “.
През февруари тази година Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон споделя пред публицисти следното: Важността на това Шенгенското пространство да действа добре, като един от детайлите на това положително действие следва да е ефикасното регистрирани на хората, които влизат на територията на Европейски Съюз.
„ Загрижена съм от обстоятелството, че в Австрия да вземем за пример 75% от противозаконните мигранти не са били регистрирани на никое място, преди да се появят в Австрия. В Нидерландия пък делът на тези хора е 90% “, посочи тя. Тогава от кое място накъде Австрия и Нидерландия, а и на какво съображение, желаят ние да приемем назад мигранти, които не са регистрирани у нас?????
През септември 2020 година Европейската комисия предложи така наречен ново „ Споразумение за миграцията и даването на леговище “. Това стана, откакто през 2015 и 2016 година стана ясно, че сегашната система, част от която е наложителното разпределение на бежанци сред страните членки, не работи.
Защо ние, българите, да изкупуваме непознати грехове и да сме боксовата круша на Европейски Съюз при разногласия сред другите страни? В продължение на години южните страни от Европейски Съюз, главно Италия, Испания, Малта и Гърция упрекват останалите страни членки в липса на взаимност, защото доста от тях отхвърлят да одобряват най-малко част от десетките хиляди мигранти, които идват в Европейски Съюз всяка година. Къде сме ние в тази ситуация? Остава да гадаем.
След частичното ни приемане в Шенген напролет на 2024 година, в случай че отново не зародят някакви нови условия към страната ни,
ще получи ли България цялостен достъп до Шенгенската осведомителна система-ШИС или ШИС-2? В оповестените документи не става дума въобще за това. През март тази година бе въведена в деяние обновената ШИС.
Системата дава информация за търсени или изчезнали лица, жители на трети страни без законно право да останат в Съюза и изгубени или откраднати коли, огнестрелни оръжия, лодки и документи за идентичност и други
Обновената осведомителна система събира повече данни, с цел да даде опция за по-ефективна битка с престъпността и тероризма и за отбраната на уязвими жители.
За първи път с изключение на фотоси и отпечатъци от пръсти ще се събират отпечатъци от длани, отпечатъци от пръсти и длан от търсени лица, както и ДНК информация за изчезнали хора.
Надграждането ще разреши службите да пускат превантивни сигнали за деца в риск от похищение или евентуални жертви на тероризъм, трафик на хора, принуждение, учредено на пола, или въоръжен спор.
Новите сигнали за инспекция на запитвания ще разрешат на националните управляващи да събират целенасочена информация за обвинени в тежки закононарушения или тероризъм. В осведомителната система са добавени документи за идентичност, информация за автомобила, който употребяват. Вече ще се събират данни за „ търсени незнайни лица “, съдържащи единствено отпечатъци на незнайни причинители, открити на местата на терористични или тежки закононарушения.
Националните управляващи към този момент ще вкарват в системата всички правосъдни решения за връщане в родината им на противозаконни мигранти. Така ще може да се наблюдава в 30-те шенгенски страни дали мигрантите фактически напущат Европейски Съюз или се местят единствено в друга страна.
Обновената осведомителна система е налична и за граничната организация на Европейски Съюз „ Фронтекс “, за Европол и националните имиграционни органи.
До момента България и Румъния разполагат с въздържан достъп до Шенгенската осведомителна система от юли 2021 година Това значи, че националните управляващи могат четат информацията в системата, само че не могат да вкарват, променят или трият данни.
Пак от юли 2021 година ние и румънците имаме единствено достъп за четене до визовата осведомителна система на ШИС.
Достъпът до Визовата осведомителна система значи, че България и Румъния ще могат да видят визовата история на претендента, което ще улесни обработването от тяхна страна на заявките за издаване на визи. Това също по този начин ще разреши на българските и румънските гранични чиновници да ревизират валидността и достоверността на Шенгенските визи, издадени от други страни членки, по отношение на данните, съхранявани във Визовата осведомителна система. Така ще се улесни предотвратяването на измамите и битката с тежката престъпност и тероризма в интерес на сигурността в границите на Европейски Съюз.
Преди години в страните от Европейски Съюз имаше опасения, че поради „ пробитите “ български спецслужби при възможното ни приемане в Шенген, достъп до системата може да получат проведената престъпност и престъпни детайли.
Неофициални източници в България настояват пред Breaking.bg, че даже и с отчасти приемане в Шенген страната ни ще получи цялостен достъп до Шенгенската осведомителна система. И по тази причина остава да гадаем. И по тази причина е изключително значимо държавното управление да разгласява цялостният текст на съглашението за присъединение с Австрия. А не да го научаваме от непознати медии.
