Сред целите на Стратегията на ЕС за земеделието до 2050

...
Сред целите на Стратегията на ЕС за земеделието до 2050
Коментари Харесай

Явор Гечев: България има инструменти да пази родното производство, въпреки свободния европейски пазар

Сред задачите на Стратегията на Европейски Съюз за земеделието до 2050 година са 10% от обработваемата земя да стане ландшафтна инфраструктура, т.е. да се употребява единствено природосъобразно; понижаване на торовете и по-опасните пестициди с 50%, минаване към биологично произвеждане на 25% от териториите. Това сподели служебният министър на земеделието Явор Гечев в предаването „ Говори в този момент " по Българска национална телевизия.

Тази тактика обаче е правена преди войната в Украйна и разрушаването на веригите на доставка, означи той. Държави като България, Румъния и Полша сега имат доста по-голям напън върху стопанските системи си по отношение на западните страни. „ В България влизат големи количества български култури от Украйна, поради които не можем да осъществяваме български продажби. На процедура 50% от оранжериите в Европа въобще не засяха продукция ", уточни той.

Стратегията би трябвало да бъде преосмислена и би трябвало да има разнообразни подходи по отношение на обособените страни, съобщи Гечев.

По думите му страната ни има капацитета не просто да изхранва българското население, само че и да изнася земеделска продукция за още 30 милиона индивида. „ Балансирано селско стопанство, което не е основано единствено на зърно, а на изцяло произвеждане, преправка, добавена стойност, което дава и стандарта в обитаемоте места отвън огромните градове. За да стане това цялото нещо, желае редица неща, които ние не сме почвали ", съобщи земеделският министър.

Стратегическият проект на България са Европейският стратегически проект, т.е. задачите, които страната ни би трябвало да реализира, с цел да извърши уговорките си към Европа. „ Това не значи тъкмо българския проект. България би трябвало да има ясна визия какво прави в идващите 10 години, а тя няма такава. Ние нямаме проект за земеделието, ние нямаме национална тактика, нямаме индустриални единици, които да го вършат.

Имаме доста слаба просвета, а да не приказваме за законодателство за кооперирането, което да даде малко по-голяма пазарна мощност. Новото законодателство, поземлени промени, Закон за кооперирането, въобще тактика за проникването на български артикули, цялостната визия във връзка с нещата се прави в Народно събрание ", акцентира Явор Гечев.

Той разяснява непрекъснатия растеж на цените при питателните артикули у нас и ограниченията на страната в тази посока. Правителството ще направи всичко допустимо, с цел да урегулира голословно високите цени, безапелационен бе той. И даде образец с млякото. „ Изкупната цена при млякото от фермерите е 90-95 стотинки, а 3,70-3,90 лв. - в магазина. Това значи, че хем парите не отиват пи фермерите, хем по веригата някъде нагоре има нелоялни търговски практики ", уточни той.

Страната ни има принадлежности да пази българското произвеждане, макар свободния европейски пазар. „ Ако има разногласия във връзка с качество, нерегламентиран импорт, страната би трябвало да реагира. В момента вършим разпоредба, която регламентира, в това число електронизира редица съществуващи и нови регистри. Ще вършим повсеместен надзор поради опазването на здравето, хигиената на храните, качеството на храните по цялата верига - от момента, в който тя е импортирана в страната или е продадена от българския фермер, до крайния магазин, в който тя ще бъде продадена ", съобщи Явор Гечев.
Източник: cross.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР