Президентът, Gate Theatre, преглед на Дъблин — Хюго Уийвинг е мърляво харизматичен като неподвижен диктатор
Сред заплахите на властта е загубата на всякакво чувство по кое време да млъкне. Отказът да се премине през раковината може да бъде метод за подсилване на престижа и контрола на говорещия. Но в пиесата на австрийския подбудител Томас Бернхард от 1975 година „ Президентът “, която се слага на британски в дъблинския „ Гейт тиатър “, диктаторът и първата дама на дребна, неназована страна като че ли се приказват към давност.
Действието стартира след несполучлив опит за ликвидиране на президента (Хюго Уивинг). Докато той дебне зад сцената, кашляйки и кикотейки си път през банята и масажа, брачната половинка му (Olwen Fouéré) се впуска в фрагментирана, едночасова поредност от монолози, до момента в който се облича за погребението на полковник, погубен при офанзивата. Истинската тъга обаче е непокътната за кучето на Първата дама, което по едно и също време умря от инфаркт и е маркирано в прелестен кичозен портрет. Това, че невидимият й наследник е обвинен, че е бил измежду убийците, в допълнение прибавя към аурата на честен безпорядък.
Макар и до...
Прочетете целия текст »
