Икономическо развитие и климатични промени
Статията изследва комплексната, причинно-следствена връзка сред икономическите действия и климатичните промени и последици.Анализът се базира на научни изявления, отчети и справедливи данни, които разрешават следенето във времето на създадените от човешката активност резултати върху климата, опитите и тактиките за тяхното преодоляване, и най-после, вероятните други възможности и евентуални решения.
Връзката сред икономическото развиване и напредък и климатичните промени, най-схематично, може да се проучва на две равнища, които, несъмнено, остават тясно свързани. Първото равнище е това на резултатите на икономическите действия върху климатичните условия – като съществена част от всичките човешки действия. Второто равнище е стопански разбор на климатичните промени, или по какъв начин те се отразяват на стопанската система.
Влиянието на икономическите действия върху климатичните условия е към този момент от дълго време изучаван и оценен развой. Различните научни проучвания, наблюдения и събрани справедливи данни изрично посочват антропологичните действия и генерираните от тях парникови и други нездравословни излъчвания, като съществена причина за стоплянето на атмосферата. Междуправителственият панел по изменение на климата (IPCC) изчислява на 90% отговорността на човешката активност за климатичните промени с последствията които знаем: повишение на оптималните и минималните температури, повишение на морското ниво, повишение на температурата на океана, увеличени превалявания (силни дъждове и градушки), оттегляне и размразяване на ледници.
Причините са към този момент добре известни, оценени и документирани. Започналият през XVIII век развой на индустриална гражданска война е съпроводен с внезапно нарастване на потребностите от рандеман, на темповете на произвеждане, на индустриализация на земеделието, градежи и превоз. Паралелно, съпровождащия го развой на урбанизацията и смяната в правилата на общественото структуриране (трансформацията от земеделско към градско и индустриално общество), последователно създават нов метод на живот и изразходване. Сумираните резултати от тези процеси са отразени в еволюцията на съществени климатични знаци от XIX век до през днешния ден.
Еволюция, която удостоверява една и съща тенденция
– непрестанно, възходящо придвижване на кривата на нездравословните излъчвания в атмосферата и нейното стопляне, само че и процеси на заличаване на биосферата, постоянно необратими, прогресивно привършване на естествените запаси, висока степен на замърсяване на всички водни обекти.
Последните години, наблюденията и проучванията прибавиха и нова характерност на тази наклонност – скоростта и ритъмът, с които настъпват климатичните промени. Ако за целия XIX в., температурите са се покачили с 1 °C, през днешния ден, същият резултат е реализиран единствено за 50 години. Всички тези данни, комбинирани с прогнозите за еволюция на демографските индикатори, съгласно които до 2050 година международното население ще доближи 9.7 милиарда, елементарно предсказват, че човешките потребности и действия ще се удвоят и че международната и националните стопански системи ще се окажат под мощно напрежение.
С други думи, следим резултата „ бумеранг “ на икономическото развиване и напредък – промени в климатичните условия, загуба на биоразнообразието, недостиг на естествени запаси. Всичките техни евентуални последствия, резултати от човешките действия, към този момент основават сложни условия за действието на стопанска система в международен мащаб. Ситуация и подтекст, които единствено ще се задълбочават и без бързи, съответни и съответни ограничения, във все по-краткосрочен проект, могат напълно да компрометират и създадат невероятно икономическо и общественото действие.
Стратегии за акомодация и политически отговор на климатични промени
Осъзнаването и оповестяването на климатичните промени като действителни проблеми, генерирани от човешките действия и застрашаващи човешките действия, на международно равнище е относително скорошно – едвам преди към 30 години. Традиционно представена като първото интернационално съглашение по климатичните въпроси, Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по отношение на Изменението на климата, подписана в Рио де Жанейро през 1992 година, допълнена от Протокола от Киото (1997) и влезнала в действие 2005 година, са началото на една поредност от срещи и договаряния на международно равнище за да се откри консенсус по отношение на ограниченията за понижаване на парниковите излъчвания, вследствие от човешката активност. Тази година през месец ноември в Шотландия ще се състои 26-тата Конференция на Организация на обединените нации за изменението на климата, известна още като COP26, с съществена цел да се затвърдят и задълбочат поетите задължения през 2015 година с подписването на Парижкото съглашение ( COP21 ), чиято най-важна упоритост е да ограничи покачването на температурата до 1.5 °C до 2100.
