Сестра Мария Борисова: Обучени сме да вземаме животоспасяващи решения, когато адреналинът е на макс
Старшина Мария Борисова е здравна сестра-бордна в Отделение „ Авиомедицинска евакуация ” на Центъра по авиационна, морска физиология и евакуация на Военномедицинска академия (ВМА).
Има дълги години професионален опит като реанимационна сестра в клиниката на академията. Председател е на организацията на БАПЗГ във ВМА.
Разговаряме със сестра Борисова за компликациите и насладите в специалността, за подготовката, която получават бордните сестри, за удовлетворението, което ги съпътства постоянно откакто се завърнат от тежка задача.
Сестра Борисова, неотдавна се завърнахте от задача в Турция. Кой е най-яркият Ви спомен от тези тежки дни и нощи след пагубните трусове, сполетели страната?
Нашата задача като военни медици е да бъдем постоянно готови за провокациите. Затова и ние бяхме първите, които заминахме за Турция, тъй като сме най-добре готови. Неслучайно, когато има тежък случай или естествено злополучие с голям брой потърпевши, първите, които се насочват към тях, са точно екипите на ВМА. Ние сме подготвени да работим при екстремални условия. Това са обстановки, които прекатурват живота ни, само че за нас това е тестване и на личностните качества и професионализма. Няма да забравим обаче разрухата и тъмнината, които заварихме, като пристигнахме в Турция. Тишината, пронизвана от рев, смут и по едно и също време вяра в очите на хората. Нашата борба в действителност беше борба за вярата... Оцелелите се молеха за своите близки, останали под тоновете бетон. За тях ние бяхме лъч вяра. За страдание, мрачните прогнози се сбъдваха всеки ден. Признаци на живот под руините нямаше. Имаше дни, в които вадехме по 50-60-70 тела....Безжизнени. Мъката на оживелите, които чакат техните близки да бъдат извадени от руините, не може да бъде разказана.
Трудно ли се връщате към всекидневието си в авиоотряда?
Не бих споделила, че има някаква компликация. Налага се бързо да се приспособяваме, съгласно работата, която ни възложат. От реанимация в самолета или на терен при злополучие или повреда.
Как протичат Вашите наряди?
В момента сме 5 бордни медицински сестри, които поддържаме подготовката си в интензивните звена на ВМА, при нужда и след преценка на задачата изпращат някоя от нас, дружно с доктор, с цел да транспортираме болен или потърпевш. Нашата подготвеност е 24-часова, тъй че да можем да се отзовем когато и да е с нужното здравно съоръжение, с цел да сме потребни в оптимално къси периоди. Така беше и в тази ситуация с Турция. Беше първият ми ден след отпуска и както се споделя, още не бях влезнала в реанимация, където по принцип работя, и бях мобилизирана. Два часа откакто стана ясна помощта, която българската страна ще окаже на нашите съседи, ние към този момент бяхме в самолета и пътувахме. На идващия ден, откакто се върнахме, рано сутринта друга наша се сестра – борден старшина Цветелина Иванова, излетя със „ Спартан “-а за превозване на болно дете. Провеждаме задоволително тренировки, включително симулираме разнообразни обстановки, както медицински, по този начин и с въздухоплавателното средство.
Имате ли Вие и колежките Ви някаква характерна подготовка?
Както към този момент споделих, ние би трябвало да поддържаме една непрекъсната „ бойна подготвеност ” да реагираме във всяка една секунда на денонощието. За задачата прекосяваме през регулярни тренировки – симулираме разнообразни обстановки, както медицински, по този начин и с въздухоплавателното средство. Но по тази причина военната медицина е виновна идея, налична единствено за най-смелите и най-добре подготвените експерти – хора, които рискуват живота си за другите, вземат най-бързото и животоспасяващо решение в моментите, когато адреналинът е на макс.
Работата Ви е обвързвана с извънредно натоварване и стрес. Имате ли достъп до психическа помощ при нужда?
Като цяло, всичко е доста самостоятелно, само че в това време, с цел да правим тази активност, ние прекосяваме през характерен асортимент. Разбира се, ВМА разполага с център за психопрофилактика и при необходимост винаги може да се получи профилирана помощ.
Кои случаи от практиката Ви остават най-дълго в съзнанието Ви? Помните ли човешки лица, човешки ориси, с които Ви е срещнала специалността
на бордна сестра?
Като жена и майка, за мен най-тежки като страст са ми обстановките по превозване на деца. Няма по-крехко, почтено и беззащитно създание от детето. Взиращите се детски очи със сълзи не се не помнят. Разбира се, и при всеобщ травматизъм спомените мъчно избледняват.
Какво бихте желала да пожелаете на колежките си, с които сте дружно в авиоотряда?
