Психологът и музикант Станислав Пандин: Тайната е да не спираш
Станислав Пандин е приключил най-желаната компетентност на Софийския университет – логика на психиката. Специализира в детската логика на психиката. Работил е като публицист във вестниците „ Софийски университет “ и „ Аз Буки “ – издание на МОН.
Има 13 годишен опит като учебен психолог и педагогичен консултант. Бил е теоретичен редактор на методическите списания „ Философия “, „ Педагогика “ и „ Стратегии на просветителната и научната политика “.
Понастоящем е PR на Държавната организация за протекция на детето в Министерски съвет и е учител във Философския факултет на Софийския университет, в магистърска стратегия „ Детско-юношеска и учебна логика на психиката “. Психолог е в МКБППМН на два столични региона – „ Сердика “ и „ Изгрев “, специалист е в Софийски градски съд, преподавател в НЦПКПС.
Музикалната му кариера е не по-малко впечатляваща. Последните му осъществявания са с рок група " Лунапрак ".
Купуваш първата си китара, когато си единствено на 11г. Винаги ли си знаел какво тъкмо искаш?
Определено никой от нас не се ражда „ бял лист хартия “. Искаме или не, още в майчината вътрешност ние към този момент знаем, притежаваме познания. От тази позиция – да, и ти и аз още тогава към този момент сме „ знаели “, тъй като сме унаследили съдържателна информация от предците си. Сигурен съм, че някъде в тази информация са кодирани и дарбите и гениите ни, които рано или късно си проправят път в житието ни – по един или различен метод. Та, по този начин и с мен. Преди тъкмо тази китара, надали някой е знаел, че нещата ще се случват отлично, на полето на рок музиката. Знаел ги е само Висшият разсъдък, а останалото е генетичен стандарт и биологични фактори.
Вероятно съгласно разбиранията на актуалните младежи, единадесет-годишния младеж, в тези последни тоталитарни години, е типичният загубеняк от учебните комедийни филми. Нямам нищо срещу – вършело ми е добра работа тогава (смее се). Първата ми „ кухарка “ бе купена от ЦУМ – поверих спестяванията си от 80 лева на по-голямата ми сестра, тъй като може би щяха да ме изгонят от магазина, предвид на невръстната ми възраст, и когато пристигнахме в музикалното поделение аз хванах първото по-евтино „ дърво “, което видях. Върху лака му, някак си величествено стоеше надписа: „ ЛИЛИЯ “. Така стартира всичко, подготвях се самичък. Но класическата китара не вършеше работа за по-шумна бъдеща групировка.
Достоен за почитание е фактът, че година по-късно, с моя добър другар от детство – Огнян Тодоров, основахме групата „ Декада “, само че това не е всичко. Първите ни електрически китари бяха самоделки, дистоуршъните – също... по едни остарели съветски схеми ги правеше той. Помня, че сътрудника Оги трябваше да стои на тъкмо несъмнено място с китарата си по време на подготовка, тъй като случеше ли се да се реалокира леко в страни, някак си „ хващахме “ сръбското радио, или мисля, че беше радио „ Скопие “(заради дистерите). Може би звучи извънредно комично всичко това, само че е самата истина – и първите ни няколко фена могат да го потвърдят! (смее се). После лека бавно си купихме хубави принадлежности и репетирахме в читалище „ Отец Паисий “ в Банкя, в който град и учехме.
Кога и по какъв начин се роди Траш-а?
Често приятелите ми се майтапят с мен по този въпрос. Те споделят „ Ти си Траша, който не слуша траш “. Всичко произтича от обстоятелството, че в ранна юношеска възраст младежите към момента нямат ясна, да я назовем, субкултурна еднаквост. Това беше и главната причина да припозная себе си в музика, която е бунтарска и жестоко скроена, да това беше началото. Постепенно започнах да натрупвам енциклопедични познания в подтекста на стиловото многообразие на твърдата музика и започнах да създавам, какво ли не, на необятното поле на рокендрола. Но „ артистичният ми псевдоним “ остана с мен през всичките тези години.
Пътят ти в музиката е не по-малко живописен. Кои са най-знаменитите ти участия и срещи?
