Извънземни отвличат жена oт Норвегия
Статията е оповестена в брой 12/2018 на Списание 8
Драмен е един от по-големите градове в Норвегия, намиращ се на към 40 км от столицата Осло. Човек може да си го показа даже без да рови в интернет – красиво и студено място, ситуирано на брега на реката, чиито поданици през зимата бързат да се приберат на топло.
Кейт Торвалдсен е типичното норвежко момиченце от този типично норвежки град, само че това ще се промени внезапно и ще е вечно. „ Тогава – през 1973 година – бях на четири години. Спомням си стаята ми, все едно бе през вчерашния ден, а против леглото ми имаше два прозореца. Лежах и гледах през тях звездите, когато внезапно блесна светлина. Внезапно от стената настрана се появи необичайно създание, много едро, с огромни черни очи. “
Дядо Коледа
Знаем, че детското въображение може да рисува какви ли не картини, изключително вечер, когато дребните са оставени сами да се борят със своите страхове. „ Не, не ме беше боязън – усмихва се Кейт. – Съществото не излъчваше опасност, по-скоро сякаш искаше да разбере дали съм добре, сходно на грижлив родител. “ След тази извънземна демонстрация на грижовност създанието изчезва през стената по метода, по който се е появило. Кейт вижда по какъв начин то се плъзга върху нещо като дребен транспортен съд, поглеждайки я през прозореца за финален път.
Известно време детето живее с концепцията, че е било посетено от самия... Дядо Коледа. Каква е изненадата є, когато вижда положителния дъртак по малкия екран седмица по-късно. „ Той беше с червен костюм и подправена брада. Започнах да рева, тъй като това не бе моят Дядо Коледа! Чак след години се престраших да опиша на майка ми за това детско прекарване и тя, естествено, не ми повярва. Не ми има вяра и до ден сегашен. “
Шест години по-късно фамилията на Кейт се реалокира в уютна къща в предградието Конеруд. Тя обаче се усеща друга от всички, страни от връстниците си и вечер, когато другите спят, се измъква на покрива. „ Обичах да виждам нощното небе, мечтаех си, че пребивавам някъде там. Беше хубаво – единствено аз, мълчанието и звездите. “ В една от тези тихи вечери, когато небосводът е обсипан сякаш с милиони светила, Кейт схваща, че нейният извънземен Дядо Коледа не я е не запомнил. Още повече – този път той не е самичък. „ Както си лежах на покрива, нещо се спусна над мен и напряко ме издърпа нагоре! В идващия момент се озовах на нещо като маса, към която имаше 2-3 от тези сиви същества, които стояха към мен. Пъхнаха ми някакви неща в носа и…. – Кейт стартира очевидно да се вълнува, като че ли є е мъчно да продължи. – Това е последното нещо, което помня. “
Често хората, които настояват, че са били отвличани от извънземни, описват за какви ли не ужасяващи опити, само че в множеството случаи имат извънредно откъслечни мемоари за случилото се. Не са редки обстановките, в които очевидците описват за своите прекарвания под въздействието на внушаемост. Такъв е и казусът с Кейт. „ Да, тези елементи си ги припомних чак години по-късно, когато имах хипнотичен сеанс. Иначе до тогава нищо не си спомнях с изключение на безкрайното си удивление по какъв начин внезапно от покрива на сутринта се открих в леглото. “
Няма по какъв начин такава преживелица, даже и при заличени мемоари, да не остави следи в подсъзнанието на дребното момиче. Още на идващия ден тя стартира с невероятна пристрастеност да рисува сиви хора с огромни глави и черни очи. Постепенно другите деца стартират да странят от нея, макар че слушат с интерес нейните истории. И когато едно дете не среща схващане и съпричастие, то прави единственото, на което е способно, с цел да се отбрани – затваря се в себе си. „ Тъй като никой не ме одобри на съществено, започнах да приказвам по-малко и по-малко за това. Чак години по-късно открих, че норвежката организация за НЛО UFO-Norge е получила отчети за НЛО интензивност над Конеруд тъкмо по времето, когато се случи моето похищение. “
