Кеворк Кеворкян: Алея - право към небето
Статията е оповестена и във Facebook страницата на Кеворк Кеворкян
kevorkkevorkian.com
В неотдавна появилата се на български биография на Ален Делон / “Ангел и гамен “, Венсан Киви/ срещнах една забележителна фраза на Антоан дьо Сент-Екзюпери / “Земя на хората “/.
Тя ми наподобява скъпа, изключително през днешния ден. Ето я: „ Величието на един поминък може би се корени на първо място в това, че сплотява хората: има единствено едно същинско благосъстояние и то е отношението посред им “.
Разбира се, създателят й въобще няма поради малкия екран - само че пък като че ли таман за все по-мизерния ефирен поминък тя наподобява изцяло на място.
Мизерен поминък, подвластен, рабски даже - обаче даже и единствено някакви огризки от достолепие да са останали в него, те, въпреки всичко, биха могли да свързват отгоре-отгоре хората, с цел да не остават те сами в скотската си студенина, наложена им около цялостния крах в годините на Прехода.
Упадък на човещината, на първо място. Скоро ще търсим в тълковния речник разяснение за тази дума.
И може би ще научим, че „ човечност “ е да подхвърлиш 40 лв. към коледните пенсии на бедняците.
Всъщност, това разбиране и през днешния ден към този момент не съществува за политиците - освен в речника им, а и в цялостната им визия за Живота, доколкото въобще я имат.
Тия дни Ирина Жерева /Би Ти Ви, Новините/ представи
92-годишният Станислав Димитров от село Градешница: градушка блъснала и унищожила лозето му.
Нищо и никакъв сюжетец, обаче какъв необикновен език има този човек, можеш да го слушаш безпределно: по какъв начин скръбта връхлита ненадейно и погубва радостта; по какъв начин би желал Живота да е като кино лента, която да върнеш обратно - и да я спреш някъде по-рано, отвън Бедата - и това да бъде Божи знак, с цел да вярваме…
Какъв е бил този човек, какво е работил, по какъв начин е съхранил този език?
Какви хора имаме, които имат гения точно да сплотяват - би трябвало да ги демонстрират непрестанно, гласовете им ще са противоотровата против бездушното слово, с което ни приказват, изключително политиците.
Та те елементарните хора приказват по-красиво даже на прасетата си - в сравнение с ония дърдорят „ посланията “ си - кому, за какво - няма никакво значение… Може би към този момент ви отегчавам с възторга си от хора като бай Станислав, само че отново не можах да се сдържа.
А ония, до момента в който дърдорят, да вземат да съборят мостовете на Кольо Фичето - та да не продължаваме несмислено да се самозалъгваме с новите си „ строители “.
Събаряйте, събаряйте - това е в природата на Прехода, тъй като го пробутваха хора без обикновени сръчности.
Само на НДК още не са протегнали ръка, тъй като няма да има къде да си вършат помпозните конгреси.
Нямаха шанса и Мемориалът на Бузлуджа да падне от единствено себе си - та в този момент охранените им бузи се зачервиха от шамара, който им удариха американците от фондацията „ Гети “ - с дарението си за изследването на Мемориала предвид на запазването му.
Нашите развалячи гузно си затраяха, никой не благодари на фондацията.
И какво да й кажат - че са майстори-къртачи, обаче другояче демократи…
Вече една вело-алея не могат да създадат като хората - разкрили една преди три-четири години, сякаш опитали с някакви материали и в този момент тя е в окаяно състояние, ще афишират конкурс за ремонта й.
Все опитват, през днешния ден некадърността минава за опит.
Най-главният опит беше самият Преход - радвайте му се до насита.
Една алея не им е по силиците, вие желаете цяла страна да стопанисват. По-добре да я заколят някак едновременно.
Клането е над всичко - над сръчността, над предвидливостта, над грижовността.
Шефът на Българския енергиен холдинг си подал оставката - поискали му я, до момента в който бил в отпуск, на плажа. „ И какво направихте? “ - пита храбрата кореспондентка. „ Ами, останах си на плажа “. Ха-ха, хи-хи.
Едва по-късно стана ясно, че индивида го натирили, тъй като не скрил истината - а тя е, че за осем месеца страната е изгубила един милиард лв. от евтиния ток, който се изнася в чужбина.
„ Държавата “ обаче мълчи, тя постоянно мълчи в сходни случаи, стопаните й прозорливо онемяват, скоро ще онемеят и ония, които към момента се осмеляват да питат за истината.
Оная вело-алея пък се трансформира в метафора: Тръгва от Надежда/квартала и се препъва в личните си дупки, става част от общото суркане и препъване.
Тия дни и Туркменистан ни подмятна една идейка – не става дума за газа, с който ще ни залее, стига Руската Мечка да легне на другата си кълка; без нея и от Луната да потече газ, отново няма да стигне до нас - това пропусна да ни заяви някогашният американски дипломат Уорлик, този комик на диверсификацията.
Все отново, от Туркменистан лъхна нещо оптимистично: видяхме внушителните им морски комплекси но Дубай, в които не се мяркаше нито едно човешко създание.
Строиш, ремонтираш - и никой не ти се спънка в краката.
Може и най-дългата в света вело-алея да построиш - отвесна, право към небето. От пробен материал, незабележим.
Чудна идейка за нашите " строители ".
Вход към алеята - единствено за определени.