Имахме доста участия с „ Декада “ в интервала 1993 – 1997 година. Беше ужасно време, доста млади музиканти изскочиха безусловно от нищото и стартира една дива конкуренция сред всички тези нови групи. Свирехме доста постоянно в гр. Банкя, пред Централна баня и на площада, а първото ни присъединяване в 78. СУ – помня, че бе посетено от над 300 души. Беше призрачен сън за младежта, в наше лице, тъй като треперехме задачите от неспокойствие. Имахме участия и в „ Ялта клуб “, „ Клуб 17 “ в Студентски град, клуб „ Йолита “, спектакъл „ Сълза и смях “ – даже, на езерото „ Ариана “, в „ Маймунарника “, в Южния парк, в родния ж.к. „ Люлин “ и прочие През 1997 бях поканен за артист в група „ Сателит “, тъй като Дими Екимов (мир на праха му) искаше да прави своя лична кариера и трябваше да напусне бандата. Последва една доста плодородна година на съвсем всекидневни участия във всички тогавашни софийски клубове. Имаше седмици, през които нямахме почивна нощ. Тъй като бях в 12-ти клас, ми беше доста мъчно да ставам заран, само че пък за сметка на това имах задоволително финансови благоприятни условия, с цел да отивам на учебно заведение, както и да се връщам след това с такси. Приказка...
И след това казарма. Можем ли да пропуснем този миг с кафявите въшкарници? Благодаря! Прибирайки се от последния часовой, т.е. директно след уволнението ми от армията, на спирката ме посрещна китариста Румен Антов – Ричи с предложение за музикална активност. Изкарахме три страхотни години дружно в групата „ Рич къмпани “, записахме и албум. Следват 12 години с група „ Еридан “, с които имам много записи. Подгрявали сме на Глен Хюз от „ Дийп Пърпъл “ (в Зала 1 на НДК, на рождения ден на група „ БГ Рок “), подгрявали сме на Греъм Бонет от „ Рейнбоу “ и „ Алкатрас “ (на фестивала „ Берксток “), а в клуб „ Камино “ бяхме подгряваща група на Джон Лоутън от „ Юрая Хийп “. Ето и една забавна история. След присъединяване ни, господин Лоутън пристигна при нас с една водна чаша цялостна до горе с уиски и ни посочи следното: „ Скъпи мои другари, моят доктор ми сподели категорично да пия най-вече по едно малко уиски вечерно време, заради здравословни проблеми. Горкият той обаче не знае, че едно малко за мен съставлява тази в действителност огромна чаша! “. Типичен британски комизъм!
И по този начин, има и още групи, само че прекалено много се разпрострях във времето. Понастоящем пея в трибют плана „ Хард къмпани “, свирим песни на „ Аксепт “ и „ Джудас прийст “.
Мечтаната ми група, която към този момент е неминуем факт, несъмнено е „ Лунапарк “.
Представи ни сегашната ти група. Какви хора сте, какво ви сплотява?
Настоящата ми тайфа носи усмихнатото име „ Лунапарк “. Създателят на групата е добре прочут на българската аудитория. Това е създателят на песни като „ Елмаз и стъкло “, „ Цвете от Луната “, „ Забравената деликатност “, „ Море от обич “, „ Нощни влакове “, „ Златна рибка “ и прочие, а точно основателят и китарист на групата БТР – господин Кирил Божков. Когато дружно с Цветан Ангелов, също китарист на първата ми група „ Декада “, правехме записи по плана ни „ Дует Канела “ (наш анторски проект), въпросният ерудит господин ни се обади с предлагането за взаимна музикална активност. Така се роди „ Лунапарк “. Другите двама членове на бандата са барабанистът Мирослав Шиндаров (екс „ Гранулом “) и басистът Николай Дарадидов (екс „ Вагнер “ и екс „ Биг мама скендъл “). Песните ни „ Заличен “ и „ Полунощ “ звучат в радиоефира, могат да бъдат открити и в Ютюб.