В пустошта
През идващите десетина години норвежката въпреки всичко съумява да заживее „ естествен “ живот, макар че по нейните думи от време на време гледа с часове звездите. Има си мъж, който обича, и лично шивашко ателие. Постепенно тя се предава на рутината на всекидневието, само че в един миг взема решение да се отърси от заобикалящото я, да опита да промени нещо и да излезе отвън предградието, може би в търсене на нещо… Какво обаче да намериш в Норвегия през зимата, когато се притъмнява рано, студът сковава, а в горите се чува единствено воят на вълците. Естествено, някоя хижа, надълбоко в нищото. „ Да, беше през зимата на 1996 година – продължава след къса пауза описа си Кейт. – Взех една хижа чартърен в местността Гол. Беше тъкмо това, което търсех – отвън ски сезона, умерено и безшумно, даже нямаше ток! Чувах единствено личния си мирис и ритъма на сърцето. Беше прелестно. “
Не са редки случаите, когато човек се пробва да избяга от всекидневието и си фантазира, че ще си прекара прелестно на отдалечено място, самичък със себе си и мислите си. След три дни обаче трескаво стартира да търси разновидности за връщане. Не подобен е казусът с Кейт: „ О, в противен случай – аз желаех да остана най-малко 6 седмици. Имах задоволително храна, нямах кола, а до най-близкото обитаемо място се стигаше единствено със ски. “
Една заран Кейт се разсънва в дребната уютна хижа и схваща, че нещо не е като преди. Единият от клепачите є е издут, а под веждите си има белези. „ Освен това ме боляха носът и очите. И за пръв път откогато бях в хижата, изпитах мощен блян да се разкарам оттова, и то незабавно. “ В цивилизацията в началото тя усеща известно облекчение, само че схваща, че нещата освен не са като преди, а освен това – мощно са се влошили. „ Открих, че ненадейно съм станала свръхчувствителна към звука. Когато сложих зарядното устройство в контакта, чух мощен звук като от микрофон. Никой не реагираше на заобикалящите ни звуци като мен. Всичко излъчваше доста мощен фонов звук – уредбата, тв приемникът, лампите, всичко. Когато хората говореха, гласовете им бяха необикновено мощни. “
Хипноза
Това е преломният миг в живота на Кейт, в който тя взема решение, че нещата не могат да не престават по този метод и че е извънредно време да научи повече за себе си и за света към нея. По една случайност (или пък не?) нейният другар по това време се интересува от НЛО и є предлага хипнотерапевта доктор Ян Джундж, който има опит в хипнотизирането на хора, твърдящи, че са били отвлечени от извънземни. Влизайки в тази тематика, Кейт става неспокойна и мъчно прикрива вълнението си: „ Както и допусках, оказа се, че онази вечер в хижата съм била посетена от извънземни. Първо си спомних едно високо създание, което носеше нещо като прилепнала тога и ме гледаше, а след това се открих на маса, заобиколена от три по-дребни. Те бяха сиви, с огромни глави и черни очи. На главата ми бяха поставили устройство, сходно на шлем, с нещо като нокти, които пробиха кожата под веждите ми. В носа и ушите ми имаше вмъкнати игли. Успоредно с това се сетих и за събитието по-рано в Конеруд. “ Тук Кейт е толкоз разчувствана, че думите є едвам се схващат. Прави пауза от няколко секунди и събира сили да довърши: „ В този миг, макар че бях хипнотизирана, изкрещях: „ Не желая да си припомням повече! “ И сеансът завърши. “
Импланти
Дълги години Кейт проучва върнатите след хипнозата мемоари от срещите с извънземните. Търси учени уфолози, които да є дадат експертиза и окажат помощ. Следващият стадий в нейната история стартира благодарение на канадския режисьор Сид Голдбърг. Това не е инцидентен човек – има две награди и две номинации „ Еми “ за документални поредици. Покрай основаването на сериала „ Ловци на мистерии “ той се среща със случая на Кейт. През 2016 г. я поучава да си купи мощни магнити. До този миг Сид е имал няколко случая с американци и канадци, които са имали „ извънземни импланти “ в телата си. Отначало Кейт подхожда леко недоверчиво, само че въпреки всичко се доставя с такива магнити: „ Направо бях шокирана, когато те се прилепиха към някои елементи от тялото! Например дълги години усещах дребен плосък обект от едната страна на врата ми и насочих един от тях там. Той прилепна, все едно е залепен с лепило. “
