Доц. Попов: Качеството на живот на онкопациентите у нас може да се окачестви с една дума – „Зависи“
„ Средностатистическите резултати, които реализираме в България в лекуването на онкоболните, демонстрират, че сме на едни от водещите места по смъртност от злокачествени болести, без значение че имаме бърз достъп до експерти, до проучвания, до диагностика “. Това сподели доктор Георги Димитров от Клиниката по здравна онкология на УМБАЛ " Царица Йоанна - ИСУЛ " в подкаста на БНР „ В центъра на системата “.
Той посочи, че има прекалено много случаи при напреднало злокачествено заболяване, изключително при рак на гърдата, когато не се избира най-хубавият метод в лекуването.
„ В България още преди пандемията направихме разбор и се оказа, че за интервала 2015 - 2019 година 30% от пациентките в София с рак на гърдата, които са в 4- ти етап и с метастази, са били оперирани. Според всеки европейски гайдлайн първото звено за лекуване е химиотерапия (или според от биологията на тумора - антитуморна терапия), т.е. това са било непотребни интервенции в 99% от случаите. Това е забавило лекуването на пациентките. Понякога хормоналното лекуване, назначено от медицински онколог преди интервенция за управление и смаляване на тумора, подкрепя за по-добър достъп към интервенцията ", сподели доктор Димитров.
Доц. Еленко Попов от Клиника по Урология и Андрология на УМБАЛ „ Царица Йоанна - ИСУЛ ” акцентира, че не става въпрос за неправилен метод в избора на терапия. „ В актуалната медицина основната дума е „ медицина, основана на доказателствата “. Тоест няма неверен и верен метод, има верен, по-правилен, най-хубав..... Точно тук идва ролята на разпоредбите за добра здравна процедура, както и на високооборотните центрове ", сподели той.
По думите му в онкологията е от сериозно значение така наречен рефериране - т.е. събиране на пациентите в Специализирани центрове, които вършат огромен оборот от лекувания и интервенции. „ Имаме ги, само че те не са национални и няма изчерпателност на стратегиите, а не е хубаво да се прави интервенция от някакъв тип рак един път на три месеца в някое инцидентно лечебно заведение “, сподели доцент Попов.
Той сподели още, че разпоредбите за добра клинична процедура в България не са закон, те са рекомендации. „ Имаме ги, само че това би трябвало да се прави стандартизирано, с цел да има идентични резултати на всички места. Необходимо е да се сътвори и обща електронна осведомителна система. Да има целокупност в лекуването на пациента “, добави доцент Попов.
Според доктор Димитров е доста значимо да имаме ракови регистри, тъй като когато имаш действителна статистика, може да се види къде са най-големите пропуски.
" Лечението на един онкоболен не е спринт, то е маратон. Тоест то е доста дълго във времето и в случай че имаш указател, ти може да видиш пробойните във всяко настрана звено, къде се губи пациента и да се направи промяна ", изясни доктор Димитров.
„ Данните ги има, статистика има съвършена, само че тя не е систематизирана и от нея не може да се създадат генерални заключения. И по тази причина и качеството на живот на пациентите със злокачествени болести у нас може да се окачестви с една дума – „ Зависи “, добави доцент Попов.
Целия епизод на подкаста може да чуете
Той посочи, че има прекалено много случаи при напреднало злокачествено заболяване, изключително при рак на гърдата, когато не се избира най-хубавият метод в лекуването.
„ В България още преди пандемията направихме разбор и се оказа, че за интервала 2015 - 2019 година 30% от пациентките в София с рак на гърдата, които са в 4- ти етап и с метастази, са били оперирани. Според всеки европейски гайдлайн първото звено за лекуване е химиотерапия (или според от биологията на тумора - антитуморна терапия), т.е. това са било непотребни интервенции в 99% от случаите. Това е забавило лекуването на пациентките. Понякога хормоналното лекуване, назначено от медицински онколог преди интервенция за управление и смаляване на тумора, подкрепя за по-добър достъп към интервенцията ", сподели доктор Димитров.
Доц. Еленко Попов от Клиника по Урология и Андрология на УМБАЛ „ Царица Йоанна - ИСУЛ ” акцентира, че не става въпрос за неправилен метод в избора на терапия. „ В актуалната медицина основната дума е „ медицина, основана на доказателствата “. Тоест няма неверен и верен метод, има верен, по-правилен, най-хубав..... Точно тук идва ролята на разпоредбите за добра здравна процедура, както и на високооборотните центрове ", сподели той.
По думите му в онкологията е от сериозно значение така наречен рефериране - т.е. събиране на пациентите в Специализирани центрове, които вършат огромен оборот от лекувания и интервенции. „ Имаме ги, само че те не са национални и няма изчерпателност на стратегиите, а не е хубаво да се прави интервенция от някакъв тип рак един път на три месеца в някое инцидентно лечебно заведение “, сподели доцент Попов.
Той сподели още, че разпоредбите за добра клинична процедура в България не са закон, те са рекомендации. „ Имаме ги, само че това би трябвало да се прави стандартизирано, с цел да има идентични резултати на всички места. Необходимо е да се сътвори и обща електронна осведомителна система. Да има целокупност в лекуването на пациента “, добави доцент Попов.
Според доктор Димитров е доста значимо да имаме ракови регистри, тъй като когато имаш действителна статистика, може да се види къде са най-големите пропуски.
" Лечението на един онкоболен не е спринт, то е маратон. Тоест то е доста дълго във времето и в случай че имаш указател, ти може да видиш пробойните във всяко настрана звено, къде се губи пациента и да се направи промяна ", изясни доктор Димитров.
„ Данните ги има, статистика има съвършена, само че тя не е систематизирана и от нея не може да се създадат генерални заключения. И по тази причина и качеството на живот на пациентите със злокачествени болести у нас може да се окачестви с една дума – „ Зависи “, добави доцент Попов.
Целия епизод на подкаста може да чуете
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