Как да спрем да се тревожим какво мислят другите за нас
Срещал съм хора, които въобще не се интересуват какво мислят другите. Може да са страхотни хора като цяло, само че в обществени обстановки са склонни да вършат това, което непредвиденото внезапно стопляне прави със зимните олимпийски игри. И въпреки всичко, ненапълно можем да им завиждаме. Каква независимост! Ние обаче желаеме баланс. Да бъдем прочувствено интелигентни значи да имаме визия и ненапълно да се вземане предвид с това, което другите биха могли да мислят за нас, без да ни е грижа толкоз, че да ни пречи да бъдем ефикасни и истински човешки същества.
Джон, на който му пукаше прекалено много
Един от първите ми клиенти, Джон, се оплакваше по какъв начин в продължение на 50 години не е можел да прави това, което той желае да прави. Продължил е фамилния бизнес, тъй като се е страхувал какво ще каже фамилията му, в случай че последва пристрастеността си към музиката. Казва, че постоянно се е страхувал да прави, споделя или даже да мисли това, което желае. По времето, в което пристигна при мен, той даже имаше възприятието, че хората го правят оценка, до момента в който върви по улицата. „ Сякаш облеклата ми, метода, по който ходя… всичко е неверно по някакъв метод. “
На умишлено равнище Джон разбираше, че другите хора не са фокусирани единствено върху него, беше наясно, че неговите възгледи, стремежи и хрумвания са също толкоз годни, както и на останалите. Но не се усещаше по този начин.
Зададох му въпроса за милион $: „ Какво бил желал в действителност да правиш, Джон? “ Той се замисли, изглеждаше изпълнен със подозрения, след което на лицето му изгря срамежлива усмивка, последвана от по-широка: „ Знаете ли, в този момент, когато децата са пораснали, жена ми и аз на драго сърце бихме последвали фантазията си да се пенсионираме в Испания и да отворим дребен хотел. “
Попитах го: „ Какво ти пречи да го направиш? “
„ Същото, което постоянно: страхът от това какво ще си помислят хората. Дори към този момент не знам кои хора. “
Тревогата за това какво си мислят другите хора е причина за най-различни видове незадълбочено държание, терзание, пропуснати благоприятни условия, вътрешно възмущение, съжаления и мъка.
Какво го прави толкоз мъчно за превъзмогване? Ето няколко хрумвания, които могат да оказват помощ.
Собственото ни въображение
Защо някои хора не ги е грижа какво мислят другите? Възможно е те да са в аутистичния набор и да нямат това, което психолозите назовават „ доктрина на съзнанието “ – да им е мъчно или невероятно да си показват, че други хора виждат нещата по друг метод от това, което самите те вършат. Всъщност, това по какъв начин другите може да гледат да нещо, не се взима въобще под внимание. Предимство е да осъзнаваме, че другите имат свои лични отзиви и