Норвежката не стопира дотук, тъй като е повече от сигурна, че в тялото й и има още импланти. Как се откриват те обаче, с изключение на посредством рентгенова фотография? Един от бързите способи би бил да се ревизира с магнит цялото тяло, което и вършат Кейт и нейният другар. „ Започнахме да обследваме в детайли всеки сантиметър и открихме още няколко места, където магнитите се залепиха на кожата ми – от двете страни на шията, по гърба, по тазовата кост. В последна сметка открихме 28 места в тялото ми, където магнитите се прикрепяха към кожата ми! “
Това не е всичко – става известно, че магнитите са ситуирани безусловно симетрично. Кейт взема решение, че е извънредно време да направи рентгенови фотоси. Резултатите демонстрират, че в тялото є в действителност има дребни детайли, само че надалеч не разкриват всичките є съмнения по отношение на местонахожденията им. „ Твърдо съм решила освен да фотографирам цялото си тяло с надалеч по-мощни рентгени, само че и да събера екип от учени, които да създадат нужните експертизи. Приятел ми предложи да изрежем един от имплантите, само че аз загивам от боязън. Освен това те са ситуирани по тялото ми по някакъв съразмерен модел, не желая да го скапвам. “
Извънземна информация
Колко по-невероятна може да бъде историята на Кейт? Оказва се, че може. Скоро тя схваща, че имплантите служат за проводник на извънземна информация. „ Никога не съм медитирала или изпадала в транс, само че една поредност от събития ме накара най-накрая да проумея за какво бях отвлечена. “ Един ден тя работи в ателието си над поръчка за сватбена рокля, когато внезапно пред очите є причернява, само че в дословния смисъл. „ Тогава за пръв път получих информация под формата на сменящи се картини “, разпалено споделя Кейт за първия миг, когато усеща, че имплантите действително са проводници на информация към нейното схващане. „ Отначало се появи нещо като ДНК конструкция, след това видях сходство на срез на въже. После внезапно картината замря и все едно нещо изтегли моето схващане и го запрати в най-красивото нещо, което в миналото съм виждала. Тогава последва огромна детонация! Съзнанието ми пътуваше в безкрая, видях по какъв начин е основана Вселената. След това още веднъж се „ върнах “ в ателието... “
Оказва се, че измежду учените, които първи демонстрират интерес към тази информация, има и българи. „ Трябва да кажа, че проф. Лъчезар Филипов и проф. Бойко Рангелов доста се интересуват от всичко, обвързвано с извънземната информация. Аз нямам научни знания и опит, тъй че тяхното мнение е извънредно значимо. Смятам следващата година да издам книга, като всичко ще бъде написано извънредно разбираемо, без строги научни термини и формули. От това се интересуват и други учени и съм щастлива, че мога непосредствено посредством тези картини да им потвърдя, че не съм измамница. “
Съществува доктрина, че „ всичко е обвързвано “, че съзнанията на живите същества, без значение кои светове обитават, са част от един голям, междугалактически разсъдък. Дали това е казусът с Кейт? „ Мисля, че всичко е въпрос на избрани честоти – по какъв начин да споделяме с другите, по какъв начин да свързваме нашите съзнания. Предполагам, че моите импланти настройват по някакъв метод тези честоти. Много учени се пробват да схванат по какъв начин работи нашето схващане, само че това ще стане мъчно, най-малко до момента в който не проумеят, че то е единствено една дребна парченце от цялата Вселена. “ Колкото и да ни се желае да получим повече отговори от тези извънземни жители, нещата освен не са толкоз елементарни, само че постоянно напряко невъзможни за пояснение. „ Всичко, което ми демонстрират, е като на филм – всичко е придвижване. Въпреки че са положителни учители, постоянно не ми стигат думи да опиша всичко, което виждам. “