За тях - елементарен път за Възнесение.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
kevorkkevorkian.com
В неотдавна появилата се на български биография на Ален Делон / “Ангел и гамен “, Венсан Киви/ срещнах една забележителна фраза на Антоан дьо Сент-Екзюпери / “Земя на хората “/.
Тя ми наподобява скъпа, изключително през днешния ден. Ето я: „ Величието на един поминък може би се корени на първо място в това, че сплотява хората: има единствено едно същинско благосъстояние и то е отношението посред им “.
Разбира се, създателят й въобще няма поради малкия екран - само че пък като че ли таман за все по-мизерния ефирен поминък тя наподобява изцяло на място.
Мизерен поминък, подвластен, рабски даже - обаче даже и единствено някакви огризки от достолепие да са останали в него, те, въпреки всичко, биха могли да свързват отгоре-отгоре хората, с цел да не остават те сами в скотската си студенина, наложена им около цялостния крах в годините на Прехода.
Упадък на човещината, на първо място. Скоро ще търсим в тълковния речник разяснение за тази дума.
И може би ще научим, че „ човечност “ е да подхвърлиш 40 лв. към коледните пенсии на бедняците.
Всъщност, това разбиране и през днешния ден към този момент не съществува за политиците - освен в речника им, а и в цялостната им визия за Живота, доколкото въобще я имат.
Тия дни Ирина Жерева /Би Ти Ви, Новините/ представи
92-годишният Станислав Димитров от село Градешница: градушка блъснала и унищожила лозето му.
Нищо и никакъв сюжетец, обаче какъв необикновен език има този човек, можеш да го слушаш безпределно: по какъв начин скръбта връхлита ненадейно и погубва радостта; по какъв начин би желал Живота да е като кино лента, която да върнеш обратно - и да я спреш някъде по-рано, отвън Бедата - и това да бъде Божи знак, с цел да вярваме…
Какъв е бил този човек, какво е работил, по какъв начин е съхранил този език?
Какви хора имаме, които имат гения точно да сплотяват - би трябвало да ги демонстрират непрестанно, гласовете им ще са противоотровата против бездушното слово, с което ни приказват, изключително политиците.
Та те елементарните хора приказват по-красиво даже на прасетата си - в сравнение с ония дърдорят „ посланията “ си - кому, за какво - няма никакво значение… Може би към този момент ви отегчавам с възторга си от хора като бай Станислав, само че отново не можах да се сдържа.
А ония, до момента в който дърдорят, да вземат да съборят мостовете на Кольо Фичето - та да не продължаваме несмислено да се самозалъгваме с новите си „ строители “.
Събаряйте, събаряйте - това е в природата на Прехода, тъй като го пробутваха хора без обикновени сръчности.
Само на НДК още не са протегнали ръка, тъй като няма да има къде да си вършат помпозните конгреси.
Нямаха шанса и Мемориалът на Бузлуджа да падне от единствено себе си - та в този момент охранените им бузи се зачервиха от шамара, който им удариха американците от фондацията „ Гети “ - с дарението си за изследването на Мемориала предвид на запазването му.
Нашите развалячи гузно си затраяха, никой не благодари на фондацията.
И какво да й кажат - че са майстори-къртачи, обаче другояче демократи…
Вече една вело-алея не могат да създадат като хората - разкрили една преди три-четири години, сякаш опитали с някакви материали и в този момент тя е в окаяно състояние, ще афишират конкурс за ремонта й.
Все опитват, през днешния ден некадърността минава за опит.
Най-главният опит беше самият Преход - радвайте му се до насита.
Една алея не им е по силиците, вие желаете цяла страна да стопанисват. По-добре да я заколят някак едновременно.
Клането е над всичко - над сръчността, над предвидливостта, над грижовността.
Шефът на Българския енергиен холдинг си подал оставката - поискали му я, до момента в който бил в отпуск, на плажа. „ И какво направихте? “ - пита храбрата кореспондентка. „ Ами, останах си на плажа “. Ха-ха, хи-хи.
Едва по-късно стана ясно, че индивида го натирили, тъй като не скрил истината - а тя е, че за осем месеца страната е изгубила един милиард лв. от евтиния ток, който се изнася в чужбина.
„ Държавата “ обаче мълчи, тя постоянно мълчи в сходни случаи, стопаните й прозорливо онемяват, скоро ще онемеят и ония, които към момента се осмеляват да питат за истината.
Оная вело-алея пък се трансформира в метафора: Тръгва от Надежда/квартала и се препъва в личните си дупки, става част от общото суркане и препъване.
Тия дни и Туркменистан ни подмятна една идейка – не става дума за газа, с който ще ни залее, стига Руската Мечка да легне на другата си кълка; без нея и от Луната да потече газ, отново няма да стигне до нас - това пропусна да ни заяви някогашният американски дипломат Уорлик, този комик на диверсификацията.
Все отново, от Туркменистан лъхна нещо оптимистично: видяхме внушителните им морски комплекси но Дубай, в които не се мяркаше нито едно човешко създание.
Строиш, ремонтираш - и никой не ти се спънка в краката.
Може и най-дългата в света вело-алея да построиш - отвесна, право към небето. От пробен материал, незабележим.
Чудна идейка за нашите " строители ".
Вход към алеята - единствено за определени.
За тях - елементарен път за Възнесение.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
КОМЕНТАРИ