Какво се крие зад фасадите на къщите в Стария град в Пловдив
Старият Пловдив е място за среща на история и фантазии – фасадите на къщите впечатляват, а стаите описват истории от предишното. Александра Кръстева ни води в някои от най-емблематичните Възрожденски домове.
Разходката ни в Стария град на Пловдив стартира от къщата на Никола Недкович – изтъкнат търговец на тъкани. Идва от Карлово, открива се в Пловдив през 60-те години на XIX век. За потребностите на фамилия Недкович е издигнат неповторим възрожденски дом – една от знаковите къщи на територията на Стария град.
Вътре ни посреща портретът на Недкович и брачната половинка му Харикля. Той е бил русофил и вкарва във фамилното си окончанието „ ич ". Бил е извънреден деятел в битката за църковна самостоятелност – родолюбец в най-чистия смисъл на думата.
През 1847 година е издигната къщата, която е днешният Етнографски музей. Пострена е за потребностите на богата фамилия Аргир Куюмджиюглу – търговец, абаджия, в следствие се занимава търговия на тютюн, розово масло.
Драматична е ориста на този дом, тъй като в края на XIX в. е бил девически интернат, шапкарска фабрика и за благополучие през 1938 година става общинска благосъстоятелност. След дълга събирателска активност, от 1962 година се обитава Регионалният етнографски музей.
Колекцията на етнографския музей разполага с извънредно богата сбирка – градско облекло, носии, старинни музикални принадлежности, експонати, свързани с грънчарството, медникарството.
Следваща е къщата на Степан Хиндлян. Той е един доста прочут търговец и чифликчия. Той е заел двама извънредно надарени чирпански майстори-художници Мока и Маврудий, които повече от година оформят къщата в украсителен аспект както като фасада, по този начин и в интериор.
Историята споделя, че през мраморна чешма в хола е циркулирала розова вода, давайки един прелестен мирис на рози.
Разходката ни в Стария град на Пловдив няма по какъв начин да не приключи с една от най-важните къщи тук, а точно къщата на Начо Културата – индивидът, трансформирал Стария град в това, което е. Днес тя е къща-музей и изложба.
Начо Културата е емблематична персона за Пловдив и за България, тъй като ние всички в действителност изискуем съществуването на Стария град във типа, в който е сега, на неговите старания и неговата активност. Бил е „ кмет " условно казано на Стария град – по този начин са го наричали към 30 години, като през това време с помощта на неговите старания в Стария град се реставрират към 100 къщи и монументи на културата, в това число и Античния спектакъл, като те освен се реставрират и реновират, ами се трансформират в средища за срещи на хора от другите гилдии.
Тази къща не е просто постройка – тя е институция, тъй като тук е минал целият артистичен, интелектуален хайлайф на България.
Разходката ни в Стария град на Пловдив стартира от къщата на Никола Недкович – изтъкнат търговец на тъкани. Идва от Карлово, открива се в Пловдив през 60-те години на XIX век. За потребностите на фамилия Недкович е издигнат неповторим възрожденски дом – една от знаковите къщи на територията на Стария град.
Вътре ни посреща портретът на Недкович и брачната половинка му Харикля. Той е бил русофил и вкарва във фамилното си окончанието „ ич ". Бил е извънреден деятел в битката за църковна самостоятелност – родолюбец в най-чистия смисъл на думата.
През 1847 година е издигната къщата, която е днешният Етнографски музей. Пострена е за потребностите на богата фамилия Аргир Куюмджиюглу – търговец, абаджия, в следствие се занимава търговия на тютюн, розово масло.
Драматична е ориста на този дом, тъй като в края на XIX в. е бил девически интернат, шапкарска фабрика и за благополучие през 1938 година става общинска благосъстоятелност. След дълга събирателска активност, от 1962 година се обитава Регионалният етнографски музей.
Колекцията на етнографския музей разполага с извънредно богата сбирка – градско облекло, носии, старинни музикални принадлежности, експонати, свързани с грънчарството, медникарството.
Следваща е къщата на Степан Хиндлян. Той е един доста прочут търговец и чифликчия. Той е заел двама извънредно надарени чирпански майстори-художници Мока и Маврудий, които повече от година оформят къщата в украсителен аспект както като фасада, по този начин и в интериор.
Историята споделя, че през мраморна чешма в хола е циркулирала розова вода, давайки един прелестен мирис на рози.
Разходката ни в Стария град на Пловдив няма по какъв начин да не приключи с една от най-важните къщи тук, а точно къщата на Начо Културата – индивидът, трансформирал Стария град в това, което е. Днес тя е къща-музей и изложба.
Начо Културата е емблематична персона за Пловдив и за България, тъй като ние всички в действителност изискуем съществуването на Стария град във типа, в който е сега, на неговите старания и неговата активност. Бил е „ кмет " условно казано на Стария град – по този начин са го наричали към 30 години, като през това време с помощта на неговите старания в Стария град се реставрират към 100 къщи и монументи на културата, в това число и Античния спектакъл, като те освен се реставрират и реновират, ами се трансформират в средища за срещи на хора от другите гилдии.
Тази къща не е просто постройка – тя е институция, тъй като тук е минал целият артистичен, интелектуален хайлайф на България.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