Раждаш се и умираш доста пъти
Оказва се, че информацията, която получава Кейт, е на доста равнища и по време на нейните „ пътешествия “ на мозъка тя схваща доста освен за Вселената, само че и за самата себе си и личното си схващане и смисъл на битие. „ Уви, аз не съм контактьор, не мога да им задавам въпроси “, изпреварва идващите догадки тя, само че се оказва, че към момента има с какво да ни изненада. „ Повечето хора мислят, че се раждаме и умираме. Но истината е, че се раждаш и умираш доста пъти. Можеш да видиш какво си постигнал през всичките си животи. По време на моите „ пътешествия “ аз видях истината за тях. “
В природата ни е да сме скептични, изключително когато става въпрос за извънземен разсъдък и връзка с него, прераждане, отвличания, импланти и освен това всичко да се върти към един-единствен човек. „ Аз също съм скептична и слагам всичко под въпрос. Много пъти съм се опитвала да НЕ допускам, само че постоянно получавах доказателства. “
По време на контакта си с извънземните Кейт получава някои фрагменти за предишните си животи до степен да дефинира каква тъкмо е била предходната є инкарнация „ Била съм монахиня, самурай. Не съм живяла обаче единствено на Земята. Била съм и от дребните сиви. От този си живот нямам ясни картини – по-скоро като чувство. Все отново си припомням по какъв начин виждам надолу към краката си, където земята наподобява като транспарантен под. Затова виждах звездите под него. “
Краят на срещата ни с елементарната жена от един също толкоз елементарен град приключва с едни не чак толкоз елементарни думи: „ Мислих доста за какво навръх мен. Може би е някакво струпване в подтекста на минали животи, освен на този, който пребивавам сега? Няма метод да не е нещо по-дълбоко. Защото какъв брой от хората, които имат такова прекарване, биха разказали за него на своите другари, на обществото, да не приказваме за медиите или учените? Малцина. Като мен. “
Разговорът ни с Кейт стартира малко в обратна посока, само че тя не се наскърбява. Още от дете е привикнала да не й имат вяра и не обръща внимание на обвиняванията и че я назовават измамница. Тя е повече от твърдо уверена във всичко, което споделя, а това е почтено за почитание в модерния ни свят, в който към този момент е мъчно да различиш кое е правилно и кое - подправено. Но дано се върнем съвсем половин век назад…„ Дали бих се подложила на детектор на лъжата за всичко, което споделям? Естествено! “
Драмен е един от по-големите градове в Норвегия, намиращ се на към 40 км от столицата Осло. Човек може да си го показа даже без да рови в интернет – красиво и студено място, ситуирано на брега на реката, чиито поданици през зимата бързат да се приберат на топло.
Кейт Торвалдсен е типичното норвежко момиченце от този типично норвежки град, само че това ще се промени внезапно и ще е вечно. „ Тогава – през 1973 година – бях на четири години. Спомням си стаята ми, все едно бе през вчерашния ден, а против леглото ми имаше два прозореца. Лежах и гледах през тях звездите, когато внезапно блесна светлина. Внезапно от стената настрана се появи необичайно създание, много едро, с огромни черни очи. “
Дядо Коледа
Знаем, че детското въображение може да рисува какви ли не картини, изключително вечер, когато дребните са оставени сами да се борят със своите страхове. „ Не, не ме беше боязън – усмихва се Кейт. – Съществото не излъчваше опасност, по-скоро сякаш искаше да разбере дали съм добре, сходно на грижлив родител. “ След тази извънземна демонстрация на грижовност създанието изчезва през стената по метода, по който се е появило. Кейт вижда по какъв начин то се плъзга върху нещо като дребен транспортен съд, поглеждайки я през прозореца за финален път.
