Срещу някои инфекциозни заболявания не се изгражда доживотен имунитет, дори

Срещу някои инфекциозни болести не се построява пожизнен имунитет, даже и човек да ги е преболедувал в в детска възраст. Едно от тях е коклюшът. Това съобщи епидемиологът проф. Йорданка Стоилова от Медицинския университет в Пловдив по време на извършения в Старосел семинар, отдаден на ваксинопрофилактиката в проведен от Българското сдружение по новаторска медицина. Коклюшът, прочут измежду хората и като магарешка кашлица е мощно заразна инфекциозна болест. Характеризира се се с продължителна, мощна кашлица.. Един болен може да болести 17 други. Заразата се предизвиква от бактерия, предаваща се по въздушно-капков път, разясни тя. Силната кашлица, придружена от нераположение, тресчица, посиняване и очни кръвоизливи са тревожните признаци на тази зараза. Кашлицата може да продължи четири-пет седмици, като през това време болният е директен източник на болест за близките. Болестта е лечима, с антибиотици, в случай че се хване в точния момент, само че при дребни деца под 5 години, изключително кърмачета, може да има и летален излаз.

Преди основаването на ваксина, коклюшът е бил една от най-често срещаните детски заболявания, причиняваща забележителен брой смъртни случаи. След 40-те години на предишния век, последователното въвеждане на имунизация против коклюш стартира да снижава заболяемостта и смъртността. Коклюшът обаче към момента продължава да бъде значим проблем на публичното опазване на здравето в разрастващите се страни. През последните години болестта стартира да се завръща и в развитите страни, в които под въздействие на разнообразни антиваксинални „ теории “ част от родителите оставят децата си без тази значима за здравето им ваксина.

По данни на Световната здравна организация през 2015 година коклюшът е причина за 89 000 смъртни случая в целия свят. За 2014 година статистиката е още по-стряскаща – общо 24.1 милиона болни от коклюш и 160 700 умрели деца на възраст под 5 години.

Преди въвеждането на имунизацията против коклюш в България, в страната ни годишно са били регистрирани хиляди болни и по няколкостотин смъртни случая. Само за 10 години (от 1950 година до 1959 г.) общият брой на заболелите е 130 346 души, вариращ сред 2 893 през 1950 година и 22 885 през 1954 година Масова имунизация на децата у нас стартира през интервала 1957-1959 година и това довежда до последователно и стабилно понижаване на броя на заболелите. Смъртността внезапно понижава след 1965 година Общо за последните 20 години са регистрирани 2 787 болни и 5 смъртни случая. Магарешката кашлица има сезонна взаимозависимост и се демонстрира най-често през лятото.. Естествената зараза и имунизация не обезпечават пожизнен имунитет против заболяването и това е доста значимо да се знае от всеки, с цел да не се подценява и пропуща реимунизацията. Най-уязвимите групи са подрастващите, които не са реимунизирани и възрастните хора, при които имунитетът е измършавял. Най-застрашени пък са бебетата, на които още не е сложена ваксина и могат да се заразят от по-голям брат или сестра /без повторна ваксинация/ или баба и дядо. Затова специалистите оферират у нас да стартира да се прави реимунизация с комбинирана ваксина против дифтерия, тетанус и коклюш, с цел да се овладее риска от наново разболяване при подрастващи и възрастни.