Преди всичко да са здрави, всичко друго зависи от нашите лични благоприятни условия и професионализъм, които поддържаме непрекъснато.
Има дълги години професионален опит като реанимационна сестра в клиниката на академията. Председател е на организацията на БАПЗГ във ВМА.
Разговаряме със сестра Борисова за компликациите и насладите в специалността, за подготовката, която получават бордните сестри, за удовлетворението, което ги съпътства постоянно откакто се завърнат от тежка задача.
Сестра Борисова, неотдавна се завърнахте от задача в Турция. Кой е най-яркият Ви спомен от тези тежки дни и нощи след пагубните трусове, сполетели страната?
Нашата задача като военни медици е да бъдем постоянно готови за провокациите. Затова и ние бяхме първите, които заминахме за Турция, тъй като сме най-добре готови. Неслучайно, когато има тежък случай или естествено злополучие с голям брой потърпевши, първите, които се насочват към тях, са точно екипите на ВМА. Ние сме подготвени да работим при екстремални условия. Това са обстановки, които прекатурват живота ни, само че за нас това е тестване и на личностните качества и професионализма. Няма да забравим обаче разрухата и тъмнината, които заварихме, като пристигнахме в Турция. Тишината, пронизвана от рев, смут и по едно и също време вяра в очите на хората. Нашата борба в действителност беше борба за вярата... Оцелелите се молеха за своите близки, останали под тоновете бетон. За тях ние бяхме лъч вяра. За страдание, мрачните прогнози се сбъдваха всеки ден. Признаци на живот под руините нямаше. Имаше дни, в които вадехме по 50-60-70 тела....Безжизнени. Мъката на оживелите, които чакат техните близки да бъдат извадени от руините, не може да бъде разказана.
Трудно ли се връщате към всекидневието си в авиоотряда?
Не бих споделила, че има някаква компликация. Налага се бързо да се приспособяваме, съгласно работата, която ни възложат. От реанимация в самолета или на терен при злополучие или повреда.
Как протичат Вашите наряди?
В момента сме 5 бордни медицински сестри, които поддържаме подготовката си в интензивните звена на ВМА, при нужда и след преценка на задачата изпращат някоя от нас, дружно с доктор, с цел да транспортираме болен или потърпевш. Нашата подготвеност е 24-часова, тъй че да можем да се отзовем когато и да е с нужното здравно съоръжение, с цел да сме потребни в оптимално къси периоди. Така беше и в тази ситуация с Турция. Беше първият ми ден след отпуска и както се споделя, още не бях влезнала в реанимация, където по принцип работя, и бях мобилизирана. Два часа откакто стана ясна помощта, която българската страна ще окаже на нашите съседи, ние към този момент бяхме в самолета и пътувахме. На идващия ден, откакто се върнахме, рано сутринта друга наша се сестра – борден старшина Цветелина Иванова, излетя със „ Спартан “-а за превозване на болно дете. Провеждаме задоволително тренировки, включително симулираме разнообразни обстановки, както медицински, по този начин и с въздухоплавателното средство.
Имате ли Вие и колежките Ви някаква характерна подготовка?
Както към този момент споделих, ние би трябвало да поддържаме една непрекъсната „ бойна подготвеност ” да реагираме във всяка една секунда на денонощието. За задачата прекосяваме през регулярни тренировки – симулираме разнообразни обстановки, както медицински, по този начин и с въздухоплавателното средство. Но по тази причина военната медицина е виновна идея, налична единствено за най-смелите и най-добре подготвените експерти – хора, които рискуват живота си за другите, вземат най-бързото и животоспасяващо решение в моментите, когато адреналинът е на макс.
Работата Ви е обвързвана с извънредно натоварване и стрес. Имате ли достъп до психическа помощ при нужда?
Като цяло, всичко е доста самостоятелно, само че в това време, с цел да правим тази активност, ние прекосяваме през характерен асортимент. Разбира се, ВМА разполага с център за психопрофилактика и при необходимост винаги може да се получи профилирана помощ.
Кои случаи от практиката Ви остават най-дълго в съзнанието Ви? Помните ли човешки лица, човешки ориси, с които Ви е срещнала специалността
на бордна сестра?
Като жена и майка, за мен най-тежки като страст са ми обстановките по превозване на деца. Няма по-крехко, почтено и беззащитно създание от детето. Взиращите се детски очи със сълзи не се не помнят. Разбира се, и при всеобщ травматизъм спомените мъчно избледняват.
Какво бихте желала да пожелаете на колежките си, с които сте дружно в авиоотряда?
Преди всичко да са здрави, всичко друго зависи от нашите лични благоприятни условия и професионализъм, които поддържаме непрекъснато.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