Известно време детето живее с концепцията, че е било посетено от самия... Дядо Коледа. Каква е изненадата є, когато вижда положителния дъртак по малкия екран седмица по-късно. „ Той беше с червен костюм и подправена брада. Започнах да рева, тъй като това не бе моят Дядо Коледа! Чак след години се престраших да опиша на майка ми за това детско прекарване и тя, естествено, не ми повярва. Не ми има вяра и до ден сегашен. “
Шест години по-късно фамилията на Кейт се реалокира в уютна къща в предградието Конеруд. Тя обаче се усеща друга от всички, страни от връстниците си и вечер, когато другите спят, се измъква на покрива. „ Обичах да виждам нощното небе, мечтаех си, че пребивавам някъде там. Беше хубаво – единствено аз, мълчанието и звездите. “ В една от тези тихи вечери, когато небосводът е обсипан сякаш с милиони светила, Кейт схваща, че нейният извънземен Дядо Коледа не я е не запомнил. Още повече – този път той не е самичък. „ Както си лежах на покрива, нещо се спусна над мен и напряко ме издърпа нагоре! В идващия момент се озовах на нещо като маса, към която имаше 2-3 от тези сиви същества, които стояха към мен. Пъхнаха ми някакви неща в носа и…. – Кейт стартира очевидно да се вълнува, като че ли є е мъчно да продължи. – Това е последното нещо, което помня. “
Често хората, които настояват, че са били отвличани от извънземни, описват за какви ли не ужасяващи опити, само че в множеството случаи имат извънредно откъслечни мемоари за случилото се. Не са редки обстановките, в които очевидците описват за своите прекарвания под въздействието на внушаемост. Такъв е и казусът с Кейт. „ Да, тези елементи си ги припомних чак години по-късно, когато имах хипнотичен сеанс. Иначе до тогава нищо не си спомнях с изключение на безкрайното си удивление по какъв начин внезапно от покрива на сутринта се открих в леглото. “
Няма по какъв начин такава преживелица, даже и при заличени мемоари, да не остави следи в подсъзнанието на дребното момиче. Още на идващия ден тя стартира с невероятна пристрастеност да рисува сиви хора с огромни глави и черни очи. Постепенно другите деца стартират да странят от нея, макар че слушат с интерес нейните истории. И когато едно дете не среща схващане и съпричастие, то прави единственото, на което е способно, с цел да се отбрани – затваря се в себе си. „ Тъй като никой не ме одобри на съществено, започнах да приказвам по-малко и по-малко за това. Чак години по-късно открих, че норвежката организация за НЛО UFO-Norge е получила отчети за НЛО интензивност над Конеруд тъкмо по времето, когато се случи моето похищение. “
В пустошта
През идващите десетина години норвежката въпреки всичко съумява да заживее „ естествен “ живот, макар че по нейните думи от време на време гледа с часове звездите. Има си мъж, който обича, и лично шивашко ателие. Постепенно тя се предава на рутината на всекидневието, само че в един миг взема решение да се отърси от заобикалящото я, да опита да промени нещо и да излезе отвън предградието, може би в търсене на нещо… Какво обаче да намериш в Норвегия през зимата, когато се притъмнява рано, студът сковава, а в горите се чува единствено воят на вълците. Естествено, някоя хижа, надълбоко в нищото. „ Да, беше през зимата на 1996 година – продължава след къса пауза описа си Кейт. – Взех една хижа чартърен в местността Гол. Беше тъкмо това, което търсех – отвън ски сезона, умерено и безшумно, даже нямаше ток! Чувах единствено личния си мирис и ритъма на сърцето. Беше прелестно. “
Не са редки случаите, когато човек се пробва да избяга от всекидневието и си фантазира, че ще си прекара прелестно на отдалечено място, самичък със себе си и мислите си. След три дни обаче трескаво стартира да търси разновидности за връщане. Не подобен е казусът с Кейт: „ О, в противен случай – аз желаех да остана най-малко 6 седмици. Имах задоволително храна, нямах кола, а до най-близкото обитаемо място се стигаше единствено със ски. “
