Сталин - безсърдечният диктатор
Сталин е несъмнено един от най-разпознаваемите диктатори в международен мащаб и един от най-безсърдечните (ако можем да кажем, че има сърдечни диктатори).
През 1879 година в Грузия в бедното семейство на майка-миячка и баща-обущар се ражда Йосиф Висарионович Джугашвили, който през днешния ден всички познаваме като Сталин. В детските си години заради заболяване от дребна шарка той остава с белези по лицето и проблем с лявата ръка, поради което съучениците му го тормозят и му се подиграват.
Изпратен от майка си да се учи за духовник, той попада на писанията на Карл Маркс и се увлича по социализма, като даже се причислява към една локална група социалисти. Прекарва доста време в подготовка, а по-късно и в присъединяване в Революцията. Организира голям брой стачки и митинги и с активността си става прочут на тайната полиция.
Принуден да премине в конспиративност, той се причислява към Болшевиките, където и за първи път среща Ленин. Поради безскрупулната си природа и множеството революционни " подвизи " той е задържан през 1910 година и изпратен на изгнание в Сибир. Там прекарва няколко години, преди да се причисли към Руската гражданска война, и се бие, а след това оказва помощ на Ленин да стартира построяването на новата комунистическа Русия.
Смъртта на Ленин е в действителност и началото на най-безскрупулните дейности от страна на Сталин, които го трансформират в един от най-безсърдечните диктатори в историята.
За да се укрепи във властта, Сталин първо отстранява всички последователи на Ленин, които са с по-меки от неговите убеждения. Първият е Троцки, който е считан за натурален правоприемник на Ленин. Първоначално е изпратен в заточение, а по-късно, в Южна Америка, където съумява да избяга, и погубен. Смята се, че това е по заповед на Сталин. Сталин съумява да завземе властта, защото останалите ръководители са го считали за несъвършен и даже елементарно управляем. Той обаче последователно си завсема властта, отстранявайки всички по пътя си.
В края на 20-те години Сталин заповядва започването на всеобща индустриализация, с цел да се настигне Запада и да се прокара социалистическите хрумвания, а оттова и комунистическата гражданска война. Невъзможните цели, които слага, водят до заточението и гибелта на доста хора, които не съумяват да се оправят с тях.
Колективизацията, която постанова още веднъж със мощ е повода за гладната гибел на милиони хора, най-много в Украйна. Смята се, че към 5 милиона души са умрели от апетит. Милиони а и затворените или екзекутирани фермери, които са отказали да вземат участие в колективизацията.
Върхът на терора обаче е може би интервалът незабавно след гибелта на втората му съпруга- Надежда. Това са годините на Голямата чистка, когато Сталин изпраща в заточение или екзекутира огромна част от руския боен и политически хайлайф. Над 3 милиона души са изпратени в лагерите в Сибир, в това число и брачната половинка на най-близкия му сподвижник Молотов. Близо 750 000 са убитите.
Причините за неговата безсъвестност и безчовечност са доста и могат да се обяснят както с детството му, по този начин и с характера му може би. Това, което обаче го води, е неговата параноя и страхът му да не бъде предаден от най-близките си. Точно заради тази причина и от време на време прави чистки, а тайната полиция постанова комунизма и сталинизма принудително върху хората.
Независимо от всичко, казано нагоре, и от очевидните обстоятелства, които го сочат като деспот, Сталин, с помощта на характера си и на способността си да държи хората си в боязън, съумява не просто да обърне Втората международна война, само че и да спомогне за успеха на Съюзническите сили в нея.
Външна политика на Сталин и Втората международна война
През лятото на 1939 година Сталин подписва съглашение с Адолф Хитлер, включващо делба на Полша и разграничение на сферите на въздействие в Източна Европа. През есента на същата година немската и руската армии завземат Полша и поставят завършек на самостоятелната страна.
През зимата Сталин реализира експанзия във Финландия, само че Червената войска се показва доста едва, което става мотив за създаването на проекта Барбароса за нахлуване на Хитлер над Съюз на съветските социалистически републики. Сталин прави груба неточност, пренебрегвайки всички предизвестия за готвената атака. Това обаче се оказва изцяло погрешно и нападението на Германия над Съюз на съветските социалистически републики се трансформира в най-голямата военна интервенция в човешката история, която взема многочислени жертви и подлага както руснаците, по този начин и немцките на ужасни условия.
Операцията на Хитлер се проваля, а съветската устойчивост и запаси се оказват доста по-силни от предстоящото.
Смъртта на Сталин
Сталин умира в своята публична резиденция, където живее в следвоенния интервал. На 1 март 1953 година надзирател го намира паднал, а пристигналият на идващия ден доктор открива парализа на дясната половина на тялото. На 5 март диктаторът умира, а медицинският отчет сочи, че повода е мозъчен кръвоизлив.
Според резултатите от аутопсията Сталин няколко пъти е получавал исхемичен инсулт, за който се допуска, че е предизвикал когнитивни нарушавания и прогресиращо психологично заболяване.
Тялото на диктатора е балсамирано и сложено в музея на Ленин. През 1961 година конгрес на Партията взема решение, че Сталин е направил съществени нарушавания и ковчегът му не може да стои повече там, заради което е изваден и заровен в гробница, намираща се покрай стената на Кремъл.