Климатичните промени са също по този начин и 13-та от 17-те Цели за стабилно развиване (Sustainable development goals), дефинирани и признати от Организация на обединените нации през 2015, с упоритостта да бъдат реализирани на хоризонта на 2030 година
На европейско равнище, оповестената през 2019 година, Европейската Зелена договорка (European Green Deal), включваща 54 точки, е един упорит проект за трансформиране на стопанската система и нейната декарбонизация и последователно създаване на един по-справедлив, резистентен и проспериращ модел. Европейската зелена договорка е всеобхватна стратегия за напредък, само че с ясната цел че той би трябвало да е климатично безпристрастен. Последната версия на Европейската тактика за климатична акомодация, призната на 24 февруари 2021 година, разгласи идващото десетилетие за решаващо, в случай че желаеме да произведем резултат. Стратегията дефинира четири съществени цели: по-интелигентна, по-бърза и по-системна акомодация към климатичните промени и съответно – увеличаване на интернационалните дейности.
Вписването на климатичните промени и техните последици в политически дневен ред, афишираното предпочитание да се формулират ограничения и решения, с които човешките общества да съумеят да се приспособяват по приемлив метод, към този момент записва незначителни резултати. Обобщено, заключенията на анализите на действителните резултати от гласуваните интернационалните съглашения, са повече от сериозни. Приетите ограничения не трансформират уверено и с нужната експедитивност кривата на процеса на климатичните промени. Препоръчителният, а не наложителният темперамент на интернационалните конвенции, е единствено част от обяснението. Управлението на климатичните промени и на следствията, провокирани от тях, както и дефинирането на крайните съглашения за тяхното преодоляване, са по едно и също време и комплициран политически и геостратегически терен, на който се сблъскват доста спорни, а от време на време и изцяло взаимоизключващи се ползи. Провалът на срещата в Копенхаген през 2009 година ( COP15), когато страните участниците не съумяха да стигнат до съглашение, или най-пресният образец – излизането и новото присъединение на Съединени американски щати към Парижкото съглашение, са образци, които илюстрират сложността и многопластието на казуса, тъй като климатичните политики са най-много стопански политики.
Икономически и обществени последици от климатичните промени
Без изненада, икономическият разбор на следствията от климатичните промени акцентира, че те имат цена и тя е висока. В числа, съгласно последните изявления, в случай че до 2050 година, трендовете на мащабност и скорост на климатичните промени се запазят, международната стопанска система ще загуби 7,9 трилиона $. Според Международната организация на труда, в случай че температурата се усили с 1 градус, икономическият напредък ще спадне с 8,5% и ще провокира загубата на към 80 милиона работни места на хоризонта на 2030 година.
Директните и индиректни последици от климатичните промени – все по-честите и по-разрушителни рискови метеорологични явления като наводнения, суши, урагани, пожари, се комбинират с отрицателните резултати върху цялата биосфера и прогресивното привършване на невъзобновяемите естествени запаси. Така се основават условия, в които настоящият стопански модел и логичност на действие ще станат сложни, несигурни, а от време на време и изцяло невъзможни. Логично, всички сфери на активност, без изключение, ще бъдат наранени – промишленост, индустрия, произвеждане, земеделие, превоз, строителство, туризъм, подвижност, финансиране и така нататък
Към това би трябвало да прибавим и обществения аспект, без който икономическия разбор на климатичните промени остава непълен и повърхностен. Климатичните промени и техните последствия засягат най-силно най-уязвимите обществени групи, които имат минимален потенциал за възобновяване. Тоест климатичните промени ще играят съответна роля в увеличението на бедността и обществените неравенствата и ще провокират огромни миграционни талази на хора от небогати и/или бедствени региони. А това са процеси, които както към този момент добре знаем, са причина за високо обществено и политическо напрежение. С други думи, постоянен климат се оказва главен фактор за стабилността за нашите общества.
Кръговата стопанска система – вероятната опция
Описаната нагоре към този момент трайна действителност акцентира ясно незабавната нужда от радикални и бързи промени на международно равнище. Климатичните промени и техните съответни последици не са нечиста сделка. Въпросът е по кое време и с каква мощ резултатите им ще станат неконтролируеми, в случай че не се подхващат съответни дейности за акомодация.
В този подтекст моделът на кръговата стопанска система изпъква като най-хубавата и най-надеждната опция, която предлага цялостна визия за икономическа организация и структуриране. Едновременно с това кръговата стопанска система формулира отговори за другите провокации, пред които сме изправени в търсенето на баланс сред човешките действия, климата и околната среда.
Кръговата стопанска система се основава на три съществени правилото :
1. Производство и консумация на артикули и материали без генериране на боклуци и замърсяване;
2. Задържане на артикули и материали в по-дълга употреба;
3. Регенериране на естествени системи.
Включвайки целия витален цикъл на продуктите и материалите, моделът на кръговата стопанска система разрешава да се понижи сензитивно негативното влияние на икономическата активност върху човешкото здраве и естествената система. Това включва отделянето на парникови газове и рисковите замърсители, замърсяването на въздуха, земята и водата, както и структурните боклуци, за каквито са считани нездравословните излъчвания и субстанции, резултат от подвижността, да вземем за пример.