Една заран Кейт се разсънва в дребната уютна хижа и схваща, че нещо не е като преди. Единият от клепачите є е издут, а под веждите си има белези. „ Освен това ме боляха носът и очите. И за пръв път откогато бях в хижата, изпитах мощен блян да се разкарам оттова, и то незабавно. “ В цивилизацията в началото тя усеща известно облекчение, само че схваща, че нещата освен не са като преди, а освен това – мощно са се влошили. „ Открих, че ненадейно съм станала свръхчувствителна към звука. Когато сложих зарядното устройство в контакта, чух мощен звук като от микрофон. Никой не реагираше на заобикалящите ни звуци като мен. Всичко излъчваше доста мощен фонов звук – уредбата, тв приемникът, лампите, всичко. Когато хората говореха, гласовете им бяха необикновено мощни. “
Хипноза
Това е преломният миг в живота на Кейт, в който тя взема решение, че нещата не могат да не престават по този метод и че е извънредно време да научи повече за себе си и за света към нея. По една случайност (или пък не?) нейният другар по това време се интересува от НЛО и є предлага хипнотерапевта доктор Ян Джундж, който има опит в хипнотизирането на хора, твърдящи, че са били отвлечени от извънземни. Влизайки в тази тематика, Кейт става неспокойна и мъчно прикрива вълнението си: „ Както и допусках, оказа се, че онази вечер в хижата съм била посетена от извънземни. Първо си спомних едно високо създание, което носеше нещо като прилепнала тога и ме гледаше, а след това се открих на маса, заобиколена от три по-дребни. Те бяха сиви, с огромни глави и черни очи. На главата ми бяха поставили устройство, сходно на шлем, с нещо като нокти, които пробиха кожата под веждите ми. В носа и ушите ми имаше вмъкнати игли. Успоредно с това се сетих и за събитието по-рано в Конеруд. “ Тук Кейт е толкоз разчувствана, че думите є едвам се схващат. Прави пауза от няколко секунди и събира сили да довърши: „ В този миг, макар че бях хипнотизирана, изкрещях: „ Не желая да си припомням повече! “ И сеансът завърши. “
Импланти
Дълги години Кейт проучва върнатите след хипнозата мемоари от срещите с извънземните. Търси учени уфолози, които да є дадат експертиза и окажат помощ. Следващият стадий в нейната история стартира благодарение на канадския режисьор Сид Голдбърг. Това не е инцидентен човек – има две награди и две номинации „ Еми “ за документални поредици. Покрай основаването на сериала „ Ловци на мистерии “ той се среща със случая на Кейт. През 2016 г. я поучава да си купи мощни магнити. До този миг Сид е имал няколко случая с американци и канадци, които са имали „ извънземни импланти “ в телата си. Отначало Кейт подхожда леко недоверчиво, само че въпреки всичко се доставя с такива магнити: „ Направо бях шокирана, когато те се прилепиха към някои елементи от тялото! Например дълги години усещах дребен плосък обект от едната страна на врата ми и насочих един от тях там. Той прилепна, все едно е залепен с лепило. “
Норвежката не стопира дотук, тъй като е повече от сигурна, че в тялото й и има още импланти. Как се откриват те обаче, с изключение на посредством рентгенова фотография? Един от бързите способи би бил да се ревизира с магнит цялото тяло, което и вършат Кейт и нейният другар. „ Започнахме да обследваме в детайли всеки сантиметър и открихме още няколко места, където магнитите се залепиха на кожата ми – от двете страни на шията, по гърба, по тазовата кост. В последна сметка открихме 28 места в тялото ми, където магнитите се прикрепяха към кожата ми! “
Това не е всичко – става известно, че магнитите са ситуирани безусловно симетрично. Кейт взема решение, че е извънредно време да направи рентгенови фотоси. Резултатите демонстрират, че в тялото є в действителност има дребни детайли, само че надалеч не разкриват всичките є съмнения по отношение на местонахожденията им. „ Твърдо съм решила освен да фотографирам цялото си тяло с надалеч по-мощни рентгени, само че и да събера екип от учени, които да създадат нужните експертизи. Приятел ми предложи да изрежем един от имплантите, само че аз загивам от боязън. Освен това те са ситуирани по тялото ми по някакъв съразмерен модел, не желая да го скапвам. “
Извънземна информация