А какво ни сплотява? Освен, че множеството от нас са цесекари, какво друго...? Не мога да се сетя, пък може и да няма друго... Шегувам се, несъмнено! Може да се каже, че имаме сходни музикални усети, което в оптималната степен улеснява целия креативен развой, а въпреки това ни зарежда прочувствено и абсолютно поддържа креативния ни порив. Казано на езика на логиката на психиката – ведро ни е да си „ сублимираме “ безспирно.
Какво ви следва?
Силно се надявам да ни предстоят единствено хубави и незабравими моменти, макар че си давам сметката, че светът е изменен и рокът остава малко настрана в актуалната гео-музикална конюнктура. Бих споделил, че опростачването доминира понастоящем в музикалните среди, най-малко що се отнася до българската действителност, само че това е дълъг диалог и в случай че го стартираме, можеш да съжаляваш след това, че съм ти лишил през целия ден, пък и вечерта – току виж обичаните ни хора ни изгонили от домовете ни (смее се).
В „ Лунапарк “ се твори старателно. Хубавото е, че Цветан Ангелов има портативно студио вкъщи си и даже и сега двамата с Кирил Божков записват скъпи хрумвания, под формата на демо песни. Целта е след това, при аранжимента и цялостното доизкусоряване, да имаме един съвсем подготвен за същински запис артикул. Колкото до театралните изяви, това е същинското наслаждение за мен, в това число и при тотална физическа изнемощялост, в резултат на ежедневния работен развой. Да, има хора, които се занимават единствено с музика у нас. Дали им изпитвам завист. Не, тъй като творят в един нехарактерен за нашите географски ширини род, зависещ на нестройна бихармонична структура и първосигнална вербална интензивност, наречена текст. Та на въпроса: предстоят ни доста летни участия на открити огромни подиуми. Като начало започваме с Панагюрище и мото събора в Козлодуй.
Творческият развой – дълъг и систематичен или по-скоро бурен е при вас?
За мое огромно страдание, в „ Лунапарк “нямаме опция да си купим машина на времето, която да ни води някак си обратно в битийното, някъде в стихийното юношество, без значение. Просто хей по този начин. Дори и да го умеем мисловно, даже и да го реализираме на фантазно равнище, няма по какъв начин да върнем същата бурност. И може би това ненапълно е добре, тъй като стихията е способна да затрие индивида по всякакъв начин. Колкото може да даде в положителен аспект, толкоз може и да отнеме от създателя. Чисто темпераментово обаче някой от нас към момента са подчинени на стихийното, а знаем, че темпераментовото ни е вродено. Хората бъркат темпераментовото с характеровото, което е „ напълно друга бира “ и е изменчиво във времето.
Храброст ли е да правиш музика в България?
Храброст е изобщо да вършиш това, което обичаш и в действителност умееш у нас. Понякога сметките ти излизат криви, тъй като изпадаш в безтегловност. Проблемът е че „ синдромът на нашия човек “, основан по времето на тоталитаризма, владее и сегашното. Трябва да си помислим доста добре, по какъв начин можем да озаптим и дребното останала способна интелигенция в рамките на родината. Силово или с „ нашите напред “ това не би могло да се случи. А не се ли случи, тежко ни...
Кой свят е по-необятен – на музиката или на логиката на психиката?
В първия случай можеш да импровизираш и да правиш каквото си пожелаеш, само че във втория, това от време на време по никакъв начин не е редно, що се отнася до спецификите на дадена обстановка, на съответен случай. Границата сред науката и изкуството, в подтекста на по този начин заложения въпрос е доста тънка, само че когато приказваме за природата на психологичното, би трябвало доста да внимаваме. Що се отнася обаче персонално до мен, до моята вътрешна психологична действителност – несъмнено тя е Криейтърът на музиката ми. Ако се случваше противоположното, в действителност трябваше да бъда много обезпокоен за менталното ми положение (смее се).
Преподаваш, работиш с деца, чиновник си в държавна институция, музицираш. Откъде идват силата и силите ти и кое ги изчерпва най-бързо?