Настоящият, преобладаващ стопански модел, именуван линеен, е зависещ на правилото „ вземи-направи-изхвърли “ (take-make-use/waste), както в индустриален по този начин и в търговско-консуматорски аспект. Казано по-просто, в линейна стопанска система ние добиваме първични материали, които преработваме в артикул, който се изхвърля след приложимост. Примерите, станали емблематични, и които илюстрират отрицателните резултати и лимитите на линейния модел са пластмасовите артикули за еднократна приложимост, и текстилната промишленост, която постанова и следва ритъма на „ бързата мода “. Тяхното свръхпроизводство и свръхконсумация и свръхбърза консумация (животът на приложимост на една сламка е постоянно по-къс от 30 секунди) генерират голямо количества боклуци, които в модела на линейната стопанска система са проблем, по едно и също време екологичен, здравословен, стопански, обществен и естетически. Обратно, в кръговата стопанска система отпадъците са запаси. Без да се лимитира единствено до преработване, кръговата стопанска система предлага механизми за изцяло действие, основаване и опазване на стойност, прави производството по-устойчиво и формулира нови бизнес модели.
Три съществени правилото структурират кръговия модел :
1. Запазване и възстановяване на естествения капитал;
2. Оптимизиране на ресурсите посредством обикаляне на артикули, съставни елементи и материали;
3. Насърчаване на успеваемостта на системата посредством идентифициране и планиране на отрицателни външни резултати.
Шест бизнес модела допълват кръговата парадигма и подкрепят внедряването на кръговите правила – регенериране, шерване, усъвършенстване, преработване, виртуализация, продан. За Европа икономическите разбори и прогнози правят оценка евентуалния пазар на кръгови бизнеси на 1,8 трилиона на хоризонта на 2030 година, както и съответни отговори на провокации, свързани с достъпа до ресурсите, основаване на работни места, стимулиране на нововъведенията и генериране на обилни изгоди за околната среда.
Независимо че тематиката за кръговата стопанска система става все по-модерна и печели от ден на ден известност, според Circularity Gap Report (2021), едвам 8,6% от международната стопанска система е кръгова стопанска система , и тази наклонност отбелязва спад по отношение на 2018 година, когато този дял е бил 9.1%. Очаквано, сред страните съществуват огромни вариации в приемането и напъните за внедряване на кръговата стопанска система. Китай е един от водачите в тази тенденция и още през 2002 година, приема концепцията за кръговата стопанска система като приоритет за икономическо и обществено развиване.
В Ню Йорк 2.2% от 4-те милиона работни места са кръгови. В Европа, скандинавските и северните страни регистрират ясна преднина, както във връзка с законодателството и националните политики, по този начин осъществените сполучливи планове които демонстрират и потвърждават успеваемостта на кръговия стопански модел.
Ако актуалните 8.6% международна кръгова стопанска система се удвоят, данните предвиждат вероятен спад на нездравословните излъчвания с 39%, и с 28% на добива на потребни изкопаеми. С други думи, капацитетът за икономическо развиване е голям, а моделът на кръговата стопанска система съчетава в отговорите си по едно и също време запазване на околната среда, икономическа интензивност и стабилно развиване, и възстановяване на качеството на живот на популацията.
Всичко казано дотук акцентира по категоричен метод нуждата от доста по-смели и амбициозни политически решения, които да подтикват и улесняват трансформацията на международната и националните стопански системи. Трансформации, които би трябвало да включват и дават отговор на по-ефективен и сполучлив метод на всички обществени, стопански и на околната среда провокации.
Автор: Румяна Мишонова / Климатека
Румяна Мишонова е лекар по социология и специалист в региона на кръговата стопанска система и устойчивото развиване и климатичните промени. Дипломирана от Университета в Нант (Франция), през днешния ден Румяна е старши съветник по европейски планове.
В обявата са употребявани материали от:
- Николай Петков, Въглеродна индиферентност и отрицателни излъчвания, https://www.climateka.bg/vuglerodna-neutralnost-negativni-emisii-co2/
- Completing the Picture: How the Circular Economy Tackles Climate Change, Ellen Macarthur Foundation, 2019, https://www.ellenmacarthurfoundation.org/publications/completing-the-picture-climate-change
- Ellen MacArthur Foundation, SUN and McKinsey Center for Business and Environment, Growth Within: A Circular Economy Vision for a Competitive Europe, 2015.
- Ellen MacArthur Foundation. Growth Within: A Circular Economy Vision for a Competitive Europe; Ellen MacArthur Foundation: Cowes, UK, 2015
- IPCC, 2014a, Summary for Policymakers , pp. 4, 15, 21; IPCC 2014d, Summary for Policymakers , p. 8