Колко по-невероятна може да бъде историята на Кейт? Оказва се, че може. Скоро тя схваща, че имплантите служат за проводник на извънземна информация. „ Никога не съм медитирала или изпадала в транс, само че една поредност от събития ме накара най-накрая да проумея за какво бях отвлечена. “ Един ден тя работи в ателието си над поръчка за сватбена рокля, когато внезапно пред очите є причернява, само че в дословния смисъл. „ Тогава за пръв път получих информация под формата на сменящи се картини “, разпалено споделя Кейт за първия миг, когато усеща, че имплантите действително са проводници на информация към нейното схващане. „ Отначало се появи нещо като ДНК конструкция, след това видях сходство на срез на въже. После внезапно картината замря и все едно нещо изтегли моето схващане и го запрати в най-красивото нещо, което в миналото съм виждала. Тогава последва огромна детонация! Съзнанието ми пътуваше в безкрая, видях по какъв начин е основана Вселената. След това още веднъж се „ върнах “ в ателието... “
Оказва се, че измежду учените, които първи демонстрират интерес към тази информация, има и българи. „ Трябва да кажа, че проф. Лъчезар Филипов и проф. Бойко Рангелов доста се интересуват от всичко, обвързвано с извънземната информация. Аз нямам научни знания и опит, тъй че тяхното мнение е извънредно значимо. Смятам следващата година да издам книга, като всичко ще бъде написано извънредно разбираемо, без строги научни термини и формули. От това се интересуват и други учени и съм щастлива, че мога непосредствено посредством тези картини да им потвърдя, че не съм измамница. “
Съществува доктрина, че „ всичко е обвързвано “, че съзнанията на живите същества, без значение кои светове обитават, са част от един голям, междугалактически разсъдък. Дали това е казусът с Кейт? „ Мисля, че всичко е въпрос на избрани честоти – по какъв начин да споделяме с другите, по какъв начин да свързваме нашите съзнания. Предполагам, че моите импланти настройват по някакъв метод тези честоти. Много учени се пробват да схванат по какъв начин работи нашето схващане, само че това ще стане мъчно, най-малко до момента в който не проумеят, че то е единствено една дребна парченце от цялата Вселена. “ Колкото и да ни се желае да получим повече отговори от тези извънземни жители, нещата освен не са толкоз елементарни, само че постоянно напряко невъзможни за пояснение. „ Всичко, което ми демонстрират, е като на филм – всичко е придвижване. Въпреки че са положителни учители, постоянно не ми стигат думи да опиша всичко, което виждам. “
Раждаш се и умираш доста пъти
Оказва се, че информацията, която получава Кейт, е на доста равнища и по време на нейните „ пътешествия “ на мозъка тя схваща доста освен за Вселената, само че и за самата себе си и личното си схващане и смисъл на битие. „ Уви, аз не съм контактьор, не мога да им задавам въпроси “, изпреварва идващите догадки тя, само че се оказва, че към момента има с какво да ни изненада. „ Повечето хора мислят, че се раждаме и умираме. Но истината е, че се раждаш и умираш доста пъти. Можеш да видиш какво си постигнал през всичките си животи. По време на моите „ пътешествия “ аз видях истината за тях. “
В природата ни е да сме скептични, изключително когато става въпрос за извънземен разсъдък и връзка с него, прераждане, отвличания, импланти и освен това всичко да се върти към един-единствен човек. „ Аз също съм скептична и слагам всичко под въпрос. Много пъти съм се опитвала да НЕ допускам, само че постоянно получавах доказателства. “
По време на контакта си с извънземните Кейт получава някои фрагменти за предишните си животи до степен да дефинира каква тъкмо е била предходната є инкарнация „ Била съм монахиня, самурай. Не съм живяла обаче единствено на Земята. Била съм и от дребните сиви. От този си живот нямам ясни картини – по-скоро като чувство. Все отново си припомням по какъв начин виждам надолу към краката си, където земята наподобява като транспарантен под. Затова виждах звездите под него. “
Краят на срещата ни с елементарната жена от един също толкоз елементарен град приключва с едни не чак толкоз елементарни думи: „ Мислих доста за какво навръх мен. Може би е някакво струпване в подтекста на минали животи, освен на този, който пребивавам сега? Няма метод да не е нещо по-дълбоко. Защото какъв брой от хората, които имат такова прекарване, биха разказали за него на своите другари, на обществото, да не приказваме за медиите или учените? Малцина. Като мен. “
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