Ще стартира в обратна посока. Там, където е стопиран креативният ми порив, стартират проблемите за мен, само че и освен за мен. Ако работата към този момент не е наслаждение, стартират тъгите, само че освен от персонално естество. Започват да страдат и връзката, усърдието, резултатите, т.е. става въпрос и за доста други хора. Това значи, че е настъпил моментът за градивна смяна. А що се отнася до цялата върволяк от действия... Ами опитвал съм се да правя единствено едно нещо. Не ми се получава. Все още сполучвам да комбинирам нещата, само че също по този начин добре съзнавам, че годините минават и човек би трябвало да се концентрира върху смислените и доходоносни действия. Но това напълно не значи, че ще сложа кръст на рокендрола! Енергия? Знам ли... Казват че рептилите имали сила в остатък (смее се).
Ако би трябвало да опишеш живота си с една ария, коя ще е тя?
„ Return to Fantasy “ на „ Юрая Хийп “ кореспондира с мен най-добре. Някак си взаимно се харесваме. Помня по какъв начин изпращахме Гошо Минчев в сетния му земен час, а точно – с рокендрол, изсвирен от духов оркестър. Ако мога да си пожелая последна ария на изпроводяк, бих желал да бъде точно „ Return to Fantasy “.
„ Повалено дърво е животът ти “ гласи текстът в една ваша ария. Срещаш ли постоянно деца, които се усещат по този метод и кое им оказва помощ да се изправят?
Текстът е на Кирил Божков. В последните години се срещам с от ден на ден деца и юноши, огънати без време фиданки. Не искам да върша разбор на структурата на обществото ни и оттова да парадирам добре познатите нам изводи. Това ориста към този момент го е направила, или по-точно всички ние с неверните си дейности или незаконни бездействия, по отношение на тези дребните. Много „ философи “ се навъдиха. Много баби, хилаво...
През тези дълги години процедура съм се срещал с хиляди деца, безусловно. Не мога да отговоря еднопосочно на въпроса кое им оказва помощ да се вършат с проблемите си. Знам едно: умееш ли като експерт да предизвикаш възприятие на облекчение в детската душа, въпреки и мимолетно първоначално, значи вървиш по правилния път. И с годините започваш да вървиш все по решително напред. Просто не би трябвало да спираш да го правиш – това е тайната.
Според теб, като психолог и татко, кое е най-важното, което един родител би трябвало да направи за децата си?
Всичко това, което ще ги направи положителни родители. Именно в това се състои смисълът на нашия живот. Да се захващаме за работа тогава!
Има 13 годишен опит като учебен психолог и педагогичен консултант. Бил е теоретичен редактор на методическите списания „ Философия “, „ Педагогика “ и „ Стратегии на просветителната и научната политика “.
Понастоящем е PR на Държавната организация за протекция на детето в Министерски съвет и е учител във Философския факултет на Софийския университет, в магистърска стратегия „ Детско-юношеска и учебна логика на психиката “. Психолог е в МКБППМН на два столични региона – „ Сердика “ и „ Изгрев “, специалист е в Софийски градски съд, преподавател в НЦПКПС.
Музикалната му кариера е не по-малко впечатляваща. Последните му осъществявания са с рок група " Лунапрак ".
Купуваш първата си китара, когато си единствено на 11г. Винаги ли си знаел какво тъкмо искаш?
Определено никой от нас не се ражда „ бял лист хартия “. Искаме или не, още в майчината вътрешност ние към този момент знаем, притежаваме познания. От тази позиция – да, и ти и аз още тогава към този момент сме „ знаели “, тъй като сме унаследили съдържателна информация от предците си. Сигурен съм, че някъде в тази информация са кодирани и дарбите и гениите ни, които рано или късно си проправят път в житието ни – по един или различен метод. Та, по този начин и с мен. Преди тъкмо тази китара, надали някой е знаел, че нещата ще се случват отлично, на полето на рок музиката. Знаел ги е само Висшият разсъдък, а останалото е генетичен стандарт и биологични фактори.
Вероятно съгласно разбиранията на актуалните младежи, единадесет-годишния младеж, в тези последни тоталитарни години, е типичният загубеняк от учебните комедийни филми. Нямам нищо срещу – вършело ми е добра работа тогава (смее се). Първата ми „ кухарка “ бе купена от ЦУМ – поверих спестяванията си от 80 лева на по-голямата ми сестра, тъй като може би щяха да ме изгонят от магазина, предвид на невръстната ми възраст, и когато пристигнахме в музикалното поделение аз хванах първото по-евтино „ дърво “, което видях. Върху лака му, някак си величествено стоеше надписа: „ ЛИЛИЯ “. Така стартира всичко, подготвях се самичък. Но класическата китара не вършеше работа за по-шумна бъдеща групировка.
