Средновековен бронзов кръст реликварий и изключително рядка златно-сребърна византийска монета

Средновековен бронзов кръст реликварий и извънредно рядка златно-сребърна византийска монета са измежду най-интересните открития на археологическия сезон в Перперикон, който стартира на 24 юни и ще продължи до 10 септември.

Те бяха показани на конференция от проф. Николай Овчаров, чийто екип сега работи в бранша северно от Голямата базилика в каменния град. 35-метровата раннохристиянска черква се е употребила като паметна постройка от V-VІ до ХІV век с голям брой преустройства, ето за какво находките в нейния периметър датират от разнообразни интервали, акцентира историкът.

Двустранният кръст реликварий за запазване на мощи е бил безусловно затворен при намирането му ето за какво се е наложило нитчето, което държи частите му, да бъде срязано, изясни Овчаров. Това е едвам четвъртият изцяло непокътнат със наличието си пример от над 30 сходни артефакти от района. Във вътрешната празнина на един от досегашните е имало късче дърво, очевидно считано от тогавашните хора за парченце от кръста Христов. Той е подарен на църквата „ Успение Богородично “ на отец Боян Саръев в Кърджали, съгласно който вършел чудеса, описа археологът. Останалите два съдържали детайли от кост. В настоящия има някакъв кафеникав прахуляк (навярно мощи на неидентифициран светец) с късчета от текстил или разложена кост, на които занапред следва органически разбор.

Външната декорация на реликвария е в извънредно изразителен жанр, с врязани изображения – на Исус Христос с дълга дреха, изправен на кръста, от едната страна и с молещата се Богородица с вдигнати ръце от другата. Подобни кръстове се назовават още „ палестински “ и насочват към художествените обичаи от Светите земи. Тази иконография се е запазила докъм ХІІ век, тъй че находката може да се датира от Х-ХІІ век, счита Николай Овчаров.

Златно-сребърната монета е от ХІ век и свидетелства за пика на икономическата рецесия във Византия при император Алексей І Комнин. През 1071 година неговите войски са разгромени от селджукските турци в борбата при Манцикерт (Армения) и той губи съвсем всичките си владения в Мала Азия. Следва финансов колапс, при който златните монети (хистаминони) се обезценяват, като златното им наличие от 22 карата пада до 5-6 карата а всичко останало е сребро или сребърна сплав.

Именно такава е новооткритата монета, от едната страна на която св. Димитър коронясва Алексей І, а от другата е изобразен Христос. Монетата е скъпа освен като нумизматична стойност, само че и като източник на значима историческа информация. Тя се датира от последните години преди промяната от 1092-ра, когато императорът съумява да стабилизира стопанската система и вкарва нова монетна единица – перпера, към този момент със златно наличие 21-22 карата.

Според проф. Николай Овчаров и множеството учени медиевисти златото за тази стабилизация е черпено от най-големите средновековни златни рудници в района, намиращи се на няколко километра от Перперикон. Част от техните галерии още са проходими и от време на време там и до през днешния ден се намират златни люспици, а преди 3 години излиза и слитък самородно злато, разкри Овчаров.

В момента туристическият поток в Перперикон е голям макар жегите, а модерният посетителски център в комплекса до края на годината ще бъде подготвен, увери той.

Източник: Monitor
Снимка: Българска телеграфна агенция