Достоен за почитание е фактът, че година по-късно, с моя добър другар от детство – Огнян Тодоров, основахме групата „ Декада “, само че това не е всичко. Първите ни електрически китари бяха самоделки, дистоуршъните – също... по едни остарели съветски схеми ги правеше той. Помня, че сътрудника Оги трябваше да стои на тъкмо несъмнено място с китарата си по време на подготовка, тъй като случеше ли се да се реалокира леко в страни, някак си „ хващахме “ сръбското радио, или мисля, че беше радио „ Скопие “(заради дистерите). Може би звучи извънредно комично всичко това, само че е самата истина – и първите ни няколко фена могат да го потвърдят! (смее се). После лека бавно си купихме хубави принадлежности и репетирахме в читалище „ Отец Паисий “ в Банкя, в който град и учехме.
Кога и по какъв начин се роди Траш-а?
Често приятелите ми се майтапят с мен по този въпрос. Те споделят „ Ти си Траша, който не слуша траш “. Всичко произтича от обстоятелството, че в ранна юношеска възраст младежите към момента нямат ясна, да я назовем, субкултурна еднаквост. Това беше и главната причина да припозная себе си в музика, която е бунтарска и жестоко скроена, да това беше началото. Постепенно започнах да натрупвам енциклопедични познания в подтекста на стиловото многообразие на твърдата музика и започнах да създавам, какво ли не, на необятното поле на рокендрола. Но „ артистичният ми псевдоним “ остана с мен през всичките тези години.
Пътят ти в музиката е не по-малко живописен. Кои са най-знаменитите ти участия и срещи?
Имахме доста участия с „ Декада “ в интервала 1993 – 1997 година. Беше ужасно време, доста млади музиканти изскочиха безусловно от нищото и стартира една дива конкуренция сред всички тези нови групи. Свирехме доста постоянно в гр. Банкя, пред Централна баня и на площада, а първото ни присъединяване в 78. СУ – помня, че бе посетено от над 300 души. Беше призрачен сън за младежта, в наше лице, тъй като треперехме задачите от неспокойствие. Имахме участия и в „ Ялта клуб “, „ Клуб 17 “ в Студентски град, клуб „ Йолита “, спектакъл „ Сълза и смях “ – даже, на езерото „ Ариана “, в „ Маймунарника “, в Южния парк, в родния ж.к. „ Люлин “ и прочие През 1997 бях поканен за артист в група „ Сателит “, тъй като Дими Екимов (мир на праха му) искаше да прави своя лична кариера и трябваше да напусне бандата. Последва една доста плодородна година на съвсем всекидневни участия във всички тогавашни софийски клубове. Имаше седмици, през които нямахме почивна нощ. Тъй като бях в 12-ти клас, ми беше доста мъчно да ставам заран, само че пък за сметка на това имах задоволително финансови благоприятни условия, с цел да отивам на учебно заведение, както и да се връщам след това с такси. Приказка...
И след това казарма. Можем ли да пропуснем този миг с кафявите въшкарници? Благодаря! Прибирайки се от последния часовой, т.е. директно след уволнението ми от армията, на спирката ме посрещна китариста Румен Антов – Ричи с предложение за музикална активност. Изкарахме три страхотни години дружно в групата „ Рич къмпани “, записахме и албум. Следват 12 години с група „ Еридан “, с които имам много записи. Подгрявали сме на Глен Хюз от „ Дийп Пърпъл “ (в Зала 1 на НДК, на рождения ден на група „ БГ Рок “), подгрявали сме на Греъм Бонет от „ Рейнбоу “ и „ Алкатрас “ (на фестивала „ Берксток “), а в клуб „ Камино “ бяхме подгряваща група на Джон Лоутън от „ Юрая Хийп “. Ето и една забавна история. След присъединяване ни, господин Лоутън пристигна при нас с една водна чаша цялостна до горе с уиски и ни посочи следното: „ Скъпи мои другари, моят доктор ми сподели категорично да пия най-вече по едно малко уиски вечерно време, заради здравословни проблеми. Горкият той обаче не знае, че едно малко за мен съставлява тази в действителност огромна чаша! “. Типичен британски комизъм!
И по този начин, има и още групи, само че прекалено много се разпрострях във времето. Понастоящем пея в трибют плана „ Хард къмпани “, свирим песни на „ Аксепт “ и „ Джудас прийст “.
Мечтаната ми група, която към този момент е неминуем факт, несъмнено е „ Лунапарк “.
Представи ни сегашната ти група. Какви хора сте, какво ви сплотява?
Настоящата ми тайфа носи усмихнатото име „ Лунапарк “. Създателят на групата е добре прочут на българската аудитория. Това е създателят на песни като „ Елмаз и стъкло “, „ Цвете от Луната “, „ Забравената деликатност “, „ Море от обич “, „ Нощни влакове “, „ Златна рибка “ и прочие, а точно основателят и китарист на групата БТР – господин Кирил Божков. Когато дружно с Цветан Ангелов, също китарист на първата ми група „ Декада “, правехме записи по плана ни „ Дует Канела “ (наш анторски проект), въпросният ерудит господин ни се обади с предлагането за взаимна музикална активност. Така се роди „ Лунапарк “. Другите двама членове на бандата са барабанистът Мирослав Шиндаров (екс „ Гранулом “) и басистът Николай Дарадидов (екс „ Вагнер “ и екс „ Биг мама скендъл “). Песните ни „ Заличен “ и „ Полунощ “ звучат в радиоефира, могат да бъдат открити и в Ютюб.
А какво ни сплотява? Освен, че множеството от нас са цесекари, какво друго...? Не мога да се сетя, пък може и да няма друго... Шегувам се, несъмнено! Може да се каже, че имаме сходни музикални усети, което в оптималната степен улеснява целия креативен развой, а въпреки това ни зарежда прочувствено и абсолютно поддържа креативния ни порив. Казано на езика на логиката на психиката – ведро ни е да си „ сублимираме “ безспирно.
Какво ви следва?
Силно се надявам да ни предстоят единствено хубави и незабравими моменти, макар че си давам сметката, че светът е изменен и рокът остава малко настрана в актуалната гео-музикална конюнктура. Бих споделил, че опростачването доминира понастоящем в музикалните среди, най-малко що се отнася до българската действителност, само че това е дълъг диалог и в случай че го стартираме, можеш да съжаляваш след това, че съм ти лишил през целия ден, пък и вечерта – току виж обичаните ни хора ни изгонили от домовете ни (смее се).
В „ Лунапарк “ се твори старателно. Хубавото е, че Цветан Ангелов има портативно студио вкъщи си и даже и сега двамата с Кирил Божков записват скъпи хрумвания, под формата на демо песни. Целта е след това, при аранжимента и цялостното доизкусоряване, да имаме един съвсем подготвен за същински запис артикул. Колкото до театралните изяви, това е същинското наслаждение за мен, в това число и при тотална физическа изнемощялост, в резултат на ежедневния работен развой. Да, има хора, които се занимават единствено с музика у нас. Дали им изпитвам завист. Не, тъй като творят в един нехарактерен за нашите географски ширини род, зависещ на нестройна бихармонична структура и първосигнална вербална интензивност, наречена текст. Та на въпроса: предстоят ни доста летни участия на открити огромни подиуми. Като начало започваме с Панагюрище и мото събора в Козлодуй.
Творческият развой – дълъг и систематичен или по-скоро бурен е при вас?
За мое огромно страдание, в „ Лунапарк “нямаме опция да си купим машина на времето, която да ни води някак си обратно в битийното, някъде в стихийното юношество, без значение. Просто хей по този начин. Дори и да го умеем мисловно, даже и да го реализираме на фантазно равнище, няма по какъв начин да върнем същата бурност. И може би това ненапълно е добре, тъй като стихията е способна да затрие индивида по всякакъв начин. Колкото може да даде в положителен аспект, толкоз може и да отнеме от създателя. Чисто темпераментово обаче някой от нас към момента са подчинени на стихийното, а знаем, че темпераментовото ни е вродено. Хората бъркат темпераментовото с характеровото, което е „ напълно друга бира “ и е изменчиво във времето.
Храброст ли е да правиш музика в България?
Храброст е изобщо да вършиш това, което обичаш и в действителност умееш у нас. Понякога сметките ти излизат криви, тъй като изпадаш в безтегловност. Проблемът е че „ синдромът на нашия човек “, основан по времето на тоталитаризма, владее и сегашното. Трябва да си помислим доста добре, по какъв начин можем да озаптим и дребното останала способна интелигенция в рамките на родината. Силово или с „ нашите напред “ това не би могло да се случи. А не се ли случи, тежко ни...
Кой свят е по-необятен – на музиката или на логиката на психиката?
В първия случай можеш да импровизираш и да правиш каквото си пожелаеш, само че във втория, това от време на време по никакъв начин не е редно, що се отнася до спецификите на дадена обстановка, на съответен случай. Границата сред науката и изкуството, в подтекста на по този начин заложения въпрос е доста тънка, само че когато приказваме за природата на психологичното, би трябвало доста да внимаваме. Що се отнася обаче персонално до мен, до моята вътрешна психологична действителност – несъмнено тя е Криейтърът на музиката ми. Ако се случваше противоположното, в действителност трябваше да бъда много обезпокоен за менталното ми положение (смее се).
Преподаваш, работиш с деца, чиновник си в държавна институция, музицираш. Откъде идват силата и силите ти и кое ги изчерпва най-бързо?
Ще стартира в обратна посока. Там, където е стопиран креативният ми порив, стартират проблемите за мен, само че и освен за мен. Ако работата към този момент не е наслаждение, стартират тъгите, само че освен от персонално естество. Започват да страдат и връзката, усърдието, резултатите, т.е. става въпрос и за доста други хора. Това значи, че е настъпил моментът за градивна смяна. А що се отнася до цялата върволяк от действия... Ами опитвал съм се да правя единствено едно нещо. Не ми се получава. Все още сполучвам да комбинирам нещата, само че също по този начин добре съзнавам, че годините минават и човек би трябвало да се концентрира върху смислените и доходоносни действия. Но това напълно не значи, че ще сложа кръст на рокендрола! Енергия? Знам ли... Казват че рептилите имали сила в остатък (смее се).
Ако би трябвало да опишеш живота си с една ария, коя ще е тя?
„ Return to Fantasy “ на „ Юрая Хийп “ кореспондира с мен най-добре. Някак си взаимно се харесваме. Помня по какъв начин изпращахме Гошо Минчев в сетния му земен час, а точно – с рокендрол, изсвирен от духов оркестър. Ако мога да си пожелая последна ария на изпроводяк, бих желал да бъде точно „ Return to Fantasy “.
„ Повалено дърво е животът ти “ гласи текстът в една ваша ария. Срещаш ли постоянно деца, които се усещат по този метод и кое им оказва помощ да се изправят?
Текстът е на Кирил Божков. В последните години се срещам с от ден на ден деца и юноши, огънати без време фиданки. Не искам да върша разбор на структурата на обществото ни и оттова да парадирам добре познатите нам изводи. Това ориста към този момент го е направила, или по-точно всички ние с неверните си дейности или незаконни бездействия, по отношение на тези дребните. Много „ философи “ се навъдиха. Много баби, хилаво...
През тези дълги години процедура съм се срещал с хиляди деца, безусловно. Не мога да отговоря еднопосочно на въпроса кое им оказва помощ да се вършат с проблемите си. Знам едно: умееш ли като експерт да предизвикаш възприятие на облекчение в детската душа, въпреки и мимолетно първоначално, значи вървиш по правилния път. И с годините започваш да вървиш все по решително напред. Просто не би трябвало да спираш да го правиш – това е тайната.
Според теб, като психолог и татко, кое е най-важното, което един родител би трябвало да направи за децата си?
Всичко това, което ще ги направи положителни родители. Именно в това се състои смисълът на нашия живот. Да се захващаме за работа тогава!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